Коментар: Не е достатъчно да знам, че всичко, което ми се случва идва от Твореца. Всъщност, в този случай е възможно да се задоволя с тази „картина“ и да не си задавам въпроси. От друга страна, ако в мен се е събудил въпрос, ще преодолея всички  прегради – защото търся отговор.

Отговор: Вярно. Човек трябва постоянно да проверява себе си. Баал а-Сулам пише за това в статията „Скритие и разкритие на Твореца“:

Човек се моли и отговаря с благотворителност на своите нещастия, но не получава никакъв отговор…

Проверява себе си и вижда, че нищо не се получава. Но връзка между него и Твореца все пак съществува – в противен случай той не би се молил и не би се занимавал с благотворителност.

И точно когато спира да се моли за своите нещастия – получава отговор. Но винаги, когато преодолява себе си, за да повярва във Висшето управление и извършва добри дела – късметът се отдръпва от него и той отново пада безмилостно.

Човек води сериозно разследване, опитвайки се да направи всичко правилно – а вижда противоположни резултати. Това състояние се нарича „двойно скритие“.

А когато отхвърли и започне да действа лошо – отбелязва голям напредък и чувства страхотно облекчение. И не можеш да го накараш да действа по честен начин.

Човек ходи по криви пътеки, а може да е заобиколен от богати престъпници и след това доброто обкръжение му се струва бедно, глупаво и подтиснато.

Когато Висшето управление се проявява в такъв вид пред човек, то се нарича „скриване в скритието“.

Той обаче го осъзнава, на ясно е с това, което се случва.

И така, след всички проверки и опити човек сам точно и ясно определя в какво скритие се намира той по отношение на Твореца: единично или двойно. Трябва да правим това всяка секунда, във всяко едно състояние. И това е осъществимо – Баал а-Сулам ни дава насоки за правилното определяне на текущото състояние, на текущата връзка с Твореца.

Когато Висшето управление се проявява пред човек в такава форма, това се нарича „скриване в скритието“. Защото тогава човек се намира под тежестта на товари си, неспособен да продължи да укрепва вярата си в това, че страданията идват при него от Твореца по някаква скрита причина – докато не претърпи неуспех и не се отрече, решавайки, че Творецът не управлява Своите творения.

Това дори не е двойно скритие, тъй като Творецът отпада от картината на този свят.

А всичко, което идва при него, човек приписва на съдбата и природата, като по този начин дори не вижда обратната страна на Твореца.

Ето защо, ставайки от сън, веднага започвам да проверявам себе си: в какво състояние се намирам. Може, разбира се, автоматично да произнеса няколко благословии, да изпея нещо – но като цяло, критерий трябва да бъдат не песните и благословиите, създадени от други хора, а аз самият.

Така, път след път, правя стъпки, разбирайки в крайна сметка, че всичко зависи от въздействието на обкръжението. И тогава виждам необходимостта да се склоня пред обкръжението – защото точно то ме дърпа напред през двойната и единична завеса към разкриване на Твореца. Единствено самопринизяването пред групата ми носи светлината, възвръщаща към Източника.

От урок по статията “Скритие и разкритие на Твореца”, 03.10.2012

[89446]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →