Въпрос: Не трябва да се осланяме на своите усещания, доколкото те са субективни и не отразяват вечната реалност. А от друга страна, опитвайки се да си въобразя нещо, мога да се окажа в плен на лъжливи представи. Как да се държим на тази тънка линия между фантазиите и чувствата?

Отговор: Преди всичко, трябва да се разбере: накъдето и да се обърнеш – ще е в лъжливо направление. Така че не се опитвай да се хванеш за златната среда – вече си изгубен и във всеки случай блуждаеш в тъмнината.

Единственото средство, подобно на семенната капка в майчиното лоно, е да се прилепиш към групата. Друг изход няма. Ако си слят с групата, то безусловно се развиваш ръка за ръка с Природата, и от теб нищо повече не се изисква. В такъв случай Природата, Творецът оказва Своето въздействие и те развива.

Този подход работи при всякакви състояния. Тъй като ”блуждаенето в тъмнината” е характерно дори за най-високите стъпала. Навсякъде има етапи на ”зачатие” (ибур) ”захранване” (йеника) и ”зряло състояние” (мохин).

Да допуснем, че от 124 стъпало на поправянето, се издигаш на последното – 125. И дори тук напълно отменяш себе си, независимо, че ти се разкрива цялата разбита Малхут на света на Безкрайността.

Колкото и високо да се издигне човек, злото начало се издига над него. Ако в понеделник ми се разкрият 10 грама от злото, то във вторник, когато към тях се прибави следващата порция, те ще съберат нова сила. Днес те само леко и незабележимо са се белязали, а утре ще се изявят много по-ярко, съгласно реда на израстването на световете. Като резултат, поправеното вчера зло всеки път застава пред мен в много по-развален вид. И затова в сряда, получавайки новата порция зло, откривам, че злото от вторник се е удвоило, а злото от понеделник се е утроило. И така – все повече и повече. Ето какво е духовен подем.

Да се справим с това можем само отричайки се от себе си и сливайки се с групата, подобно на ембрион. Нямам свои желания и мисли – в самоотмяната използвам чувството и разума на другарите си. Искам само да се прилепя към тях, да усетя отношението им към Твореца, към целта, живота, да се пропия от техния дух, който да определя моя мироглед. С една дума, сякаш плувам в околоплодните води, в светлината хасадим…

Трябва само малко чувство – тогава това състояние ще се разкрие и в него ще усетиш живота, дори ако самите другари не чувстват и не знаят това, дори в тях да не възникват такива въпроси, за теб това ще бъде реално усещане. Тъй като се намираме в света на Безкрайността, където няма никакви промени. Само че за сега той е скрит от нас – а ти, благодарение на правилния подход, повишаваш възприемчивостта си и постепенно го разкриваш по духовните стъпала. Не трябва да чакаш никого – действай.

От урока от книга ”Шамати”, 26.10.2012

[91363]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →