Въпрос: Какво трябва да се случи, за да разбера най-накрая нещо в “Учението за Десетте Сфирот”?

Отговор: За да разбереш това, което казва „Учението за Десетте Сфирот“, трябва да преживееш тези явления вътре в себе си. Те не се случват някъде на Луната, в открития космос. Не става дума за някакви външни системи. Целият свят, цялата реалност се намира вътре в нас, в мен, и аз трябва да чувствам в себе си цялата вселена.

И ако си представя света, то мисля за това, как да го възприема и как мога да го променя, как висшата сила, която ме променя, достига до мен. Така разделям цялата реалност на себе си и на този източник, който ме е създал, формирал и влияе върху мен, тоест – Твореца.

В мен има желание да се насладя, а в Него – желание да отдава. Неговото желание влияе на моето желание, а моето желание може да пробуди Неговото желание в отговор на това. Така започваме да работим заедно в тандем, като партньори.

Няма нищо, освен това. И се оказва, че другарите са вътре в мен. Това са най-близките свойства до мен, до тази част от желанието, която чувствам като самия себе си. Заедно с мен те образуват този съсирек от желания, от който мога да се обърна към Твореца и да контролирам собствената си съдба.

Трябва да поправя всички останали мои желания и също да ги присъединя към към този съсирек, докато целият не се включи в съвместна работа с Твореца.

Това ще се случи тогава, когато получа правилно желание за това и поискам да чувствам всичко това вътре в себе си. Вече няма да отделям себе си от света чрез външни образи, мислейки, че светът е някъде извън мен: различни страни и народи, другари. Трябва през цялото време да си представям всичко това съгласно правилното възприемане на реалността: всичко е вътре в мен. И след това бавно ще започна да достигам до това.

Първо, светът ще остане двоен за мен и ще го виждам извън себе си, но ще си го представям вътре. Постепенно обаче, поради светлината, възвръщаща към източника, ще започна да свързвам тези два подхода в една картина. Това за мен вече няма да бъде един вид раздвоение като шизофрения. Започвам да чувствам съвършенството и неразривното единство на тази картина. Човек постепенно постига това възприятие благодарение на факта, че намира средната линия.

От урока по “Учение за Десетте Сфирот”, 22.10.2012

[90915]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - No Comments→

”Творец” е общият, най-всеобхватен закон на Природата. Той се нарича ”Добър и Творящ добро”.

В този закон има различни части от неживото, растителното и човешкото ниво. Най-общо, става въпрос за желанията за наслаждаване. И на всички тях Творецът иска да даде добро. Той желае те да достигнат до най-добрите усещания.

С какво биха могли те да се насладят сега? – С нищо по-малко от пребиваването в Неговото състояние. Всичко по-малко от това вече не се брои за ”Добър и Творящ добро”, защото тогава оставяш нещо, което е нерешено.

И затова целта на творението не е в това то да изчезне, да се разтвори в Твореца. Напротив, то трябва да съществува и в същото време да е подобно на Твореца. Това ще стане най-висшето благо за творението: ”Отлично! Ти си ми дал най-доброто, което може да бъде – сега аз в нищо не ти отстъпвам, нито по един параметър – ни по форма, нито по изразяване, ни по действие, нито по състояние.” Ето какво трябва да постигнем.

За да се докара творението до такова усещане за съвършенство, преди всичко трябва то да си остане творение, противоположно на Твореца. И в същото време, без да отменя своята самостоятелност, да стане като Него.

Затова творението трябва да премине през състояние, обратно на Твореца, да запази това състояние, т.е. да запази злото начало в себе си, противоположните желания и над тях да изгради добро отношение. Само така, запазвайки и двата полюса, творението, от една страна, си остава същото, а от друга страна, се уподобява на Твореца.

И реализираме този процес в групата – в малката част на желанията от човешкото ниво, която се нарича ”Исраел”. Тъкмо тази част трябва първа да започне процеса, да премине през недостатъците и да извърши поправянето. След това, тя трябва да предаде плодовете от своята работа на цялото човешко стъпало, а тя, поправяйки се сама, едновременно ще поправя животинското, растителното и неживото стъпало. Такава е последователността на действието.

От урок по ”Даряване на Тора”, 21.10.2012

[90828]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

От писмо №47 на Баал а-Сулам: Но как да ви простя, че стълбата, спусната на Земята е празна и няма никой, който да се изкачи по нея? Вместо: ”Днес!”, вие казвате: ”Утре”… И затова, ще ви напомня още веднъж, че другарската любов е винаги и по всяко време. ”От това зависи нашето право на съществуване и с това се измерва истинността на нашия успех и на близките ни.”

И затова хвърлете всичките си измислени знания и мислете само за това, как да съедините сърцата си в едно сърце. Намерете начин, как да направите това и във вас явно ще се осъществи казаното: ”Възлюби ближния като себе си”. И тогава ще заживеете в любов, която ще заличи всичките ви недостатъци. И тъй като аз ви моля, направете го. Започнете да се обединявате в истинска любов и ще видите – ”и небето ще усети вкуса.”

Толкова ни е трудно да работим над връзката помежду ни, защото именно на това място е извършено духовното крушение, разбиването. Човек с всички сили и средства се отблъсва от това действие благодарение на своята природа, на егоистичното начало.

Човек трябва да премине през много състояния, докато не види, че нищо не му помага, и накрая ще се върне обратно към най-простия и близък принцип, намиращ се редом с него. И тогава, ако все още му е останало време в този жизнен кръговрат, може би ще успее да се свърже правилно с другарите си и да разбере, че само в съединение с тях ще достигне духовния свят, поправянето и всичко останало.

Затова тук трябва общо решение, остра потребност и огромна съвместна работа, за да се пробужда постоянно усещането за важността на съединението. Всеки е задължен да показва на останалите и всички на всеки, че поправянето се състои именно в това съединение, че вътре в него се разкрива духовният свят.

А всички останали занаяти, които създаваме за себе си, вместо да се обединияваме, се наричат измислени работи и изгнание: изгнание от съединението, от готовността за връзка, бягство от приближаване и контакт с другарите, от любов към ближния, която вече не е цел на всяка следваща човешка крачка и във всяко едно действие в живота.

Целта е именно в съединението, с което се измерва величината на нашия успех, докато то не се превърне в стълба на духовните стъпала, а степените на връзка се превърнат в парцуфим, сфирот, светове. И накрая се свиваме толкова, че се превръщаме в един човек, с едно сърце, което вече е нивото на света на Безкрайността, защото такова съединение е абсолютно съвършено и няма никакви граници.

А ако това става наша основна и централна цел – единствена работа, с която трябва да се заемем, и нищо друго освен това, постигаме успех. В противен случай, нашето его с радост ще ни отхвърли много далече от истинската работа, увличайки ни във всевъзможни измислени занимания.

Както пиши Баал а-Сулам: ”Започнете да се съединявате в името на истинската любов, и небето ще усети вкуса”, т.е. вкуса, разкриващ ни се от вътрешната светлина.

От подготовка към урока, 19.10.2012

[90682]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→