Трябва да се обединим във всички наши желания, за да постигнем целта, обединението между нас, от което нямаме никаква представа. Това е като пъзел, който Творецът е създал за нас, а ние трябва да се опитаме да го съберем.

Стараем се колкото е възможно повече да се приближим един към друг, но връзката между нас, така че да сме в контакт, е възможна само при условие, че Творецът ще го направи. Самите ние не сме в състояние да влезем в контакт един с друг, още по-малко да се съединим. Творецът трябва да бъде свойството отдаване между нас, което да ни свърже.

Тъй като колкото повече се приближаваме един към друг, толкова по-голямо отхвърляне възниква между нас, както между два положителни или два отрицателни магнитни полюса – колкото повече се опитваш механически да ги приближиш един към друг, толкова повече те се отблъскват взаимно от магнитното поле.

Какво да се прави? Творецът трябва да бъде като лепило тук. Тоест силата на отдаване трябва да бъде повече от силата на получаване и тогава те ще се слепят помежду си, при това без да отменят силата на отхвърляне, а ще започнат да я използват. В нашия свят няма пример за това. А в духовния дори силата на отблъскване се превръща в сила на привличане.

Не разбираме как е възможно това. В теб остава силата на отхвърляне, егоизмът с неговото желание си остава, но работи по обратен начин. В нашия свят няма нищо подобно на това и ние не разбираме как силата на отблъскване може да действа като сила на привличане. За това е нужно особено свойство, наречено „светлина, възвръщаща към източника“, което изведнъж дава на силата на отхвърляне способност да се добави към силата на привличане и свързване, при това без да отменя себе си, без да се превръща в противоположна сила, а да остане себе си.

От урок по книгата “Зоар”, 18.10.2012

[90572]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Какво показва, че човек напредва по трите линии, а не се самозалъгва, сякаш във всичко оправдава Твореца?

Отговор: Признак за напредък е това, че той не просто казва за всичко „Слава на Бога“, а понякога изпада в състояния, в които не може веднага да оправдае Твореца. Въпреки че истинският герой, който е високо в духовното, се чувства по този начин. Необходимо е да се постигне огромно поправяне, за да можеш през цялото време да анализираш така себе си и да притежаваш сили да благодариш на Твореца за всичко лошо като за добро.

А до това трябва да се извърви дълъг път, през множество състояния и понякога човек попада в такива ситуации, когато не може да се съгласи с висшето управление, не иска и не го приема. Разкрива се лявата линия и в него започва да говори Фараонът, грешникът.

Нужно е известно време, за да се разкрият в нас всички грешници, за които разказва Тора, всички престъпления. И когато човек попада в такова престъпно състояние, разсъждава именно така, както Тора казва: „Кой е Творецът, че да Го слушам?!“ Той ругае Твореца, попада на мястото на знаменитите грешници: Билам, Балак, Аман, тъй като се изисква да разкрие цялата лява линия.

Ако от самото начало навлезе в дясната линия, не за да намаже с мехлем раните си, а с цел да напредва, то излиза от нея в лявата линия. И тогава управлява и двете. В противен случай това се нарича не дясна линия, а просто самодоволно състояние. Линия е нещо ясно ограничено и от двете страни.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 17.10.2012

[90534]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Цялата книга “Зоар” разказва за разкриването на Твореца от творенията. Кой е Творецът? – Висшите сфирот, в които се облича простата висша светлина, и чрез тези сфирот ние, намиращите се в Малхут, получаваме тяхното въздействие в различни форми. Това въздействие води до разширяване на Малхут и тогава тя, т.е. желанието, се впечатлява от тях.

Ние, в този свят – сме много далечно следствие на тези процеси, които се случват във висшата степен. Но ние също се впечатляваме от висшата светлина, облечена в желанието. Само че започвам да усещам това желание във формата на неживата, растителната, животинската природа и хората. Аз уж виждам тази картина. Всичко това е светлината, действаща вътре в съсъда /кли/, в желанието. Но ми дават да видя нейната проява като театрална постановка, като картина, игра, представена пред мен, макар в действителност да не трябва да виждаме нищо. Защо въобще трябва да виждам, ако не се намирам в правилното желание, не разполагам с екрани, нямам никаква прилика с висшия свят?

Така виждаме също в нашия свят: свалям очилата – и не виждам нищо, слагам едни очила – и виждам на един метър пред себе си, слагам други очила – и виждам на десет метра от себе си. Тоест всичко възприемаме според подобието между това, което е извън мен, и това, което е вътре в мен. Трябва да има някакъв адаптер. Всъщност, основният закон на природата е във връзката  между нейните части – това е законът за подобието по свойства. Ако има два обекта, според степента на общото между тях, те са във връзка, във взаимно влияние, получават впечатление един от друг. Трябва да има подобие, в противен случай те няма да се възприемат помежду си.

Пребивавам само в желание за наслаждение. И има Висша светлина. Желанието за наслаждение не е предназначено да получи каквато и да е от Висшата светлина, да изпитва нейното влияние, то само е разделено от нея. Така трябва да бъде. Дори тъмнината не би трябвало да усещаме. Но е бил създаден някакъв спектакъл, илюзорна картина, наречена „този свят“ – най-вътрешната сфера от всички духовни сфери. В тази сфера желанието за наслаждение е разделено от духовното, от светлината, от тъмнината, от всичко, усеща себе си съществуващо.

Сега сме в това състояние, защото това е отпечатък на целия духовен свят. Така че тук са ни дали игра: опитваме се, опитваме – и в резултат достигаме до духовното. Защо? Нашите усилия не струват нищо, с изключение на това, че прилагам усилие. Трябва да влагам сили – и противно на тях пробуждам за себе си отдалеч, отвън, светлината, възвръщаща към източника.

Но в действителност, нашият свят няма нищо общо с духовния свят. Затова целият ни напредък се извършва по такъв начин, че не сме във връзка, че не знаем и не разбираме. Само че, какво трябва да направим? – Да предприемеш действия, които кабалистите ти казват, за да се пробуди светлината, възвръщаща към източника. Ако я привлечеш към себе си – ще ти помогне, ако не я привлечеш – няма. С разума си никога няма да я събудиш. Възможно е само по един начин – ако се склониш пред групата, която ще стане твое обкръжение. От цялата тази сфера, наречена „този свят“, на теб са ти предоставили група. Ако работиш правилно с нея, ще излезеш от тази сфера във висшия свят, в противен случай – не.

От урока по книгата “Зоар”, 09.10.2012

[89849]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Как да се старая да почувствам другите, ако усещам само себе си?

Отговор: Ако човек е открил, че усеща само самия себе си – това вече е голямо постижение. Сега само трябва да разбере, че с това усещане за самия себе си той завинаги ще остане в усещането за този свят. Това възприятие се нарича ”този свят”.

Ако човек е разбрал това – то вече е постижение. Когато разкривам, че усещам само себе си и чрез себе си възприемам всичко останало, вътре в себе си – това се нарича усещане на този свят. Това вече не е просто състояние.

Сега трябва да се вслушам в кабалистичните книги, които утвърждават, че духовният свят се намира зад пределите на това усещане, извън мен – в другите, и да се замисля как да ги усетя вместо себе си.

Всичко, което усещам сега, съществува само в мен, а не в реалността. Това са само образи, картини, нарисувани вътре в мен. Сега пред мен стои въпросът: Как да изляза извън себе си, навън?

За това са ми дадени другарите, групата, чрез съвместни действия да започнем да пробуждаме светлината, която ще ми помогне да изляза от себе си навън, при тях, както се казва, зад пределите на личните си интереси.

От урок по книга Шамати, 14.10.2012

[90334]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Човек трябва да приложи усилия, да играе, за да може максимално да се принизи, да се анулира и да може да оцени обкръжението си по-високо. И в резултат на такава игра, в него се формира дясната линия, в която, както му се струва, той може да се съгласи да остане до края на живота си. В онзи момент, в който достига такова пълно ”насищане”, той отсича това състояние и отделя време на лявата линия.

В лявата линия той се самопроверява: ”Наистина ли мисля така, постигам така? Наистина ли усещам в своите желания такова величие на Твореца и съвършенство? Истина ли е, че съм постигнал такова разбиране и такова чувство в сърцето и разума си или това е само външното влияние, като плода в майката, който напълно се е анулирал?”

Но аз не искам да се анулирам, по-рано анулирах желанията си само в дясната линия. А сега искам направо вътре в тези желания, които сега откривам в лявата линия, да усетя величието на Твореца.

И тогава в мен възниква усещането за недостиг, но задържам тези две линии така, че да се уравновесят, нито една от тях да не доминира, запазвайки своя баланс, своето равновесие. Времето за пребиваване в лявата или в дясната линия не е определено по часовник, независимо, че е записано, че 23 часа и половина трябва да се намираме в дясната линия, а само половин час – в лявата.

Трябва да се стараем колкото се може да прибавяме и към дясната линия, и към лявата. Не може да се решава, че вече е направено достатъчно и трябва само да чакаме, кога Творецът ще започне да действа и да съедини за мен тези две линии в една.

Човек през цялото време преминава от едната в другата, докато не се натрупат достатъчно усилия, в следствие на което се разкрива третата линия. Той предизвиква това разкритие, като издига своя недостатък от лявата линия на нивото на дясната и моли Твореца да му разкрие величието си в отговор на тази потребност. Тъй като иска да постигне величието на Твореца, величието само да отдава, за да му позволи да работи с тези разкрили се в него желания в намерение за отдаване, над знанието.

Егоистичното му желание се прекланя пред разкриващото се величие за отдаване и се съгласява да работи под властта на Твореца. Това означава, че човек изгражда главата на своето духовно тяло (парцуф), в което прави разчети, позволяващи да отдава заради самото отдаване и да получава заради отдаването.

От урока по книга Шамати, 17.10.2012

[90528]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Сърцето, като орган на тялото, се е развивало в продължение на милиони години. Първата необходимост от него е възникнала, когато клетките се обединили помежду си и станали многоклетъчен организъм. До тогава едноклетъчните нямали нужда от сърце. Какъв парарел може да бъде направен тук с човешкото общество?

Отговор: Именно в наше време достигаме до необходимостта от „сърце“ за човешкото общество. До сега не чувствахме нужда от него, защото не бяхме взаимосвързани. В действителност, ние самите представлявахме отделни клетки и макар и да печелехме един от друг, то не беше вътрешно, а външно, егоистично: аз на теб, ти на мен.

Обаче, от края на 20-ти век, цялото човечество се превръща в единно тяло, в едно семейство. И тъй като сме едно тяло, то между неговите клетки трябва да има връзка. И затова се нуждаем от общо сърце, от общ разум, от същите системи, които са характерни за тялото. В близко бъдеще човечеството ще трябва да ги създаде – в противен случай то просто няма да може да функционира.

Чрез страданията или по пътя на разбирането, съгласявайки се на обединение, то ще намери начин да се организира по аналогия с живото тяло, на което са необходими общи органи, такива като мозък, сърце, черен дроб, бъбреци, както и системи, които да осигуряват жизнената дейност на цялото… Без това, подобно на физическото тяло, общочовешкият, универсален организъм няма да може да съществува.

От 80-а беседа за новия живот, 10.10.2012

[90110]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Защо природата ни е устроила така, че да се заразяваме с болести един от друг?

Отговор: Заразяваме се не само с болести, а с много неща. Това е материалното изражение на нарушените отношения между нас. Предаваме си един на друг „духовни вируси“ – лоши мисли, лошо влияние  и като резултат, се сблъскваме с материалните вируси. Не ви чета морал, наистина всичко идва от висшите системи. А в нисшите системи няма свобода на волята и възможност да осъществят нещо самостоятелно – те просто се задействат свише.

Ето защо, трябва да се изкачим обратно до мястото, където имаме свобода на избор и да направим това ниво отправна точка, за да се устремим от него нагоре, а не надолу. Тъй като надолу процесите „се движат“ сами, според нашия избор, за добро или за лошо, в зависимост от успеха или провала.

Ако действаме погрешно на нивото на системата, която ни дава възможност за свободен избор да се обединим помежду си, и с Природата, тогава недостатъкът непременно прониква във всички по-нисши системи. И има ли значение как ще се прояви: в епидемии, в сърдечно-съдови заболявания, цунами или нещо друго? Можем, разбира се, да изучим тези механизми в опита си да прогнозираме последващите събития. Но мен сега ме интересува съвсем друго – как да предотвратим проблемите? А можем да ги предотвратим само от нивото на взимане на решения, където придобивам способност да влияя на събитията, а също и от по-високи нива. Най-малкото, трябва да се издигна над „праговата“ висота, за да придобия свобода на волята.

Оказва се, че в нашите интегрални, глобални времена, когато всички зависим един от друг и се потапяме в световна криза, няма никакъв смисъл да се занимаваме с частни следствия пред лицето на универсална катастрофа.

Разбира се, хората са загрижени за своите заболявания, тъй като не разбират къде е ключът към изцелението. Всеки се пита: „Как мога да се излекувам? Как да се предпазя от инфекция?“ И отговорът е: „Вие не можете да си осигурите сигурност, да се предпазите от болести, да се отървете от тях или да ги предотвратите, ако не сте на нивото, от което те произтичат“.

Да, имаме медицина, но тя просто се опитва „да запечата дупките с кръпки“. Това не е решение, защото постоянно са ни нужни нови кръпки, а и старите се влошават. И въпреки това, проблемът може и трябва да бъде предотвратен при неговия източник.

Човек не иска да чуе за това, той влага все повече и повече пари за лечение, взима болнични, лежи по болниците, измъчва и себе си, и близките си… Защо да развиваме повече това чудовищно медицинско „махало“, ако виждаме, че въпреки всички усилия, болестите стават все повече? А освен това, те се и „модернизират“ – за да могат в крайна сметка страданията да ни подтикнат да се погрижим за главната система, в която грешим, предизвиквайки болка и вреда.

Нашите болести са неизбежно, „автоматично“ следствие на този проблем. И затова не трябва да се справяме в изолация с истинската причина. Време е да се изкачим на това стъпало, където да ги „изтръгнем от корена“.

От 81-а беседа за новия живот, 10.10.2012

[90436]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: Днес светът става все по-жесток и заедно с жестокостта нараства и чувствителността на хората. Нещо повече, тази тенденция се разраства: в семейството, на работното място, човек вече не издържа дори и на най-малките страдания.

Отговор: Това идва от вътрешното безсилие, защото не можеш да бъдеш друг, а обществото те принуждава да бъдеш толкова жесток. В крайна сметка, в теб се пробужда още по-голяма чувствителност. Вътрешният конфликт води до психични разстройства и до още по-голям гняв. Трябва да се преструваш, да се блокираш, да забравиш всичко и да станеш още по-жесток, за да потиснеш в себе си тази чувствителност и желанието за състрадание.

Въпрос: По какъв начин, с помощта на правилното интегрално образование човек може да преодолее това безсилие?

Отговор: Мисля, че трябва просто да въвеждаме хората в добри взаимоотношения, за да почувстват, да усетят в себе си колко комфортно им става от това. Трябва да им дадем пример: бъдете съзнателно полезни, внимателни, нежни. Опитайте да се отнасяте един към друг така и ще видите колко приятно ще ви стане от това. Това изисква, но е приятно: грижите се за някого и това ви сгрява.

Тоест трябва да дадем на хората, които постоянно се намират в не равновесие между жестокостта и състраданието, възможност да почувстват и обратната страна на необходимостта от свързаност помежду си.

От предаването “Построяване на социално обкръжение“, 24.09.2012

[90323]

Filed under: Възпитание на децата - No Comments→

Въпрос: Какво означава за нас реализацията на правилото за любов към ближния като към самия себе си?

Отговор: Означава да престана да усещам различията между себе си и другаря си. Такова е първото правило, към което трябва да добавим сега и вярата.

Например, майката има инстинктивна любов към своята рожба. Това достатъчно ли е? Не. Любовта я привежда в действие, грижейки се за рожбата си, непрекъснато. Така че, само любов не стига – трябва още и трепет, тревога за любимия, взаимна връзка с него, грижа за неговите желания, истинско безпокойство за тяхното удовлетворяване. Тогава усещайки трепета, аз проявявам, изразявам своята любов и това изразяване се нарича ”вяра”.

И така, любовта всъщност е правилното отношение към ближния, но целта на творението не се ограничава с това. Ние с ближния се взаимовключваме, създаваме един взаимен съсъд, напълваме го, и от любов към ближния, преминаваме към любов на Твореца.

Въпрос: Как любовта към ближния може да придава сили, да подсигурява ”горивото”? Как човек, потопен в себелюбие, може да усети желанието на другите?

Отговор: Посредством светлината, възвръщаща ни към Източника. Разбира се, че без нея сме за никъде.

Въпрос: Значи, трябва само постоянно да генерираме желание, насочено в тази посока? И тогава светлината ще ни върне ли към Източника?

Отговор: Да. Нашата работа е единствено в това, да създаваме необходимост от любов, взаимно свързване, взаимна връзка, да искаме да бъдем в ближния, да приемаме неговото желание вместо нашето. С такива действия привличаме светлината.

И преди всичко трябва да знаеш с какво можеш да се уподобиш на светлината, на нейната природа. Тя е една, обикновена, безгранична, тя е даваща, тя желае да носи благо на всички. Ако поне мъничко придобиеш такъв устрем, толкова ще се приближиш към нея, и това сближаване ще ти подейства. Светлината е непроменлива, но със твоя устрем към нея усилваш нейното въздействие – при това, както на злото си начало, така и на доброто.

На нивото на законите на нашия свят то се проявява в това, че влиянието на общото поле е обратно пропорционално на разстоянието на квадрат. По такъв начин, ако съкращаваш дистанцията наполовина, светлината ти въздейства четири пъти по-силно.

Въпрос: По време на урок привличаме светлина. Какво трябва да правя през деня? Как да работя с другарите си така, че да създадем правилно желание за следващия урок?

Отговор: През деня също привличаш светлината, доколкото поддържаш връзка с главния. А освен това си свързан със световната група, която не прекъсва своите усилия. Например, от нас щафетата се приема от Австралия или Южна Америка. Ние сме един съсъд, едно цяло и дейността не се ограничава само с твоето учене. Разбира се, по време на урок привличаш повече светлина, но като цяло работим 24 часа в целия свят.

Въпрос: Как най-ефективно да привличаме светлината? Какво трябва да прави всеки от другарите, независимо от това, къде се намира?

Отговор: Да искаш да се поправиш, да се обединиш с тях и с това да образуваш място за разкриване на Твореца. С това Му доставяме най-голямото удоволствие. И в това е цялото ни наслаждение – онова, което той иска да донесе на Своите създания.

Въпрос: Имаме ли възможност да проверим усилията си и да получим отзив от общата система?

Отговор: Ако всеки от нас приложи малко усилия, той ще започне да усеща в себе си промени всеки ден, да изпитва нещо ново, да допуснем един път в месеца или два пъти. А след това промените ще се слеят в непрекъсната верига: вход – изход, и отново вход – изход: всяко по за няколко секунди.

Съответно, ще се промени и твоето отношение към тях: ще придобиеш свой стабилен път и ще можеш да класифицираш издиганията и паденията в двете линии, оценявайки ги от средната линия.

От урок по статия на Рабаш, 14.10.2012

[90250]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Казано е, че човек трябва да се анулира вътрешно. Но от къде може да вземе сила за това?

Отговор: Разбира се, че не сме властни над вътрешните си желания, но можем да им повлияем за сметка на външните действия. И разбира се, това ще бъде лицемерно, лъжовно, но благодарение на това, че се анулирам външно, постигам своето вътрешно анулиране.

Правя го преднамерено, с желанието то да се случи. И затова действията ми се оценяват като молитва, молба за помощ, МА”Н, защото наистина се надявам чрез тях да си самоповлияя.

Затова е толкова полезно да се принизяваш с практически действия пред другарите и това ще предизвика вътрешната ти промяна. Човек се страхува да се анулира и да остане без собствен разум, мнения, страхува се да изгуби своя ”АЗ”, целия натрупан жизнен опит, кръгозор. Ако и сега мисли така, това е знак, че той все още не е осъзнал собствената си нищожност, че не се е убедил, че е лишен от възможността със собствени сили да достигне успех.

Все още не се е разочаровал от своите сили и затова му е рано да преминава към такава работа. Ще се наложи да изчака още няколко години, докато не се убеди, че нищо не му помага и му остава само да изтрие всичко, което е в него, и да приеме онова, което има в другарите му.

Той не знае какво има в тях, само знае, че каквото и да е – то е точно онова, което му е необходимо. А това, което е в него, той иска да изхвърли навън.

И тогава човек започва да вижда, че всъщност в него е нямало нищо, освен дребнава гордост и вътрешна грижа за своето его. А всъщност, цялото духовно, цялото висше стъпало се намират извън него.

От урок по статия на Рабаш, 15.10.2012

[90407]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Написано е, че ”мнението на Тора е противоположно на мнението на еснафите.” Онзи, в който не се е събудила точката в сърцето, никога няма да може да разбере в какво се състои напредъкът на човек по пътя към Твореца. На него му се струва, че главното е  да научи повече, да произведе повече действия, да стане по-умен, по-съобразителен, да разбира по-добре усвоеното от книгите, да владее теоретически материала.

Такова е мнението на еснафа, т.е. на онзи, който действа съобразно своя егоизъм, съобразно своята природа. И разбира се, че не може да го осъждаме за това, защото такъв е създаден от Твореца. Но съществува противоположност между мнението на Тора и мнението на еснафа. Ако човек притежава точка в сърцето, е способен да придобие мнението на Тора, състоящо се в отдаване и любов към ближния – противоположно на онова, към което се стреми егоистичното желание на еснафа.

Такъв поврат се постига за сметка на връзката със светлината, с Твореца, чрез работата в група. И това е точно обратно на онова, което смята обикновеният човек, висейки над книгата, спорейки с другите за някакви детайли, като се опитва по такъв начин да си изясни материала. Но ако човек действа съгласно призива на точката в сърцето, започва да търси как да се промени.

Той не търси как да удовлетвори своето желание и разум със знания, за да разбира теоретично написаното в тях. За него е важно, доколко той се променя и уподобява на Твореца. Той не се смята за стопанин, а желае да се промени. Неговата придобивка е в това, доколко се е освободил от самия себе си, от своите собствени свойства и се стреми да придобие подобие с Твореца, за да стане човек, Адам, което означава ”подобен” (доме) на Твореца.

Затова този път е противоположен на обичайното земно съществуване. Той върви ту нагоре, ту надолу, тъй като човек трябва да се промени. Той се намира в обкръжение, което го поддържа, за да се занимава с учението, което пробужда в него такива намерения. Благодарение на това учение и обкръжението, върху него въздейства висшата светлина и го променя.

Преди всичко, човек се освобождава от това, кой е бил преди, постепенно заменяйки всичките си ценности. От страни почти не се забелязва, че в него се случват такива значими промени. Вижда се само, че понякога той става силен, разсеян, или превъзбуден. Скоростта на промяната зависи от интензивността на неговата работа, от това, колко сили прилага, дали използва всеки миг от живота си, всяко състояние за това, колко усилия е способен да приложи за своята промяна.

Всъщност, човек свиква да минава през такива състояния и повече не се намира под тяхна власт. Опитът му помага да констатира, че сега се намира в падение, а след това във възход, и той разбира как трябва те да преминават. Започва да се отъждествява с тях, със самите тези промени, а не с животното, което ги усеща върху кожата си.

Това означава, че започва да се издига към екрана. Все още няма истински екран, но вече може да действа като експерт, наблюдавайки се сам, независещ от гледната точка, проверявайки и установявайки кой е той и какъв е. Така работи над самия себе си. Такива са първите, но много важни етапи на духовния напредък.

От урок по книгата Шамати, 04.10.2012

[89657]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как мога да напълня желанието на другарите си, ако изобщо не знам какво искат те?

Отговор: Знаеш какво искат, защото те желаят това, което и ти: да достигнете до поправяне, да разкриете висшата сила, действаща вътре в природата. Тази сила се нарича обща Природа, на която принадлежи цялата вселена.

Затова знаеш какво желае другарят ти. Освен това, всеки има безброй земни желания, които може и да не знаем – всеки си има лична сфера, която не се отнася към духовното. Но в онова, което засяга високите, духовни желания и цели, трябва да ти бъде ясно какво се случва с другаря ти, затова се опитай да го подкрепиш.

Поддръжката се състои в това, да повдигнеш настроението на другаря си, да му дадеш надежда, сила и вдъхновение за постигане на целта. Помагай му във всичко възможно. Опитай се да усетиш в него величието на целта и величието на висшия.

Показвай му как можеш да се принизиш пред групата. Тъй като само малкият може да получи от големия, затова всеки трябва да се принизи пред групата, за да получи нещичко от нея.

Групата притежава духовна сила, пребиваваща между нас. Групата не се създава от нас. Само ни се струва, че сами сме се събрали и образували група. Това, разбира се, не е така! Групата се организира от висшата сила – не си мислете, че случайно сме се намерили едни други. Всичко се случва за сметка на общото поле, което ни събира заедно.

Затова трябва да се разбере, че от една страна, има присъствие на скритата сила, действаща между нас. Но от друга страна, трябва да извършим действия, съответстващи на нея, за да се приближим и да започнем да я усещаме. Тогава ще започнем да работим съвместно с нея.

Така, за сметка на нашите промени, постепенно се приближаваме към разкриването на висшата сила и по малко да приемаме от нейните свойства. И когато разкриваме тези свойства в нас – това означава, че разкриваме висшата сила.

От урок по статия на Рабаш,12.10.2012

[90167]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Изисква се много дълго време за това, в противовес на всички свои желания и пориви, човек да убеди себе си в необходимостта да изгражда отношения с другарите. Ще мине много време, докато той си изясни всичко това, и достигне вътрешното съгласие, след много подеми и падения.

Постепенно, чрез опита от всички преминати от него състояния и действия, проверявайки себе си, той започва да разбира, кое за него е добро и кое лошо. Преди е мислел, че добро е, когато получава нови усещания, разбира и чувства повече, смята себе си за уважаван и силен. Но сега постепенно започва да разбира, че всички тези приятни усещания съвсем не служат като признак за духовен напредък. Обратно, те означават, че той все по-дълбоко потъва в своя егоизъм, в желанието да се наслади, в материала на творението.

Отначало той мисли, че напредването се състои в изучаване на теорията, в знаенето на материала. Той “захапва” книгите, стремейки се да ги разбере, и предполага, че по този начин ще може да се приближи към целта. След това той “се хвърля” да разпространява това знание, надявайки се, че ще получи възнаграждение за своите усилия. Опитва се да пробие в различни направления, въртейки се около една, най-важна точка – любов към ближния.

Той тръгва към нея едва, след като не остава друг изход, от пълното отчаяние да постигне нещо със свои сили. Благодарение на светлината, която му проблясва от всички тези действия, той започва да осъзнава и да усеща, че явно входът в духовния свят се отваря именно там, където неговото сърце се съединява със сърцето на другаря.

Чрез тази точка, където сърцата се докосват, аз излизам от своето сърце и прониквам в сърцето на ближния, за да може там – вътре в ближния, да се разкрие това, което се нарича мой духовен свят. И така постъпва всеки от нас в отношението си към другарите.

Изисква се много време, за да се извърши тази работа, защото тя трябва да отиде в сърцето, а не в разума. Разумът става само спомагателен, външен инструмент. Така човек започва да напредва в правилната посока, към най-далечното и омразно състояние от всички, които съществуват в този свят.

Преди той дори не е могъл да си представи, че целта на живота може да се състои в това. Но именно това трябва да достигне, за да стане смисъл на неговия живот съединяването на сърцата на всички обитатели на този свят в едно сърце.

Трябва да се запаси с търпение и по отношение и на самия себе си, и на другарите, преминавайки различни полярни състояния. Всеки изисква свое време и свои форми на развитие, докато накрая не открие, че нямаме друга работа, освен любовта към другарите.

И колкото по-късно човек достигне това осъзнаване, толкова той е по-успешен после. Хората, които са готови веднага да се “хвърлят” в тази работа, обикновено бързо “прегарят”. Това осъзнаване изисква време за адаптация, за откъсване от всички други работи, за да може човек от опита си, и в резултат на положените усилия, да достигне разочарованието. И тогава ще разбере и ще почувства, с помощта на светлината, връщаща към източника, че нищо няма да му помогне освен съединяването. И тогава вече започва неговата работа на правилното място.

А тъй като сме свързани в една обща мрежа с всички обитатели на този свят, то предаваме на всички това усещане и разбиране. Така светът започва да говори за необходимостта от по-голяма връзка между хората, която може да спаси човечеството. По степента на нашата работа над себе си, всички наши усилия, привлечени от нас съгласно закона за подобие със светлината, също така се изплискват във външните съсъди, в цялото човечество и така това знание достига всички.

От урок по статия на Рабаш, 11.10.2012

[90034]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпреки че тази взаимовръзка съществува, тя не се е вземала предвид от човечеството през цялата негова история. Причината за това е в нашия егоизъм. В действителност тази взаимовръзка изисква от нас да вземем предвид и законите на природата. И въпреки че те съществуват обективно, могат толкова да ограничат нашия егоизъм, че да ни е по-удобно да не ги забелязваме.

Но днес вече не можем да си позволим да пренебрегнем съществуването на тази взаимовръзка и нейното въздействие върху бъдещето ни. Тъй като все повече се проявява зависимостта между природата и обществото като две части, които са основните елементи на единната система. Освен това, тяхната взаимовръзка не само се засилва и разширява, а става все по-неотложна.

По своята същност природата включва три части – нежива, растителна и животинска, които са контролирани от природата инстинктивно и затова не нарушават единството на природата.

Точно човекът, със своя егоизъм, се откроява от системата на природата. Но именно това отделяне на човека от цялата природа му дава възможност да разбере целостта на природата и своята мисия – съзнателно да включи и себе си, като неразделен елемент в нейната интегрална система.

Единството и взаимозависимостта на природата и обществото се проявяват в наше време, най-вече от 1995 година, въпреки че още през 20-те години на ХХ век великият кабалист Баал а-Сулам заяви, че целият свят представлява едно семейство. Личният егоизъм на всеки се е затворил, сякаш попаднахме в една мрежа, която здраво ни обвързва. По необходимост сме станали напълно зависими един от друг.

Можем да кажем, че и преди сме били взаимозависими, но тази връзка не е била ясно изразена. Но днес, когато човечеството открива себе си като единна интегрална система, то започна да въздейства върху природата със сила, съпоставима и противоположна на силата на самата природа. Нашият общ егоизъм се противопоставя на силата на отдаване и любов на природата. И това се усеща от нас като криза!

Решението за кризата е в нашия доброволен стремеж към подобие с природата, т.е. в изменение на егоистичната ни природа от неоправдана омраза към открита любов. Това е възможно чрез метода на интегралното възпитание, което е Кабала. По принцип цялата Тора е средство за поправяне на човека, както е казано: „Аз създадох егоизма и създадох Тора, защото нейната светлина  връща човека  към доброто“.

[90272]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Изучавайки анатомията на човешкото тяло, все още не сме наясно с връзката между всички негови системи. Да вземем например мозъка: из целия организъм има негови „посланици“, без които той не би могъл да знае какво и как трябва да прави. Така, както и главата на държавата има институт от пълномощни представители и те са нужни за пълноценната му дейност.

Освен това, погрешно вярваме, че „централният микропроцесор“ се намира в главата ни. Но ако се вгледаме, можем да видим че той въобще не съществува в телата ни. При по-внимателно вглеждане човек става “по-ефимерен“: не е ясно, от къде той получава командите, къде е заложена програмата.

В действителност, решаващите данни постъпват от обкръжението – именно то ни води към действие. Надявам се, че в близко бъдеще ще открием това: животът на човек зависи от неговата връзка и готовност за взаимодействие с обкръжението. От тук мозъкът получава команди, които са резултат от това, доколко дадена личност е необходима на общността. И обратно, не получава, ако няма такава необходимост. В тялото ни всяка секунда умират клетки и на тяхно място идват нови.  Така е и в обществото: докато има нужда от теб – си жив, а когато няма – мозъкът получава команда и започват процеси, в резултат на които човек се разделя със своята материална роля.

От 80-та беседа за новия живот, 10.10.2012

[90171]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве - No Comments→

Човек идва в Кабала с много личен въпрос за смисъла на своя живот. Той иска да узнае именно за себе си, защо живее, какво се случва в света около него и това, което трябва да направи, за да разбере случващото се и да контролира собствената си съдба. И му е много трудно да пренесе тези лични, интимни въпроси, идващи от най-дълбоката вътрешна точка, върху други хора и да се свърже с тях в търсенето на отговор.

Това е в пълно противоречие едно с друго: моята вътрешна точка, в която искам да разкрия тайната на моя живот – и обществото, цялото човечество. Бих се съгласил, че ми е нужна връзка с природата, но не мога да приема, че за това трябва да се съединя с някаква група хора и да постигна с тях такава силна връзка, на която по принцип не съм способен, че да ги почувствам по-скъпи от най-близките си роднини и любими хора.

И за това трябва да работя над своето чувство и разум, над всички свои предишни представи. Естествено, че това ми се струва много странно и неразбираемо. Но трябва да разберем, че именно благодарение на това тук се разкрива вход в духовния свят – именно за сметка на това, че любовта към ближния е толкова далечна, ненавистна, противоположна на всичко, което бих искал.

За мен няма нищо по-неприятно и отблъскващо, от необходимостта да се свържа с други, над своето желание и да стана техен слуга. И при това така, че цялата отплата, всички награди да са не за мен, а за тях – всичко остава на тяхна страна. И аз самият, сърцето ми също ще бъде там! А тук, където съм в момента, ще остане само моето празно его.

Много е трудно един начинаещ да разбере това, но с ученето и работата върху себе си постепенно започваме да възприемаме този принцип. Тук има вътрешна логика, която се състои именно в това, че най-мразеното, далечно и нелогично нещо, което съществува в нашия свят – именно то ни представя духовния свят. Чрез него, като през дупка, внезапно отваряща се в стената, можем да преминем от другата страна на граничната преграда, отделяща духовния от този свят.

От урока по статия на Рабаш, 11.10.2012

[90037]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Намираме се вътре в Силата, която се нарича ”Творец” (Боре). По принцип още не постигаме (бо – ре) ”ела и виж” и затова даваме други имена, съгласно текущата ú величина относно разкриването ú от човека.

Намирам се в полето на тази Сила заедно с останалите. От тук възниква и въпросът: Как да пробудим въздействието и? Тъй като в това се състои работата на човек: как пробуждам тази Сила, за да израстна?

Преднамерено сме се спуснали от духовните висоти в това ”нулево състояние”, и сега от мен зависи как ще се изкача обратно. За да се осъществи това, трябва да привлека светлината, възвръщаща ни към Източника. Няма друга Сила, която да ме издигне в духовното. Разполагам само с онова, което съществува на моето стъпало. Творецът ме събужда от сън с първото ”убождане”, а след това трябва да обработя онова, което ме е уболо, с помощта на специалните средства: група, учител, занятия.

И тогава се обръщам с молба към Светлината, която ме е пробудила изначално. Осмислено и осъзнато аз я моля да ми въздейства. Светлината само ме ”убожда” неколкократно, а аз, изхождайки от това, трябва да изработя пълноценно отношение към нея: какво моля от нея, какво въздействие очаквам, какво искам да постигна и т.н. Като цяло си представям как да достигна подобие с Твореца, кой ме ”боде”? Трябва да търся нейната форма, Нейното подобие и да Я моля:

– Искам да съм даващ!

– Как искаш да станеш даващ? И наистина ли точно даващ? В какво ще се състои твоето отдаване?

– Нима не виждаш? Уча, работя в група, занимавам се с разпространение, извършвам всевъзможни действия, и изхождайки от тях моля.

Ако човек не изпълнява действия за обединение – той няма от какво да моли. Действията образуват онази инфраструктура, на базата на която той може да издига своя МАН, своята молитва. Между мен и другарите изграждам този фундамент, от който се издига МАН – ”молитвата на мнозинството”. Сам никога не ми се удава да измоля връзка. Молитва за връзка може да бъде само съвместна, в краен случай от двама заедно.

От урок по статията ”Скриване и разкриване на Твореца”, 04.10.2012

[89508]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

От 8-мата беседа за новия живот

5 януари 2012 г.

Обкръжете се с доброто

Хайде да поговорим за новото поколение, в което бихме искали да видим продължението на себе си – ако не във всички, то поне в нашите деца. Желаейки им всичко добро, не бихме искали те да живеят в общество на конкуренция, където всеки човек постоянно се отбранява от другите, а страните са в конфликт помежду си, намирайки се в смъртна опасност от атомните бомби, които в изобилие сме подготвили един за друг. Не искаме нашите деца, подобно на нас, да преживеят кризите, които все повече се усилват. Не искаме вечер да не могат да излязат от вкъщи, все едно са в джунгла, пълна с хищници.Не искаме да живеят в нестабилно общество, където никой не знае какво ще се случи след миг, а условията на живот от година на година стават все по-лоши.

За изминалата година (2011) в света рязко се е повишило числото на самоубийствата. Расте числото на разводите и изнасилванията, шири се отчаянието, човек изпитва все по-силен натиск. Усилиха се разрушителните ефекти от стихийните бедствия: цунами, земетресения, изригване на вулкани, урагани, наводнения и т.н. Не трябва да се забравя и за техногенните катастрофи, например, за грандиозния разлив на нефт в Мексиканския залив. Към това може да се добави и растящата статистика на безработицата, насилието в училищата, особените заболявания, алкохолизма, наркоманията…

С времето проблемите в живота ни само нарастват, и миналата година действително се оказа доста трагична. Но ние не обръщаме внимание на тези цифри, загрижени от още по-мащабните заплахи на продоволствената криза и безопасността на света. В някои страни вече избухнаха безпорядъци и революции.

И така, оказахме се в много опасно положение.Но хората забравят за заплахите, не защото те преминават, а защото е невъзможно през цялото време да се мисли за това. По-лесно е да се изключиш от ставащото и просто да плуваш по течението на живота. И все пак, ако сериозно се замислим за това какъв свят подготвяме за следващото поколение, ще се изясни, че този свят е съвършено непригоден за хубав, спокоен, безопасен живот, който ще изпълва човека с удовлетворение, топлота и увереност.

Загубили сме пътя за развитие. Преди се развивахме според ръста на своя егоизъм, който ни е бутал напред в продължение на цялата история. Откривахме нови форми на социалния, икономическия, политическия живот, развивахме науката, техниката. Въобще, много сме направили благодарение на желанието да се развиваме и процъфтяваме. Но, заедно с това, в крайна сметка, сме загубили курса и сме се отучили правилно да използваме възможностите, които имаме на разположение. Човечеството може да се сравни с група хора, загубили се в гората или в пустинята и не знаещи накъде да вървят.

Виждаме, че нашите лидери, официални лица, умни хора, учени, се събират на всевъзможни конференции и срещи на върха, но всъщност, не знаят какво да предприемат. Те нямат никаква програма за заздравяване на своите страни и света като цяло.

И действително, имаме ли перспектива, светлина в края на тунела? До днес нашият егоизъм през цялото време ни е побутвал отзад. Трябва ли и по-нататък да се развиваме по подобен начин, и да видим до какво ще ни доведе? Така можем да стигнем до масов глад и унищожение, до епидемии, до климатични бедствия и екологически катастрофи, Можем ли да изберем друга форма на развитие? (more…)

Filed under: Интегрално възпитание - No Comments→

Взаимно включване означава, че всеки се включва към останалите. Съкращавам своето желание, т.е. съществуващите в него форми, и се старая да приема формите, съществуващи в другите. Гледам и виждам как всички около мен получават удоволствие от различни неща. А аз не съм усещал, че всичко това може да ми носи наслада.

Ако човек остава безучастен на уроците, това означава, че той не може да приеме желанията на другите. Виждам, че някои горят от желание, а други заспиват. Всичко зависи от впечатлението, което можем да приемем един от друг. Тъкмо това се нарича взаимно включване. Опитвам се да проникна в другия и да се впечатля от неговото желание.

За тази цел, първо, трябва да принизя себе си, като малко дете, в противен случай не мога да се включа в него – трябва да направя от себе си нула, черната точка на Малхут. Сега мога да вляза в другия и да погледна какво има там вътре. Той се възхищава от нещо и аз искам да се възхищавам заедно с него. И тогава ще мога да попия неговите мисли и желания – всичко каквото има в него.

Ще мога да преформатирам своето желание, което съм съкратил и превърнал в суров материал, и да му предам форма съгласно онази, която съществува в другия човек. Излиза, че копирам върху себе си онова, което има в неговата душа, и сега моята душа получава неговия вътрешен образ.

Отпечатъл съм върху себе си неговото копие, както копират данните от един компютър на друг, от една памет прехвърлена на друга. За това трябва първо да отменя себе си, да освободя в себе си празно място. А след това да вляза в друг, да взема неговите данни и да ги пренеса върху себе си, в моята ”памет”. Така моята ”памет” се запълва с неговите данни. Но за това трябва отначало да е празна, готова за приемане на нови данни. Това се нарича взаимно включване.

Какво ще постигна по такъв начин? Имах собствени желания, а сега допълнително имам още и желанията на другия човек. След това ще се присъединя и към някои други желания, а след това, към още нечии желания. В крайна сметка, ще включа в себе си целия свят. Но това ще се случи при условие, че се поставям по-ниско от всички, и тогава ще мога да ги включа към себе си, ставайки по-умен от всички. Израствам и ставам по-голям от всички – благодарение на това, че се смятам за по-малък от всички останали. Така работи това.

От урок по ”Учение за Десетте Сфирот”, 09.10.2012

[90099]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Интегрално възпитание

Цикъл беседи на проф. Михаел Лайтман с психолога Анатоли Улянов

От стенограмата на 15-та беседа

26 февруари 2012 г.

Проявата на интегралността на света

Светът все повече проявява своята интегралност и знанията ни за това, науките ни, го потвърждават. Те започват да се свеждат до интегралност, към взаимодействие по между си: химическата физика, физическата химия, биологията, зоологията – всички се смесват заедно.

По принцип, това не са отделни науки, а единна наука за природата. Поради ограничеността ни в постиженията я разделяме по методите на изследванията на физика, химия, биология, зоология и т. н., но това е една природа, само във всичките й взаимодействия.

Винаги сме изучавали частите на природата: механични, биологически, зоологически и прочее. Но в края на научното си развитие и разбиране на природата, изведнъж започваме да разкриваме, че те са взаимосвързани помежду си и вече не можем да ги делим на физика и химия, защото химическите процеси зависят от атомите, от валентността им, от вътрешните им свойства. А това вече отива по-нататък – към големите молекули, към биологическите елементи на природата, а след това още по-нататък – към космическите влияния, към влиянията на космическите излъчвания върху нашия организъм и върху климата. И изведнъж всичко това се оказва толкова взаимосвързано, че никъде не можем да се денем (скрием) от глобалността, която буквално ни ”залива”.

Същото това нещо се случва и в обществото. В продължение на много хилядолетия сме се развивали индивидуално като ”отделен човек” или човек в семейството. Внезапно откриваме себе си като зависими от всички. Семейството се разпада, тоест вече не ни служи като добре организирано, затворено пространство. Затвореното пространство е изчезнало, излязло е извън рамките си и прераства от семейство в народ. Но и понятията ”народ” и ”държава”, по принцип, вече изчезва, защото сме така взаимосвързани помежду си, че всички държави зависят една от друга.

Взаимната връзка, зависимостта един от друг е толкова ясна, силна, задължаваща, че мощта на правителствата намалява, а също и управлението им. Когато правителството зависи още от десетки други правителства, то просто се превръща в административен център и нищо повече.

Тоест виждаме, че светът се превръща в нещо общо, взаимодействащо и взаимоопределящо. И това е главният проблем – взаимодействието ни с него, защото човек, в сравнение с цялата останала природа е най-консервативният, останал елемент на този свят, тъй като в съзнанието си, в подхода към света, не желаем да възприемем интегралността му. В това се и заключава проблема на кризите – големи, нерешени до ден днешен задачи, стоящи пред нас, които не можем да решим имено благодарение на това или в следствие на това.

Ние влязохме в гигантски между континентални, международни обединения: търговски, промишлени, технологически, – и едновременно с това вътре в тях се проявява огромния ни егоизъм, протекционизъм. Всичко това се намира в такова противоречие и противостоене един на друг, че се оказваме в тежка криза. Това е криза на възприятията на човека на интегралния свят в своето индивидуално егоистично съзнание и докато все още не можем да направим нищо с това, кризата ще продължи. (more…)

Filed under: Интегрално възпитание - No Comments→