Интегрално възпитание

Цикъл беседи на проф. Михаел Лайтман с психолога Анатоли Улянов

От стенограмата на 15-та беседа

26 февруари 2012 г.

Проявата на интегралността на света

Светът все повече проявява своята интегралност и знанията ни за това, науките ни, го потвърждават. Те започват да се свеждат до интегралност, към взаимодействие по между си: химическата физика, физическата химия, биологията, зоологията – всички се смесват заедно.

По принцип, това не са отделни науки, а единна наука за природата. Поради ограничеността ни в постиженията я разделяме по методите на изследванията на физика, химия, биология, зоология и т. н., но това е една природа, само във всичките й взаимодействия.

Винаги сме изучавали частите на природата: механични, биологически, зоологически и прочее. Но в края на научното си развитие и разбиране на природата, изведнъж започваме да разкриваме, че те са взаимосвързани помежду си и вече не можем да ги делим на физика и химия, защото химическите процеси зависят от атомите, от валентността им, от вътрешните им свойства. А това вече отива по-нататък – към големите молекули, към биологическите елементи на природата, а след това още по-нататък – към космическите влияния, към влиянията на космическите излъчвания върху нашия организъм и върху климата. И изведнъж всичко това се оказва толкова взаимосвързано, че никъде не можем да се денем (скрием) от глобалността, която буквално ни ”залива”.

Същото това нещо се случва и в обществото. В продължение на много хилядолетия сме се развивали индивидуално като ”отделен човек” или човек в семейството. Внезапно откриваме себе си като зависими от всички. Семейството се разпада, тоест вече не ни служи като добре организирано, затворено пространство. Затвореното пространство е изчезнало, излязло е извън рамките си и прераства от семейство в народ. Но и понятията ”народ” и ”държава”, по принцип, вече изчезва, защото сме така взаимосвързани помежду си, че всички държави зависят една от друга.

Взаимната връзка, зависимостта един от друг е толкова ясна, силна, задължаваща, че мощта на правителствата намалява, а също и управлението им. Когато правителството зависи още от десетки други правителства, то просто се превръща в административен център и нищо повече.

Тоест виждаме, че светът се превръща в нещо общо, взаимодействащо и взаимоопределящо. И това е главният проблем – взаимодействието ни с него, защото човек, в сравнение с цялата останала природа е най-консервативният, останал елемент на този свят, тъй като в съзнанието си, в подхода към света, не желаем да възприемем интегралността му. В това се и заключава проблема на кризите – големи, нерешени до ден днешен задачи, стоящи пред нас, които не можем да решим имено благодарение на това или в следствие на това.

Ние влязохме в гигантски между континентални, международни обединения: търговски, промишлени, технологически, – и едновременно с това вътре в тях се проявява огромния ни егоизъм, протекционизъм. Всичко това се намира в такова противоречие и противостоене един на друг, че се оказваме в тежка криза. Това е криза на възприятията на човека на интегралния свят в своето индивидуално егоистично съзнание и докато все още не можем да направим нищо с това, кризата ще продължи.

Базисна методика за общия успех

Въпрос: Какво дава на човека интегралното възпитание? Защо то е толкова важно?

Отговор: Методиката на интегралното възпитание е методика на изменение на съзнанието ни от индивидуално на интегрално.

Съответно трябва да я реализираме в групи, представляващи по себе си пример за огромно интегрално световно съобщество и цялата природа.

Такива групи се формират от случайни хора, но за да се получат по-скоро определени резултати, в тях се провежда предварително отсяване. Там се събират хора, малко или повече разбиращи се един друг, желателно от едно съсловие, от една култура, с общ език и общо съзнание, примерно с еднакви доходи, защото това все пак натоварва човека с много големи проблеми: навици, подход към живота, – до такава степен, че хората не се разбират един друг. Тоест тук всичко трябва да бъде хомогенно.

Групата трябва да бъде неголяма – не повече от 30-40 човека. Обаче, за различните нива на населението, за различния контингент, да допуснем, представителите на културата, на  изкуството или представителите на работническата класа, техническите работници, компютърните специалисти, банкерите и останалите, в зависимост от вътрешната им професионална ориентация, с оглед на живота, може да се определи и количеството хора в групата. Ако тези хора са с големи, индивидуални духовни интереси, то числеността на групата трябва да бъде по-малка.

След като групата се събере, естествено възниква въпроса:”Как да се започне работа с нея? Колко пъти в седмицата и по колко часа на ден? С какво в действителност имаме работа?”

Ако си имаме работа с безработни, то в съгласие с държавата, ги привеждаме, така да се каже ”в ред”, тоест даваме им правилно възприятие за разбиране на действителността за това, че безработицата се явява реално съществуващо явление, независещо от държавния строй. Просто технологичното ни и вътрешното развитие на човечеството, семейството, държавата, световното съобщество, довело до това, че сега преминаваме в друго състояние, когато човек не е длъжен да работи и да добива хляба си с пот на челото, тъй като голяма част от времето на всеки и на всички ще бъде свободно.

Но това време не се явява абсолютно свободно, дадено ни от природата просто така: ”Правете, каквото си пожелаете” – и ние го прекарваме неизвестно как. Ако клоним към определена криза, която ограничава покупателните ни способности, свива прекарваното време, довежда човечеството до депресии и всевъзможни проблеми, то трябва да разберем, че сме длъжни да извършим огромна социална работа.

При това, на първо място, тя трябва да бъде целенасочена към това, групите ни, представляващи едно мини общество сами по себе си, в крайна сметка да успеят да се уподобят на природата. Тоест, трябва да доведем толкова различни хора към определено взаимно разбиране – разбиране на това, че природата изисква от нас интеграция и на какво ниво тя се осъществява: вътрешно семейно или семейно, вътрешно обществено или извън съобществото.

Това могат да бъдат градове, както някога съществуващите градища, а могат да бъдат и държави или наддържавни съюзи и огромни съобщества, цивилизации, например, отделно азиатска цивилизация, отделно северноамериканска или южноамериканска цивилизация, европейска, африканска и т.н. Тоест това са различни видове съобщества, макар и по някакви определени признаци те могат и да не усещат себе си реално като такива.

Задачата ни е да създадем над тях такава съобщност, която би довела човечеството до интеграция, към подобие с природата, защото всички нейни слоеве – нежива, растителна и животинска – изцяло се управляват от самата природа и инстинктивно изпълняват всички нейни указания. Но доколкото на тези нива не съществува никаква свободна воля, а само инстинкти, то там не може да има никакви проблеми.

Всички проблеми възникват в човечеството, във всеки човек и в отношенията му с другите, доколкото на човека е даден избор, как да се държи, как да използва себе си и другите, в полза или във вреда и главното – в равновесие с останалата природа, както всички предходни, по-низши, отколкото е той самия, части.

И тук сме длъжни да обучаваме хората: какво е това равновесие с природата, в какво се заключава хомеостазата – условието за равновесие, което ни дава само най-доброто, комфортното, спокойното, уравновесено състояние.

Природата ни принуждава към това, което се вижда и в климатичните, и в обществените, и във всички останали проблеми. Стигнахме до такова ниво, че по никакъв начин не можем да пренебрегнем условията за равновесие.

Трябва да обучаваме хората, как да намерят равновесие на всички нива на нашата деятелност: вътре в човека, в контактите му с ближните, между съпрузите, с децата, със съседите, с малко общество, да допуснем, в някакъв район, град, стана и в крайна сметка, как да намерим екологично равновесие с цялата природа, когато се явяваме част от тази екология.

Трябва да показваме историята на нашето развитие: за какво сме дошли, защо сега преживяваме особен, кризисен период. Трябва да обясняваме природата на тази криза, която се заключава в нарушаване на равновесието, което по-рано не е било поради отсъствие на интегралността, а сега това се изисква от нас; по какъв начин равновесието може да бъде достигнато; как да се обучаваме, да обучаваме семейството, децата и т.н. Ето, принципно, работата в групата.

При това тя се състои от множество различни видове работи – теоретическа и практическа част: различни игри, всевъзможни елементи на практическа работа, когато всички ние като деца се опитваме да разберем, какво изисква от нас майката – природа и в процеса на работа виждаме въздействието ни върху природата и нейните реакции.

Най-важното – да подчертаваме на всяко занятие важността на това обучение, защото нищо няма да успее да ни даде спокоен, уверен живот, освен усвоената интегрална методика. Днес тя се явява базисна за нашия бъдещ успех.

Разрешаване на неразрешимите проблеми

Въпрос: Казвате, че интегралното възпитание не е просто задължително, а е най-важното в този живот. Какво е толкова важно в него?

Отговор: Днес природата ни поставя в много жестоки рамки, когато търсенето отпада и човек няма да чувства необходимостта от нищо, освен от нормалното, рационалното, разумното съществование, към което трябва да преминем от обществото на неудържимо, безгранично потребление, макара и по-рано да сме мислили, че потреблението постоянно ще нараства!

Бях още дете, когато американците пропагандираха за общество на потреблението. Те представяха, че това ще бъде безгранично, вечно, безкрайно, както комунизма, за който пропагандираха в другата част на света.

Но какво може да бъде едно общество, ако измъкваме всичко от земята и произвеждаме такива стоки, които остаряват за кратък, ограничен срок от време и изхвърляме на сметището? В крайна сметка градовете са опасани от огромни сметища, от които водата се заразява и останалите природни ресурси. И трябва да губим огромни средства само за това, за да получим необходимото за нашето съществувание: нормален въздух, вода, храна, да поддържаме живота си с биологични добавки и инжекции, да оборудваме огромно пречиствателни съоръжения и др.

Тоест светът става все по-сложен и по-сложен заради никому ненужното свръхпроизводство, предназначено само за това, много ограничен брой хора (от 500 или 1000 човека по света) да имат баснословни сметки в банките, които в крайна сметка също нищо няма да им дадат, само че те още не разбират това, следствие на ограничеността си. И поради това губим единствения си дом – Земята!

Аз в никакъв случай не се причислявам към някакво екологично движение, а просто говоря за закона на природата, който ни принуждава да действаме по по-друг начин.

Така че днес изпълняваме най-главното указание, необходимо за съществуването. Това не са просто красиви думи, които ни учат на нещо прекрасно, а единственото, което е необходимо за нас и във всекидневния ни живот ще започнем да усещаме това.

Освен това, трябва да разберем, че огромното количество човеко–часа, които се освобождават от производствено – полезния труд, са необходими за това да се издигнем на друго ниво на развитие – в хармония с природата.

И тогава започваме да се замисляме за друго възприемане на природата, която ни води така, както ни е водела в продължение на хилядолетното развитие, към определена цел – към подобие с нея. А какво означава подобие с нея?

Когато виждаме, по какъв начин съществуват неживата, растителната и животинската част на природата, то ни е ясно, – те просто съществуват. А за какво съществува човека? Само за това да живее обикновен ”човешки” живот?! Тогава го разглеждаме като част от животинския свят. Или тук има още някаква – Висша цел, свръх висша, по-високо, от нашето постижение?

Понеже можем да изследваме това, което се намира по-ниско от нас по ниво на развитие, – то намиращото се на същото наше ниво на развитие не можем да го разследваме така, както по-ниската степен се изучава винаги с по-високата. А за да се повдигнем на по-високото стъпало, е необходимо да достигнем интегралността и тогава можем да разберем за какво е създаден човек и каква е целта на съществуването му, а не да се отблъскваме себе си от тези въпроси, действително стоящи пред нас, считайки ги за детски или неразрешими.

Изцеление на света е в интегралното възпитание

По света се покачва броя на депресираните хора по света. Отхвърлянето, неразбирането на смисъла на съществуване, наркотиците, терора – всичко това говори за нашето разочарование в живота.

Приближаваме се към състояние, когато трябва да доведем света до нещо по-рационално. Понеже сега голям брой хора биват освободени от производствената дейност и нищо не е сигурно, по себе си те представляват огромен социално–опасен елемент, от който правителствата се страхуват. Какво да се направи? Обикновената война няма да унищожи стотици милиони и милиарди, като че ли излишни хора на Земята. Това трябва да бъде такава война, след която нищо да не остане. Тоест тук не може да има никакво рационално решение, дори и да подходим към този въпрос съгласно  Малтус: ”Нека просто изчистим населението от излишните елементи, да съкратим всичко наполовина”, – и това няма да се получи!

Виждаме, как в Япония ”цъкна” една десета част от малка атомна електроцентрала и в целия свят се случиха страшни явления, за болшинството от които още не знаем, също както и за Чернобил, тъй като информацията е засекретена.

Но бяха достатъчни и тези ”малки” проблеми, за да започне по целия свят да се свива строителството на атомните електроцентрали. Хората, вземащи решения, разбират произтичащата от това заплаха и затова свиват строителството. Обаче, даже за едно такова действие е видно, че няма проблеми и решения. Проблемът е в съвършено друго нещо: как да доведем до състояние на равновесие милиарди хора?

Затова, при освобождаване на голямо количество работни човеко–часа, трябва да се види прехода на човек към друг вид труд – имено към обществено–полезен труд, когато ние действително ще успеем да направим човешкото общество полезно за всеки.

Това ще се осъществи само чрез интегралното възпитание на хората. По такъв начин повдигаме човека на ниво разбиране на интегралното, глобално управление на природата и той по различен начин се отнася към себе си, към света, към всеки.

Първо, той разбира, че проблемът не е само в богатите и в бедните, в лошите ръководители или в милиардерите, които заграбват всичко за себе си, – той разбира, че тук има ясна тенденция и природата ни развива така. Значи, трябва да приемем вид, съответстваш на природата – против нея не можем да направим нищо. Единственото, което можем е да разберем законите на природата. Ако им съответстваме, то ще доведем себе си до най-комфортното състояние.

Вечната работа

Въпрос: Да предположим, че имаме седмица, за да започнем да реализираме методиката на интегралното възпитание. Какво трябва да направим, за да осъществим първата крачка към практическата част? По колко часа на ден е необходимо да се занимаваме с това? Какъв трябва да бъде съставът на групата?

Отговор: Първо, у нас има постоянно действащи курсове за възпитатели, преподаватели, методисти, които записват методиката, преподават и се занимават с практическата работа в групата.

Второ, трябва да се разбере, че работата в групата е постоянна и вечна. Започващи от този момент и по-нататък, човечеството трябва да вижда себе си, като влизащо в тази среда, задължителна за всеки. По-нататък няма да можем нормално да съществуваме, ако постоянно не се адаптираме към все по интегралната природа, която ще се позиционира така, спрямо нас.

Затова, когато става въпрос за работа с групата, то се има в предвид не седмица, а постоянна работа – човек трябва да ходи на нея, както на всяка друга работа.

Даже тези хора, които ще останат на работните си места, ще трябва ежедневно в задължителен ред да посещават тези курсове! Тоест не трябва да минават 24 часа в денонощието без да присъства човек на такива курсове минимум по 3 часа на ден.

А неработещите хора на практика трябва да се намират там през целия работен ден.

В интегралното обучение участват и децата и майките – всички ние, независимо от това, къде работим и по колко часа на ден, тъй като, за да нахраним себе си, да се обличаме и обуваме, трябва да изразходим за необходимото за съществуването ни обем работа всичките 10% от общото работно време на Земята.

Ако човек изразходва средно за работа 10-12 часа на ден, включително пътя до тук и обратно, тогава си представете, че само 10% от това време ще губим, за да си осигурим разумно ниво на съществуване, а в останалото време ще трябва да се занимаваме с усвояване на интегралната техника.

Става въпрос за минимума от осем часов работен ден – имено работен. При което, в тази работа се включват учениците и тези в предучилищна възраст, макар разбира се не за осем часа, но все едно – те се включват.

Трябва да се преразгледат всички буквари и даже детските приказки, които трябва да разказват не за това, как вълкът изяжда нещастното козле, а тъкмо обратното, как всичко минава в равновесие.

Трябва да създаваме съвършено нова култура, нова методика, ново преподаване, нова педагогика, всичко съвършено ново – театри, опери, филми. Всичко трябва да се напише от съвсем нова интегрална гледна точка, защото от това зависи оцеляването ни, бъдещето на човечеството – и не толкова оцеляването, но и подема на следващото ниво на съществуване.

Затова курсовете ни не са само по интегрално отстраняване на неграмотността, но и курсове, включващи в себе си нова производствена дейност, когато обучаваме човека за създаване на нови видове култури, общуване. Тоест трябва да ”припишем”, да преправим нашия свят, да му направим своеобразен ъпгрейд, както при компютрите и да го пуснем с нова програма. Затова тук се изисква много голяма, интересна работа, в това число и изследователска, когато ще изследваме сами върху себе си всичко – няма как да го получим свише. И това действително е огромна, човешка работа, защото тук изучаваме, как да построим човешко общество по образ и подобие на природата.

Така че занятията трябва да бъдат многочасови, за всички – от малкия до големия, включително и пенсионерите, защото ще изчезне самото понятие ”пенсия” и вече няма да има значение кой е безработен и кой пенсионер. На практика, става въпрос за това, че ако всеки човек се освобождава по 6-7 часа на ден за интегрално обучение, то ученето първо трябва да подготвя многочислени възпитатели, преподаватели – този контингент, който ще разширява всичко по-нататък и ще го тиражира на различни езици, за различните култури, съзнание и т.н. Тоест това е огромна работа.

По принцип, цялото човечество, освен 10% от своята деятелност, насочена към ”добиване” на необходимите за нас ресурси: храна, облекла, електроенергия и т.н. – ще губи цялото останало време, за да се превъзпитава само на хармония с природата.

Как се става истински преподавател?

Въпрос: Възможно ли е мъжете и жените, които искат да станат преподаватели, възпитатели, организатори по интегрално обучение, да се занимават заедно или по-добре всеки по отделно?

Отговор: Смятам, че е по-добре да се занимават заедно, но без деца, защото на децата са необходими други примери, други обобщения, с тях трябва да се разговаря на друго ниво.

В групата могат да се занимават хора от 18-20 годишни чак до напреднала възраст. Възможно е, да си струва да ги прегрупират по възрастови групи, да допуснем – групи от 20 до 30 години, или 25-40 години( основни групи), или от 40 до 60 години и групи в напреднала възраст.

Въпрос: В процеса на подготовка за преподаватели по интегрално обучение, трябва ли човек да практикува наученото върху себе си?

Отговор: Повече от това дори, необходимо е всичко това да го преживее, усети, тъй като у него трябва да се формира интегрално възприятие за света. Само тогава може да бъде възпитател и преподавател. Тоест трябва по друг начин да види света, за разлика от учениците си. Те гледат на света индивидуално, егоистично, а той трябва вече да е на по-високо ниво.

Ако няма това у себе си, той не ще може да преподава. Просто ще обучава хората по заучени примери и не ще може да им предаде дух на интегралност: ”Направи така, мисли така. А ако ти вземеш такова решение или обратното?” Ако у него няма интегрална техника за чувство, ако той не притежава такова, не ще може да обучава учениците, придвижвайки ги постепенно към интегралното възприемане на света.

Невъзможно е просто да се научи на това. На първо място трябва да реорганизира самия себе си. Само тогава ще станеш настоящ преподавател.

Тук не може да бъде така, че, ето – завърших институт, получих диплома и съм готов – ще отида и ще работя, където ми е изгодно. Дипломата, свидетелството за преподавателска пригодност се явява адаптация на човека към новия свят, неговото вътрешно възприятие, неговото вътрешно изменение и само и единствено това.

Особен подход за формиране на група

Въпрос: Колко преподаватели трябва да има в групата за интегрално обучение? Кой трябва да бъде – мъж или жена?

Отговор: В групата за интегрално обучение трябва да има минимум двама преподаватели, а даже и трима. Това могат да бъдат и мъже, и жени, в зависимост от това, с каква група си имаме работа. Следва да се отчете и съзнанието на хората, включени в групата, социалното им положение, нивото на равенство в обществото, от което са произлезли, и това, как те възприемат този факт. Те могат да твърдят, че в тяхното общество всички са равни, но всъщност да не е така.

В Русия, Европа или в Америка се различават като съзнание, като различно отношение по този въпрос, макар и това да зависи от това, с каква класа от населението имате работа. Така че тук трябва да се взима под внимание всичко. Напълно възможно е в такива групи преподавателите да са само мъже, а не мъж и жена.

Възможно е да се наложи едновременно да се води и урок и възпитание, и образование с възпитатели, да пуска всевъзможни игри, примери, които обикновено се практикуват в психологията, в психиатрията.

Това е много индивидуално и може да бъде дотолкова специфично, че всяка група трябва да подбира хората. Вие специално ще отидете на предприятие, или в някой район, на обществени места, клубове и т.н. и там ”да прекарвате през себе си” маса хора, набирайки група.

Вие трябва да създадете своеобразен ”пропуск”, тоест експерти, които много бързо биха различавали типажите хора, да ги прегрупират и да съберат от тях групи. Това е особена специалност.

Безкраен процес

Въпрос: Обикновено обучението в института се дели на степени: първи курс, втори, трети. Трябва ли първоначално в интегралното обучение да се въведе първа степен, както в института?

Отговор: Мисля, че е задължително, защото човек трябва да вижда етапите, през които преминава. Това го ”стяга” и въодушевява. Непременно е необходимо от една страна.

От друга страна, на занятията трябва постоянно да се говори за това, че всичко е построено на изменение, на самоизменение, на самоусъвършенстване, на сближаването между нас и природата, за да стане човешкото общество вътре в себе си толкова интегрално, равно и близко, колкото и цялата природа в своето взаимодействие. Затова трябва да разберат, че по принцип, този процес е безкраен, както и целия живот.

В крайна сметка, човек започва да усеща безкрайността, вечността на цялата природа, сближавайки се все по-тясно и по-тясно с нея. Той започва да усеща себе си умиротворен, като цялата природа, способен да й въздейства с желанията си, мислите, защото започва да контактува с нея. И този контакт вече се усеща в него явно: вижда, как влияе на обкръжаващия свят, даже на неживо ниво, не говоря вече за растително и животинско.

Нашата задача се състои в това да достигнем състояние, когато със своите желания, мисли и намерения така да въздействаме на природата, че да приведем себе си в абсолютно равновесие, в абсолютен комфорт с обкръжаващия ни свят. Когато човек се усеща в хармония с всичко съществуващо, тогава изчезва усещането за живота и смъртта, колкото и странно да звучи.

Тук съществува някакъв разрив в нашето разбиране и осъзнаване: какво е това живот? Ако подадем такава мисъл на хората, тя постепенно ще се загнезди в тях и ще започнат да разбират, че придвижването ни към равновесие с природата ни обезпечава с нещо свръхестествено, а не просто с комфортно съществуване и размножаване.

Многостепенна педагогика

Въпрос: Източник на информация в групата може да бъде водещият, а могат да бъдат и упражненията, в процеса на които някои тезиси стават очевидни. Какво е съотношението на тези елементи в групата за интегрално обучение? Всичко трябва да се провежда във вид на игри или източник на информация може да бъде и преподавателя?

Отговор: Задължително! Преподавателят трябва да бъде и на основните, и на образователните занятия, и на практическите, защото всички, без изключение, трябва да получат образование.

Няма значение, че някои в училище не са могли да чуят нито един урок и са излезли от тук просто защото са ги ”изтикали” и са отишли да работят в някакво предприятие или на пазар. Няма значение!

Всички хора трябва да получат интегрално образование в минимална степен, във вид на закони, във вид на заучени правила, които постоянно да повтарят, в зависимост от нивото, на което са. Те трябва да повтарят всички правила и да ги знаят буквално наизуст, докато под въздействие на различни видове проблеми, ексцесии, случаи, тези правила не започнат да оживяват в тях и да показват, че това действително е така, тоест да се преминава към действие, да им показват настоящето им приложение.

Действително, има такива слоеве на населението, които разбират всичко, което е на нивото им: от печката до гърнето, от гърнето до масата, от масата до зеленчуковата градина и обратно. Трябва обезателно да работим с тях. В съответствие с това необходимо е да се подготвят различни разреди пособия, като се започне с прости видео картинки, като за малки деца. Тези хора повече се учат от клиповете, от видео картинките, от театрални или видео постановки, така обикновени, както сериалите. Главното е да усвоят интегралните закони, основните положения на природата.

А има и такива хора, които отиват по-нататък, които вече е възможно да поднасят теоретически елементи на постижението. И те се съгласяват с тях на основание на своите логически изводи.

Но, като цяло, това е една многостепенна методика, която трябва да се приспособява към всички сегменти, пластове на населението, и на социално, и на умствено ниво, и даже не на ниво на развитието, а по естествената предразположеност, която е у човека за усвояване на материала(физика, лирика и т.н.). даже на нивото на перачките има физика и лирика.

Хората, които се занимават с подбора на групата, трябва обезателно да се съобразят с това. И в съответствие с това трябва да подготвим различни видове пособия, различни видове занятия, различни примери, активни мероприятия, игри – всичко е много диференцирано.

Да се пристрояваме под хората или да ги променяме?

Въпрос: Има хора, които са свикнали да получават задача, да я изпълняват в къщи и после да обсъждат готовия материал в групата, а има и такива, които не са способни да правят нищо в къщи, но затова пък в групата са готови да изпълняват всичко, което е угодно. Могат ли тези два елемента да се практикуват в методиката по интегрално обучение?

Отговор: Вие трябва да се пристроявате под хората, а не да ги променяте – в това се и състои проблема с днешното преподаване. Разбира се, трябва да се действа съобразно с индивидуалността на човека.

Вие не можете да превъзпитавате хората и не трябва. Необходимо е да даваме интегралната методика за всеки тип хора, такава, каквато им отговаря, в техния стил.

Реплика: Ако в експерименталната група, подготвяща бъдещи преподаватели, един човек ще се занимава в къщи, а друг активно ще работи само в групата, това достатъчно ли е?

Отговор: Не, в никакъв случай! Човек не може да се занимава в къщи. На такава група хора можем да даваме повече теоретически и описателни домашни работи. Но практическите занимания те са длъжни да ги провеждат заедно с цялата група.

Трябва да им даваме такива домашни работи, които да ги подготвят за практическите. И тогава вече те ще идват, разбирайки, какво им е необходимо. Те от рано психологически ще бъдат съгласни с това и на нас ще ни е по-леко да работим с тях, даже с тези, които първоначално не са били готови за това.

Обща идея и индивид

Въпрос: В психологията има две основни направления: общо групова динамика, когато в процеса на занятията участват едновременно всички и направление, когато хората се делят на две малки групи, но после те отново се обединяват заедно. В интегралното обучение има ли място и едното, и другото?

Отговор: Разбира се. Главното е – хората, усвоили материала, в крайна сметка да се обединят заедно, а също така да дойдат до общ извод или разбиране, че обединението може да бъде толкова многостранно.

Реплика: В крайна сметка, чрез всяко действие ли трябва дойдем до общо обединение, до обща идея?

Отговор: Да. Но тя може да бъде формулирана по различен начин от различните хора, тъй като у всеки от тях има индивидуални усещания. Те не могат да отговорят заучено една и съща фраза. Един чувства така, друг иначе, но по принцип, вътре в тях, се образува един и същи модел, който само се изразява в различни стилове.

Реплика: Когато човек влиза в някакво действие, на него му е необходимо предварително малко да се ”раздвижи” и е важно накрая да завърши процеса, а не да го прекъсне. Но както вие казахте, човек трябва да се приучи на това моментално да се ”включва” в интегралността…

Отговор: Не и в началото на обучението му. Всичко идва с опита. Но това е необходимо, защото трябва да достигнем до състояние, когато всеки момент от времето за нас може да бъде нов и винаги ще гледаме на света през интегрални очила. Това е необходимо.

Да се получи необходимия резултат

Въпрос: Може ли изкуствено да се създаде някакъв проблем в групата и после заедно да се решава?

Отговор: Можете да правите всичко, което ви се иска, важен е резултатът.

Разберете, че разполагате с много време. Вие не просто искате да го запълните с нещо, а имате право свободно да го прекарате с групата. Главното е да ви е интересно, а в крайна сметка да се достигне до правилен резултат.

Можете да кажете:”Всичко правим с прекъсване, сега да вървим да играем”. Всички излизат на двора, започват да скачат на въже или да се занимават с още нещо – не е важно. Каква е разликата?

Главното е постоянно да се демонстрира невъзможността да се направи нещо сам, само заедно. Там, където смятаме, че нещо е във възможностите на един, винаги стигаме до криза, до грешки.

Постоянно да се показва, демонстрира, че ако във всички наши начинания, които могат да се случат във времето, не се намираме в равновесие с природата, винаги ще губим, при това жестоко, жестоко, под ударите. И обратно.

Ако във вас има начало и край, то по средата можете да направите всякакви практически занимания с дадена група, в съответствие с настроенията, които са в групата. Да допуснем, че е дошла разплакана жена, защото има проблем с мъжа или с децата. А още някой е нещо недоволен и т.н. вие веднага се захващате с тази ситуация и започвате с нея да водите занятия. В крайна сметка обсъжданията и включването на други в този процес, вие подхождате към това повече от психологически. Но главното е да се получи този резултат, който ви е необходим.

Резултатът – равновесие с Природата

Въпрос: Когато говорим за резултат от интегралното възпитание, какво по-точно се има в предвид?

Отговор: Ако се настройвам към съединение, включване, обединение, връзка, спойка с останалото човечество, като колелце от една единна машина, от едно лего, от конструктора, от пъзела, тогава аз обезателно ще спечеля – и аз, и всички останали. На сегашния момент от нашето развитие в природата не може само един да печели! Виждаме, как всички падат. И само и единствено интегрално свързаните помежду си могат да осигурят за себе си всичко необходимо и главното – душевното спокойствие. Няма друг изход – днес вече работи този природен закон.

Затова, каквито и да са били подрежданията ни, с каквото и да сме се занимавали в групата, каквито и методи и стилове да са ни владеели, всичко трябва да бъде насочено към обединение.

Защото всеки ден се случва нещо. Хората идват в групата и започват да питат: ”Какво става с теб? А с теб? В какво се състои работата, защо, как, какво?” или как са приложили получените знания от вчерашния ден в днешния. Вие винаги имате нова информация, нови проблеми, и цялата група постепенно се включва в тях. Всеки човек принася своите ”вируси” от семейството, от улицата, в себе си, от вътре.

Вие буквално ги учите на проста житейска мъдрост: къде е еталонът? Защото можем да намерим хиляди други методи и всеки от нас ще има свое мнение. А ясно броене, от това ниво, от което отброяваме всичко, се явява Природата. Затова давайте да съберем всички проблеми и да започнем да мислим, по какъв начин можем да ги доведем до равновесие с природата. Ако да – всичко се решава. Нека погледнем, да приемем това днес у дома, а утре ще обсъдим резултата.

Заниманията по интегрално обучения трябва обезателно да включват разбор на насъщния проблем на всеки и неговото решение. Във взимането на решение участва цялата група, защото това е интегрален проблем! Ако ти се е случило нещо в къщи, това касае и мене, и всички останали. Заедно ще достигнем до някакво решение, с това решение ще си отидеш у дома и ще се опиташ да го осъществиш. А на другия ден ще продължим със съвместното обсъждане.

Така че, освен теоретическата част (образованието), освен практическата част (общото възпитание), където показваме и обясняваме материала, има практическа работа, с която допълваме образованието. Това са мнения, всевъзможни обсъждания, сблъсъци, проблеми, всичко, което решаваме в обществото. При това можем да вземем ситуация от новините, няма значение от къде, – всякакви проблеми и постепенното им разрешаване. Но това разбира се не е на първоначалния етап.

В крайна сметка, и това е най-важното – започваме да водим всеки в неговия жизнен цикъл: дом, семейство, работа, приятели, възрастни родители, всичко, с което той има работа. Тоест цялата група постоянно съпровожда всеки един от нейните участници и в техните ежедневните все повече и повече правилни взаимодействия в решенията на всеки проблем.

Постепенно тази група става толкова откровена, толкова разбираща всеки един, толкова открита, че действително недоверието отпада, разногласията, противоположността, откъсването един от друг, и интегралността започва да се усеща.

Когато интегралността ”преминава” в групата, хората започват да усещат в нея следващото общо ниво на природата. Има просто ”твое” и ”мое” ниво, тъй като в науките ни, в днешното ни отношение към света, ние сме особено индивидуални, а има и следващо ниво, което се намира над всички нам известни. Когато започваме да усещаме интегралното, всеобщото, надприродното ниво, тогава действително излизаме от усещането за съвършенство, за вечност.

Към това постепенно трябва да отведем хората.

Право на обида

Въпрос: В процеса на взаимодействие между хората възникват много силни емоционални преживявания, както отрицателни, така и положителни. Как и къде човек трябва да ги реализира: непосредствено в групата или извън нея?

Отговор: Където е удобно, стига само да се изхожда от интегралния поглед за света. Само тогава човек не може да причини другиму зло. Да изкаже, да извика нещо обидно, виждайки някакво отрицателно действие или следствие – да, но да направи зло – не.

Реплика: Ако човек не се е сдържал и е наговорил някому обидни неща, струва ли си да завърши това с помиряване или по-добре да го отложи за друг път?

Отговор: Невъзможно е изведнъж да заглади всичко, казвайки: ”Подайте си ръце, прегърнете се.” Това трябва да бъде изясняване. Напълно възможно е, защото всеки от нас има правото да избухне, а останалите имат право да се обидят. Всичко това е вярно, нормално, както се случва с децата, които макар и да обичаме, но понякога готови, и не знаят какво да правят, тъй като поведението им е нетърпимо. Същото това виждаме и при животните: ударите, които майките нанасят на своето потомство.

Тук няма от какво да се стеснява човек. Има определени рамки, в които избухването и обидите са допустими. Трябва да изследваме тези неща, тъй като все още усъвършенстваме този възпитателен процес, а не сме на финалната му права.

Filed under: Интегрално възпитание | Add Comment →