Даряването на Тора, т.е. методиката за поправяне – не е еднократно събитие, а постоянен процес: всеки, който започне да изпитва необходимост от нея, получава този метод: ”Аз създадох злото начало и Аз създадох Тора като подправка”. Критерият е простичък: ако човек иска да се поправи и разкрива, че желанието му е глупаво, че той е злото начало, тогава в него се заражда вик, обърнат към поправянето, за избавление от злото.

По естествен начин ние винаги сме склонни да се избавяме от злото, въпросът е в това, наистина ли човек го усеща? Готов ли е той да понесе лошото усещане, без да гледа на многото възможности за неутрализирането му, без да бяга от необходимостта от поправяне? А може би обратното, трябва да подсладим ситуацията, ”да се изплъзнем”: ”В края на краищата, всичко това не е толкова страшно. Аз не съм по-лош от останалите. Всъщност какво ме засяга тази работа?…” Има много други ”пътища за изход”, помагащи ни да избегнем усещането на злото, тъй като то е много неприятно и е съпроводено от силна душевна болка – да разкрия колко съм глупав.

И затова на човек му трябва опора, голяма помощ, която да му подсигури надеждна поддръжка. Благодарение на това, осъзнавайки сегашното зло, ще закрещи от безизходност и едновременно с това няма да се отклони от пътя. И тогава наистина ще му потрябва Тора.

Как да постигнем такова състояние, когато наистина ”сме оковани във вериги” и не можем да избягаме от болката, толкова силна, че свише получаваме светлината, възвръщаща ни към източника? Това може да се усети посредством големите страдания по пътя на развитието, което се реализира в определения срок. Подобни мъки идват от материалното стъпало и ни задължават да работим за духовното. Разривът между тези две стъпала е толкова голям, че изисква неколкократно по-силни страдания, отколкото по пътя на ускорението, който ни позволява да осъзнаем необходимостта от Тора, посредством духовната работа.

Това е така, защото работейки за духовното, от самото начало използваме светлината, възвръщаща ни към източника, и изначално разглеждаме себе си от позицията на духовното стъпало. Осъзнаваме необходимостта от поправянето не защото ни е зле в този живот, а защото сами се устремяваме към него. Тогава и страданията придобиват друга форма – духовна, а не материална. Съответно и тяхното качество е многократно по-високо, тяхната болка е много по-дълбока, а мощта е такава, че човек е в състояние да я преодолее.

В това се състои уникалността на кабалистичната методика. В крайна сметка, тя ни обяснява как да изминем пътя с голяма скорост, изпитвайки малки по своята количествена мощ страдания, затова пък големи по качество. Така можем да съкращаваме пътя, да разделяме страданията с другарите и да ги пропускаме на малки дози. В сравнение с пътя на страданията, по пътя на Тора има много преимущества. Тя ни позволява да се издигнем на качествено ново ниво.

Днес, когато целият свят потъва в несгоди и върви по пътя на страданието, искаме да покажем на хората и на нас самите как трябва да напредваме по пътя на Тора. Ние отпред, като притежатели на методиката, а света – след нас, докато всички заедно не достигнем до прекрасната цел.

От урок по статтията ”Даряване на Тора”, 28.10.2012

[91418]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Кабала | Add Comment →