Entries in the '' Category

Заради тялото или заради душата живееш?

каббалист Михаэль ЛайтманСлед разбиването, под въздействието на информационните гени, разбитите желания преминават през различни състояния на отделяне от духовното на неживо, растително и животинско стъпало.

И тогава те започват да разбират, че някой ги е потопил в нашия свят, в това състояние, в което те усещат себе си, вътре в особеното желание, наричано ”тяло”. Сякаш са хвърлили частица от висшия свят долу и са я потопили в някаква течност, където тя е останала.

Сега пред човек стои дилемата: или да работи за този свят, заради получената добавка, за благото на тялото – или да работи за благото на душата. Трябва да избере едно от двете.

И разбира се, този избор не зависи от човек, това е следствие от всички преминати кръговрати на живота на неживо, растително и животинско ниво, където той е изяснявал своите състояния. Душата, доближила се до своята реализация, се нарича извисена душа, душа, с която човек вече може да реши, че ще действа заради душата, а не заради тялото.

А за да действа за благото на душата, на него му е нужен целия този свят, който му помага да достигне трепет пред Твореца. Трепет е духовен съсъд, желание, насочено към отдаване. Вътре в това желание, по-точно е да се каже, вътре в построеното над него намерение, се облича светлината свише, наричана светлина на душата.

Това намерение, което се образува от дълбочината на желанието (авиют), екрана и отразената светлина – се явява духовен съсъд на човека. И естествено той може да се развие само в този свят – повдигайки се над него, нагоре, на височина 125 стъпала.

Хората, съгласно своите решимот, които са се доближили до тази реализация, се събират заедно. Висшата светлина въздейства на всички еднакво, но ако се разкриват информационните гени, които са узрели за поправяне, то те стават много близки помежду си и се стремят да се обединят. И като следствие в този свят, човек идва в групата.

Но след като е дошъл, над него действа вече друг разчет, предоставяйки му право на свободен избор. Тъй като реализацията на тези решимот трябва да се осъществява по желание на човек.

Независимо, че е казано, че ”Творецът е първи и последен” и ”няма никой, освен Него”, подготовката за това разкриване, за осъзнаване на величието духовната цел от тъмнината на изгнанието – се намира изцяло в ръцете на човека.

И тук вече нищо не може да бъде направено. Дали този товар ще изглежда на човек лек или тежък – зависи от висотата на целта, от неговата оценка за Онзи, на когото той служи. Ако той пренебрегва учителя, групата, а следователно и Твореца, никой не може да му помогне. Тъй като тези три компонента са неразделни един от друг и се явяват висши за човека. Ако той не ги цени, накрая ще се отдели от този път и ще остави духовното развитие.

Ако работи над това, прилагайки всички възможни усилия, то само това ще го спаси. Това ще му помогне не само да принизи егото си, своя земен разум, ”ценния му” животински опит, оказващ се напълно безполезен пред новото състояние, което му предстои да измине, ще му даде и сили, гориво, за да се движи по този път.

Всичко това е възможно само при условие, че величието на целта, на групата, учителя и Твореца означават много повече за човек, отколкото величието на собствения му егоизъм.

От урока по статия на Рабаш, 09.10.2012

[89846]

Депресията като болест на века

Проучване (7000 сътрудници от Великобритания, Германия, Италия, Дания, Турция, Испания и Франция): Всеки десети европеец взима по 36 дни отпуск заради депресия, повече от 30 милиона европейци страдат от депресия, 20% са диагностицирани с депресия. Изложени на депресия във Великобритания са 26%, сред тези, които страдат от депресия, най-често взимат отпуск германците – 61%, датчаните – 60% и британците – 58%, цената на депресията в ЕС през 2010 година е била  92 милиона евро.

Реплика: По принцип, депресията е най-честата болест на нашето време. Просто поради това, че тя не е фатална и протича скрито, е лесно да се скрие и да не безпокои обществото. Към кого да причислим и сегашните и бъдещите безработни…? Несъмнено с растежа на индивидуалния егоизъм и неговото превръщане в интегрален егоизъм, т.е. проявяващата се зависимост на всички от всеки, депресията ще расте и ще взема размера и формата на епидемия.

[89724]

Жива статуя на каменен постамент

Разбиването на съсъдите – това не е недостатък. То е било необходимо, за да се разкрие разликата между реалното творение, Малхут, и свойството Кетер, между коренния етап и четвъртия, бхина далет.

В Малхут на света на Безкрайността властвала светлината и удържала Малхут в сливане с Твореца. А след това на Малхут се сторило, че тя е готова и иска да действа заради отдаването. Светлината властва над каменното сърце, криещо се в Творението, и го потиска. И затова творението било готово да отдава на Твореца! Така се образували степените на световете отгоре надолу.

И когато творението е на път да завърши поправянето си и издига молитва (МАН) от НЕХ“И де-Галгалта, за да получи цялата светлина, то изведнъж за първи път вижда, че не може да моли за поправяне на всички свои желания.

То е мислело, че ще получи цялата светлина на Безкрайността във всички свои желания, но това е било, защото все още се намирало под влияние на светлината, под екран. Когато се появи тази светлина по моя молба, се оказа, че съм молил под влияние на светлината върху мен, на първите девет сфирот. Докато светлината действа, аз искам да отдавам. Вземи светлината и ще видиш, че не искам отдаването. В моята 10-та част, която е била потисната от светлината, аз не искам да отдавам – просто не съм я чувствал!

Можете да проверите това: вземи добро, забележително дете и го постави в общество на престъпници. След това се уверете в какво ще се превърне. Това е скритото в него желание, което се развива след като то попада в лоша компания.

И тук се случва същото. Идва Светлината в отговор на моето желание за отдаване под впечатление на деветте първи сфирот, но вътре в мен има 10 сфирот, включително и Малхут, каменното сърце. И частици от тази Малхут се разпространяват из тялото ми, прониквайки във всеки негов орган. И всяка сфира има своя собствена Малхут. И затова аз започвам да се разбивам. В тази десета част не мога и не съм заинтересован да получа, за да отдавам. „Лично аз“ не съм способен на това! И тогава става разбиване.

Разбиването разкрива каменното сърце във всеки отделен парцуф и сфира. Остава само да избереш тази разкрили се Малхут, да изчистиш от тях всичко останало и да ги сложиш всички долу. С това сякаш казвам: доколкото съм впечатлен от Твореца – мога да бъда в отдаване, а там, където не съм впечатлен – не мога да отдавам. Но аз преодолявам тази част в себе си и не я използвам. Използвам само това, в което мога да се уподобя на Твореца.

Оказва се, че имам много работа. Първо, да отменя своето каменно сърце – т.е. да се отменя пред обществото. А после да получа влиянието на светлината, деветте първи сфирот – да се включа в обкръжението, след като съм отменил себе си, и там вече да започна да работя като отдаващ.

Такова пояснение е нужно да направим: да отсечем своето каменно сърце и да започнем да работим с всички останали свойства за отдаване. В тази работа човек изяснява своята същност, а също – по какво тя се различава от Твореца и в какво тя може да бъде подобна на Твореца. Така той извайва сам себе си, подобно на статуя, която стои на пиедестал, направен от каменно сърце.

От каменното сърце той не може нищо да направи, но то служи като основа, на която се опира цялата негова сграда.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 04.10.2012

[89651]

Целта, с която сме се събрали тук

Целта на групата е да ни издигне на стъпалото на човека. И това е възможно само за сметка на величието на Твореца, което е невидимо за нас, поради  нашата тъмнина. Но именно в тъмнината можем да изградим помежду си новите ценности, които не се базират на никаква егоистична основа.

И знаем, че тези ценности са напълно неосъществими, защото иначе те биха произлезли от нашия егоизъм. Но духовната основа се намира над егото като сфирата Есод, която се намира над Малхут. Затова всичко зависи от това, каква основа избираме за себе си: просто прах, неспособен на никакъв живот, или прах, излизащ от земята (афар ми-адама), вече приемащ подобие на висшето, както човека (Адам), подобен на Твореца.

Всичко зависи от това, какво ще поставим за главно и приемем за най-важно. Започваме да играем с важността на Твореца, на учителя, на групата, на учението, на целта и това става нашата най-сериозна и важна игра в групата. Защото във вътрешността на своето его, на своето желание виждаме тъмнината. И нашият егоизъм постоянно расте, усилвайки все повече тази тъмнина. Но ако сме отгоре, над тази тъмнина, ще развиваме величието на нашата обща цел и така всички в групата ще получават горивото и енергията за придвижването именно през тъмнината.

Това означава, че вместо да напредваме с помощта на палката, подгонваща ни отзад, избираме сами да се теглим напред към величието на висшето, към величието на свойството отдаване, на взаимната помощ, на връзката, на любовта към всички висши ценности, характерни за природата на Твореца.

Именно с тази цел се основава кабалистичната група и в такъв вид тя трябва да се съхранява, като постоянно, все по-точно изяснява своето предназначение, основата. Кабалистичната група е силна с качеството си, а не с количеството. И в нея трябва да влизат само тези хора, които действително са способни на такова напредване. В това се изразява и нашата сила, защото трябва да достигнем, колкото се може повече, подобие на светлината – израствайки на височина, а не на ширина.

“Затова сме се събрали тук, за да основем група, в която всеки от нас може да следва духа на отдаване на Твореца. А за да достигнем отдаването на Твореца е необходимо преди това да се започне с отдаване на човека – и това се нарича любов към ближния”. (От статията на Рабаш “Целта на групата”)

От урока по статия на Рабаш, 09.10.2012

[89843]

Задънена улица, от която има изход

Въпрос: Външният свят, който наблюдаваме, връща обратно в главата на човек изображения във вид на определeна когнитивна структура. И тази структура, образувана чрез нашите пет органа на чувствата не съответства на истинската картина на света. Получава се, че вътрешната картина на света е построена с изкривявания.

При предаването на знания става устен или вербален процес. Удивителното е, че давайки описание на n-мерни модели, се създава модел по едномерно пространство, т.е.стават множество изкривявания.

На времето Аристотел е казал: “Глупав е и този, който възнамерява да запечата в писмен вид знанията си, и този, който се надява после да ги използва непокътнати и годни за употреба“.

Защо в природата е създадена толкова неудобна и сложна система за връщане на изображенията от истинската картина на света? Защо за предаване на знания ни е даден такъв дефектен апарат?

Отговор: Природата създава всичко съвършено. Но човек иска с помощта на малките си глупави възможности да използва това на своето неизменно, егоистично ниво, като маймунка, играеща си с компютър.

Никога няма да успеем да разберем този свят, съществуващ извън нас, ако не придобием същите свойства, които притежава той.

И Аристотел, и Платон са знаели това прекрасно, и са го описвали в трудовете си. Те са считали, че това направление, което се развива егоистично, като съвременните науки е  “гол в собствената врата“.

В течение на хилядолетия сме се развивали само за да достигнем до задънена улица и в края на краищата да осъзнаем, че ние сме малки, глупави същества, които поради своята ограниченост са имали прекалено добро мнение за самите себе си и сега трябва да се обърнат в друга посока.

Но никой не осъзнава това! Осъзнават го само няколко особени личности, в които възниква съвършено ясно усещане не само за задънената улица, в която са намира науката, а разбиране, че всичко ще бъде и трябва да стане чрез изменението на човек.

Човекът – това е най-низшето, а не най-висшето стъпало в природата, в това е проблемът! И това най-ниско стъпало на природата може единствено да започне да се издига, да се катери обратно.

По мярата на това, как човек ще се издига, т.е. ще изменя своите свойства от егоистични, към алтруистични, от линейни, индивидуални към глобални, интегрални – само тогава той ще придобива нови възможности за анализ, синтез, осъзнаване. И тогава ще създава в себе си нови инструменти, нов понятен апарат, нов език.

В него всичко ще започне да се променя. Ще започне сякаш всеки път да се ражда наново, да се усъвършенства. Ще се променят и неговите желания, и разум – тези два компонента, от които той се състои. При това, кардиналното отличие е, че желанията са първичните, а разумът – вторичен.

И затова, ако искаме да обясним на човек какво е това “светът, в който живеем“, какво е това “извън него“, то трябва да го променим, защото иначе той няма да ни разбере! Той ще възприема само от егоисти, които описват света в такава квадратна система, както и самият той, и нищо повече. А истинския свят никой от тях не чувства.

И единствено тази задънена улица, в която сме навлезли, е способна да ни разтресе и отрезви, и на края да ни принуди с големи страдания да започнем да мислим по съвършено друг начин: тоест да не променяме всичко около нас, а  да променим себе си; да не считаме, че всичко наоколо е непоправено, вместо да поправяме себе си, а да започнем да мислим само за това, всички поправяния да стават в човека и от неговите промени вече да се промени и обществото.

Когато човекът и човешкото общество започнат да се променят, ще започнат да разкриват и всичко останало: неживото, растителното и животинското – всичко, което съществува около тях – като нов, висш свят.

От предаването “Интегрален свят. Формулата на интегралното общество“, 3.07.2012г.

[89701]