Интегрално възпитание. Беседа N:11

Интегрално възпитание на човечеството

Цикъл от беседи на проф. Михаил Лайтман с психолога Анатолий Улянов

От стенограмата на 11-та беседа

16 декември 2011 г

В егоистичен нокаут

Въпрос: Когато в някакъв колектив хората се обединяват заради общото дело, и някой се е отказал да играе общата игра, то или се стига до неговото отлъчване, или го карат да работи под обща команда.

Ние създаваме групи по интегрално обучение, където хората се занимават с много важна работа – да се учат на интегралност и да я реализират. Но в такива групи е възможна появата на човек, който не само че не играе тази игра, но и по някакви причини пречи или даже разрушава този процес.

Отговор: Подбираме групата по типа хора.

Има хора, които са по-мудни в усвояване на интегралната методика, трудно им е в единение, в разбиране на това, че колективът се явява това бъдещо поле, на което разкриваме следващото ниво на съществуването си – над материалното тяло: общо желание, общи мисли.

Такива хора трябва да ги събираме в отделни групи, където в продължение на много месеци и даже може би на година и да ги ”напомпваме” с различни знания. Ние много внимателно прилагаме върху тях възпитателни методи, показвайки им необходимостта от единение от примерите на животните, хората, обществените структури, обществата и т.н. до тогава, докато не започнат да слушат, че това се отнася до тях.

На такива хора трябва да им се даде време, да не им се оказва натиск в никакъв случай и да не ги изхвърлят от игрите, защото човечеството трябва да се развие до тази степен. Ако у тях има макар и някакво желание за нещо (като правило, това са хора с трудности в разбирането, към систематизиране на знанията и т.н.), – трябва да им се даде възможност да ”уврат” за това, докато полека лека не им подейства обкръжението, материала, времето. Практиката показва, че понякога резултатът може да се получи след няколко години.

Тези хора се занимават, могат да пишат, да говорят на тема интегралност, да встъпват, да организират групи, но природата им се намира в такъв дълбок егоистичен нокаут, че не могат самите те да разберат, че не участват в това.

Реплика: Как да предложим на такъв човек, да речем, да премине в друга група? Кой и как да направи това?

Отговор: Първоначално сортираме хората така, както смятаме за необходимо. Мисля, че вие също съставяте психологически групи по определени критерии. По друг начин е невъзможно иначе биха си пречили един на друг. Ние искаме всички да преуспеят. Групата винаги се сортира по някакво подобие помежду си. Така че тук използваме същия критерий на подобие.

Не от този свят

Въпрос: В груповата динамика се сблъскваме с хора, които ни се струват нелепи, сякаш не от този свят. По принцип, те са много активни и се опитват да излязат напред…

Отговор: Има хора, на които им харесва да излизат напред. Те стават внезапно и половин час бръщолевят глупости. Струва им се, че говорят по работа, по служба, , че дават блестящи идеи. А всички останали седят и са принудени да ги слушат. При което те не се ограничават с едно или две встъпления, а буквално на всеки урок трябва да се ”фиксират” пред останалите, инак нямат усещането, че участват заедно с всички. Такива хора трябва да са отделно, да се отделят от тази група. Групата не бива да страда, заради отделни личности. В никакъв случай! Трябва така да направим, че групата да бъде хомогенна във всичко.

Реплика: Трябва ли да събираме такива хора в една група?

Отговор: Да, нека там всички да изпъкват, да устройват дискусии, да правят, каквото им е угодно, но по зададената тема.

Имено в дискусията помежду си, когато един говори, а друг прекъсва, т.е. кипят от енергия, тогава ще напредват, точно така, както останалите групи напредват всеки на позицията си.

Пипала от връзки

Въпрос: В психологията различават такива регулатори на поведението, като срам, чувство на вина, страх и т.н. Те са у всеки човек и са обвързани с етиката. Сами по себе си тези регулатори са неутрални. Но как да се използват правилно? Ще успеем ли да научим хората правилно да използват, да речем, срама, вината или страха?

Отговор: Най-напред, трябва да постигнем обективно отношение на хората към тези качества, тъй като те са произволно заложени у нас от природата.

Как да се научим да ги осъществим? – На това трябва да се обучим.

Най-напред, трябва да се издигнем над тях. Аз съм човек. Всичко това е у мен. Нищо човешко не ми е чуждо. Аз разбирам, опитвам се да разбера всичките си положителни и отрицателни качества. Те не са мои, а са заложени у мен от природата. И същото това е и у всички останали.

Значи, трябва да постигнем пълна хармония със себе си, с приемането на абсолютно всички наши свойства! Ето, това е всичко.

Постепенно ще ”извлечем” от себе си все нови и нови свойства, страхове, тревоги, собствени обвинения. И всичко това трябва някак си комфортно да го приспособим към общото ни дружество така, че вътре в мен да не остане нито едно от тези качества – те всички постепенно ще излязат навън.

Като новородено, спящо в ръцете на майка си. То притеснява ли се от нещо? Не! У него няма такива понятия. То е съвсем безпомощно и е при нея.

Когато има пълно разбиране, любов, взаимност, необходимост един от друг, то няма никакви табута. Напротив, колкото повече ги разкриваш, толкова повече им даваш възможност да се уловят един за друг, сякаш са пипала и да се съединят едно с друго.

Затова всичките ни отрицателни егоистични свойства, които по-рано сме искали да уловим едно след друго, за да ги откъснем от нас, в дадения случай започват да се проявяват като правилна и добра спойка между нас – затова тук не виждаме нищо лошо, създадено в нас от природата. Без тези отрицателни качества не бихме могли да се съединим един с друг. Преобразувайки имено приложението им от отрицателно в положително, у нас се появява възможност да контактуваме, да бъдем свързани.

Ето – както в зъбно колело. Ако колелцата бяха кръгли, те просто биха се промъквали, а зъбците или пипалата ни помагат да се свързваме.

Както е казано в Библията за егоизма:”Помагам ти против тебе”. Имено тази обратна помощ ни помага. Тоест зъбците са нашите егоистични свойства.

Какво е това болест?

Въпрос: Ако в началото на 20 век невротичните симптоми се проявяваха във вид на сексуални отклонения, а сега във вид на хипохондрия, то съществува страх от заболявания. Как е възможно правилно да работиш със страха, че ще се разболееш? Как да се отнесем към това?

Отговор: Трябва да се разшифрова, какво е това болест.

Болест, това е, когато хармонията на организма е нарушена. Когато системите не работят в хармония помежду си, започват да се проявяват всевъзможни проблеми. Това е болест.

Ако постигнем хармония, то тя ще се въдвори и ще царства на всички нива, включително и на физическото.

Имено по такъв начин можем да се излекуваме от сериозни хронически, даже и нелечими заболявания.

Духовен полъх: подеми и падения

Въпрос: Казвали сте, че за човека е много важно да се намира в хармония с ритъма на дишане на природата – вдишване/ издишване?

В психологията се разглежда процеса на психологическото ”дишане” – т. н. ”разлагане”, когато ”аз” на човекът сякаш се разрушава на части. После, благодарение на това разлагане, човек може отново да събере своето ”аз” и т.н. Той изпълнява тази функция самостоятелно, а всеки път се опитва да се събере отново. Постепенно му става все по-трудно да се справя с това, което го довежда до депресия.

Отговор: Човек изпада в депресия, защото трябва постоянно да преодолява себе си, неизвестно в името на какво – само за да се избави от лошото самочувствие, отчаяние, пустота.

А пред тях, в интегралното възпитание, стои ясна цел и спрямо нея се осъществява духовно дишане. Приближил се към целта – вдъхнал, т.е. усетил общността, усетил нейното величие, силата, която ти дава, възхищението, одухотворението.

След това трябва да издишаш, в противен случай не ще успееш да вървиш нататък. Трябва да разкриеш новата пустота, новите отрицателни качества в себе си, за да можеш с тях отново да влезеш в тази общност и отново да достигнеш единение с всички, т.е. да преминеш на следващата фаза на дишане.

По принцип, такива вдишвания/ издишвания преминават по всеки от участниците в групите в някакъв интересен контакт между тях.

Има периоди, в които всеки участник се намира в своето движение, в своя честота на подеми и на спускания.

Има и периоди, когато групата провежда особени мероприятия – пикници, събрания, конгреси – такива сериозни обединения, за които всички се готвят и взимат участие. След такива подеми, също се случват някои падения.

Паденията биват различни: в лошо състояние и състояние на безразличие.

Лоши състояния са за предпочитане, защото минават по-остро и по-бързо.

Безразличните състояния могат да се протакат дълго. Тук е необходимо по някакъв начин да се подтикват хората в едната или в другата страна.

По принцип, необходимо е да се подтикват към добрата страна, а не бива към лошата, тъй като могат да изпаднат в още по-лошо състояние. Във всеки случай, главното е да излезе от лошото състояние.

Реплика: Какво означава –„към добро състояние”?

Отговор: Към добро състояние – това е към обединение.

Но по принцип, има периоди, когато такива колебания се осъществяват в унисон с групата и има периоди, когато това се случва с всеки от групата в свое определено време, със своя честота и т.н.

Обаче да помогне на човека може само цялата група. Тя трябва да вдъхновява, да помага, даже може да го задължава. Тя буквално може да изтика човека от постелята – съществуват разни видове депресии. Като цяло, групата има възможност решително да ободрява човек, но да не го притиска, – ако това е сегашната група.

Човек може да каже:”Оставете ме на мира! Сега не ми е до вас.” И трябва да се уважава намерението му и да се остави на мира. Трябва да изпита върху себе си всички тези състояния. Независимо от това, той ще се върне. Правило е хората да се връщат.

Ако ли пък не, то все пак трябва да се наблюдава и при удобен случай да го поканим.

Трябва да се разбере, че няма друг път! А може би в него се е появило чувството на гордост: ”Как пък не да се върна?!”. Трябва да му се покаже, че го искаме, че ни е нужен, – т.е. да му се помогне да се върне.

Може ли жената да вкуси чудото на единство

Въпрос: От наблюденията на психологическите фази на разцепването и интеграцията, забелязахме, че на мъжете им се удава да се интегрират, а жените, по принцип – не. Това по някакъв начин свързано ли е с тези закони, за които говорите?

Отговор: Разбира се. Вече говорихме за особеностите на мъжката и женската група. Женската група се затваря зад мъжката, тя съществува около нея, като помощ, като поддръжка, като част, която задължава мъжете да напредват към единение. Тогава единението, което мъжете постигат, също така се разпростира и върху женската част.

Затова работата в женската група е съвсем различна. Тя сякаш е насочена към външната част, към мъжката група. И жените се обединяват помежду си, само за това да й влияят.

Желателно е да разберат ефективността на съвместната им работа, с цел да влияят на мъжката група.

Но това е доста сложна и не толкова бързо разрешима задача. Само след много много особени събития, когато жените започват да вкусват от единението, което се постига в мъжката група и което се излъчва от тях, те са готови да се обединят в нещо, за да предизвикат следващия възход на мъжете и да получат строеж. В тях се появява тази естествена необходимост. Тя не е природна и земна, тя вече произхожда от интегралното ниво.

И затова под въздействието на обединението с мъжката група, у жените възниква ново търсене за единствено, дори помежду си. Тоест у тях има пустота – желание за обединение. Първо, в това обединение, те започват да усещат личностното участие – всяка получава от мъжката група свое напълване и ако повече се обединяват заедно, започват да се издигат над женската си същност и вече могат да се обединят помежду си в единна женска част, в единен женски образ.

Може би, сложно изразявам мислите си, защото това са доста по-високи стъпала, които не са за начинаеща група. Всичко това повече се проявява чрез практиката. По тази причина не си струва да се говори с жените теоретически, тъй като първоначално това не е заложено в природата им и само ги отблъсква.

Кой кого поддържа?

Въпрос: Ако мъжете преживяват неприятни състояние, то ще ги посъветваме да се включат в групата и там, чрез интегралното обединение с другите, да решат този въпрос. В такива случаи, какво можем да препоръчаме на жените?

Отговор: Инструкторите – мъже, които водят женските групи, трябва да обръщат внимание на това и да помагат на жените. С такива женски състояния трябва да се занимават няколко мъже, не само един.

Освен това, постоянната работа с групата води до това, че жените преодоляват себе си.

Реплика: Когато казвате, че инструкторите – мъже трябва да работят с тях, какво точно имате в предвид?

Отговор: Да поддържа, да обяснява, индивидуално да беседва с жените.

Когато няколко инструктори – мъже видят, че жената действително се намира в много тежко състояние, макар и това да се случва много рядко, обикновено те сами преодоляват тези състояния, мъжът прави това много по-сложно, – тогава се налага да работим и с жените.

Обикновено с жените трябва да беседват не повече от двама инструктори. А когато у нас в различните групи се занимава семейна двойка, то когато понякога мъжът и жената се обединяват в една група, можем да въздействаме на мъжа чрез жената и обратно.

Реплика: Какво означава ”да въздействаме”?

Отговор: Да поддържаме, ако мъжът е паднал, ако е отслабнал в интегралното си развитие.

Реплика: А обратното? Можем ли чрез мъжът да влияем на жената”

Отговор: Това е възможно в семейството. Можем да поговорим с мъжа да поддържа съпругата си, но той не е длъжен да й разказва, че действа по указанията ни. Естествено, че съпрузите разрешават всичко помежду си. Съветваме във всеки конкретен случай как ненатрапчиво да се даде на партньора възможност за по-нататъшно интегрално предвижване, и да се покаже, че по този начин той ще се издига в очите на другия и ще се ценят още повече.

Езикова специфика

Въпрос: В съвременната психология има няколко езика: да речем, пряката беседа или психотерапевтичната метафора, чиято същност се заключава в това, че за конкретен човек се измисля приказка, в която той побеждава своя проблем. Такава приказка, за сметка на този език, се внедрява в съзнанието на човека.

Аз знам, че при обучението на хората използвате различни езици. Къде и как е по-добре да се приложат?

Отговор: Имаме множество специфични статии за интегралното възпитание: за движението към интеграция, единение, за преминаването на човека от ”аз” в ”ние”, от ”ние” в ”един”, където даже се губи ”ние” и заедно с това се появява единството – просто единство. И в съответствие с това – огромно количество примери, образци.

Но ние нямаме езикови класификации, защото не използваме психологически подход – този, който се практикува от днешната психология, макар че я одобряваме и заради това, че толкова се е развила и че с нейна помощ можем да се придвижваме напред.

Ние нямаме такава система. Надявам се, че, когато психолозите дойдат при нас, ще се ”откъснат” от рамките си, ще изучат нашите, тогава ще създадат конкретни таблици, работни тетрадки.

При нас това го няма. защото смятаме, че работата ни е толкова многостепенна, при постоянно променящо се общество, при променящи се обстоятелства, че постоянно прилагаме съвършено различни материали. Много сме гъвкави. Възможно е, на един урок да преминете в една групова беседа, в едно обсъждане, няколко такива състояния, които не ще улегнат у вас в някакви ясни рамки на последователно поведение с групата.

Виждам това на занятията с учениците, когато провеждам фронтална беседа, но с въпроси. Такава беседа включва в себе си материал от абсолютно различни нива и различни образи.

Реплика: Един такъв език се явява езикът на шегата, на хумора и т.н.

Отговор: Той се използва постоянно там, където е възможно това и с мярка, когато виждате, че може да се разведри обстановката, да помогне в сближаването, защото това се явява единствената ви цел, т.е. тук използвате това, което помага.

Хуморът е много добро средство, защото разведрява обстановката. Освобождава хормона на щастието и кара човека да излезе извън ”себе си” – човек се изкачва на следващото ниво.

Хуморът разкрива съвсем други възможности за общуване, възможности за размисъл. Това е като средство за издигане на следващо ниво. До толкова е неконкретен, че в него се образува вече следващата степен на развитието ни и затова се поощрява толкова.

Артист от смесен жанр

Въпрос: Ако започна да водя курс по интегрално обучение, трябва ли да поддържам имидж на учен или на още нещо там? Или това зависи от индивидуалността на човека?

Отговор: Трябва да бъдете като артист от смесен жанр. Както, когато Райкин в един спектакъл се превъплати в хиляди различни образи, така и на нас ни се налага. Тоест привеждайки данни от науката, техниката, изкуството, културата и музиката, едновременно мога да се шегувам и да разчувствам всички, буквално до сълзи. И всичко това се преживява от всички заедно в продължение на часове общуване.

Ние дотолкова се ”печем” заедно в общите чувства, мисли и преживявания, подемите и падения, че в крайна сметка се получава такъв ”миш – маш” от всички нас, когато живеем с това. И всеки усеща, че неволно се прониква с всички останали, а мислите и чувствата – те просто са общи: всичко е разбираемо за всеки.

Реплика: В съвременното училище и университет има такава атмосфера, че хората говорят много сковано. Те избират някакъв стил и не могат да се освободят от неговата рамка.

Отговор: Аз също се възползвам често от това, в зависимост от материала, който излагам.

Ако искам излаганият материал да се възприеме като образование, а не възпитание, да речем, като физика на новия свят, на новото общество, тогава излагам отначало тези данни с акцент на еволюцията, на последователното развитие на събитията, на историята, използвайки всички научни данни, които само имам в себе си под ръка. Имено така трябва да внуша на слушателите уважение и доверие към тези факти, които предлагам. В такъв случай, разбира се, се държа като учен, като авторитет.

От друга страна, когато започвам да говоря с тях за някаква душевна конкретика, то там вече съм или, като психолог, или като съчувстващ. Постоянно си сменяме ролите.

Калейдоскоп от въпроси и отговори

Въпрос: Обикновено в училище учителят задава въпрос, а ученикът отговаря. Вие имате съвършено друг подход: много рядко задавате въпроси и по принцип искате да ви задават въпроси. Защо?

Отговор: Защото, по принцип, жадувам, стремя се към това обяснението ми да предизвика в ученика появата на пустота, празни места – от въпросите да разберат, да узнаят.

Правилното обяснение не ”запушва” егото, не дава напълване. Разкрива малко от това, което обяснявам и изведнъж се натъква на следното:”И защо е така? И едновременно не е така, а по друг начин”.

А в обясненията си сякаш предварително влагам въпросите си, възможността да се попита, недоумението, предизвикано от обясненията ми. Искам да намерят недостатъците в обясненията ми – това ще им помогне да се хванат за обяснението ми, по-добре да го разберат и да го абсорбират в себе си. Това е много важно.

Затова, ако обяснявам и е ясно на всички – въпроси няма, а, аз смятам, че нищо не съм обяснил и тогава ми е лошо. Когато има много атакуващи въпроси – това не е така, не оттук, не инак, – тогава това е материал, който точно се абсорбира.

Реплика: Въпросът – не е винаги въпрос…

Отговор: Обърнете го, направете така, както смятаме за нужно, за да се научи аудиторията на това. Страшно много питат, но не знаят как точно да формулират въпроса. Разбираме, че тук преподавателя трябва да помогне на ученика и да го усети.

Смятам, че ако давам информация за някакви 15-20 мин., а после въпросите заемат два пъти повече време, то това действително е усвоен урок. Това е много важно.

Ти сякаш им хвърляш стръв, а те я поглъщат и се хващат за нея. С помощта на тази стръв трябва задължително да се приближат към теб и да се хванат за теб.

Защото въпросът/ отговорът или обяснението започват с това, че ти имаш нещо, а те го нямат. А ти се стараеш да им предадеш това, което в дадения момент си решил да им предадеш.

Предаването трябва да се заключава в това, че ти сякаш си им дал информация, а в отговор те трябва да започнат да задават всякакви въпроси, които са възможни само по целия материал, който са слушали (само са слушали), затова, за да го преживеят, усвоят и изцяло да го абсорбират у себе си. И всичко това се постига само с помощта на въпроси, при това най-различни и от най-различни хора.

Реплика: По какво се различава отговорът, с който сякаш запушвам интереса на хората?

Отговор: Аз така никога не правя. Опитвам се да дам отговор, с който специално засягам, захващам още някаква коварна област. И тук ученикът изведнъж реагира: ”Да, и как става това?”, тоест отговорът го води и до други въпроси.

Аз искам целият материал, който съм предал в първите 15 мин., после да бъде атакуван от всички страни с въпроси и тогава той ще остане в умовете им. С отговорите си им помагам да ми зададат следващия въпрос. Правилният отговор съдържа в себе си нов въпрос, а правилният въпрос – това вече е половината отговор.

Агресията няма място

Въпрос: При общуването си, хората много често проявяват неосъзнато агресия. Струва ли си да се даде възможност на човека да разбере, че е агресивен в дадения момент, при което той даже не го забелязва и не го осъзнава? Или да се остави това като материал за интегрална работа и изясняване?

Отговор: Мисля, че в групата всичко това ще започне да се изглажда още при излагане на най-първите материали.

Обаче, има и такива хора, които не реагират на това, които не слушат. Те трябва да се сложат в други групи. За други задачи.

Обикновено общата агресия бързо затихва, спирайки се пред тази огромна цел, която им предлагате при обобщаване на себе си в някакво ново цяло затова да им разкриете съвършения свят, хармония. Когато им обяснявате устройството на мирозданието, възприемането на реалността, то тук те започват вече да се ”спъват”, тоест вече няма място за някаква си дребна, лична агресия.

Плавно обучение

Въпрос: В института, учебният процес се дели на семестри, после следват изпитите. После това се обединява в получаване на диплома, повишаване на квалификацията, аспирантура, докторантура и т.н.

В курса по интегрално обучение има ли смисъл преминаването от един курс в следващия или трябва да бъде постоянен, плавен, без рязко разделяне на семестри?

Отговор: Рязкото разделяне е само за начинаещи, защото трябва да им дадем усещане за напредване: първи курс, втори курс, грамота, диплома, оценки, поощрения. Но след това всичко отпада.

Човек до такава степен навлиза в личностното, в общото, в глобалното обобщение, че то се явява за него движението напред, по-голямото навлизане в интегралната система. И тук вече няма особено деление на курсовете.

Говорим за това, че хората ще се занимават през цялото си свободно време и практически ще им се освободи пълен работен ден. В такъв случай, някъде за около 2-3 месеца на интензивни занимания, човек вече ще си представя някаква обща картина, в общ вид. И тогава аз мисля, че максимум до половин година може просто да се обединят в един голям клас, в една голяма аудитория, група, защото най-добре от всичко е, когато постоянно общуват помежду си.

А после, както във всяко общество, в тази група ще се появи активно ядро, към което ще се примъкват най-пасивните и периферни личности.

Езикът на новата култура

Въпрос: Надяваме се, че методиката на интегралното обучение ще се разпространи по целия свят. Как виждате взаимодействието между, да речем, групата от Москва и групите от Южна Америка? Има ли смисъл да се поддържат тези отношения?

Отговор: Ако се отстрани езиковата бариера, с помощта на симултантния превод, хората ще се разбират прекрасно един друг – ще разбират чувствата, песните, ръкоплясканията, танците, израженията. Ще видите, че у тях изведнъж ще се появят едни и същи движения на тялото.

Когато става въпрос за интеграция, хората, които те са били, започват еднакво да изразяват себе си – изчезват националните, етническите и расовите различия.

Да речем, пришълците от Южна Америка и от Африка, които имат съвършено различни танцувални движения, започват а се движат в синхрон и се опитват да се усещат един друг.

Те вече не танцуват, както това е прието при съвременните танци, на разстояние два метра един от друг, когато никой не вижда останалите, главното е да се поклаща и да подскача самичък.

Напротив, те се стараят да се държат заедно, да установят контакт, да са плътно долепени, даже може би да се установят и да не се движат, но главното е да се усещат един друг и физически и най-важното вътрешно.

Появява се съвсем нов език на тялото. Бих казал съвършено нова култура, общуване, поведение. Това е не само култура, а ново изкуство, изкуството на танца, на изразяването, което произлиза именно от интегралното усещане.

Надявам се, че тази култура ще се появи, ще се прояви, и чрез нея човечеството може би ще премине до адаптиране към интегралното ниво. Това ги разтърсва и показва, че ние действително се приближаваме до един единен образ ”Адам”.

Това е език, който не е съществувал при разединението на хората от Древен Вавилон, при разселването им по цялата Земя (ако се приеме за истина Библейската легенда). Този език, който е заложен в основата на нашия корен още до появата на човека и изхожда из духовната му основа до нейната материализация.

Ако вземем всички песни, танци, изразявания, всякаква музика, всякакви проявления на различните групи от различни континенти, забелязваме у тях един общ знаменател. И различията ще бъдат съвсем малки.

Индустрията на интегралното творчество

Въпрос: Когато на курсовете по интегрално обучение идват режисьори или музиканти, целия живот на които е разтворен в професията им, как да отчетем тези особености? Да ги обединим ли, да използваме знанията им? Или това не е необходимо на нашите курсове?

Отговор: Заедно с възпитанието и образованието, ние провеждаме много сериозен курс по разпространение, обучение. Всеки, който се обучава при нас трябва на свой ред да обучава другите. За това има цяла индустрия по различните методи на обучение.

Поправянето на света представлява по себе си огромна фабрика по разработка, преработка, създаване на нови видове медии за материалите, информации, цели пластове на новата култура и т.н. Тук са необходими и писатели, и поети, и певци, и музиканти – абсолютно всички.

Те започват да контактуват помежду си, да търсят средства за изразяване на чувствата, които изпитват по време на обучението им. Ние даже не ги задължаваме за това. У нас, разбира се, има възможност да им предоставим, както се казва, платформа, площадка за излизане пред нас, ние ги приветстваме и т.н. Но те сами се решават на това.

Творческите хора търсят поле за изява и това им се удава. Те сякаш се ”надушват” един друг и се обединяват, веднага създават музикални, художествени, театрални и други колективи. Веднага замислят различни клипове, песни, сценки. Това им се получава от само себе си. А ние, от наша страна, ги поощряваме и после заедно се наслаждаваме на постиженията им.

Мисля, че от това ще се роди съвършено нова култура, която действително ще бъде търсена и заплатена. В крайна сметка, тя ще запълни всички виртуални мрежи, които, надявам се, в близко време ще започнат да забелязват своята пустота, както телевизионните сериали, които съвременният човек вече не е в състояние да понесе по екраните си и по тази причина всичко това пропада.

Реплика: Как мислите, възможно ли е да съществува такъв сериал, който да възпитава интегралност у човека? Ако – да, то как той трябва да изглежда?

Отговор: Това могат да бъдат комедийни, трагични случаи, когато човек търси нещо, намира го или не, включва се във всевъзможни сценки ”за” или ”против”, обсъжда, изяснява дали му харесва или не. Както е прието в киното: има начало, кулминация и край. Ако това е сериал, завършва с полуотворен финал и следва продължение. Това са законите на жанра.

Мисля, че са направени в точно съответствие с егоизма на човека, когато трябва да го подразнят, да го привлекат, отблъснат, да го вдъхновят за нещо, да го отпуснат, после пак да го напрегнат. Това го знаят всички създатели на сериалите.

Така и тук трябва да се възползваме от това. Само че темата е друга, а същността на човека по принцип, докато остане един и същ. А какво ние показваме и рекламираме, около какво се случва всичко това – това вече е наша тема.

Въпрос: В киното и сериалите има главна, основна сцена, където героите и антигероите се срещат и съответно някой от тях побеждава. Как ви се вижда главната сцена от гледна точка на интегралното изкуство?

Отговор: Главната сцена – това е, когато човек се среща сам със себе си, в два свои противоположни образа и трябва да вземе някакво решение. До това решение стига или сам, или с помощта на някаква група, да речем, роднините, или с помощта на внезапни обстоятелства, случващи се около него, и те го насочват към правилната посока. А може и да не е в правилната –„следва продължение”.

Критерии на самооценката

Въпрос: В процеса на всяка дейност има критерий за ефективността на работата. Много важно е хората да разберат дали добре или зле вършат работата си, за да могат самостоятелно да подобрят качеството й, да положат усилия и т.н.

Какви могат да бъдат критериите за ефективността в интегралните групи, за да може човек да се устреми към още по-добро изпълнение на работата си?

Отговор: За това у нас съществува много сериозна система за собствена преценка.

Доколкото ти през цялото време се намираш вътре в малкото общество, то можеш самостоятелно да се контролираш: доколко си свързан хармонично с тях, как си взаимодействаш; доколко ти влияе на теб, оставяш ли се на неговото влияние; доколко можеш ти да му влияеш; доколко можеш да се принизиш, спрямо него; доколко можеш да почувстваш себе си, като решаващ глас, за да влияеш позитивно на обществото.

Тоест всичко това са критерии – аз и обкръжаващата среда: аз съм над нея, за да й влияя положително; тя е над мен, за да получа положително влияние.

И така тази среда е спрямо мен: отгоре – влияя върху мен; отдолу – иска да получи от мен моя дял от участие в нея.

Тук съществуват много прости, непосредствени методи за измерване на собственото състояние. На практика, човек ежесекундно може да каже къде се намира.

Грижа за здравето

Въпрос: Знам, че отделяте голямо внимание на разписанието на дните в групата и грижата на учениците за собственото им здраве.

Отговор: Да. Ако в групите ще се концентрират хора, свободни от ненужната работа, която само замърсява околната среда и целия ден ще бъдат на тяхно разположение, с изключение на два-три часа работа в полза на интегралното общество, то те в задължителен ред ще се занимават с физически упражнения и спорт.

Част от заниманията ще се провеждат извън стените на помещенията: сред природата, на море, в походи, на пикници, езда, които при определени условия могат да продължат няколко дни. Всичко това вече го практикуваме. Никога и в никакъв случай не пренебрегваме физическото развитие.

В групите ни има прекрасни масажисти, ортопеди, хора, обучаващи на различни танци и т.н. Виждаме, че в рамките на групата – със собствения си живот и взаимопомощ, решаваща проблемите със здравето. На това ние отделяме много голямо внимание. Смятам, че това е неизменна част от интегралния процес.

Като минимум – половин час, три пъти дневно, ако не и повече, отделяме внимание именно на физическите упражнения, освен прекъсването за обяд, вечеря и останалите мероприятия. Освен това, разбира се, по всяко време може да се пие кафе и който иска да запали цигара. На никого, нищо не се забранява. Но независимо от това, физическите упражнения, кросовете или бързото ходене, масажа и др. – това е задължително.

Проблемите с психическите отклонения

Въпрос: Ако в групата по интегрално обучение се появят хора с психични разстройства, как да си взаимодействаме с тях?

Отговор: Ние веднага ги отделяме и се опитваме да разберем, доколко те могат да се държат в рамките на общоприетото и доколко процеса на работа върху себе си може да бъде застрашителен за психиката им. В такъв случай ги отделяме от групата – леко, внимателно, за известно време или изцяло. Имаме психиатри, които, наблюдавайки известно време човека отстрани и ръководейки се от отзивите на другарите и близките, дава заключението си.

Несъмнено, пребиваването в колектива дълго време човека с повредената психика може да даде отрицателни резултати, отделяйки много отрицателна енергия.

Но ние рядко се сблъскваме с подобни проблеми, защото такива хора са рядкост. Обикновено, те сякаш се уравновесяват.

Отделяме ги за известно време, а после им даваме възможност да се върнат, после отново ги отделяме, и те отново се връщат, и така няколко пъти. Те не могат да напредват с темповете, с които групата напредва, затова им е позволено за малко да се отделят. Но като цяло, болшинството от тях намират някакви сили за компенсация.

Въпрос: Сега при хората много често се срещат дълбоки депресивни състояния – не просто мрачно настроение, а задълбочаваща се депресия: антидепресанти, стационарно лечение и др. Ако се сблъскаме с такива явления, то препоръчваме на човека да се обърне към специалист или да се опитаме да го поправим чрез интегралната система?

Отговор: Ако говорите за клинични случаи, то тук може да помогне само пълната смяна на обстановката, когато взимате човека заедно с определена група сред природата: на брега на морето, на реката – и там започваш да провеждаш с тях много сериозни занятия, плюс много спорт на чист въздух.

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: