Баал a-Сулам, ”Скриване и разкриване на Твореца”: В единичното скриване човек не забелязва добрия лик на Твореца. Но разбира се, ако той вярва, че така или иначе, Творецът му изпраща всичко като наказания за изминали нарушения или за да го облагодетелства на края, ако не смята, че случващото се е за сметка на сляпата съдба или на случая, тогава все пак вижда обратната страна на Твореца.

Такова е единичното скриване – състоянието на човек, напредващ по духовния път. Той още не е достигнал до разкриване, но усеща определен процес и обосновава своите проблеми само с Твореца.

Проблемът е в това, че той не може да оправдае Твореца. За това свидетелства самото усещане на страданията. От една страна, ако човек можеше да оправдае Твореца, той нямаше да страда, а от друга страна, не е възможно да страдаш и да бъдеш благодарен за това. Ако страдаш – значи ти е зле. В нашия свят можеш да усещаш едно, а да говориш друго, но в духовното така не се случва: Каквото усещаш, това и ”казваш”. Ако вътрешно страдаш, никакви театрални жестове не биха ти помогнали.

И така, на мен ми е зле, и това състояние се нарича ”единично скриване”. Какво всъщност ме свързва с Твореца? – Неясното усещане, че тъкмо Той стои зад всичко това. Няма яснота, защото тя изключва лошото усещане. Ако Творецът е разкрит, получавам наслада, а ако е скрит – страдания. Но ако страданията не са толкова големи, за да ме откъснат от Твореца,, мога да ги оправдая.

Нашият съсъд е разделен на две половини: Галгалта  ве-Ейнайм и АХАП. Като следствие, ни въздействат два вида светлини: хасадим и хохма. И излиза, че все пак мога да оправдая Твореца, който, според усещанията ми, постъпва лошо с мен. Отнасям това или за сметка на минали мои нарушения, или за сметка на бъдеща награда – и се съгласявам със страданията за сега.

Тук се крие цял комплекс от взаимоотношения. Доброто ми се вижда като зло и предполагам, че съм го заслужил заради минали свои нарушения, или че в бъдеще ще получа награда за тези си страдания. С разума си, в зависимост от разбиранията си, оправдавам Твореца, и независимо, че изпитвам страдания, все пак си признавам, че те идват от Него, а не от някакви странични фактори. Който и да ми подложи крак, мислено Твореца добавям към рисунката.

Това не е обикновено стъпало и ако човек не слиза от него, то става трамплин за скачане към нещо голямо. Да ни даде Бог да пребиваваме в такова голямо състояние винаги, осъзнавайки, че всичко – и добро, и зло – идва от Твореца, че няма никой, освен Него, че над нас няма власт, никаква друга сила или сляпа съдба. Неговото управление ми се струва лошо, но оправдавам това с някогашните си нарушения или с бъдеща награда. Творецът като любящ баща, който възпитава правилно, се грижи за моето израстване и ме възпитава.

А от друга страна, скриването още е в това, че все пак очаквам някаква полза от своите страдания: или те ще смъкнат от мен предишните ми провинения, или ще ми помогнат да заслужа награда в бъдеще. Но всъщност, Творецът не се нуждае от тях – нито в качеството на изкупване на греховете, нито в качеството на отплата за благото.

И все пак в това състояние човек се стреми към отдаване, оценява го, и държи правилната посока към него. При това му действат две сили: скриване, предизвикано от собствените непоправени желания, и някакъв блясък от присъединяването към обратната страна на светлината.

От урок по статията ”Скриване и разкриване на Твореца”, 02.10.2012

[89378]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Поправянето на творението се състои в това, да се обединим заедно. Тъй като това е поправяне на разбиването, което се е получило в следствие на големия взрив, раздробявайки единното творение, единственото сътворено желание на много парченца.

Цялата наша работа е в това, да съединим всичките тези парченца в едно цяло. И разбира се, ни е ясно, че не притежаваме такава сила, която да ни позволи такова действие. Но можем някак си да обърнем това състояние обратно. Някога, от едно цяло сме достигнали до разединение, усещайки се разделени, искаме отново да се завърнем обратно към сливането.

Защото нашето сливане в миналото е записано от информационните ни гени (решимот). И сега, ако ги обърнем наобратно и вместо да получаваме за себе си и да отблъскваме другите, започнем да отблъскваме себе си и да приемаме околните, ще достигнем до сливане.  Можем да го направим за сметка на това, че се намираме в този свят и можем да извършваме действия дори срещу желанието. В този свят мога да прегръщам някого без да усещам любов към него и дори да го ненавиждам. И разбира се, това е лъжа. Но ако знам от самото начало, че лъжа не него, а себе си, то това не се смята за лъжа. Знам, че извършвам действие, което е противно на моето желание, но го правя, за да достигна тава състояние, когато наистина ще поискам това. В такъв случай, кого лъжа освен себе си?

Така трябва да действаме с цел да се обединим, независимо, че първоначално не искаме да се обединяваме и не се нуждаем един от друг. И колкото повече се стараем, толкова по-ясно ще ни става доколко това противоречи на нашето желание. Учениците на раби Шимон, великите кабалисти, са се събирали, за да изучават книгата “Зоар”, разкривали са изгарящия ги огън на ненавистта между тях – истинското разбиване, в самия му корен.

Но при това, ако изпълняваме действия, насочени към обединение, разбирайки, че се опитваме да се издигнем над своята природа, над разбиването и правим физически всичко възможно, то това е достатъчно, за да се доближим до единството.

Тези действия се наричат ”ло лишма”. А намерението ни – да достигнем ”лишма”, отдаване, съединяване. Даваме си сметка, че за сега не се намираме в това състояние, но правим крачка напред, доколкото е възможно.

От урок по писмо на Рабаш, 20.09.2012

[89092]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Становище: Зрението не предоставя на човека обективна информация за заобикалящия го свят – то ни показва това, което вече сме виждали не един път. Изследователи от 90-те години са се заели с решаване на проблема за пристрастност на произведените от мозъка зрителни стимули.

Мозъкът обработва полученото изображение върху ретината, въз основа на това, което някога са означавали подобни картини. Така, по метода проба – грешка се съставя статистическа таблица: какво може да означава конкретно изображение и с каква вероятност. Всичко, което виждаме в сегашния момент, определено е придобито преди това от мозъка вероятностно разпределение на това, което именно е причинило появяващото се изображение върху ретината. Следователно, грешките и илюзиите на зрителното възприятие може да се обсъждат със същата статистическа вероятност.

Дарвин, създателят на теорията за еволюцията, отбелязва, че е трудно да се повярва, че такава сложна жива единица, като окото, е създадена в хода на естествения отбор по пътя на пробата и грешките. Но учените са открили, че светлочувствителните клетки на окото – „пръчиците“ и „колбичките“ – в началния етап на еволюцията  са били разположени в мозъка (това е дълго преди появата на бозайниците). С течение на времето някои от тези клетки са се преместили и са формирали отделен орган – очите. Според степента на усъвършенстването си, окото се научило не само да определя наличието на светлина, но също да образува сложни картини на заобикалящия свят.

В мозъкът се съдържат също така и два различни вида светлочувствителни клетки. В повечето примитивни същества единият вид клетки е мигрирал в очите, а вторият е останал в състава на мозъка. При човека в очите се е „преселил“ втория тип и от него се образували пръчиците и колбичките.

Коментар: Според  Кабала, “около” нас няма нищо, всичко което ни изглежда, че  съществува – е илюзия. Всичко е в самите нас – ние и света около нас. Изменяйки себе си, своите свойства, което Кабала ни позволява да направим, ние можем “да променим света около нас“.

По-скоро, ние започваме да чувстваме неговата относителност, зависимост на картината на света от свойствата на човека (наблюдателя).

Виж „Въведение в книгата Зоар“.

[89256]

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→