Entries in the '' Category

Не можеш да излъжеш магарето със слама

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако съм поправен, виждам един съвършен свят. Но ако виждам около себе си страдания, как трябва да се отнасям към тях?

Отговор: Нашето битие е дуалистично. От една страна, телесно ние се отнасяме към животинското ниво, а от друга, желанието, което развиваме, е от по-високото, човешко ниво.

За света, който виждаме около нас, заявяват: „Всички са подобни на животни“. Човекът в нашия свят не само е подобен на животните, той е още по-лош. Защото животните, по своята природа, инстинктивно се грижат за собственото си съществуване. Те нямат прекомерна склонност да ядат, да измислят лакомства за себе си, сладкиши, деликатеси и пр. На магарето му стига слама или трева. Дай му вместо това хляб – то няма да иска. Също така, в животните няма импулс за прекомерно наслаждаване със секс – те действат по инстинкт, размножавайки се в определени от природата сезони. Не се нуждаят от дворци – те отлично ценят даровете. Такова е животинското съществуване.

За разлика от това, човекът има прекомерни желания – за да може, в резултат на развитието, да открие, че те са го отвели в задънена улица. Това е, което разкриваме днес.

Така че, виждайки страдащи хора, трябва мислено да разделяме тяхното съществуване на две части. Какво е необходимо на човек на животинско ниво, за да живее здравословен, нормален живот? Жилище, храна, дрехи, семейство и други необходими – но единствено рационални условия. Разбира се, не можем да живеем като хиляди поколения назад. За всеки човек по света трябва да се желаят приемливи условия – но не повече от това. Все пак, общият закон на природата гласи: на животинско ниво трябва да осигуриш съществуването си, а всички останали свои желания, мисли, способности, всичко, което имаш в допълнение, да превръщаш в духовен подем.

И затова, ако говорим за бъдещия свят, за живота чак до края на поправянето, когато този свят ще изчезне от усещанията ни – ще предоставим на всички хора разумен набор, необходим за материалното съществуване, а всичко останало ще устремяваме към духовното развитие.

Ако бихме организирали още днес живота си по такъв начин, бихме открили, че в нашия свят има всичко, за да осигурим нормални материални условия за всеки един от седемте милиарда души. През по-голямата част от деня щяхме да сме свободни от материална работа – за да се учим и да преживяваме своята вътрешна, духовна работа, за да променяме себе си. Ето към това трябва да се стремим.

Още не знам как ще се осъществи това на практика, но се надявам, че ще можем да обясним на хората: това е правилният начин на живот в света. Чрез кризата и обяснения стигаме до средната линия, до това състояние, в което светът ще приеме това.

От 2-рия урок на конгреса в Италия, 30.09.2012

[89263]