Когато всички дела са добри

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да прeдадем форма на отдаване на получаващите желания?

Отговор: Ние прeдаваме най-различни форми на материалите – правим от тях зъбни колела, решетки, точила и т.н. На съшия принцип работим и с желанието за получаване, независимо, че то никога няма да се превърне в даващо. ”Съсъдите за отдаване” в кабалистичната терминология са получаващи съсъди, които са способни да отдават, действайки по особен начин. Казано с други думи – то става получаващо по особен начин. Защото освен да получават, те на нищо друго не са способни.

Така че, усъвършенствай се в получаването до такава степен, че то да се уподоби на отдаването.

Днес, както и да го усукваш, моето намерение си остава егоистическо. За да го поправя, ми трябва особена, външна сила. Затова се учим – за да я привличаме. Сам не мога да променя нищо и затова не преживявам за своите желания – те ще се развиват съгласно програмата. Не трябва да се грижа за това, напълнени ли са моите съсъди и ако да, то с какво и колко? Тук всичко си върви по реда, а аз се грижа само за намерението, за посоката на мислите си. Аз отделям действието от намерението и само в намерението постоянно се устремявам към целта. Докато я задържам на ”кръстовището”, каквото и да правя – аз съм поправен и всичките ми дела са добри. Затова е казано: където са мислите, там е и човека.

Сто процентното намерение за отдаване ми подсигурява поправяне във всичко. Защото именно то, а не действието, е решаващия фактор. И тогава, дори да грабя или да разрушавам – аз грабя и разрушавам частите на своето егоистическо желание, за да извършвам действия за отдаване. Над действията човек няма власт – всичко определя намерението.

Проблема е в това, че гледайки един на друг, ние виждаме тъкмо действията, а не намеренията. Но тъкмо този проблем ни води към поправяне. Аз трябва да се издигна на такава височина на взаимната връзка, за да съдя за другите по намерението им, а не по действията им. Това ни задължава да ставаме кабалисти. Друг изход няма – защото по друг начин не можем вярно да си взаимодействаме. Бедствията ще се увеличават – и къде ще е моето отдаване на висшия?

Въпрос: ако намерението – е онази форма, която се облича на материала на желанието, то как да я поправим?

Отговор: С помощта на светлината, възвръщаща ни към Източника. Ние се стараем да действаме за отдаване, обединяваме се помежду си, и несполуките ни разкриват, че се нуждаем от светлината.

Защото във всеки човек има част от Галгалта ве – Ейнаим. Като следствие, някои хора изпитват влечение към светлината и това влечение се разкрива в тях, като въпрос за смисъла на живота. Те искат да познаят, да разберат тази тайна.

Такива хора са особено егоистични. Те изобщо не са симпатични – по-скоро са отвратителни, на тях въобще не им е до този свят, те го презират, не желаят да се възползват от неговите ”боклуци”. Накратко казано, в кабала идват хора много неприятни. Тъй като голямото желание в тях, потиска малките. В резултат, човек се интересува само от едно – той иска да знае, за какво си струва да се живее?

Освен това, него могат да го вълнуват въпроси на ниво от висша философия: ”Какво е това Вселена? За какво е всичко това?”. С други думи, на него тук му е тясно и той не може да понесе това.

Ето, това всичко е предизвикано от пробудилата се част на Галгалта ве – Ейнаим, която за сега все още се намира в АХАП и го уголемява, тласкайки човека към търсене, кара го да се отваря за всичко, стараейки се да ”глътне” цялата действителност, включвайки и Твореца.

А след това, благодарение на действията в групата и учението, човек започва правилно да преценява и да сортира всичките явления. И тогава се приближава до поправянето.

Освен това, основна роля играе коренът на неговата душа, качественият характер на неговата Галгалта ве – Ейнаим. Някой например, се устремява към глобалното, към всеобхватните знания, съобразно размера на своето решимо, някога издигналите се много високо, са паднали толкова ниско, че сега изискват голяма работа. Такива  хора не постигат успех отведнъж, а след десетина години – но след това се издигат на съответстващата им висота. А другите – не.

Във всеки случай, както и да се възвиси човек, неговото глупаво начало се възвишава над него. От това зависи количеството действия, необходими за поправянето му.

Но така или иначе Галгалта ве – Ейнаим и АХАП всеки има изначално, без да изключваме ”народите на света”. Тъй като всички сме преминали през разбиването, в това число и в Древния Вавилон. Тогава се е разразила същата криза, както сега, в резултат на което от общата среда се е отделила една малка група от хора – народа Исраил. Сега, когато страдат всички ”останали вавилонци”, нямайки друг избор, сега ще им се наложи да се поправят заедно с онази група, за да излязат окончателно от Вавилон. И тогава всички ще се назоват Исраел – което означава: ”направо към Твореца” (яшар – Ел)

Тук не става въпрос за националност, а за подобие на Твореца. И разликата е само в последователността: някой започва този процес, а някой го продължава. Всеки внася своята лепта и накрая всички поправят вавилонското разбиване.

От урока ”Въведение в книгата Зоар” 02.11.2012

[92001]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed