Баал а-Сулам, “Даряването на Тора“, п.8: В света действа природен закон, според който получаващият чувства нещо като срам и нетърпение, когато получава безплатен подарък. И затова Творецът е подготвил за нас възможност сами да реализираме своята висота.

Тогава всичко, което е в понятието „сливане с Твореца“, ще бъде наша собствена придобивка, спечелена с нашия собствен труд – и ние ще се почувстваме стопани. А без това, не можем да участваме в съвършенството.

Срамът е признак, характеризиращ нашите взаимоотношения. Ако не се срамувам, то и няма какво да поправям – защото не виждам съществена разлика между себе си и Твореца. И точно затова искам да разкрия срама – да се засрамя от своето получаване в сравнение с Неговото отдаване.

Това повдига въпроса: ще неутрализирам ли срамът, ако спра да получавам?

Например, идвам у вас на гости и виждам богато отрупана маса и се отказвам от угощението: „Не-не, благодаря. Сит съм, на диета съм…“ Може ли в духовния свят да се направи така, че да се намали чувството за срам? Но по този начин показвам пренебрежение към Твореца, като че ли презирам Неговото отношение.

А и какво всъщност мога да получа? Светлината НаРаНХаЙ? Но тя съвсем не ме напълва с удоволствия в общоприетия смисъл на думата. НаРаНХаЙ е светлина, предизвикана от осъзнаване величието на Даващия. А и получавам от Него само една малка искра, която създава желанието за наслаждение. В това желание лежи само една черна точка, краят на буквата юд, а в светлината се крие искрата, която е създала тази точка. Всичко останало идва не от само напълване, а именно от осъзнаване величието на Твореца, когато Го оценявам, когато Го възвисявам в очите си. Ето защо постоянно си напомняме, че трябва да се стремим към величието.

Ако някой е велик за мен, аз, както се казва, съм готов да му нося куфара. И колкото по-издигнат е в очите ми, толкова по-тежък куфар съм готов да нося. На пръв поглед куфарът изглежда много тежък: „Защо, по принцип, го влача? Заради кого и защо?“ Но ако осъзнавам величието на стопанина му, то го повдигам като перце. За мен това е такава чест, такъв успех – да му помогна. Дори съм готов да заплатя за това право.

В крайна сметка, посвещавам целия си живот в служене на Твореца. И какво ще получа в замяна? Нищо. Тъй като всичко е въз основа на искрата и черната точка.

Въпрос: Има ли подобие на истинския срам в нашата работа?

Отговор: Да – различните видове срам пред другарите. Срамувам се те да не открият, че нищо не знам и не разбирам, че съм егоист… Това е прост егоистичен срам. А има и духовен срам, предизвикан от факта, че не внасям своя принос, не подкрепям, не издигам другарите си. Те зависят от мен, а аз се срамувам, че не мога да се справя със задачата.

Въпрос: Групата трябва ли да събужда този срам в другарите?

Отговор: Разбира се, групата трябва да събужда и да се грижи за всички, да ни вдъхва уважение към срама. Тъй като той показва недостига в желанието за получаване. Ако наслаждението и страданията са породени от напълване или пустота в желанието ни, то неговата лоша и добра страна се отразяват или в чувството за срам, или в осъзнаване величието на Твореца.

От урока по статията “Даряването на Тора“, 28.10.2012

[91407]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Не трябва да се осланяме на своите усещания, доколкото те са субективни и не отразяват вечната реалност. А от друга страна, опитвайки се да си въобразя нещо, мога да се окажа в плен на лъжливи представи. Как да се държим на тази тънка линия между фантазиите и чувствата?

Отговор: Преди всичко, трябва да се разбере: накъдето и да се обърнеш – ще е в лъжливо направление. Така че не се опитвай да се хванеш за златната среда – вече си изгубен и във всеки случай блуждаеш в тъмнината.

Единственото средство, подобно на семенната капка в майчиното лоно, е да се прилепиш към групата. Друг изход няма. Ако си слят с групата, то безусловно се развиваш ръка за ръка с Природата, и от теб нищо повече не се изисква. В такъв случай Природата, Творецът оказва Своето въздействие и те развива.

Този подход работи при всякакви състояния. Тъй като ”блуждаенето в тъмнината” е характерно дори за най-високите стъпала. Навсякъде има етапи на ”зачатие” (ибур) ”захранване” (йеника) и ”зряло състояние” (мохин).

Да допуснем, че от 124 стъпало на поправянето, се издигаш на последното – 125. И дори тук напълно отменяш себе си, независимо, че ти се разкрива цялата разбита Малхут на света на Безкрайността.

Колкото и високо да се издигне човек, злото начало се издига над него. Ако в понеделник ми се разкрият 10 грама от злото, то във вторник, когато към тях се прибави следващата порция, те ще съберат нова сила. Днес те само леко и незабележимо са се белязали, а утре ще се изявят много по-ярко, съгласно реда на израстването на световете. Като резултат, поправеното вчера зло всеки път застава пред мен в много по-развален вид. И затова в сряда, получавайки новата порция зло, откривам, че злото от вторник се е удвоило, а злото от понеделник се е утроило. И така – все повече и повече. Ето какво е духовен подем.

Да се справим с това можем само отричайки се от себе си и сливайки се с групата, подобно на ембрион. Нямам свои желания и мисли – в самоотмяната използвам чувството и разума на другарите си. Искам само да се прилепя към тях, да усетя отношението им към Твореца, към целта, живота, да се пропия от техния дух, който да определя моя мироглед. С една дума, сякаш плувам в околоплодните води, в светлината хасадим…

Трябва само малко чувство – тогава това състояние ще се разкрие и в него ще усетиш живота, дори ако самите другари не чувстват и не знаят това, дори в тях да не възникват такива въпроси, за теб това ще бъде реално усещане. Тъй като се намираме в света на Безкрайността, където няма никакви промени. Само че за сега той е скрит от нас – а ти, благодарение на правилния подход, повишаваш възприемчивостта си и постепенно го разкриваш по духовните стъпала. Не трябва да чакаш никого – действай.

От урока от книга ”Шамати”, 26.10.2012

[91363]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Даряването на Тора, т.е. методиката за поправяне – не е еднократно събитие, а постоянен процес: всеки, който започне да изпитва необходимост от нея, получава този метод: ”Аз създадох злото начало и Аз създадох Тора като подправка”. Критерият е простичък: ако човек иска да се поправи и разкрива, че желанието му е глупаво, че той е злото начало, тогава в него се заражда вик, обърнат към поправянето, за избавление от злото.

По естествен начин ние винаги сме склонни да се избавяме от злото, въпросът е в това, наистина ли човек го усеща? Готов ли е той да понесе лошото усещане, без да гледа на многото възможности за неутрализирането му, без да бяга от необходимостта от поправяне? А може би обратното, трябва да подсладим ситуацията, ”да се изплъзнем”: ”В края на краищата, всичко това не е толкова страшно. Аз не съм по-лош от останалите. Всъщност какво ме засяга тази работа?…” Има много други ”пътища за изход”, помагащи ни да избегнем усещането на злото, тъй като то е много неприятно и е съпроводено от силна душевна болка – да разкрия колко съм глупав.

И затова на човек му трябва опора, голяма помощ, която да му подсигури надеждна поддръжка. Благодарение на това, осъзнавайки сегашното зло, ще закрещи от безизходност и едновременно с това няма да се отклони от пътя. И тогава наистина ще му потрябва Тора.

Как да постигнем такова състояние, когато наистина ”сме оковани във вериги” и не можем да избягаме от болката, толкова силна, че свише получаваме светлината, възвръщаща ни към източника? Това може да се усети посредством големите страдания по пътя на развитието, което се реализира в определения срок. Подобни мъки идват от материалното стъпало и ни задължават да работим за духовното. Разривът между тези две стъпала е толкова голям, че изисква неколкократно по-силни страдания, отколкото по пътя на ускорението, който ни позволява да осъзнаем необходимостта от Тора, посредством духовната работа.

Това е така, защото работейки за духовното, от самото начало използваме светлината, възвръщаща ни към източника, и изначално разглеждаме себе си от позицията на духовното стъпало. Осъзнаваме необходимостта от поправянето не защото ни е зле в този живот, а защото сами се устремяваме към него. Тогава и страданията придобиват друга форма – духовна, а не материална. Съответно и тяхното качество е многократно по-високо, тяхната болка е много по-дълбока, а мощта е такава, че човек е в състояние да я преодолее.

В това се състои уникалността на кабалистичната методика. В крайна сметка, тя ни обяснява как да изминем пътя с голяма скорост, изпитвайки малки по своята количествена мощ страдания, затова пък големи по качество. Така можем да съкращаваме пътя, да разделяме страданията с другарите и да ги пропускаме на малки дози. В сравнение с пътя на страданията, по пътя на Тора има много преимущества. Тя ни позволява да се издигнем на качествено ново ниво.

Днес, когато целият свят потъва в несгоди и върви по пътя на страданието, искаме да покажем на хората и на нас самите как трябва да напредваме по пътя на Тора. Ние отпред, като притежатели на методиката, а света – след нас, докато всички заедно не достигнем до прекрасната цел.

От урок по статтията ”Даряване на Тора”, 28.10.2012

[91418]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Кабала - No Comments→

Въпрос: Когато излизам извън групата, ми е трудно да намеря верния режим на работа, за да поддържам равновесие… Как трябва да работя със себе си, намирайки се във външното обкръжение?

Отговор: Ние се намираме под чудовищното въздействие на външното обкръжение – на човечеството. А в него се намира нашето мъничко обкръжение – групата, където се стремим да неутрализираме външното влияние. С една дума, построили сме си Ноев ковчег и се спасяваме в него от потопа. От друга страна, откъсвайки се от въздействието на групата, се озоваваме под напора на външните страсти. Как да се предпазваме? Как да оставаме в групата, когато дори не се чуваме и не се виждаме?

За тази цел използваме съвременните технологии: например, мобилните телефони, за да поддържаме връзка помежду си. Освен това, групата си има ”антена”, позволяваща ни виртуално да се включваме и да си разменяме различни материали. Можем да се възползваме и от МРЗ–плеъра, който също ще ни напомня за главното. И накрая, могат да се правят записи през целия ден. С една дума, имаме предостатъчно средства, за да не изпадаме от единството.

Но най-главното, можем да използваме пряката връзка, ”мрежовата” връзка от разума на групата към своя разум – ако поискаме, ще се договорим и ще проявим упорство в това единение.

Всъщност, с мен през цялото време си играят: няма външно и вътрешно, няма този и бъдещ свят – просто постоянно сменят постановката и антуража ми, както в театъра, и всеки път ”трябва да преминавам в друг живот”, ”да се вживявам в ролите” и да играя съобразно обстоятелствата.

Това не е така просто, но на човек никога не му дават повече от онова, на което може да издържи. По духовния път само издигат, не спускат. Възможно е да искат да ти покажат, че не си достатъчно подготвен и затова си се отделил от групата. Нека това да ти е за пример и от днес нататък си изгради по-силна връзка с другарите.

От урока по книгата ”Шамати”, 26.10.2012

[91314]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→