Написано е, че ”мнението на Тора е противоположно на мнението на еснафите.” Онзи, в който не се е събудила точката в сърцето, никога няма да може да разбере в какво се състои напредъкът на човек по пътя към Твореца. На него му се струва, че главното е  да научи повече, да произведе повече действия, да стане по-умен, по-съобразителен, да разбира по-добре усвоеното от книгите, да владее теоретически материала.

Такова е мнението на еснафа, т.е. на онзи, който действа съобразно своя егоизъм, съобразно своята природа. И разбира се, че не може да го осъждаме за това, защото такъв е създаден от Твореца. Но съществува противоположност между мнението на Тора и мнението на еснафа. Ако човек притежава точка в сърцето, е способен да придобие мнението на Тора, състоящо се в отдаване и любов към ближния – противоположно на онова, към което се стреми егоистичното желание на еснафа.

Такъв поврат се постига за сметка на връзката със светлината, с Твореца, чрез работата в група. И това е точно обратно на онова, което смята обикновеният човек, висейки над книгата, спорейки с другите за някакви детайли, като се опитва по такъв начин да си изясни материала. Но ако човек действа съгласно призива на точката в сърцето, започва да търси как да се промени.

Той не търси как да удовлетвори своето желание и разум със знания, за да разбира теоретично написаното в тях. За него е важно, доколко той се променя и уподобява на Твореца. Той не се смята за стопанин, а желае да се промени. Неговата придобивка е в това, доколко се е освободил от самия себе си, от своите собствени свойства и се стреми да придобие подобие с Твореца, за да стане човек, Адам, което означава ”подобен” (доме) на Твореца.

Затова този път е противоположен на обичайното земно съществуване. Той върви ту нагоре, ту надолу, тъй като човек трябва да се промени. Той се намира в обкръжение, което го поддържа, за да се занимава с учението, което пробужда в него такива намерения. Благодарение на това учение и обкръжението, върху него въздейства висшата светлина и го променя.

Преди всичко, човек се освобождава от това, кой е бил преди, постепенно заменяйки всичките си ценности. От страни почти не се забелязва, че в него се случват такива значими промени. Вижда се само, че понякога той става силен, разсеян, или превъзбуден. Скоростта на промяната зависи от интензивността на неговата работа, от това, колко сили прилага, дали използва всеки миг от живота си, всяко състояние за това, колко усилия е способен да приложи за своята промяна.

Всъщност, човек свиква да минава през такива състояния и повече не се намира под тяхна власт. Опитът му помага да констатира, че сега се намира в падение, а след това във възход, и той разбира как трябва те да преминават. Започва да се отъждествява с тях, със самите тези промени, а не с животното, което ги усеща върху кожата си.

Това означава, че започва да се издига към екрана. Все още няма истински екран, но вече може да действа като експерт, наблюдавайки се сам, независещ от гледната точка, проверявайки и установявайки кой е той и какъв е. Така работи над самия себе си. Такива са първите, но много важни етапи на духовния напредък.

От урок по книгата Шамати, 04.10.2012

[89657]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →