Конгреса в Грузия. Урок №3

Въпрос: Известно е, че животните нямат свободна воля. За сега и ние се намираме на животинско ниво. Но как да се извисим над себе си, ако нямаме свободна воля?

Отговор: Ако човек предварително говори, че няма свободна воля, то той веднага става животно и няма никаква възможност да действа.

Да допуснем, че се намирам в напълно затворена система, която ми въздейства: мислите не са мои, думите не са мои, движенията също не са мои, всичко, което правя – не съм аз. И изобщо аз не съм самият аз, а някакъв включен механизъм. И какво да искаш от него? Тогава просто ще седя и няма да правя нищо. Ако трябва, ще ме изкарат на работа, ако трябва – ще ме накарат да действам. А докато не ме накарат, нищо няма да върша. Това се нарича състояние на неживата природа, защото докато на един камък не му въздейства нищо, той ще стои на мястото си.

Растителното ниво вече предполага свободна воля – в някакво вътрешно движение. Животинското ниво – още повече. Но всички те не са свободни, а напълно управлявани от инстинкта, т.е. те са напълно управлявани от Природата.

Човек също е управляван от природата, но тя му дава и постоянно издигане за сметка на нарастващия земен егоизъм. Този земен егоизъм вече не се управлява директно, както животинския. Тоест, дори обикновен човек в нашия свят получава възможност по някакъв начин да действа: или добре, или зле. Животните нямат тази възможност, те действат строго съгласно инстинкта. Човек има възможност да бъде добър, зъл, да постъпва така или иначе. Но това не е онази свободна воля, за която се говори в кабала. Това е обичайната, житейска свободна воля, а не свободната воля по отношение на Твореца, която имат кабалистите.

Когато идваме в групата, в нас се заражда още една свободна воля – да приема методиката и да взема решение да се развивам или не. Ако приема методиката – това също е свобода на волята, защото мога и да не я приема. Но това все още е обичайната, така наречената земна свобода.

След това, започвайки да работя в групата, трябва да играя пред другарите си. Изправен съм пред избора, дали да играя театър пред тях, че сякаш се обичаме един друг, че се обединяваме, желаем да достигнем целта, тъй като трябва да покажа на другарите си, че ги обичам, че съм готов да вървя напред заедно с тях. Това вече е сериозна свободна воля, тук избирам своя път, своята цел. Тук вече трябва да си дам отчет: ”За какво върша всичко това? На кого му трябва това? На мен лично? Имам ли някаква изгода от това или не?” Тоест тук в човек възниква сериозен проблем със самия него.

По-нататък, колкото повече напредваме, толкова повече усещаме различни притесняващи ни обстоятелства в себе си: струва ли си да се занимавам с това – да привличам висшата светлина върху себе си? Тъй като по време на работа трябва да мисля за това, че искам да призова висшата светлина върху себе си. Тя ще ме осветява, ще ме променя, аз ще ставам по-добър, ще се уподобявам на Твореца, в това да се намирам в състояние на отдаване. Нужно ли ми е това или не? Това вече са сериозни въпроси. В това трябва да вложа може би целия си живот.

За какво говори кабала? – Трябва да се занимаваш, трябва да работиш, трябва да си женен, да имаш деца, дом и т.н. Но всичко това е от първа необходимост. А всичко останало трябва да бъде насочено само и единствено към обединение и в това обединение да разкрием Твореца. Тъкмо в това е сериозността на свободната воля. Имам възможност да работя, да се забавлявам, да се развивам. А тук кардинално променям целия си живот!

Погледнете нашите групи или поне централната израелска група. Нима те виждат  нещо друго, осен работа и група? Стават в два през нощта за урока, а след това отиват на работа, след работа идват пак тук в центъра, за да се занимават с разпространение и после пак в къщи, за да спят, за да са готови за урок. И така всеки ден.

Единственият им почивен ден също е зает. Остава им може би около два часа за почивка през цялата седмица. Тоест човек трябва да решава за какво идва. А ако освен това жената, родителите и цялото общество като цяло му се карат, тогава това не е обикновен избор. Но за сега това са стъпалата на еснафите, на обикновената, гражданска свободна воля.

А по-нататък ще се появи друга свободна воля, когато човек трябва да се издигне над себе си, когато върви не въпреки чуждия егоизъм (деца, жена) или дори собствения, на битово ниво (няма да изляза в отпуска, няма да се разхождам, няма да печеля повече от необходимото ми, това ми е достатъчно), а когато започне да работи с групата и с Твореца.

Ето тук вече трябва напълно да се откажеш от егоизма си. Не че не ми трябва повече и не че желая да съществувам без тяло (това биха искали мнозина), а трябва да се откажа от своето ”Аз”, сякаш не съществувам, а всичко, което е по силите ми, да влагам в другите на 100%.

А за какво? – Няма такъв въпрос ”за какво”. Просто трябва да го правим, защото такова е желанието на Твореца.

И какво по-нататък? – Нищо. Той няма да знае нищо за теб, никой няма дори да знае какво правиш, никой няма да ти благодари. Ще работиш през цялото време, с всички сили само за да отдаваш.

За какво? За нищо. Защото ”За какво”- това вече е получаване, а не отдаване. ”За какво” вече означава, че си струва да постъпвам така, защото за това получавам бъдещия свят, или напълване със слава и знание.

Затова тук въпросът за свободната воля вече е много важен. Но до това се достига постепенно.

От 3-тия конгресен урок в Грузия, 06.11.2012

[92678]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Свобода на волята | Add Comment →