Entries in the '' Category

Да приключим с недомлъвките

каббалист Михаэль ЛайтманКаквото и да се случва с мен в живота, трябва да разбирам, че това идва от Висшата сила, която безусловно управлява всичко. Но засега тя се проявява пред мен не като такава, а в скриване и затова изпитвам страдания.

Творецът е Добър и твори добро, но Той ми се разкрива, преминавайки през “филтър”, който превръща цялото благо в нещо неприятно и лошо. Дебелината на този “филтър” наричам “единично скриване”. Освен това, Творецът може да постави още един “филтър”, като ме изпрати в “двойно скриване”, което ще е много по-зле.

Как сега да отстраня “завесата”, обръщаща доброто на Твореца в зло? За това аз моля: “Поправи ме! Но не затова да се избавя от лошите усещания. Напротив, те ми помагат, “подкарват” ме. Без тях  въобще не бих помислил за нещо друго. Те ме насочват към Теб, към Източника на това, което ми се струва зло. Затова и моля помощ, за да не чувствам, че от Теб идва нещо лошо.

Искам да се намирам не зад “филтъра”, а пред него, в пряк контакт с Теб. Не  заради добрите усещания, а за да Те позная като Добър. Искам да Те благославям, а сега по неволя Те проклинам. Плътта ми крещи от това – зле ми е и проклинам източника на това зло. А нали Ти си ми дал усещането, че злото идва от Теб. Ти си “играеш” с мен в недомлъвки, в разкриване наполовина със скриване. Но не искам повече да хвърлям проклятия на Твоята страна.“

Въпрос: Къде тук е мястото на групата? За всичко това мога да помоля и без нея.

Отговор: Опитай! Ако започнеш, то ще се заблудиш и ще откриеш, че истинското обръщение е възможно само в група. Там си застрахован от грешки, там наистина се обръщаш към Твореца за поправяне, въпреки своето желание – добро или лошо. В крайна сметка, групата ще ти предаде яснотата: за какво именно молиш, какво именно искаш, към кого именно се обръщаш. Това е цялата работа.

От урок по статията “Скриване и разкриване на Твореца”, 02.10.2012

[89441]

Преклонение пред силата на любовта

каббалист Михаэль ЛайтманОт писмото на Рабаш (№40): През времето, когато човек започва да чувства любовта на другарите, веднага го изпълва радост и наслаждение. Защото това е нещо ново за него – той винаги е знаел, че освен него самият, никой не ще се погрижи за доброто му.

Но когато вижда, че другарят му се грижи за него, го обхваща необичайна радост и вече не може да се безпокои за самия себе си. Той може да влага усилия само в това, което донася удоволствие. А понеже грижата за другаря започва да му доставя наслаждение, в него не остава желанието да мисли за самия себе си. И виждаме, че в природата съществува безкрайно предана любов, пробуждаща в човек желанието да анулира себе си…

Имаме информационни данни, спомени, “решимот” от общия съсъд на душата. Цялата осезаема и дори неосезаема от нас реалност се намира вътре в нас и ни принадлежи, както е било до разбиването на съсъдите. И затова в момента, когато човек чувства насочена към него любов, и то не егоистична, каквото се възприема в нашия свят, а идващата от висотата на поправената обща душа, от поправения Източник, това незабавно пробужда в него решимо от общия съсъд, възприеман сега за външен.

Затова, той веднага усеща, че тази сила принадлежи на друг свят, на много по-високо състояние и неговата собствена любов към самия себе си се анулира. Той вече не е способен да остане в себелюбие и е готов “да отдаде душа” на този стремеж, на връзката, съществуваща извън него. Така става, защото именно външният съсъд се явява истински, общ, висш, в сравнение с частната, егоистична любов към самия себе си, владееща го сега.

Той се анулира пред тази сила. Ако човек чувства любовта, с която се отнасят към него и внезапно пробуждащия се стремеж да обича с духовна любов някого, намиращ се извън него, то материалната, животинска любов към самия себе си, си отива. Защото човек усеща, че голямото, общо, истинско желание е неизмеримо по-високо от неговото дребно, лично и затова се прекланя пред това с любов.

От подготовката към урока, 02.10.2012

[89375]