Баал а-Сулам, “Същност на науката кабала”: Разкриването на Твореца не се случва в даден момент, както в материалния свят, а в продължение на определено време, в  зависимост от степента на чистота на човек – докато не му се разкрият всички многочисленни стъпала, построени първоначално отгоре надолу. Те се постигат на етапи, едно след друго, едно над друго, подобно на стъпала на стълба – и затова се наричат стъпала.

Всичко е построено и подготвено предварително, във всички детайли. И затова не можем да изменим действието ни най-малко. Както са се спуснали стъпалата отгоре надолу, по законите на клоните и корените, така и ние се изкачваме по същото това „дърво“ отдолу нагоре. Няма нищо ново, дори на милиметър в това връщане към Корена. Състоянията са определени, всичко е предопределено в съответствие с желанието, екрана и светлината, на всички етапи. Нововъведения тук просто са невъзможни, доколкото между светлините и съсъдите съществува неизменен закон, „желязна формула“.

Не може да има нищо освен светлини, съсъди и екрани. И затова от съвършеното състояние в Безкрайността до най-разбитото, най-незначително състояние в този свят всичко се определя от взаимодействието на тези три фактора. Няма нищо ново нито по пътя отгоре надолу, нито при поправянето отдолу нагоре. Творецът ни обгръща отвсякъде.

Творецът е Даващ, „същността на нещата”, а творението е получаващо, „нещо от нищото“. И между тях действа формулата, определяща степента на сходство спрямо екрана. По същество, всички стъпала се различават помежду си само по екрана, който в по-голяма или по-малка степен свързва светлината със съсъда.

И така, винаги и навсякъде действа един универсален закон за подобие на свойствата. Именно той определя разликата между Твореца и творението, или светлината и съсъда.

В такъв случай, каква е ролята на нисшите? И съществуват ли те изобщо, ако всичко се решава от взаимодействието на двете сили? Ако навсякъде цари Природата, тогава за какви висши и нисши може да става дума?

Но когато двете сили се сблъскат помежду си, проникнат една в друга и си влияят взаимно, се ражда ново условие – възможност за реакция, за отклик. Съчетанието на тези желания – получаване и даване – се нарича „създание“ и същността е в това, че създанието само е поискало да се уподоби на свойството отдаване, даващо сила, за да се пробуди преди действията свише. Преди тези две сили да ме задължат към навременни стъпки по пътя на страданието, мога сам да се пробудя и да предизвикам върху себе си тяхното въздействие. И тогава изкачването по духовните стъпала ми доставя удоволствие. В това е цялата разлика.

По този начин започвам да разбирам, да признавам, да оценявам, да благодаря, да обичам тези условия. Този, който е там, на върха, ги е създал за мен и е подготвил всичко необходимо. Защо? Защото именно в такова отношение към моите състояния чувствам, че живея. Все още ни предстои да постигнем тази реалност.

И така, съществува духовна система с голям брой детайли. Кабалистите изобщо не описват голяма част от тях, за да не ни „претоварват“. Защото ние, с нашето малко съзнание, трябва да бъдем свободни за основното. И затова, без значение за какво пишат или не описват, всичко това е предназначено само за да можем да повишим своето намерение за отдаване, така че в нас да се формира стремеж към Висшата сила.

Но не трябва да мислим, че науката Кабала е просто схематично описание на висшите светове с чертежи и обяснения. Тя съдържа в себе си цялото творение, включително и нашия свят с всичко, което се случва тук. Ако разбираме, че всичко това ни води до подножието на духовната стълба, тогава всички събития се вписват в метода на подготовка за светлините и съсъдите – или двете линии, или силата на отдаване и силата на получаване – към взаимодействие чрез екрана. И трябва екранът да се установи не в своето време, а по-рано.

От урок по статията “Същност на науката кабала”, 15.11.2012

[93182]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →