От писмото на Рабаш (№40): През времето, когато човек започва да чувства любовта на другарите, веднага го изпълва радост и наслаждение. Защото това е нещо ново за него – той винаги е знаел, че освен него самият, никой не ще се погрижи за доброто му.

Но когато вижда, че другарят му се грижи за него, го обхваща необичайна радост и вече не може да се безпокои за самия себе си. Той може да влага усилия само в това, което донася удоволствие. А понеже грижата за другаря започва да му доставя наслаждение, в него не остава желанието да мисли за самия себе си. И виждаме, че в природата съществува безкрайно предана любов, пробуждаща в човек желанието да анулира себе си…

Имаме информационни данни, спомени, “решимот” от общия съсъд на душата. Цялата осезаема и дори неосезаема от нас реалност се намира вътре в нас и ни принадлежи, както е било до разбиването на съсъдите. И затова в момента, когато човек чувства насочена към него любов, и то не егоистична, каквото се възприема в нашия свят, а идващата от висотата на поправената обща душа, от поправения Източник, това незабавно пробужда в него решимо от общия съсъд, възприеман сега за външен.

Затова, той веднага усеща, че тази сила принадлежи на друг свят, на много по-високо състояние и неговата собствена любов към самия себе си се анулира. Той вече не е способен да остане в себелюбие и е готов “да отдаде душа” на този стремеж, на връзката, съществуваща извън него. Така става, защото именно външният съсъд се явява истински, общ, висш, в сравнение с частната, егоистична любов към самия себе си, владееща го сега.

Той се анулира пред тази сила. Ако човек чувства любовта, с която се отнасят към него и внезапно пробуждащия се стремеж да обича с духовна любов някого, намиращ се извън него, то материалната, животинска любов към самия себе си, си отива. Защото човек усеща, че голямото, общо, истинско желание е неизмеримо по-високо от неговото дребно, лично и затова се прекланя пред това с любов.

От подготовката към урока, 02.10.2012

[89375]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →