Етапи на пътищата, водещи към отдаване

каббалист Михаэль ЛайтманЗа постигане целите на творението, ние трябва да развием желание към него, съсъд, място където да можем да го представим, да го усетим и реализираме. Всичко зависи от вида и характера на желанието, което ни е необходимо да подготвим за това. Затова съществува подготвителен етап, когато човек води животинско съществуване, грижейки се единствено за материалните си нужди: прехрана, секс, семейство, богатство, почет и знания – т.е. за своите природни желания, получени по рождение.

След това настъпва момент, когато започва да търси, в какво се състои смисълът на живота, освен земните наслаждения. Той усеща, че те вече не го задоволяват, не го напълват, и не може да се съгласи, че само заради този живот той е роден и е съществувал. Не може да повярва, че цялата тази голяма Вселена съществува само, за да се роди, и да просъществува как да е и да умре. Тук трябва  да се крие някаква много  по-висока цел!

Това означава, че в него е заговорила точката в сърцето, която го кара да търси. Сега от тази точка той трябва да образува своя съсъд. Такъв етап се нарича ”оскъден, нещастен живот”. Независимо, че човек може да притежава всичките материални блага и това няма да му помогне, ако той изкуствено се ограничи с ”хляб, сол и вода”.

Човек в своето развитие е изминал всевъзможни етапи: 3 пъти по 2000 години – всичко 6000 години духовно развитие на света. Първите 2000 години – хаос, после още 2000 години – Тора и последните 2000 години – епохата на Месията, крайното поправяне.

И затова в различните времена са действали различни закони. Всеки период съответства на различно ниво на желанията: ХАБАД, ХАГАТ, НЕХИ,  и вътрешно той се разделя на същите нива: ХАБАД, ХАГАТ, НЕХИ. Така можем да разделим целия процес на развитие на все по-малки етапи, на 6000 стъпала. В зависимост от това, ще можем да разберем, какви промени произтичат във всяка една част и на всеки отрез от този път.

Затова през това време в света идват за поправяне душите, подходящи по своите свойства за конкретния етап на развитие: отнасящи се към: ХАБАТ, ХАГАТ или НЕХИ. В днешно време, поправянето е възможно единствено за сметка на светлината, възвръщаща ни към Източника. А миналите поколения, до времето на Талмуда, е можело да се поправят и за сметка на самоограниченията на материалните желания. Тъй като те са действали на нулево ниво на желанията за наслаждение.

Разбира се, че оскъдният живот се усеща точно в духовния смисъл. Той също се разделя на етапи: човек идва в кабала и отначало нищо не разбира, не знае къде е попаднал. Той я изучава на теория разчитайки да стане по-умен. Мечтае си единствено за собствен успех, отглеждайки своите егоистични желания, докато не разбере, че постижението не е в развитието на получаващите желания – а в придобиване на желание за отдаване.

Обкръжаващата светлина му присветва и постепенно го променя – както грош по грош се натрупва голям капитал, така и той започва накрая да разбира, че целта не е в това и че по такъв начин нищо не може да получи. Онази егоистична форма с която по-рано се е опитвал да напълни желанията си, става неприемлива за него. Сега вече е готов на всичко, само и само да премине към отдаващите желания.

Такъв поврат  е знак за преход към състоянието ”ло лишма”. Тоест той разкрива, че се намира ”не в лишма” (ло лишма), не отдава. Всичко, което е правил в живота си и в ежедневието си, а именно неговото участие в групата, в учението, в различните преминали състояния – всичко това е било заради самия себе си, осъзнато и не осъзнато!

Това му се разкрива, но дотолкова, доколкото да не се отчая и да може да продължи, да се обърне с молитва, а не да избяга. Така той напредва, докато не разкрие всичките си желания, които зависят от неговото ускорение и настойчивост. Основното е -поддържане на обкръжението, взаимна помощ, позволяваща ни от ”ло лишма” да преминем към ”лишма”.

Това става възможно, доколкото той е създал съсъди и потребност за постигане на целта. Това се изразява в издигане на молитва, МАН – на желанията, насочен вече към светлината, към Твореца, към единствения, който може да направи всичко, да промени природата на човека. Няма никакъв друг Източник.

А, когато човек придобие намерение за отдаване, той го реализира в тези желания, в които по-рано се е стремил единствено към животинско напълване. Затова е разчитал да ги напълни с помощта на егоистичните си знания от кабала, а след това в тях се е опитвал да открие свойството отдаване и не е могъл да го открие в периода на изгнанието. Но накрая, в тези желания той получава възможността да отдава, смятайки това за свое освобождение. Такова състояние се нарича ”лишма”, при което той се удостоява с вечен живот, както в този свят, така и в бъдещия.

 От урока ”Предговор към ТЕС”, 13.11.2012 

 [93622]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: