Разбиването на съсъдите – това не е недостатък. То е било необходимо, за да се разкрие разликата между реалното творение, Малхут, и свойството Кетер, между коренния етап и четвъртия, бхина далет.

В Малхут на света на Безкрайността властвала светлината и удържала Малхут в сливане с Твореца. А след това на Малхут се сторило, че тя е готова и иска да действа заради отдаването. Светлината властва над каменното сърце, криещо се в Творението, и го потиска. И затова творението било готово да отдава на Твореца! Така се образували степените на световете отгоре надолу.

И когато творението е на път да завърши поправянето си и издига молитва (МАН) от НЕХ”И де-Галгалта, за да получи цялата светлина, то изведнъж за първи път вижда, че не може да моли за поправяне на всички свои желания.

То е мислело, че ще получи цялата светлина на Безкрайността във всички свои желания, но това е било, защото все още се намирало под влияние на светлината, под екран. Когато се появи тази светлина по моя молба, се оказа, че съм молил под влияние на светлината върху мен, на първите девет сфирот. Докато светлината действа, аз искам да отдавам. Вземи светлината и ще видиш, че не искам отдаването. В моята 10-та част, която е била потисната от светлината, аз не искам да отдавам – просто не съм я чувствал!

Можете да проверите това: вземи добро, забележително дете и го постави в общество на престъпници. След това се уверете в какво ще се превърне. Това е скритото в него желание, което се развива след като то попада в лоша компания.

И тук се случва същото. Идва Светлината в отговор на моето желание за отдаване под впечатление на деветте първи сфирот, но вътре в мен има 10 сфирот, включително и Малхут, каменното сърце. И частици от тази Малхут се разпространяват из тялото ми, прониквайки във всеки негов орган. И всяка сфира има своя собствена Малхут. И затова аз започвам да се разбивам. В тази десета част не мога и не съм заинтересован да получа, за да отдавам. „Лично аз“ не съм способен на това! И тогава става разбиване.

Разбиването разкрива каменното сърце във всеки отделен парцуф и сфира. Остава само да избереш тази разкрили се Малхут, да изчистиш от тях всичко останало и да ги сложиш всички долу. С това сякаш казвам: доколкото съм впечатлен от Твореца – мога да бъда в отдаване, а там, където не съм впечатлен – не мога да отдавам. Но аз преодолявам тази част в себе си и не я използвам. Използвам само това, в което мога да се уподобя на Твореца.

Оказва се, че имам много работа. Първо, да отменя своето каменно сърце – т.е. да се отменя пред обществото. А после да получа влиянието на светлината, деветте първи сфирот – да се включа в обкръжението, след като съм отменил себе си, и там вече да започна да работя като отдаващ.

Такова пояснение е нужно да направим: да отсечем своето каменно сърце и да започнем да работим с всички останали свойства за отдаване. В тази работа човек изяснява своята същност, а също – по какво тя се различава от Твореца и в какво тя може да бъде подобна на Твореца. Така той извайва сам себе си, подобно на статуя, която стои на пиедестал, направен от каменно сърце.

От каменното сърце той не може нищо да направи, но то служи като основа, на която се опира цялата негова сграда.

От урока по “Учение за Десетте Сфирот””, 04.10.2012

[89651]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →