Съобщение на The New York Times: Ураганът “Санди” е резултат от глобалното затопляне. Щурмовата вълна от „Санди“, заляла сушата, е била особено силна, тъй като нивото на морето вече десетки години се повишава. А това явление е свързано с изхвърлянето на парникови газове в атмосферата. „Санди“ трябва да се възприема като предвестник на бъдещи бури, доколкото нивото на морето се повишава все по-бързо и по-бързо. Последните десетилетия ураганите станаха по-свирепи, но това може да се обясни и с естествените цикли на природата.

Съобщение на Time: Загубите от „Санди“ за сега (!) се оценяват на 60 милиарда долара, икономическият ръст на САЩ ще намалее с 0.6%, компаниите, авиолиниите и строителните фирми ще загубят част от доходите си. По-голямата част от пострадалите от наводнението няма да могат да възстановят загубите си с помощта на застрахователните компании – стандартните полици не покриват загуби от наводнения.

Прекъсването може временно да забави икономическото развитие, ресторантите и магазините да привличат по-малко клиенти, заводите могат да спрат или да съкратят работните смени поради намаляване на потребителското търсене, неизбежните разходи за ремонт на домовете могат да доведат до съкращаване на загубите в други сфери.

Съобщение: Причината за възникването на урагана не зависи от климатичните изменения, а неговата невероятно разрушителна сила се е появила именно в резултат на увеличаването на температурата на повърхността на планетата. Доказано е, че измененията в климата стават много по-бързо, отколкото би трябвало да бъде според наличните от климатолозите разчети. Какво ще стане, ако ураганите се повтарят всяка есен, а след тях следват анормално студени зими и горещи и сухи лета?

Именно увеличаването на температурата в света е виновна за силните щурмове, прекалено топлите зими в САЩ и прекалено студените зими в Европа. САЩ, Канада и Европа ще страдат или от екстремно студени или екстремно горещи сезони. През есента са възможни разрушителни урагани. През тази година спътниците регистрираха рекордно топене на ледовете в Арктика, повиши се температурата на океаните, поради затоплянето, атмосферата стана по-влажна. А това означава, че по-силните урагани поемат в себе си повече влага, която се стоварва след това на крайбрежията.

Забележка: Но по-силно от всичко ние влияем на природата не физически, а духовно – чрез егоистичното ни противопоставяне един на друг, макар природата да иска от нас активно включване в нейната система, която е система на хармонично интегрално взаимодействие. Цялата нежива, растителна и животинска природа инстинктивно съблюдават това условие. А човек е длъжен да изучи системата на природата и да приеме осъзнато решение за своето равновесие с нея. А за да го съблюдава, е нужно да достигне до библейското условие „Възлюби ближния като себе си“.

[92103]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Защо са ни дадени именно ”заповеди”, т.е. повели, ако всичко трябва да се осъществява по желание и по свободен избор?

Отговор: Наистина, човек приема заповедта като повеля. Защото и желанието също ”повелява” да постъпим по определен начин. И изпълняваме заповедите именно в желанията.

Ако се обръщам към някого със заповед, той може да я изпълни от страх, или за възнаграждение в този свят или в бъдещия – или защото така му е заповядано. По такъв начин ”заповед” – това е повеля, която се съблюдава не от страх и не заради отплата. Ако се страхувам от нещо или разчитам на печалба, то изпълнявам договора, а не заповедта. Отворила ми се е възможност да загубя или да спечеля по волята на стопанина, който ме лишава от избор, поставяйки сурови условия: ”Ако направиш така – ще спечелиш, ако направиш иначе – ще загубиш”. И виждам, че трети път няма, че не се получава да избягам. Може би, защото така са ме възпитали, а може би такива са обстоятелствата.

От друга страна, ”заповед” означава, че съм напълно свободен. Творецът е напълно скрит от мен, мога да правя каквото си искам – и все пак, търся възможност да изпълня Неговото желание. Защо? На този въпрос отговор няма.

Е, търси си причината. Страх – това вече е принуда, възнаграждението е подкуп и означава, че тук няма нищо духовно. Тогава за какво трябва да изпълнявам заповедта? Няма за какво. Но само луд или малко дете могат да действат без каквато и да била полза, без желание да избегнат злото или да постигнат добро. Какво да се прави?

Да се търсят сили за действие. Тъй като аз съм машина, която трябва да се зарежда с бензин. Търся този бензин, без да имам отговор на въпроса: ”За какво?”.

Когато човек наистина достига до вяра над знанието, той няма за какво да изпълнява заповедта. За това е казано: ”Земята виси в пустотата”. А човек търси единствено и само гориво – само за това моли, само това иска.

А освен това, той се и прикрива, за да не му покажат трепета или възнаграждението. С други думи, прави съкращение, без да желае да види Твореца, избягвайки всичко, което е способно да му попречи в свободния му избор с вяра над знанието.

И тук достигаме до точката, за която в нашия свят няма никакъв разчет, никакви възможности за измерване. Тъй като в своите желания винаги избираме онова, което ни носи по-голяма изгода.

От тази средна точка и нататък започва свободният избор. Пред нас изниква въпросът: ”Заради какво да действам?”. И онези, които се стараят да преминат през него, достигат до духовните усилия, които стоят по-високо от този въпрос.

А в нашия свят заповедта няма защо да се изпълнява – това не носи никаква изгода от гледната точка на сегашното ни разбиране, желание и ценности.

От урок по статията ”Даряване на Тора”, 04.11.2012

[92177]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди, Свобода на волята - No Comments→

В нас се разкрива копие на последното разбито духовно стъпало като материален свят, който усещаме с петте си сетивни органа. При това материята и чувствата са мними – те очертават контурите на духовното, подобно на картината от стената. Картина има, но тя не е реална. Реалността е там – зад стената, а на стената е само проекцията.

Хората гледат кино и изпитват най-различни преживявания. Реални ли са те? Просто такива са ни реакциите. Сякаш живеем във филма, който ни прожектират.

Но освен този филм – нищо друго не съм видял и нищо не зная. В него преминава целият ми живот и затова всичките ми усещания отразяват неговия ход. Зрение, слух, вкус, обоняние, усет – всичко е отразено на тази лента.

Днес преминахме към триизмерното кино, осигуряващо ни още по-голяма реалистичност. Въобще не е тайна, че човек може да бъде поместен в някаква сфера, симулирайки, че това е неговият живот. Ако той свикне с този свят, върви му доказвай, че съществува някаква външна реалност. ”Ето хора, звезди, Земя – всичко си е на мястото”… В своите усещания той не излиза извън рамките на тази сфера. За него, зад пределите на сегашните му усещания нищо не съществува. Той не усеща в някакъв допълнителен чувствен орган недостатък на каквото и да е, ущърб на неговата реалност.

Ето и аз днес с петте си чувствени органа управлявам само това, което се намира вътре в моя кръг. Къде е допълнителният сетивен орган – съсъдът, който не може да се напълни с нищо от това, което се намира тук, колкото и да се опитваме? Тази допълнителна потребност се нарича ”точка в сърцето” (.), и тя е обърната към онова, което не се намира в нашата Вселена. Усетил това желание, човек не може да си намери място, тръгва да търси и накрая намира нас. А нашата задача е в това, да го свържем с външния свят. Той трябва да се откъсне и да прескочи ”оградата”, да се избави от нея.

Цялата работа е в това, че нашата сфера е създадена като копие на висшия свят – между тях има някакво подобие. Трябва само да се използва правилно онова, което имаме тук. Аз вземам своята искра, точката в сърцето, и я внасям във взаимоотношенията си с другарите, сякаш искам да ги обикна. И тогава виждам, че всъщност не желая това.

Но необходимостта вече е формирана, искрата вече е придобила вектор и съответно с това мога да изисквам поправяне.

Затова, основно трябва да поставим своята искра в ”терена за игра” и да накараме самите себе си да играем, по всички правила. Благодарение на тази игра, концентрирам ума си и придобивам правилни, истински желания. Така от модела, от аналога, имащ външно сходство, ще премина в истинския свят.

Нашият свят ще остане само като въображение, ”като полигон за тренировка” и само моята искра е вечна. Тази миниатюрна точка в сърцето – част от Твореца свише. И ако я използвам правилно в играта, то ще постигна успех и ще израстна.

От урок по статията ”Учение за Десетте Сфирот”, 04.11.2012

[92099]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→