Полигон

каббалист Михаэль ЛайтманВ нас се разкрива копие на последното разбито духовно стъпало като материален свят, който усещаме с петте си сетивни органа. При това материята и чувствата са мними – те очертават контурите на духовното, подобно на картината от стената. Картина има, но тя не е реална. Реалността е там – зад стената, а на стената е само проекцията.

Хората гледат кино и изпитват най-различни преживявания. Реални ли са те? Просто такива са ни реакциите. Сякаш живеем във филма, който ни прожектират.

Но освен този филм – нищо друго не съм видял и нищо не зная. В него преминава целият ми живот и затова всичките ми усещания отразяват неговия ход. Зрение, слух, вкус, обоняние, усет – всичко е отразено на тази лента.

Днес преминахме към триизмерното кино, осигуряващо ни още по-голяма реалистичност. Въобще не е тайна, че човек може да бъде поместен в някаква сфера, симулирайки, че това е неговият живот. Ако той свикне с този свят, върви му доказвай, че съществува някаква външна реалност. ”Ето хора, звезди, Земя – всичко си е на мястото”… В своите усещания той не излиза извън рамките на тази сфера. За него, зад пределите на сегашните му усещания нищо не съществува. Той не усеща в някакъв допълнителен чувствен орган недостатък на каквото и да е, ущърб на неговата реалност.

Ето и аз днес с петте си чувствени органа управлявам само това, което се намира вътре в моя кръг. Къде е допълнителният сетивен орган – съсъдът, който не може да се напълни с нищо от това, което се намира тук, колкото и да се опитваме? Тази допълнителна потребност се нарича ”точка в сърцето” (.), и тя е обърната към онова, което не се намира в нашата Вселена. Усетил това желание, човек не може да си намери място, тръгва да търси и накрая намира нас. А нашата задача е в това, да го свържем с външния свят. Той трябва да се откъсне и да прескочи ”оградата”, да се избави от нея.

Цялата работа е в това, че нашата сфера е създадена като копие на висшия свят – между тях има някакво подобие. Трябва само да се използва правилно онова, което имаме тук. Аз вземам своята искра, точката в сърцето, и я внасям във взаимоотношенията си с другарите, сякаш искам да ги обикна. И тогава виждам, че всъщност не желая това.

Но необходимостта вече е формирана, искрата вече е придобила вектор и съответно с това мога да изисквам поправяне.

Затова, основно трябва да поставим своята искра в ”терена за игра” и да накараме самите себе си да играем, по всички правила. Благодарение на тази игра, концентрирам ума си и придобивам правилни, истински желания. Така от модела, от аналога, имащ външно сходство, ще премина в истинския свят.

Нашият свят ще остане само като въображение, ”като полигон за тренировка” и само моята искра е вечна. Тази миниатюрна точка в сърцето – част от Твореца свише. И ако я използвам правилно в играта, то ще постигна успех и ще израстна.

От урок по статията ”Учение за Десетте Сфирот”, 04.11.2012

[92099]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: