От писмо на Баал а-Сулам № 19: Но не за един път човек става готов за висшето, много високо сливане (зивуг), което се нарича пълно съвкупление, а както е казано: “Само добро и милосърдие ме преследват”. И затова създава възбуда, явяваща се начало на съвкуплението, както е казано: “праведник е и му е зле”…

Творецът възбужда човека, т.е. не го влече напред, а му устройва всякакви трикове, заиграва се с него, сякаш флиртува. Виждаме в природата, че даже в животинския свят съществуват брачни игри, предшестващи съвкуплението. Това е цял процес, в който всеки трябва да покаже на другия колко е готов за този съюз и е отговорен за него, способен да се погрижи за бъдещото потомство.

Така и човекът отблъсква Твореца от сливането, защото все още не е постигнал достатъчно силно желание за Него. А на него му се струва сякаш Творецът не иска да се съедини с него. И затова човек страда, защото той така жадува това съединяване, доколкото е готов за него и е направил всичко възможно. Но защо Творецът не му се разкрива?

На човек му се струва, че е готов за отдаване – но разбираме, че той мисли само за това, как да използва разкриването на Твореца за собственото си наслаждение. Това все още не са съсъди на отдаването. Ако в него имаше желание за отдаване, неговото страдание би било друго. И такова страдание незабавно от лошо би станало добро, би се обърнало в наслаждение.

Но “това, което не направи разумът, ще го направи времето” – при условие, че човек продължава своя път с упорито постоянство: работи в групата, учи, прави всичко възможно. И тогава неговите успехи и неуспехи са вече в ръцете на висшето управление – задачата на човек е само да продължава. Трябва да се старае да извлече максимална полза от всяко състояние, доколкото е възможно това.

Не е достатъчно някак си да се влачи етап към етап за сметка на всички тези пробуждания, убождания от Твореца, от които му е зле. Той трябва да се стреми напред и да тича, разбивайки всички прегради по своя път. И разбира се, това е невъзможно без взаимното поръчителство

Човек мисли: толкова много вложих в това и така и не получих никаква печалба! Този огромен стремеж не намира взаимност, тоест отговор от страна на Твореца. И затова се отчайва: колко може да се преследва Твореца без всякакъв резултат – има ли някаква граница за това или не?

Той започва да пита: къде пропадат всички негови усилия, цялата работа, целия стремеж – и остава в голяма тъга. И всъщност, трябва да съберем заедно всички наши успехи и неуспехи, разочарования. От една страна, трябва да усещаме пълно отчаяние – но над него да се издигнем с вяра над знанието.

Свърши това време, когато силата на егоизма ме буташе напред, заставяйки ме да руша всички вражески заслони на пътя си. Сега трябва да почувствам колко такива бариери има вътре в мен самия и как да се издигна над тях с вяра над знанието.

Трябва да почувствам цялата дълбочина на егоизма си, пълно разочарование в своите сили. И тогава изведнъж ще осъзная, че не мога да се справя с тези врагове и да пробия напред само защото се опитвам да направя това със своите обичайни егоистични сили: със земния си ум и чувства, със силата на юмруците си. В това отчаяние изведнъж ме озарява решението и разбирам, че съвсем не трябва така да се върви – а е възможно само с издигане над себе си с вяра над знанието, и тогава всичко внезапно ще се подреди.

Тоест тук е неизбежно разочарованието, тежестта – в което се ражда решението, новият подход. Но за това е необходимо да се достигне пълното отчаяние. “На знаещият е известна степента на стремеж в сърцето на човек към сближаване с Твореца, която все още може да прекъсне. И затова Творецът умножава възбудата, тоест началото на съвкуплението” – доколкото човек може да ги издържи.

Това зависи от обкръжението. Ако обкръжението е силно и държи човек здраво вътре в себе си, постоянно го пробужда, то той с огромна скорост преминава и завършва всички тези предварителни крачки, подготовката за сливането.

От урока по писмо №19 на Баал а-Сулам, 09.07.2012

[89834]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →