Ако бяхме останали на нежив, растителен или на животински етап на развитие, то инстинктивно бихме изпълнявали всички закони на природата. Но в нас са заложени желания от по-висше ниво и в тях ние не чувстваме наложително насочване, предписващо ни да действаме именно така, а не иначе. Яснотата изчезва. И това е най-осезателно в днешно време. През цялата човешка история, хората, които живеят в общество, се издигат  по същите тези нива: неживо, растително и животинско. Развивали сме се постепенно, стъпка по стъпка без да се замисляме над това кои сме и какво сме, накъде отиваме. Различни желания са ни тласкали напред и всички те са довели до един прост анализ: как да извлечем максимална полза за себе си от сегашното състояние? С други думи, човек е изпълнявал законите на природата, макар и малко разхвърляно в сравнение с животните – заради по-сложните условия. Съответно, умните хора знаят как да използват тези условия в интерес на егоизма си, а други се задоволявали и „от малко разпределение”.

Днес, обаче, ние губим способността да напредваме напред по този път. Аз бих искал, както е обичайно, да избирам за себе си най-доброто от наличното, но тези опити системно се провалят. В моето виждане за света като че ли се появи още един фактор, засега скрит – като че ли някой невидим, постоянно ми поставя пръчка в колелото. Искам да изградя финанси, икономика, образование, семейство – но нищо не се получава. Рационален съм в най-висша степен, въоръжен съм с научни данни, използвам помощта на специалистите и консултантите – и не мога нищо да постигна. Какво става?!  

И това което се случва, е, че ни се разкрива една нова власт, нов закон, непознат до този момент. Би трябвало да го научим, но той е “обвит в мъгла“ и не се поддава. Освен това, тези негови граници, които постепенно се появяват, ние не искаме да приемем. Искаме, както и преди „да правим бизнес“ с всички и да преуспяваме – но вместо това ни принуждават да приемем условие, което е противно на егоистичната ни природа. А условието е такова: вие сте взаимосвързани и ако вземате решение, то трябва да бъде за благото на всички. Тук ние се спираме, не знаем какво да правим, вдигаме ръце.

Ето такава е ситуацията днес. Подобно на египетските изгнаници, над които „застанал нов цар“, ние чувстваме, че над нас се е установила нова власт. По-рано егоизмът ни поведе напред „от нещастието до звездите“, завладявали сме природата и космоса, обслужвали сме се по хиляди начина – и изведнъж сме се отчаяли от всичко това. Вече от няколко десетилетия старите цели не ни привличат. Защо? Защото някакво чувство ни казва: няма да има компенсация за егоистичното ни желание.

Сякаш се каня да спечеля милион, но на пътя ми стои човек с пистолет.

– Ще спечелиш милион, – ми казва той – но за себе си ще оставиш само хиляда, а всичко останало ще донесеш тук.

Ще трябва да положа усилия за милион, за да получа мизерните хиляда – „за покриване на разходите“. И тогава моето желание не ми дава достатъчно енергия за работа.

И какво да правя? Или страхът ще ме принуди или трябва да видя в човека с пистолета своя най-добър приятел, най-скъпия, най-близкия. Тогава ще съм готов да получа хиляда, за да покрия основните си нужди, а всичко останало с радост ще оставя на него. Нещо повече, аз ще му кажа:

– Благодаря ти! Без пистолета ти аз все така щях да продължавам да забавлявам своите интереси. А така аз достигнах до нещо ново и се радвам да ти предам заработеното – защото по този начин се доближавам още по-близо до теб и до новите цели, които ми се разкриват.

Човек трябва да премине много трудности, за да осъзнае тази ситуация…

От урока по “Предисловие к ТЕС”, 22.11.2012

 [93715]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма | Add Comment →