Въпрос: Как да постигнем толкова силно желание към духовното, че то да ограничи всички останали желания на тялото?

Отговор: Във всеки от нас има ”613” желания, които трябва против своето разбиране да настроим към величието на любовта и отдаването, обединението, взаимното поръчителство. Всичко, което е зад пределите на моите лични интереси, трябва да стане по-важно за мен, отколкото егоистичните желания на тялото ми.

Ако човек разделя вътрешните и външните желания така и се насочва в посока от себе си навън, за сега това е достатъчно. Всяка секунда трябва да се проверяваме отново и да се опитваме да се задържим в същото направление на мислите.

В крайна сметка, навикът става втора природа и за сметка на приложените от мен усилия, към мен се спуска светлината. Още малко усилия – и още малко светлина. От такива мигове започвам да се изграждам, защото ”Няма другo поправяне за човек, освен да се устремява към всички бъдещи мигове, така че да са обвързани и насочени към Неговото велико име” – още и още малко. Тъкмо от такива ”изходи” (от Циона) и излиза Тора.

Защото когато усещам, че съм излязъл от правилното намерение, у мен се поражда желание да се върна и искам светлината, възвръщаща към Източника, която се нарича Тора. Излиза, че тъкмо от Циона, от такива видове (ециот) се ражда Тора: не от подемите, а от паденията, изходите от правилното намерение.

Така, през цялото време прибавям още една и още една ”буква”, докато през мен не премине цялата книга Тора.

От урока на Рабаш, 29.10.2012

[91918]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: Защо Творецът изисква от нас да съблюдаваме закони, за които нищо не знаем?

Отговор: Днес ние се намираме на стъпалата на материалната природа: нежива (Н), растителна (Р) и животинска (Ж). Тук ние напълно можем да съществуваме, тук си имаме наука и много други средства.

Но става въпрос за законите на човешкото стъпала, отнасящи се към духовната природа. С нея ние не сме запознати, с нея не сме способни да направим нищо. Но въпреки това, трябва да се издигнем към нея, и затова изпитваме страдания, които ни тласкат напред. По такъв начин, страданията обозначават много по-високо стъпало, което днес започва да се разкрива в нас, но в негативната си форма.

На животинско ниво ти си водил сит живот и си изпитвал във висша степен положителни усещания. Струвало ти се е, че всичко е прекрасно. Но изведнъж е започнало да се развива противоположното – големият минус, страданията. Какво да се прави? Това ти не знаеш.

Баал а-Сулам обяснява, а и от историята знаем, че във всяко състояние се проявяват страдания, за да ни се стори то непоносимо и да се издигнем на следващото стъпало. Така напредваме.

И днес страданията са предназначени да те подтикнат към следващото състояние. Искаш ли да почакаш? Тогава те ще нарастнат неимоверно. Тъй като тук става въпрос за качествен, а не количествен разрив. По-рано, когато имаше недостиг на храна можехме да измислим някаква селскостопанска машина, а ако не достигаха пари за мелница можехме да ги съберем от хората или да вземем заем от банката, влагайки своя принос в икономиката. Но днес не знаем какво да правим – в това ти си прав.

Но варианти няма – висшите закони няма да се разкрият на сегашното стъпало. Единственият път е да постигнем равновесие с природата. С други думи, ние трябва да станем интегрални, ”кръгли”. Нужно ни е единство, равенство между всички – онова, което се отнася към интегралното. И освен това, равенство и равновесие с природата. Защото иначе ще поискаме, всеки от нас да е милиардер. Но не е достатъчно да се изравнят хората – трябва да разкрием също и равенство на базовото ниво на материалните потребности, за да може всички заедно по равно да се обединим, заради хомогенното взаимно отдаване. Така ние ще разкрием заложената в природата хомогенна Сила, от която произлизат всичките останали сили, всичките останали закони.

А ако не направим това, страданията ще се усилят, ще се стигне до чудовищни крайности. Това го знаем от пророците, това е закон. Природата ще направи всичко, за да ни задължи да изпълним онова, което е изначално предначертано, като цел.

Въпрос: Значи, по примера на урагана в Америка, ние трябва да разберем, че проблемът е именно в нас – в онези, които разбират всичко това?

Отговор: Ние сме виновни, че това послание не достига до хората, в това, че те все още не го осъзнават и не се променят. Вината е в нас.

Наистина, ”ние се подготвяме” и се приближаваме до това, благодарение на което все още ни разрешават да се учим и подготвяме. За сега напредваме и малко съкращаваме разкъсването. Но ако започнем да изоставаме, ще изпитаме страхотни удари.

Разбира се, ключът е в нашите ръце, и затова ние най-малко сме защитени от бедите и проблемите. Всичките нещастия на света са по наша вина. Ние трябва да разберем, че това е знак за нас. А в противен случай, ако не спрем тази негативна тенденция в света, всички беди ще се стоварят тук.

Единственото средство е нашето обединение. Външното разпространение е вторично, основното е  работата между нас. Ако сме изцяло вглъбени в обединението и с правилно намерение, а всички действия посвещаваме на разпространението на материали по света, това би било най-доброто, идеалното прилагане на силите. Намеренията – навътре, действията – навън. Към това трябва да се устремим по своя път. Иначе ще ни бъде лошо.

От урока ”Даряване на Тора”, 31.10.2012

[91856]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Как да се уверим, че със своето намерение надеждно подкрепяме другарите си?

Отговор: Трябва да се стараете през цялото време да се самопроверявате: как аз се отнасям към групата? Освен това, друго няма какво да проверявам. Правилният курс е без отклонения, темпото за напредване – всичко това аз проверявам по своето отношение към другарите.

Не е нужно да прехвърлям хиляди параметри и детайли от възприятието, побърквайки се между многото циферблати и датчици, като в кабината на пилот, където погледа ти се разминава между многото прибори. Само след време летецът започва да възприема показанията им във вид на цялостна ” картина” и моментално да открива проблема. В него сякаш е отпечатана контролната снимка на изправното състояние, с която той веднага сверява данните. Тъкмо затова на пилотите  не се поставят прибори със стрелки, а аналогови индикатори със стрелки. Но в духовното нещата са други. Там без да гледам на множеството фактори, трябва всичко да свеждам към една скала, към един критерий – към обкръжението. Аз се споявам с него все по-здраво, докато не се слея напълно и тогава достигам следващото стъпало, и изграждам себе си.

Всеки път се прилепям към групата, влизам в нея, като в ковчег. Старая се със свръхсили да се подложа на въздействието на другарите си. При това, мога да ги анализирам критически, но само при условие, че това усилва моята преданост. И затова първо трябва да се утвърди точката на сливане, подобно на капката семе в матката.

А след това, когато връзката е установена, този зачатък започва да обраства ”с плът” – тъй като постоянно ми добавят егоистични желания. Възникват проблеми, вътрешни възражения, но аз си разрешавам да отварям ”кутията на Пандора” само, ако контролирам ситуацията и я използвам, за да усиля сливането.

Така израства зародиша, предоставяйки на всичките си желания възможността да участват в сливането – над тях, над техните разсъждения, въпреки тях. От една страна, те горят вътре, съпротивлявайки се на самоотричането, а от друга страна, той изисква имено самоотмяна, сливане.

Съответно силите той уравновесява тези две крайности в средната линия и с това подсигурява израстването на ”тялото”. Тъй като тялото – това вече е резултат, средната линия, Тиферет.

От урока по Книга Зоар, 30.10.2012

[91661]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - No Comments→

Ние преминаваме през много интензивни промени, благодарение на своята вътрешна и външна работа. И не трябва едното да влияе на другото. Тъй като във външната работа напредваме с такава скорост, с каквато се движи света, обръщайки се към него с онова, което той е готов да чуе. Казано е: ”Възпитавай подрастващия съгласно неговия път”, и този ”подрастващ” е целият свят и затова изисква такова отношение към себе си.

Докато вътре в себе си, трябва да бъдем насочени към една обща цел, към ясни  определения. И дори, когато стават промени във възприятието, всички впечатления трябва да се съберат в една обща картина, която постоянно се проявява с една по-голяма резолюция, ставайки по-точна. Така че ние все повече се фокусираме, все по-ясно виждайки целта пред нас.

Не може да се сменя ”професията”, за да се търси друг начин за печалба. При всякакви промени, тези форми трябва да останат и да си приличат по това, как те се обличат в групата и се опират на нашето съединение.

Човек трябва да съхрани своето постоянство в работата и усилията, за да възприема положително постоянно променящите се и явяващи се пред него образи и препятствия, всеки миг, заставащи на неговия път. Той трябва да разбере, че всички те се изпращат от един висш Източник, ”освен Него, няма нищо” и са призовани да ги насочват към единна цел.

Ако той подхожда към всичко с такова отношение, то няма да му се наложи да затъва в проблемите. Той ще ги приема конструктивно, ще се издига над тях и над тези проблеми ще се свързва с целта. Така той ще може всяка секунда да се самопроверява.

От урока по статия на Рабаш, 29.10.2012

[91530]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→