Мнение (Т. Шамир): Преди сто години, философи, икономисти и социални мислители са били убедени, че бързият напредък в технологиите скоро ще избави човечеството от необходимостта да работи усилено. Струвало им се, че още малко – и ерата на принудителния, изнурителен, много часов, наемен труд ще потъне в забвение.

През XIX век продължителността на работния ден в заводите е достигнала 16 часа. След Първата световна война в развитите страни започва широко разпространен преход към осем часов работен ден и 40 часа на седмица. Икономистите прогнозират, че след още няколко десетилетия работният ден ще се съкрати на 6, 4, а след това и на 2 часа – а след сто години необходимостта да се работи за храна напълно ще изчезне.

На практика, обаче, се случи точно обратното. В наши дни много часовият труд се превърна от проклятие за нисшите класи на обществото в „привилегия“ на средните и висши слоеве, в задължителен атрибут на висок социален статус – на работа „горят“ най-квалифицираните и високо платени работници. Но и останалите работят не по-малко, отколкото преди шестдесет години – независимо от факта, че техническият прогрес действително допринесе за колосалното увеличаване на производителността на труда.

При това в материалното производство, осигуряващо на хората храна, облекло, жилище, транспорт и комуникации, е заета много малка част от работната сила. По изчисления на икономистите, за да се обезпечи среден темп на потребление на населението на планетата е достатъчно 20% от населението – останалите 80% биха могли да не правят нищо.

При това, работят всички, работят много, задъхвайки се от липсата на свободно време и в същото време, страдат от безработица – вместо да работят за свое удоволствие по 2-3 часа на ден, наслаждавайки се на плодовете на технологичния напредък, както са мечтали за това преди сто години.

Не е ли време най-накрая да го направим. Мнозина вярват, че е напълно възможно основният гарантиран доход (Basic Income Grant) да се осигури на всички граждани, без значение дали те работят или не.

Идеята е вместо тромавата, бюрократична система от социални помощи за бедните и безработните да се осигури минимална работна заплата за всички. При това тези, които не искат да работят, ще са в състояние и така да преживеят – от това обществото само ще има полза.

Подобен експеримент е бил проведен в Канада по времето на икономическата депресия през 70-те години – и резултатите са били много положителни: в района, където на всички жители е бил осигурен гарантирания минимум, престъпността намаляла, подобрили се резултатите в училищата. В същото време пазарът на труда са напуснали само майките на малки деца.

Източник на средства могат да бъдат различните данъци върху лукс, наследство, собственост, доходи от банкови депозити, данъци върху замърсяване на околната среда, разкомплектоване на тромавите правителствени агенции, които участват в разпределянето на държавни помощи за хората в нужда.

В съвременното общество се е загубил смисълът да караш хората да работят колкото е възможно повече – за по-нататъшно подобряване на живота трябва да произвеждаме „дълготрайни“ изделия. Трябва да осигурим необходимостта на хората от въздух, вода, пространство, тишина, красота, време и човешко общуване.

Забележка: Това е възможно да се постигне само с превъзпитание на обществото, т.е. чрез изменение на природата на човек от егоистична на алтруистична – с метода за интегрално възпитание.

[92411]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment →