Взаимно включване означава, че всеки се включва към останалите. Съкращавам своето желание, т.е. съществуващите в него форми, и се старая да приема формите, съществуващи в другите. Гледам и виждам как всички около мен получават удоволствие от различни неща. А аз не съм усещал, че всичко това може да ми носи наслада.

Ако човек остава безучастен на уроците, това означава, че той не може да приеме желанията на другите. Виждам, че някои горят от желание, а други заспиват. Всичко зависи от впечатлението, което можем да приемем един от друг. Тъкмо това се нарича взаимно включване. Опитвам се да проникна в другия и да се впечатля от неговото желание.

За тази цел, първо, трябва да принизя себе си, като малко дете, в противен случай не мога да се включа в него – трябва да направя от себе си нула, черната точка на Малхут. Сега мога да вляза в другия и да погледна какво има там вътре. Той се възхищава от нещо и аз искам да се възхищавам заедно с него. И тогава ще мога да попия неговите мисли и желания – всичко каквото има в него.

Ще мога да преформатирам своето желание, което съм съкратил и превърнал в суров материал, и да му предам форма съгласно онази, която съществува в другия човек. Излиза, че копирам върху себе си онова, което има в неговата душа, и сега моята душа получава неговия вътрешен образ.

Отпечатъл съм върху себе си неговото копие, както копират данните от един компютър на друг, от една памет прехвърлена на друга. За това трябва първо да отменя себе си, да освободя в себе си празно място. А след това да вляза в друг, да взема неговите данни и да ги пренеса върху себе си, в моята ”памет”. Така моята ”памет” се запълва с неговите данни. Но за това трябва отначало да е празна, готова за приемане на нови данни. Това се нарича взаимно включване.

Какво ще постигна по такъв начин? Имах собствени желания, а сега допълнително имам още и желанията на другия човек. След това ще се присъединя и към някои други желания, а след това, към още нечии желания. В крайна сметка, ще включа в себе си целия свят. Но това ще се случи при условие, че се поставям по-ниско от всички, и тогава ще мога да ги включа към себе си, ставайки по-умен от всички. Израствам и ставам по-голям от всички – благодарение на това, че се смятам за по-малък от всички останали. Така работи това.

От урок по ”Учение за Десетте Сфирот”, 09.10.2012

[90099]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →