Беседи за новия живот, ч.9

От 9-та беседа за новия живот

6 януари 2012 г.

Защо са ме разлюбили?

В рамките на интегралното образование говорим за законите на природата, в която пребиваваме. Защото се намираме в някакъв свят, който ни обкръжава. И в този свят откриваме определена система от закони, които ни въздействат. Въоръжавайки се с разум и наука, можем да водим изследвания и да проверяваме, какво ни носи полза и какво вреда, как да подобрим своя живот, как да си обезпечим надеждно бъдеще.

С наличието на интелект човек се отделя от животинския свят. Ако животните се подчиняват на повелите на вътрешните инстинкти и се подчиняват на собствената природа, то човекът е надарен с някаква свобода в своите действия и се извисява над животинското естество.

Обаче, понякога тази свобода го води до безнравствени състояния, в които може да си нанесе вреда. Животните не се пристрастяват към алкохол и наркотици, не си вредят един на друг, извън рамките на насъщната необходимост. Те се ядат един друг, за да живеят, но са лишени от лошото начало, което иска да причини зло на другия, да придобие власт над някого и получава удоволствие от това. От друга страна, човек има “излишък на желания”, на когото абсолютните закони на природата не придават точен вектор. Това желание му се дава за свободно приложение. “Прави, каквото искаш.”

Всъщност, на човек му се иска не само да яде и да пие, да продължава рода, да устройва дом и т.н. – има и други желания: да познава света, да развива науката, културата, образованието… Иска да се наслаждава на живота и на света във всички възможни сфери.

Това желание, един вид, ни подтиква към вярното и добро приложение, но защо всичко излиза обратно и виждаме, че ставаме по-лоши от животните. Понякога дори завиждаме на котката или кучето, които живеят безгрижни, обезпечени от живота и имат всичко необходимо тогава, когато човек е нещастен, подложен на страдания, намира се под въздействие, води неспирно съперничество с другите, тормози се, изпитва завист и ненавист към другите, очарова се от страст и тщеславие… От своята история виждаме, че не умеем правилно да използваме тези наклонности, излизащи от рамките на животинското ниво. Вместо добър, щастлив живот, получаваме обратния резултат.

Точно това се вижда, гледайки нашия живот. За капката семе Природата подготвя надеждно място в майчината утроба. Тя ни развива и пази в околоплодните води, а после от тези “парникови” условия се раждаме на светлина и родителската любов продължава да ни охранява. Малкото дете не може да се погрижи с нищо за себе си и родителите, заедно с обществото грижливо го отглеждат, с разбиране и участие.

Така се е повелявало от векове, макар че в последно време този механизъм се проваля. Така или иначе, докато човек не стане на крака, го поддържат близките и даже далечни нему хора. Всички разбират, че той трябва да се развива и му предоставят тази възможност, обезпечавайки необходимите средства. На междинните етапи искат нещо от него – тъй като още не е пораснал. Такова е отношението към подрастващото поколение, заложено в нас от самата природа.

Но, когато влизам в зрелия живот – да кажем, от двадесетгодишна възраст, към мен започват да предявяват искания. Близките и роднините, външното обкръжение и законите на страната – всички се обръщат на другата страна и естествено, вече не ми прощават това, което биха простили преди десет години. Сега подлежа на други закони и съответно на други наказания. На десет години ми обясняват, че така не си струва да се постъпва, а на двадесет вече наказват във всички форми, като всеки друг.

По такъв начин, изведнъж в отношението на околните и Природата към човека става преобръщане. Докато растем, те се отнасят ласкаво и дружелюбно към нас, а когато сме израснали и влизаме в общите рамки, те като че ли проявяват неприязън. Бих искал и по-нататък да се държа като дете, без да чувствам на раменете си тежестта на отговорността и задълженията, получавайки прошка за своите “лудории”, наслаждавайки се на изначално доброто отношение… Но това не се случва. Обратно, от мен през цялото време чакат и изискват: “Къде са резултатите? Защо не си направил това, което трябва? Веднъж не си направил – нищо няма да получиш…” Аз повече не намирам това състрадание, това снизхождение, към което съм привикнал за годините на детството и прехода към юношеството.

Това преобръщане, произтичащо от нашата природа, има радикален характер. Присъщо е също и на животните. Родителите предпазват потомството си, докато то, както се казва “не стане на крака” и не опознае околния свят. След известно време зверчето вече е способно само да се обезпечава с прехрана и отива да създаде семейство, да се присъедини към ято и т.н. При това този преход е така рязък и кардинален, както и в човешкото общество.

А нали ни се струва, че всичко трябва да е обратно. Достатъчно разумни хора сме, използваме знанията си, за да променяме света, правейки го по-добър и по-комфортен. Защо не го “оптимизираме” по отношение на възрастния човек? Макар и след двадесет години ще има дружелюбно, приветливо обкръжение, в което всички се отнасят превъзходно помежду си.

Но виждаме, че Природата, която ни е развивала чрез еволюцията, все пак е пресметнала, че трябва да страдаме, изменяйки се именно от натиска, от наказанията, от тежкия живот. Видимо е, че има възможност да се научим на нещо от Природата.

Какво иска от нас? Защо ли да не се отнасяме към околните добре и правилно? Защо ли заедно да не изградим добро и съвършено общество? Отначало се намирах в утробата на майката, след това в семейната “оранжерия”, в градината, в училище и през цялото това време животът ми е бил в относителна безопасност. Защо ли да не можем по съответстващ начин да построим всеобщи взаимоотношения, за да живеем и по-нататък по-добре? Какво ни пречи да продължим здраво и положително развитие? И имало ли е някога такова?

Ако се погледне в историята на древните времена, ще видим, че много отдавна нашите предци наистина са живеели така – едно племе, едно село, в което всеки се е грижил за всички. Може да се нарича тази формация комунистическа или примитивна – не е важно. Така мъжете са излизали заедно на лов, за да осигурят общата храна, а жените заедно са приготовлявали храната и заедно са се грижели за децата. Дори сега в различни ъгълчета на Земята може да се открие нещо подобно.

Какво се е случило после? Защо не сме се развивали така и нататък, само че в по-широки мащаби? Защо това не е станало основа за последвалите постижения в техниката и технологиите, в културата и образованието? Защо не сме запазили това забележително обкръжение? Какво е било лошото в подобни отношения? Какво се е изменило?

Проблемът е в това, че в човек расте личният му егоизъм. Вследствие на това сме се отдалечили един от друг и сме видели в околните вече не братя, а конкуренти, съперници. Човекът е искал да ги надмине, да придобие власт над тях, да ги купи в слугуване или в робство. Краят на общата собственост, на съвместното стопанисване е отворил пътя към кражбата и грабежа.

По такъв начин, именно егоизмът е провалил изначално приятелските отношения в примитивното, първобитното, “комунистическото” общество. Ако егоизмът не бе пораснал, ако развивахме само знания и мъдрост, всичко би било добре. Проблемът е в това, че растящият егоизъм е двигател на прогреса, който вечно ни тласка в търсенето на нещо ново, подтиква ни да изучаваме природата и да използваме нейните богатства.

Егоизмът: да го обуздаем, но не да го ликвидираме

По принцип, растящото егоистично желание би било полезно за нашето напредване, ако не бе се развивало само заради едната собствена изгода, а и за благото на околните. Разбирайки това, бихме се “държали за ръце”, за да не позволим на егоизма си да ни раздели. И тогава, всички негови импулси, пораждащи в нас различни желания и изисквания, биха донесли едно само благо.

Възможно ли е това? От историята виждаме, че не. Обратно, растящият егоизъм постепенно се превръща в планина от ненавист, завист, страст, тщеславие и огромно властолюбие.

Като резултат, днес се оказваме в мащабна криза: имаме всичко, но изпитваме един към друг лошо отношение и затова не можем да утвърдим добри закони. Животът ни е лишен от комфорт, зле ни е, имаме проблеми с безопасността и здравето, с конкуренцията си разрушаваме природата и т.н. Използвайки инстинктивно своя егоизъм за зло, не сме властващи над него и затова животът предизвиква в нас все по-долни чувства.

По такъв начин, Природата с нейните закони се отнася към нас двояко: от една страна, развива в нас егоизма, а от друга страна, ни показва, че тази лоша сила, постоянно растяща в нас, разединяваща хората, настройваща ги един срещу друг, се явява причината за всички наши беди. Заради нея получаваме и наказания.

При мен сега има два противоположни фактора:

От една страна, изконното подтикване да поставя своето благо над благото на всички останали, угаждайки си за тяхна сметка, за да изпитвам удовлетворение;

От друга страна, не постигам удовлетворение, обратно, от тази сила на развитие се нарушава обществото, науката, образованието, културата, личния живот и т.н.

Какво може да се направи? Способни ли сме да изменим формата за прилагане на своя егоизъм? И ако да, то чрез какво?

Природата е единна сила, въздействаща върху цялата реалност, затваряща ни във властта на единния закон за обединение, участие и любов, закона за отдаване. Виждаме как Природата привежда в действие всички свои части на неживо, растително, животинско и човешко ниво. Оттук произлиза понятието живот, развитие: то е невъзможно, ако не добавяме постоянно от себе си топлина, храна – всичко, което е необходимо.

В такъв случай, как да намерим в Природата това, което не намираме в себе си – силата, която обуздава егоизма ни и ще ни даде възможност да го използваме за благо? Работата не е в това да се спусна от стълбата на големите егоисти, защото именно егоистичната мотивация, егоистичният импулс ни позволяват да се развиваме. Благодарение на прогреса, днес можем да си позволим много неща без изконната гонка, призвана да обезпечи нашата прехрана, домашното благополучие, дрехи и здраве. Свободни сме в живота си, даже имаме свободно време, което можем да посветим на занятия за благото на обществото.

И след като егоизмът ни донесе такива постижения в науката и техниката, хайде да погледнем, как можем да го използваме за добри цели, как да го усмирим, т.е. да пренасочим от ненавист към ближния на любов към ближния. При това ще оставим всичко по-добро в живота си и ще можем да се развиваме по-нататък във всички сфери, като семейство, образование, култура, здраве и т.н. Ще прогресираме, овладявайки Космоса, но с добро, ако разберем само, как да управляваме егоистичната си природа и с какви цели да я използваме. А трябва да я използваме за благото на околните, на обществото.

Днес всеки взима под внимание собствената полза, трябва да предадем на човека нова способност – да прави равносметка за обществото като цяло. Тогава ще почувства себе си така, както преди хиляди години в своето селце, където всички са били като братя. В онези времена хората са се грижели един за друг, понеже егоизмът им още не е бил развит. Как, днес да повдигнем човека над егоизма, за да възприема пак другите хора като братя, като едно семейство? Възможно ли е това? Как да внедрим в нас това знание, това чувство, за да се задействат инстинктивно, а не заради преодоляване, което в действителност е невъзможно?

Къде е това “лекарство”, което ще ми позволи да гледам на света през “интегралните” очила и да видя, че всички са обединени? Не знаех и не съм се досещал, но “взех таблетка” и сега виждам, че всичките седем милиарда са части от мен, мои близки. Нещо повече, ако днес се възгордея, вдигна нос пред близките, то в бъдеще ще почувствам необходимостта да се грижа за тях, най-малкото като за самия себе си и даже като за свои деца, чието благополучие е по-важно за мен от собственото благополучие. Къде е това “хапче”, с помощта на което, всеки поправя само едно – своето отношение към околните, към цялото човечество?

Намирайки лекарството, несъмнено ще продължим разцвета, независимо от сегашната криза, която ни спира във всички области. Днес, като че ли сме попаднали в безизходица или сме се загубили в пустиня, не знаейки къде да отидем. Тук трябва и да се замислим за това, откъде да вземем сили да обуздаем своята природа и да използваме цялата нея в обратно направление. Днес инстинктивно държа курс за личната полза и искам да подчиня целия свят под своя власт, макар нищо смислено да не излиза от това и само страдам. Трябва да обърнем това отношение на противоположното, за да се грижа за благото на ближните, околните, които инстинктивно възприемам като свои деца.

Ако на всички се даде такова “лекарство”, светът ще се изпълни с любов

Театърът на новия живот

Дошло е време да разберем, че ние, самите проваляме света, в който живеем. Как да го поправим? Възможно е, ако изградим взаимоотношенията ни с милосърдие, участие и обединение, с това ще подбудя ли и природата към това? Много изследвания през последно време показват, че всички части на природата са взаимно свързани, че природата е “кръгла”, интегрална и че зле въздействаме на неживия, растителния и животински свят. Така, ако установим между нас добри взаимоотношения, работата не се ограничава с ново законодателство, в полза на околната среда, която днес разрушаваме. Защото човешките отношения са също сила на природата. Не напразно казват, че силата на мисълта, на желанието е най-мощният фактор в цялата реалност. И всичко това се намира също в общото поле от сили, което пронизва нашия свят от край до край, управлявайки се от системата на мирозданието, включвайки небесна механика и човешката взаимовръзка. Така, може би, установявайки равновесието между нас, ще предизвикаме по-голямо равновесие и в природата. А в резултат, не само ние, но и целият наш малък свят ще намери успокоение.

От нашите изследвания на природата трябва да разберем, как може да се повлияе на човека в тази насока. И отговорът е прост: въздействие върху човека е възможно само чрез обкръжението. Защото освен за насъщните нужди, всичките ни желания са насочени към това да властваме над обкръжението и да го използваме за лична изгода, да го подчиняваме на себе си. А в действителност, по този начин човек зависи от обкръжението.

И затова трябва да се постави пред него обкръжение от друг род, което да демонстрира обратното: отсега очакваме и изискваме от него добро отношение, иначе няма да го приемем в своята среда. Тогава, иска или не, ще му се наложи да пренасочи своите наклонности – завист, страст, честолюбие, властолюбие и пр., съгласно изискванията на обществото. Тъй като, на неговото лошо начало е необходима връзка с обкръжението, но само такава, при която ще доминира. А обкръжението, от своя страна, може, като не разкъсва тази връзка да отправи апел към човека: “Няма да стане. Искаш величие и признание, искаш да се гордееш със себе си и да се извисяваш над нас, моля, но само при условие с добро, доброжелателно отношение вместо отрицание”. Преди, човек е използвал своето начало във вреда на околните и за собствено благо, а сега, благодарение на зависимостта от обкръжението, постепенно разбира, че трябва да обърне това желание на противоположното – в добро.

Да вземем за пример увредения механизъм на нашия свят: какво иска човек, който се кандидатира за избори? Иска власт, иска да покаже на всички своето величие, той иска да установи нови закони, ново управление, да постави себе си над всички. Обаче говори точно обратното: ”Ще служа на всички, ще преследвам общото благо, аз съм вашият най-добър избор, аз ще бъда вашият любим и любещ баща…” От подобни жизнени епизоди, виждаме: връзката на човека с околните може да преследва напълно егоистични цели, но в крайна сметка, по думите си даваме сметка за това, че намеренията трябва да са обратни.

По такъв начин, цялата работа се състои в едно: ако поставим пред човека правилното обкръжение, което ще го възпитава, това ще реши проблема. Егоист, в преследване на президентското кресло, се обръща към народа с всевъзможни обещания: работа и жилище, свобода и развлечения, здраве и безопасност. Какво само не обещава. Сега обществото трябва да се отнесе към него, както съответства: “Искаш да си президент, моля. Работи за нас, носи ни благо и наистина ще получиш уважение, признание, което така очакваш, ще го получиш в съответствие със своите добри дела, които ще са ни от полза”.

Следователно, не можем да предявяваме към човека претенции и от всеки да изискваме вътрешни промени. Към никого не насочваме показалец: “Ей, ти, ти и ти – започвайте да се променяте!” Такова отношение, такова изискване, изобщо не е мъдро. Затова можем да действаме косвено, чрез обкръжението и да влияем на всеки човек така, че да получава всичко необходимо без усилия от своя страна. Той ще расте като в парник, приемайки правилната форма,  в съответствие с външните условия. При това ще му е добре и приятно от тази игра, подобно на децата, които се учат в игрите и трупат разум.

Всичко зависи от въздействието на обкръжението върху човека. Хайде да действаме по-умно: не трябва да мислим за това, как всеки от нас индивидуално може да се промени. Вместо това, да направим театър, но театър за цял живот, съдбоносна пиеса, която в същността си е игра. И нека да ни бъде приятно да я играем, провеждайки своята почивка, обезпечена просто с егоизъм, при построяване на правилно, прекрасно обкръжение. Благодарение на това, с помощта на асистенти, наставници и учители, без тежки размисли, без да прилагаме усилия ще растем, както децата – играейки. Тогава с лекота ще ни се дадат промените. Само трябва да знаем, как правилно да използваме свободното време и методиката за изменение на себе си, която изучаваме.

Тук възниква въпросът: защо не сме го направили предварително, по-рано? Какво ни е пречело да постъпим така още преди хиляди години, когато сме живеели в примитивното общество на древните поколения? Работата е в това, че още не сме могли да осъзнаем злото в себе си. Предполагали сме, че егоизмът ще ни помогне да се развиваме и не сме чувствали в него зло. Напротив, чувствали сме, че той ни тласка напред към прогрес и развитие, в същото време, когато отрицателното е оставало “зад кадъра” на възприятието. Нека, егоизмът ни е “развел”, разединил – затова сме създавали семейства, общества, страни, без да се досещаме, че в резултат, ще ни доведе до толкова съкрушителен и мащабен крах. Едва през последните години започваме да осъзнаваме цялата критичност на ситуацията.

Изходът е един – да построим ново обкръжение, което да формира новия човек. Този Човек, като излюпен от инкубатор, ще поникне в парник, ще излезе из-под ръцете на майстор. И всичките си сили, превишаващи животинската степен, ще насочи не към зло, а за добро.

Мощта, заложена в обкръжението, като то група, общество или човечеството като цяло, ще използваме във вярното направление. Тогава всеки човек, обединявайки се с другите, ще почувства, че заедно с цялото си сърце и душа е в единен помисъл като едно цяло. Всеки ще разбира и ще усеща странстващите по света мисли и желания, сякаш всеки побира в себе си цялото човечество.

Тогава ще видим, че Природата ни е развила и ни е привела в забележително състояние, при което всеки  усеща себе си като цялата общност. Така самият човек ще се раздели с картината на краткия си живот и чрез цялото човечество ще започне да усеща нашия интегрален свят. Така реализираме основната сила на своя живот – егото, отделящо ни от животинското стъпало и извисяващо ни над него. Наистина, то ни повдига, вместо да ни спуска в нещастно, презряно съществуване, проникнато от страхове, от вечна тревога и безпомощност, което е по-зле от животинското ниво. Затова завиждаме от време на своите домашни питомци…

Егоизмът – това е бездънна каца

Ние, хората, се различаваме от животинското стъпало с желанието да използваме околните за своя полза или в тяхна вреда. При това, става дума за човешко обкръжение. Излизам от жилището си – физически или виртуално, за да открадна малко, да послушам малко глупости, малко да се поразвлека и т. н. Могат да бъдат и по-жестоки вариантите: например, искам да иззема от тях много пари с помощта на банкови средства или да нахлуя в чужда страна, за да я разруша или да я ограбя, а жителите й да превърна в роби. Накратко казано, искам да използвам обкръжението за свои цели.

По такъв начин имам два “плюса”, стоящи над животинското ниво:

Човешкото обкръжение, в което да се намирам – задължава ме самата Природа. Ако искам да живея комфортно, то няма къде да бягам. Природата преднамерено ме вплита в това обкръжение, тъй като без него не мога да бъда човек. Оставайки в джунглата, аз се спускам на животинско ниво.

Кризата, предизвикана от нашето потребителско отношение към обкръжението. Тъй като, зависим един от друг, но изпитваме взаимна ненавист и в резултат, всичко спира: живот повече не идва при мен за добро, не ми носи радост, усещане за свобода и топлина. Обратно, аз се натоварвам в механично, безизходно състояние и единственото, което остава е да избягам в пиянство и наркотици или да тръгна с война към всички. Ужасна ситуация.

Такова е днешното състояние на нещата.Недоволни сме от своя живот, а също от живота и образованието на своите деца. Доволен човек, просто не може да се намери. В най-добрия случай се удовлетворяваме, като намаляваме от злините.

А от друга страна, имаме наука, позволяваща да се анализират проблемите, с които се сблъскваме и да се правят изводи за това, че източникът на всичко лошо се крие в нашето отношение към човешкото обкръжение. Ако това отношение се измени като добро, то благодарение само на един излишък от продоволствие, което изхвърляме, ще може да се нахрани целия свят. Използвайки средства, които се губят днес за въоръжения ще може, едва ли не за всички, да се построи дом с басейни и полянки. Можем да се развиваме, съхранявайки околната среда, като поправяме всичко, което сме развалили.

За времето си, много са били във възторг от това, че човечеството накрая е събрало пари и е построило Големия адронен колайдер – ускорителя на частици, който трябва да ни разкрие тайните на природата. Десет години са били необходими за одобряването на самата идея, седем години – за да се намерят средства и да се започне строителството, което е продължило пет години. Дължината на основния подземен пръстен на колайдера е повече от 26,5 км, бил е снабден с най-ново оборудване, в работата взели участие повече от десет хиляди специалисти от целия свят… А между другото, колайдерът струва толкова, колкото седмичното пребиваване на американската армия в Ирак.

Нашият егоизъм поглъща огромни богатства, като не позволява да се освободят и да се използват за добър живот. На наше разположение са “златни находища”, а сякаш ние ги изхвърляме в морето. Ако пресметнем колко, от всичко може да се направи, ако само се прекрати гонитбата за въоръжаване и се пресече разточителството, дори и малко да се съобразим с другите, то ще се изясни, че няколко процента от населението на света могат да обезпечават всички негови потребности.

Обаче, почивката не трябва да се превръща в безделие. Да допуснем, че осем часа в денонощието спим, няколко часа се занимаваме с домашни и семейни работи, след това ни остават още десет свободни часа. Това не означава, че цялото незаето време ще се печем на слънчице, обръщайки се от страна на страна. За да се поддържаме в правилно състояние спрямо обкръжението, ще ти се наложи всеки ден да отделяш часове за социални мероприятия, с помощта на които обкръжението правилно ще задейства всекиго.

Изяснява се, че именно за това Природата е освободила часове за почивка. Освобождавайки се от външните грижи за самия себе си, човек трябва да се освободи от тях вътрешно, наистина, за да придобие всички преимущества на новия свят и новите отношения. Затова тези отношения трябва постоянно да се изграждат и да се развиват, издигайки ги над собствения егоизъм.

Вселената е със синя граница

Въпрос: Основният момент от интегралното образование се състои в това, че трябва да се старая да проявявам добро отношение към другите. Но тук няма нищо революционно, това е доста тривиална идея…

Отговор: Да, става дума за използването на вече известни сили на природата. Но, трябва действително да видим, че нямаме друг изход. Само тогава човек ще се съгласи с това.

Работата се доближава да такава ситуация, когато милиони безработни ще излязат на улицата, когато майките ще се страхуват да изпратят децата в училище, където се корени насилие, наркотърговия и проституция, когато е неизвестно, ще бъда ли осигурен утре с услугите на здравеопазването и с гаранциите на безопасността, когато се спира развитието на културата. Културата е много важна за човека, а междувременно, ние вече самите не можем да извадим това, което “творим”. Защото егоизмът все повече ни ограничава в творчеството, да и впрочем във всичко.

Това не е живот: не искаме да създаваме семейство и да раждаме деца, а този, който все пак е “рискувал”, децата го питат: “Защо сте ни създали на света? Заради собствено развлечение ли?” Новото поколение не вижда бъдеще за себе си, а без това човек не може да се развива. Никой не може да живее без бъдеще. И затова отчаянието, депресията излизат на първо място в списъка на най-разпространените заболявания. Дори за домашните животни днес се произвеждат антидепресанти.

Теоретично сме могли да вземем правилния курс още в древните времена, когато инстинктивно сме се държали заедно като братя. Обаче, практически, това е било невъзможно. По естествен начин сме се развивали заедно с егоизма си и само сега се появява възможност да  съгледаме в него източника на злото.

По-рано това не е идвало до нашето разбиране и осъзнаване. Човек не е могъл и да помисли за лошата природа на своето его. Например, в детството си съм обичал науката и техниката, ходил съм на спортни и други кръжоци, после съм постъпил в университет, придобил съм професия, уредил съм се в изследователски институт… Егото ми постоянно ме е тласкало към добри, по рода си, неща. Искал съм да опознавам света, а това също е, по рода си, властолюбие. Само, за да властвам над другите със сила, съм мечтал да се издигна още по-високо. Работата ми не е била насочена за човечеството, не съм и искал да гледам на всички тези “нещастни хорица”. Искал съм да се уподобя на Бога, да опозная всичко ставащо, да отида на нивото на тези закони, на тези най-висши свойства на Природата, които управляват света, да разбера, “да погълна” мъдростта на Природата, нейните възможности… Не ме е устройвало обикновеното битие на нивото на огромния човешки “базар”. Такова е било моето отношение: “За какво ми е даден целият този глобус, когато аз искам да побера в себе си цялата Вселена”.

Макар такъв подход и егоистичен, в същото време ме е тласкал напред към развитие. Едва след това, изхождайки от това, съм стигнал до осъзнаването на злото и съм разбрал, че ако не преследвам с цел доброто на човечеството, това е лошо.

В това разбиране също има нива:

Решил ли съм да донеса на човечеството полза от безизходност, за да получа в отговор голяма изгода?

Може би и така, в очакване на ползата, изведнъж започвам да осъзнавам: любовта към другите е добро, даже ако от тях не последва добър отзвук.

Оказва се, че тук се крие особена сила, особено свойство, което грее сърцето и разширява усещането: сега се наслаждавам от самата любов към хората, а не на това, което получавам от тях в отговор. В чувството, в осъзнаването на човека се разтварят такива вратички, за които днес и не подозираме. Постепенно, по причинно-следствен път, той постепенно открива в себе си нови свойства, заложени изначално, а днес реализиращи се.

Така че, не трябва да се казва, че изведнъж сме решили да прибегнем към тривиални неща. Вярно е, тези сили не са нови, но по-рано не сме осъзнавали злото и затова не сме могли да се погрижим за себе си чрез обществото.

Без цел няма да се преживее

Има две нива за самонапълване:

  1. Подобно на всички представители на животинския свят, аз искам да получавам наслаждение от храната, секса и семейството.
  2. Искам да напълвам себе си с богатство, почести и знания. Богатството и почестите са възможни само чрез обкръжението. А стремежът към знания се отнася вече към природата като цяло.

Желанията, стоящи над животинското ниво, се отнасят към човешкото стъпало. И това също е егоизъм: аз искам да получавам максимално удовлетворение и намирам за това все повече възможности.

Така, в моя егоизъм има част, наречена “лошо начало”. Става дума за такова самонапълване, когато постискам другите.

Възможно е да се използваме един-друг комфортно и доброжелателно. Така става в семейството, така става между обичащите се, които си взаимодействат заради взаимното удовлетворение. Тук цялата работа е в обединението – приятели, съпрузи и т.н. Това също е използване на ближния, но не му е във вреда. И затова такова желание, такъв егоизъм не се явява лош.

Обаче, ако изляза от семейството в света и със сила искам да се сдобия с наслаждение – това вече е лошо начало. Защото се стремя да се насладя, без да се съобразявам с ближния или като му навреждам. Тук също има цял спектър от възможности. Мога да получа наслаждение, просто не съобразявайки се с ближния или именно, защото му причинявам вреда.

Като цяло, ако искам да се наслаждавам, чувствайки, че ближният страда от мен, това се нарича “зло”. Тук се отнася и потенциалното страдание на ближния, което може да бъде предизвикано от моето безучастие. Например, провел съм банкова машинация и съм откраднал от много хора по долар. Никой нищо не знае, а в ръцете ми е огромна печалба, на която се наслаждавам.

Но, може би, се наслаждавам още и на това, че преднамерено ги известявам за ставащото и така ги унижавам.

Следователно, съществува много широк спектър на моите взаимоотношения с обкръжението: от безучастие до участие със знак “минус”. Ако ти на мен, като на началник, си ми безразличен, отдавам само общи разпореждания за теб. Ти за мен си машина с определено КПД. Но, ако те взимам предвид, тогава за мен си личност, на която искам да навредя за свое наслаждение.

Ето, така, нашето зло начало се е развивало до това, че вече в мащабите на цялото човечество се наслаждаваме, именно на това, че носим вреда на обкръжаващите. Преди двеста години, в началото на промишлената ера, просто са пренебрегвали хората. С работниците не се е съобразявал никой, в очите на фабрикантите са били безправни нищожества. Днес не е така: интелектът, знанията, майсторството, професията на човека – всичко това има тежест, с това се съобразяват. В развитието си сме стигнали до това, че всеки представлява нещо, сам по себе си. И съответно, егоизмът ми иска да се наслаждава  със своето превъзходство над другите, с умението си да ги използва. Наслаждавам се от това, че се извисявам над теб. Това е признак за максималното развитие на злото начало.

Работата не е просто в това да се забогатее. Какво от това, че съм богат? Кой знае за това освен моята банка? И затова, купувам разкошен автомобил, яхта, голяма къща… Приятно ми е да постискам, да унижавам, да подценявам другите тогава, когато парите, сами по себе си, не ми носят напълване.

Неслучайно в богатите страни е висок процентът на самоубийствата на човек от населението. Човек идва до предела, не е в силите му да извлече наслаждение от потискането на другите и от своето превъзходство над тях. Това, което ни е движело към развитие, днес ни вкарва в безизходност. Лошото начало не ни доставя повече удоволствие. А нали, ако не се наслаждавам от това, че се извисявам над другите, повече няма къде да се развивам и няма за какво да живея.

“Каква е ползата от богатството и властта? Какъв е смисълът да се избиваме заради това?” Човек е загубил корена, основата, двигателя на своето развитие. Няма за какво да върви напред. Не вижда проблясък нито в забогатяването, нито в културата, нито в образованието на децата, които и сами вече не искат нищо. “Да бъде, каквото и да е, каква е разликата…”

Всичко това се отразява на нашето вътрешно състояние, проникнато от безволие и безпомощност. Ако преди сме искали да сме богати, силни, умни, то днес не искаме нищо, даже продължаване на рода. Всички, сякаш блуждаят в мъгла.

Ситуацията е станала сложна и многопластова. Обаче, от комплекса обстоятелства ни е ясно, че решението ще намерим само във взаимоотношенията на човека с обкръжението. Ако ги изградим правилно, ще можем прекрасно да подредим своя живот. И тогава ще получим нови сили, които ще ни помогнат да се справим с безпомощността и безцелността.

Защото досега, всеки от нас се движел линейно: в своето лично развитие е вървял по права линия от началото на света и до сегашно време. Развивайки се, все по-нататък, количествено и качествено, нашето желание ни е водело към успехи и победи, но внезапно сме се спрели, не виждайки, за какво да продължаваме пътя. Прекъснали своя бяг, сме загубили интерес към него, защото сме изгубили целта. Нали финиш не се очаква – тогава за какво ни е това?

Ето, какво става с нас. Като че ли, сме се загубили в пустиня, в пустош и предпочитаме да бездействаме. Другояче казано, изчерпали сме силите, свършило е горивото. Оттук и отчаянието, започнало още преди 50-60 години. Поради него “се потапяме” в криза и се прекратяват всички сфери на нашия живот: образование, култура, личен живот и т.н. Стигнали сме предела, егоистични ни сили повече не се възобновяват. Човечеството е сериозно болно и състоянието му е критично, въпреки че това още не е краят, не е последният миг.

Днес е нужно на човечеството нова сила, която да го поведе напред. В себе си човек няма да я открие, тъй като всичките му желания са изчерпани. “Нероденият е по-щастлив от родилия се”, са казали за това мъдреците. Само в обединението с другите,  човек ще намери допълнителни сили. Защото има в себе си още седем милиарда желания, от които той може да се въодушеви, които може да придобие, които може да отдава, получавайки наслаждение в отговор.

Виждаме, как Природата ни е развивала в продължение на хилядолетия. Целият този процес можем да си представим като живота на един човек. В началото тя се е отнасяла към нас като към дете: живели сме на племена в добри, братски взаимоотношения. После е започнал не най-приятния период, в резултат на който, сякаш преминавайки третата и четвъртата десетка, виждаме, че животът е лош. И ето сега, на средата на живота, давайки си равносметка за изминатия път, се изправяме пред въпроса: как болното човечество да излезе от депресия, от безпомощност, от обърканост и от безизходност?

Отговор: благодарение на новите сили. Откъде да ги получа? Човек трябва да намери своя нов живот в обкръжението. Тогава той открива, че на практика това е той, че всички ние сме едно цяло. Всъщност, си възвръщам собствените части, които по-рано съм възприемал като чужди. Това прилича по нещо на раждането на внуците, което сякаш дава на бабата нов живот. Обича ги, далеч повече от децата си, тъй като сега това е единственото наслаждение, което може да бъде в нейния живот. За нея това е наистина като лекарство.

Ето и при нас е същата ситуация: ако не придобие човек от околните допълнителни желания, в които да усети нови големи наслаждения – работата няма да се ограничи с отчаяние, депресия и наркотици. Той ще се обърне към терор, ще започне световни войни. От безпомощност ще падне в обърканост, не разбирайки, защо живее в такъв свят и такъв живот, който е по-лош от смъртта. За това е казано: «Ще ядем и пием, тъй като утре ще умрем». По-добре разрушителна гневливост и безчинства, само да се забрави за тъжния въпрос: «За какво ми е да живея?»

Днес виждаме само малка степен на тази безизходност: хората още правят търсене, не намирайки покой. След това се започват естествени, внезапни инстинктивни силни пристъпи на болка, чиито израз ще станат войните. Засега, без да гледаме на натрупаното осъзнаване на злото, се намираме в относително спокойно състояние и това ни дава възможност да се погрижим за своята болест.

Заключение

И така, в резултат на своята еволюция, чувстваме, че сме загубили пътя. В отчаяние и безпомощност сме, не намирайки лекарството за болестта си. А лекарството е обединението. Благодарение на него, всеки от нас ще придобие нови сили, поддръжка и топлина. В новото желание, получено от обкръжението, ще усетим ново напълване. Освен това, в това обкръжение, обединявайки се с всички, човек ще получи такова напълване, което ще го издигне на стъпалото на Човека. Той ще заживее над животинското ниво, усещайки съвършенството и вечността на Природата. И тогава ще видим, че на практика, в нашата еволюция се крие особен, велик процес. Оказва се, че Природата, съдържайки в себе си всички сили и цялата мъдрост, ни води към съвършеното състояние. То е пред нас. Де се надяваме, че ще го разкрием, ще стигнем до него и ще го реализираме.

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: