Човек трябва да приложи усилия, да играе, за да може максимално да се принизи, да се анулира и да може да оцени обкръжението си по-високо. И в резултат на такава игра, в него се формира дясната линия, в която, както му се струва, той може да се съгласи да остане до края на живота си. В онзи момент, в който достига такова пълно ”насищане”, той отсича това състояние и отделя време на лявата линия.

В лявата линия той се самопроверява: ”Наистина ли мисля така, постигам така? Наистина ли усещам в своите желания такова величие на Твореца и съвършенство? Истина ли е, че съм постигнал такова разбиране и такова чувство в сърцето и разума си или това е само външното влияние, като плода в майката, който напълно се е анулирал?”

Но аз не искам да се анулирам, по-рано анулирах желанията си само в дясната линия. А сега искам направо вътре в тези желания, които сега откривам в лявата линия, да усетя величието на Твореца.

И тогава в мен възниква усещането за недостиг, но задържам тези две линии така, че да се уравновесят, нито една от тях да не доминира, запазвайки своя баланс, своето равновесие. Времето за пребиваване в лявата или в дясната линия не е определено по часовник, независимо, че е записано, че 23 часа и половина трябва да се намираме в дясната линия, а само половин час – в лявата.

Трябва да се стараем колкото се може да прибавяме и към дясната линия, и към лявата. Не може да се решава, че вече е направено достатъчно и трябва само да чакаме, кога Творецът ще започне да действа и да съедини за мен тези две линии в една.

Човек през цялото време преминава от едната в другата, докато не се натрупат достатъчно усилия, в следствие на което се разкрива третата линия. Той предизвиква това разкритие, като издига своя недостатък от лявата линия на нивото на дясната и моли Твореца да му разкрие величието си в отговор на тази потребност. Тъй като иска да постигне величието на Твореца, величието само да отдава, за да му позволи да работи с тези разкрили се в него желания в намерение за отдаване, над знанието.

Егоистичното му желание се прекланя пред разкриващото се величие за отдаване и се съгласява да работи под властта на Твореца. Това означава, че човек изгражда главата на своето духовно тяло (парцуф), в което прави разчети, позволяващи да отдава заради самото отдаване и да получава заради отдаването.

От урока по книга Шамати, 17.10.2012

[90528]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →