Entries in the '' Category

Къде са нашите желания и мисли?

Въпрос: Къде са желанията на човек: в тялото, извън тялото, във въздуха, наоколо?

Отговор: В тялото няма желания. Можете да замените всички свои органи, да направите колкото искате трансплантации, но изобщо няма да засегнете човека в това тяло.

Спомням си, когато преди половин век професор Бернард в Южна Африка за пръв път направи сърдечна трансплантация, всички помислихме: „Какво ще се случи на човека, претърпял операцията?! Какво ще започне да чувства?“. Нищо! Сърцето е само помпа, която изпомпва кръвта и това е всичко.

Същото е и ако ви присадят мозък. Нашият мозък не е мислещ, защото мислите не се формират в него. Мозъкът е само проводник, който ни съединява с полето на вселенския разум, точно така, както и нашите желания се намират в същото това поле, а не в нашето тяло. Тялото ни сякаш съществува в това поле и само го приема.

А тази малка индукция, която се предизвиква в нас, е това, с което възприемаме живота.

Въпрос: Тоест в интегралния разум, когато човек влиза в общото поле на любовта, действително задейства охраната си на 100% и го развива по-нататък?

Отговор: Да, но това вече не е мозъкът, който имаме!

Ние имаме само инструмент, подобен на индукционна бобина, която улавя полето извън нас, и в нея се възбуждат токове. И тези токове, тази част от тях, която можем да научим, да овладеем, да разберем и т.н. – това е нещото, което чувстваме. А в действителност около нас е поле от огромни сили и напрежения.

Въпрос: Разширявайки своята бобина до 100%, разширяваме възможността за осъзнаване?

Отговор: Тя се разширява само от факта, че започваме да се свързваме с другите.

Така че, ако искаме да се „активираме“, да се превърнем в сериозен соленоид, тогава трябва да се проникнем от чуждите желания, да започнем да мислим и да чувстваме как да се сближим с хората и как да сближим хората.

От ТВ програмата „Беседи с Михаел Лайтман“, 11.03.2012

[92157]

Как растат мрежите

Становище: Възможно е да се изчислят и предвидят характеристиките в строежа на различните видове мрежи (технологични, Интернет, социални, биологични и пр.) на компромиса между популярност и сходство: възел, който се присъединява към мрежата, първоначално се опитва да се свърже с популярни и в същото време сходни на него възли, тоест най-простите структурни звена (във Facebook – това е личната страница). Популярни са тези възли от мрежата, които имат по-голям брой връзки с другите.

Тези две измерения (популярност и подобие) могат да бъдат комбинирани в едно пространство, създавайки карта, която ще предскаже потенциалните съединения в разрастващата се мрежа. Всеки нов възел, присъединяващ се към мрежата (нова уеб-страница или молекула белтък) може да се свърже към всеки съществуващ възел на мрежата, но има предпочитани съединения, което предполага, че изборът не е случаен, а е комбинация от вече съществуващи възли на принципа „парите при пари отиват“.

Възли с голям брой връзки получават дори повече връзки за сметка на колегите си с по-малък брой връзки. По този начин възлите от по-високо ниво се обединяват в агломерати и мрежата е хомогенна, тоест като цяло, е възможно разпределението на нивата в мрежата да се подчинява на силов закон.

Все пак, това равновесие е нестабилно, тъй като всяко отклонение в „предпочитана връзка“ унищожава агломерата или създава супер агломерати, което води до загуба в хомогенността на мрежата.

Затова популярността е само един от аспектите за създаване на „предпочитаната връзка“. Вторият аспект са приликите. Възлите, които си приличат, имат голям шанс за връзка, дори ако те не са популярни. В социалните мрежи – това е тенденцията да се общува с подобните по интереси.

Структурата на Вселената, Интернет, социалните мрежи и човешкият мозък са изключително сходни, което е следствие на асимптотичната еквивалентност на динамиката на еволюцията на тези много различни сложни системи.

Коментар: Човек е създаден на принципа на интегралните клетки на единната мрежа и всичко, което той създава, е следствие на този принцип, тъй като не може да си представи друга връзка.

[91983]

Ураганите предупреждават земляните

Становище: Природата предупреждава човечеството за предстоящо бедствие, но човечеството не иска и да чуе за това. Последните природни бедствия стават все по-страшни и по-непредсказуеми, но на човечеството му е малко, за да се научи от бедствията. На пътя на торнадо и цунами все още стоят атомни реактори и беззащитни градове.

Ураганите стават все по-мощни и се случват все по-често. Техният път трудно може да се предскаже, все по-трудно е да се подготвим за тях.

Например, днешният „Санди“ върви по абсолютно нестандартен път. Той премина през Флорида, Луизиана и навлезе в по-северните ширини на континента. Това е доста необичайно – преди ураганите нямаха такова поведение. В допълнение, „Санди“ се оказа по размер два пъти по-голям от своите събратя.

Ураганите се увеличиха с повече от 20-30% и преди всичко, особено мощните урагани. Поради това е необходимо да се подготвим за по-широк кръг от изненади. Урагани с такава сила до Русия не могат да достигнат, а възникването им на място е невъзможно, тъй като тяхна родина е океанът. Но и за нас ще се намерят собствени природни бедствия. Резки увеличения на торнадо се появяват вече в централната част на Русия.

Забележка: Не изпълняваме условието за равновесие с глобалната интегрална система на природата чрез намесата си на всички нейни нива – на неживото, растителното, животинското и по-специално, на човешкото. Нашето общество не е интегрално, а индивидуално, не се намира в хомеостаза. Неспазването на правилата за единство на природата ни заплашва с бедствия.

Природата ще ни принуди да се променим против волята ни от състояние на ненавист и конкуренция към обединение и съдружие. Можем като умни деца да разберем и да съкратим предварително пътя на страданията, преди катастрофите, като се поправим.

[91936]

Когато всички дела са добри

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да прeдадем форма на отдаване на получаващите желания?

Отговор: Ние прeдаваме най-различни форми на материалите – правим от тях зъбни колела, решетки, точила и т.н. На съшия принцип работим и с желанието за получаване, независимо, че то никога няма да се превърне в даващо. ”Съсъдите за отдаване” в кабалистичната терминология са получаващи съсъди, които са способни да отдават, действайки по особен начин. Казано с други думи – то става получаващо по особен начин. Защото освен да получават, те на нищо друго не са способни.

Така че, усъвършенствай се в получаването до такава степен, че то да се уподоби на отдаването.

Днес, както и да го усукваш, моето намерение си остава егоистическо. За да го поправя, ми трябва особена, външна сила. Затова се учим – за да я привличаме. Сам не мога да променя нищо и затова не преживявам за своите желания – те ще се развиват съгласно програмата. Не трябва да се грижа за това, напълнени ли са моите съсъди и ако да, то с какво и колко? Тук всичко си върви по реда, а аз се грижа само за намерението, за посоката на мислите си. Аз отделям действието от намерението и само в намерението постоянно се устремявам към целта. Докато я задържам на ”кръстовището”, каквото и да правя – аз съм поправен и всичките ми дела са добри. Затова е казано: където са мислите, там е и човека.

Сто процентното намерение за отдаване ми подсигурява поправяне във всичко. Защото именно то, а не действието, е решаващия фактор. И тогава, дори да грабя или да разрушавам – аз грабя и разрушавам частите на своето егоистическо желание, за да извършвам действия за отдаване. Над действията човек няма власт – всичко определя намерението.

Проблема е в това, че гледайки един на друг, ние виждаме тъкмо действията, а не намеренията. Но тъкмо този проблем ни води към поправяне. Аз трябва да се издигна на такава височина на взаимната връзка, за да съдя за другите по намерението им, а не по действията им. Това ни задължава да ставаме кабалисти. Друг изход няма – защото по друг начин не можем вярно да си взаимодействаме. Бедствията ще се увеличават – и къде ще е моето отдаване на висшия?

Въпрос: ако намерението – е онази форма, която се облича на материала на желанието, то как да я поправим?

Отговор: С помощта на светлината, възвръщаща ни към Източника. Ние се стараем да действаме за отдаване, обединяваме се помежду си, и несполуките ни разкриват, че се нуждаем от светлината.

Защото във всеки човек има част от Галгалта ве – Ейнаим. Като следствие, някои хора изпитват влечение към светлината и това влечение се разкрива в тях, като въпрос за смисъла на живота. Те искат да познаят, да разберат тази тайна.

Такива хора са особено егоистични. Те изобщо не са симпатични – по-скоро са отвратителни, на тях въобще не им е до този свят, те го презират, не желаят да се възползват от неговите ”боклуци”. Накратко казано, в кабала идват хора много неприятни. Тъй като голямото желание в тях, потиска малките. В резултат, човек се интересува само от едно – той иска да знае, за какво си струва да се живее?

Освен това, него могат да го вълнуват въпроси на ниво от висша философия: ”Какво е това Вселена? За какво е всичко това?”. С други думи, на него тук му е тясно и той не може да понесе това.

Ето, това всичко е предизвикано от пробудилата се част на Галгалта ве – Ейнаим, която за сега все още се намира в АХАП и го уголемява, тласкайки човека към търсене, кара го да се отваря за всичко, стараейки се да ”глътне” цялата действителност, включвайки и Твореца.

А след това, благодарение на действията в групата и учението, човек започва правилно да преценява и да сортира всичките явления. И тогава се приближава до поправянето.

Освен това, основна роля играе коренът на неговата душа, качественият характер на неговата Галгалта ве – Ейнаим. Някой например, се устремява към глобалното, към всеобхватните знания, съобразно размера на своето решимо, някога издигналите се много високо, са паднали толкова ниско, че сега изискват голяма работа. Такива  хора не постигат успех отведнъж, а след десетина години – но след това се издигат на съответстващата им висота. А другите – не.

Във всеки случай, както и да се възвиси човек, неговото глупаво начало се възвишава над него. От това зависи количеството действия, необходими за поправянето му.

Но така или иначе Галгалта ве – Ейнаим и АХАП всеки има изначално, без да изключваме ”народите на света”. Тъй като всички сме преминали през разбиването, в това число и в Древния Вавилон. Тогава се е разразила същата криза, както сега, в резултат на което от общата среда се е отделила една малка група от хора – народа Исраил. Сега, когато страдат всички ”останали вавилонци”, нямайки друг избор, сега ще им се наложи да се поправят заедно с онази група, за да излязат окончателно от Вавилон. И тогава всички ще се назоват Исраел – което означава: ”направо към Твореца” (яшар – Ел)

Тук не става въпрос за националност, а за подобие на Твореца. И разликата е само в последователността: някой започва този процес, а някой го продължава. Всеки внася своята лепта и накрая всички поправят вавилонското разбиване.

От урока ”Въведение в книгата Зоар” 02.11.2012

[92001]