Въпрос: Външният свят, който наблюдаваме, връща обратно в главата на човек изображения във вид на определeна когнитивна структура. И тази структура, образувана чрез нашите пет органа на чувствата не съответства на истинската картина на света. Получава се, че вътрешната картина на света е построена с изкривявания.

При предаването на знания става устен или вербален процес. Удивителното е, че давайки описание на n-мерни модели, се създава модел по едномерно пространство, т.е.стават множество изкривявания.

На времето Аристотел е казал: “Глупав е и този, който възнамерява да запечата в писмен вид знанията си, и този, който се надява после да ги използва непокътнати и годни за употреба“.

Защо в природата е създадена толкова неудобна и сложна система за връщане на изображенията от истинската картина на света? Защо за предаване на знания ни е даден такъв дефектен апарат?

Отговор: Природата създава всичко съвършено. Но човек иска с помощта на малките си глупави възможности да използва това на своето неизменно, егоистично ниво, като маймунка, играеща си с компютър.

Никога няма да успеем да разберем този свят, съществуващ извън нас, ако не придобием същите свойства, които притежава той.

И Аристотел, и Платон са знаели това прекрасно, и са го описвали в трудовете си. Те са считали, че това направление, което се развива егоистично, като съвременните науки е  “гол в собствената врата“.

В течение на хилядолетия сме се развивали само за да достигнем до задънена улица и в края на краищата да осъзнаем, че ние сме малки, глупави същества, които поради своята ограниченост са имали прекалено добро мнение за самите себе си и сега трябва да се обърнат в друга посока.

Но никой не осъзнава това! Осъзнават го само няколко особени личности, в които възниква съвършено ясно усещане не само за задънената улица, в която са намира науката, а разбиране, че всичко ще бъде и трябва да стане чрез изменението на човек.

Човекът – това е най-низшето, а не най-висшето стъпало в природата, в това е проблемът! И това най-ниско стъпало на природата може единствено да започне да се издига, да се катери обратно.

По мярата на това, как човек ще се издига, т.е. ще изменя своите свойства от егоистични, към алтруистични, от линейни, индивидуални към глобални, интегрални – само тогава той ще придобива нови възможности за анализ, синтез, осъзнаване. И тогава ще създава в себе си нови инструменти, нов понятен апарат, нов език.

В него всичко ще започне да се променя. Ще започне сякаш всеки път да се ражда наново, да се усъвършенства. Ще се променят и неговите желания, и разум – тези два компонента, от които той се състои. При това, кардиналното отличие е, че желанията са първичните, а разумът – вторичен.

И затова, ако искаме да обясним на човек какво е това “светът, в който живеем“, какво е това “извън него“, то трябва да го променим, защото иначе той няма да ни разбере! Той ще възприема само от егоисти, които описват света в такава квадратна система, както и самият той, и нищо повече. А истинския свят никой от тях не чувства.

И единствено тази задънена улица, в която сме навлезли, е способна да ни разтресе и отрезви, и на края да ни принуди с големи страдания да започнем да мислим по съвършено друг начин: тоест да не променяме всичко около нас, а  да променим себе си; да не считаме, че всичко наоколо е непоправено, вместо да поправяме себе си, а да започнем да мислим само за това, всички поправяния да стават в човека и от неговите промени вече да се промени и обществото.

Когато човекът и човешкото общество започнат да се променят, ще започнат да разкриват и всичко останало: неживото, растителното и животинското – всичко, което съществува около тях – като нов, висш свят.

От предаването “Интегрален свят. Формулата на интегралното общество“, 3.07.2012г.

[89701]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата | Add Comment →