Баал а-Сулам, ”Шамати” 42, ”Елул”: Свише се дава на човек състоянието тъмнина и тогава може да види доколко е безкористна неговата работа. Ако в състояние на тъмнина той е способен да остане радостен, това е признак, че работи за Твореца. Човек трябва да се радва и да вярва, че свише му дават възможността да работи именно за отдаване.

Ако човек пребивава в радост над всичките си състояния, това е признак, че вече се е отделил от своето получаващо желание и може да се предвижва напред. В това винаги се състои нашата проверка: потопили ли сме се в егоистичното желание или можем с лекота да се издигнем над него? Човек не се моли за добро настроение, за да продължи работата – напротив, той дори е доволен от тъмнината, от лошото настроение или от пълното объркване. Над всичко това той е способен на някакво малко усилие.

В каквото и състояние да пребиваваме, не му отдаваме решаващо значение, а се издигаме над него. Ако усещането в получаващите съсъди ни се вижда лошо, а над него мога да работя, за да отдавам, в единство и любов към другарите – това е верен признак, че държа правилния курс. Да усещаш тъмнината в получаващите съсъди и над тях, дори и с най-малко усилие, да се устремяваме към връзка, към отдаване – в това се състои цялата ни работа.

И затова трябва да изпълняваме съответните упражнения, да играем на обучаващи игри. Разбира се, че за новите попълнения са необходими няколко години, за да се включат, но след това те започват да усещат вътре разрив между своите усещания и намерения, т.е. между двете различни системи. На човек ту му е добре, ту му е зле, и той разбира, че това е без значение, единствено трябва да се работи с тези усещания и те всеки път ще му предават различни детайли на възприятието, необходими за запознаване с формите на управление на Твореца. Всички усещания – и добри и лоши – той приема като благо, за да се издигне над тях и постоянно да държи курса към целта.

Тези условия трябва да прилагаме постоянно, стараейки се, да съхраним енергията за подем, позволяваща ни рационално да използваме времето и средствата, дори и при падане. Да, това е много трудно, но в крайна сметка трябва да се стараем. Така постепенно се откъсваме от получаващите съсъди и преминаваме към друга работа, живеейки вече с намерението, а не с усещанията.

От подготовката към урока. 11.10.2012

[90042]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment →