От 8-мата беседа за новия живот

5 януари 2012 г.

Обкръжете се с доброто

Хайде да поговорим за новото поколение, в което бихме искали да видим продължението на себе си – ако не във всички, то поне в нашите деца. Желаейки им всичко добро, не бихме искали те да живеят в общество на конкуренция, където всеки човек постоянно се отбранява от другите, а страните са в конфликт помежду си, намирайки се в смъртна опасност от атомните бомби, които в изобилие сме подготвили един за друг. Не искаме нашите деца, подобно на нас, да преживеят кризите, които все повече се усилват. Не искаме вечер да не могат да излязат от вкъщи, все едно са в джунгла, пълна с хищници.Не искаме да живеят в нестабилно общество, където никой не знае какво ще се случи след миг, а условията на живот от година на година стават все по-лоши.

За изминалата година (2011) в света рязко се е повишило числото на самоубийствата. Расте числото на разводите и изнасилванията, шири се отчаянието, човек изпитва все по-силен натиск. Усилиха се разрушителните ефекти от стихийните бедствия: цунами, земетресения, изригване на вулкани, урагани, наводнения и т.н. Не трябва да се забравя и за техногенните катастрофи, например, за грандиозния разлив на нефт в Мексиканския залив. Към това може да се добави и растящата статистика на безработицата, насилието в училищата, особените заболявания, алкохолизма, наркоманията…

С времето проблемите в живота ни само нарастват, и миналата година действително се оказа доста трагична. Но ние не обръщаме внимание на тези цифри, загрижени от още по-мащабните заплахи на продоволствената криза и безопасността на света. В някои страни вече избухнаха безпорядъци и революции.

И така, оказахме се в много опасно положение.Но хората забравят за заплахите, не защото те преминават, а защото е невъзможно през цялото време да се мисли за това. По-лесно е да се изключиш от ставащото и просто да плуваш по течението на живота. И все пак, ако сериозно се замислим за това какъв свят подготвяме за следващото поколение, ще се изясни, че този свят е съвършено непригоден за хубав, спокоен, безопасен живот, който ще изпълва човека с удовлетворение, топлота и увереност.

Загубили сме пътя за развитие. Преди се развивахме според ръста на своя егоизъм, който ни е бутал напред в продължение на цялата история. Откривахме нови форми на социалния, икономическия, политическия живот, развивахме науката, техниката. Въобще, много сме направили благодарение на желанието да се развиваме и процъфтяваме. Но, заедно с това, в крайна сметка, сме загубили курса и сме се отучили правилно да използваме възможностите, които имаме на разположение. Човечеството може да се сравни с група хора, загубили се в гората или в пустинята и не знаещи накъде да вървят.

Виждаме, че нашите лидери, официални лица, умни хора, учени, се събират на всевъзможни конференции и срещи на върха, но всъщност, не знаят какво да предприемат. Те нямат никаква програма за заздравяване на своите страни и света като цяло.

И действително, имаме ли перспектива, светлина в края на тунела? До днес нашият егоизъм през цялото време ни е побутвал отзад. Трябва ли и по-нататък да се развиваме по подобен начин, и да видим до какво ще ни доведе? Така можем да стигнем до масов глад и унищожение, до епидемии, до климатични бедствия и екологически катастрофи, Можем ли да изберем друга форма на развитие?

Социумът развива човека, всеки от нас се явява продукт на въздействие на обкръжението. Така, че защо да не сформираме за себе си такова обкръжение, което ще ни развива правилно? Тогава с негова помощ ще вземем необходимия курс, изначално направлявайки своето развитие.

Възможно е именно това да се изисква от нашето поколение. Неслучайно не виждаме никакъв проблясък пред нас – природата повече не ни бута отзад, както ни е бутала през цялото време. Тя ни изчаква. Затова пък ние започваме да разбираме и да чувстваме ставащото – така че, възможно е да имаме в ръцете си спасителното средство: трябва така да организираме обкръжението си, че с негова помощ, за пръв път в цялата еволюция, сами да определяме новия ход на своето развитие.Хиляди години природата ни е развивала принудително, а днес, имайки достатъчно разум и чувства, владеейки силата на анализа, можем сами да сформираме обкръжение, което ще ни развива по-нататък. Защото единствения избор на човека – това е да встъпи в особено обкръжение, което ще му придаде, ще му продиктува необходимата форма.

Използвайки силата на обкръжението по такъв начин, ще съумеем да поправим своето единство. Няма смисъл да оставаме слепи егоисти, не знаещи накъде ги бута егоизма и какво прави с тях. Казано честно, ние вече виждаме и знаем, че той ни води не там, не в посоката на безопасност, разцвет и мирен живот. И затова трябва да развиваме така човека, че той да използва своя егоизъм за построяване на хубаво общество. В добро обкръжение и човекът ще стане добър. Той ще използва за благо всички свои пориви и възможности в сферата на технологиите, образованието, естествознанието, съвременната психология, разработени за последните сто години, и т.н.

В крайна сметка, не е необходимо да построяваме нищо, освен обкръжение. Така формираме и детската среда с помощта на възрастни наставници. Благодарение на това всяко дете получава правилно възпитание и знае как да използва всички свои желания и качества за добро. Ето и на възрастните можем да направим тази услуга.

Единното човечество е повече от мечта

Неслучайно технологичното, икономическото и комерческото развитие през последните години ни позволява да освободим много сили и време – тези ресурси трябва да се използват за построяване на новото обкръжение. Възможно 80% от работоспособните хора трябва да работят именно над това, и само 10-20% от хората на възраст 20-60 години ще обезпечават насъщните ни потребности.

Хайде да погледнем през тази призма върху човешкото общество. Изследванията показват, че до 10% от населението на света се съставлява от хора, стремящи се към отдаване на ближния. Те се въртят около всевъзможни благотворителни организации, посещават болни, помагат на нуждаещите се, раздават храна, пътуват в бедстващите региони в света и т.н. Това са малочислени идеалисти, отличаващи се с особен тип егоизъм, който ги пробужда да носят благо на другите. Понякога са готови даже да дадат живота си заради благополучието на обществото, заради добрия прогрес на човечеството.

Обаче ние говорим не за тях, а за добрите промени във възпитанието на обикновения човек, което да обхване всички. Тогава света ще се промени и целия този огромен потенциал, който днес е насочен към масово унищожение, ще го обърнем към благо за хората.

Единственото средство за това е възпитанието. То се води посредством определена просветителска програма, а главно благодарение на въздействието на обкръжението. Необходимо е да сформираме кръгове на въздействие, обхващащи средствата за масова информация, виртуалната среда, културата, театъра, музиката, филми, песни, книги и т.н. Всичко трябва да напомня на човека за новия свят. И дори и да не живеем още в него, но нека играем на него, както играем с нашите деца при възпитанието им. Хайде да възпитаме себе си, да се издигнем над себе си на по-висока, по-зряла, по-сериозна, отколкото сега степен и от там да построим системата, която ще ни въздейства. Хайде отрано, от безизходност, да установим необходимите правила на играта.

Знаем каква сила има обкръжението над човека. Постоянно ме промива мощен поток, наситен от всевъзможните форми на външно въздействие. Ще започна да привиквам към добрите примери, виждайки ги навсякъде в различни ракурси, докато не ми подействат. И не е толкова важно, че хората, които ми дават тези примери, действат “по заявка”, – все едно, те ми влияят. Нека демонстрираните от тях примери да противоречат на моето желание – с времето аз започвам охотно да правя това, което съм започнал по неволя. Постепенно приемам новия “формат”: навика става втора природа, а и самия аз съм готов на това заради своите деца, заради безопасността и доброто бъдеще.

Защото така или иначе трябва да организираме условията за новия живот. Кризите, които обхващат всички сфери на нашата дейност, всъщност, изразяват нашите собствени пороци – това, в което все още не можем да компенсираме своята природа. И затова за начало трябва да поработим над изясняването на това, какво представлява новия живот, който можем да си въобразим в най-розовите си мечти. Нека да ни се струва прекалено прекрасен и даже утопичен, но хайде първо да се потопим в този сън.

И тук може да се каже, че нашия живот ще бъде истински благополучен и безопасен тогава, когато целия свят стане едно семейство, в което всички живеят в хармония и зависят един от друг. В такъв случай благополучието на всеки зависи от благополучието на обществото като цяло, от това, доколко те се грижат за всички, а всички – за него. И това състояние все повече се разширява, все повече се усилва. Оттук следва, че всеки ще работи, максимално реализирайки своите способности за благото на всички така, както днес всеки е готов да работи за себе си и своето семейство. А човек ще получава това, което му е необходимо за поддържането на такъв живот в работа и грижа за благото на обществото.

Разбираме, че всички хора са много различни и човешкото общество във висша степен е многостранно. То се отличава с разнообразие от религии и вярвания, навици и поведенчески шаблони, народи и обичаи. Но, независимо от това, трябва да се отнасяме с уважение и разбиране към всички сектори на човешкото общество и всеки по отделно, стараейки се да предоставяме на човека възможността достойно да живее и да практикува това, което е свикнал. Не искаме да поставим всички под един знаменател, нивелирайки различията със сила, и принудително да насаждаме еднородна култура. Каквото има в човека днес – нека си остане и утре. Само внасяме в обществото духа на добрите взаимоотношения, за да се възцари той между тях.

Разбираме, че само поетапното възпитание ще измени човека и ще ни побутне към по-големите промени в социалното и държавно устройство, към сътрудничество между народите, към отмяна на границите между страните, а след това – към отмяна на самите страни и формиране на единно, “кръгло” човечество на кръглото Земно кълбо.

А засега не слагаме никакви рамки и закони, с изключение на един: всичко, което правим, трябва да отива за ползата на интегралното човечество. В такъв свободен формат ще построим бъдещето си, благодарение само на въздействието на доброто обкръжение, носещо на човека усещане за участие, отстъпчивост, отчитане на интересите – чак до любов към ближния.

Светлина за народите

Съвременните проблеми са пряко свързани с уникалността на еврейския народ, която го отличава от всички останали. Защото съгласно своето учение, проникнато с посланието за любовта към ближния, както към себе си, той трябва да даде на света методиката на поправяне.С това той ще неутрализира антисемитизма и ненавистта на народите към себе си, заложени в подсъзнанието на всеки, – ще ги неутрализира благодарение на тази методика на поправяне, позволяваща правилно да се построи обществото и обкръжението.

Някога, до разрушаването на Храма, в народа на Израил е царяла братска любов – любов към ближния, като към себе си. Но след това той паднал от това стъпало в безпричинна ненавист и сега отново трябва да се построи върху братската любов, чак до любовта към ближния, към цялото човечество – за да покаже пример на хората. С това народът на Израил ще демонстрирана на всички своето предназначение и исканото днес поправяне, на което той всъщност е способен, защото вече е излязъл веднъж на това стъпало.

През цялата история и до сега в този народ не е имало господари и роби, угнетени и угнетители, а така също и други форми на потискане, присъщи на всички други народи. Всеки тук се е оценявал по своята мъдрост, богатството и силовите методи никога не са се зачитали, а обратно – презирали са се. В човека винаги са уважавали преди всичко мъдростта и милосърдието.

Така че, цялата тази ценна база, която вече е в народа, трябва да се обнови, възвиси, да се извлече от дълбочините и да се оцени по достойнство. За това не е необходимо да се измислят нови форми и рамки на възпитание – то вече е заложено в естеството на народа. Трябва само малко да се пробуди отвътре, и той ще се върне към източника, към корена, към тази истина, която е заровена под дълбок слой, но вече иска да излезе навън. Тя ще покаже на хората тяхното предназначение, ще им обясни, за какво си заслужава да се живее и да си особен, защо именно народа на Израил на своята земя, от това особено място е способен да даде пример на целия свят и да демонстрира какво общество трябва да се построи, какъв трябва да бъде подхода към човека и към живота, към съседите и към цялото човечество. Ставайки “светлина за народите”, пример за човешко съжителство, еврейският народ ще види своето добро бъдеще и ще живее така, както му е предначертано поначало.

Днес израелското общество е построено на същите принципи, както и всички други. И затова първи ще ни разберат не богатите и преуспяващи хора, и не те ще поискат да стъпят в рамките на новото възпитание. Напротив, построили за себе си и за децата си изкуствени рамки, те се надяват, че се намират в безопасност и са уверени в правилността на своето образования и възпитание. Те имат своя изкуствен малък свят, който напълно ги устройва.

Като резултат можем да се обръщаме с нашето послание само към обикновения народ, страдащ от отсъствие на безопасност и увереност в утрешния ден, от истинска безпомощност. Ден след ден, година след година, неговият живот става не по-лек, а по-тежък. В него остават все по-малко надежди за бъдещето, нивото на образованието и възпитанието в неговите среди пада, а поскъпването на живота расте.

Покрай това се проявяват още много негативни признаци, които ги е нямало преди. Преди тук се усещаше топлина, хората чувстваха принадлежност към народа и страната, а днес се шири разделение, всеки сега е сам за себе си, и с това Израил се уподобява на народите на света..

Истинската цел на народа – това е, преди всичко да стане “народът на Исраел”. Казано по друг начин, без братско единство няма да бъде народ – тогава ще прилича на орехите в торбата, обединени само от безизходност. Изгнаници, събрали се на тази земя, ненавиждани от всички, и които никой не иска да приеме. Засега те имат сили, за да задържат външната заплаха, но това няма да продължава дълго. И затова е необходимо да се действа така, че благополучието на света, народите и Израил да стане неразделно цяло, – да се даде ново възпитание на този народ, а после и на целия свят.

Новото Просвещение

Разпространявайки нашето послание, трябва да действаме не отгоре, не чрез правителствата – те са неспособни да ни разберат, защото там стоят преуспяващи хора, които притежават богатствата и изграждат изкуствена “обвивка” за себе си и децата си. Те не изпитват особена необходимост да променят обкръжението, човешкото общество. И затова трябва да се обръщаме само към масите.

А масите не могат да се учат от историята, от примери от миналото. Тях ги движи само настоящето, и трябва да им покажем концепцията, която ще обезпечи бъдещето им.

Нашият адрес се явява именно този голям сектор на народните маси – от средния пласт и по-ниско. Към всичко казано, в последно време положението на средните класи се подрива, в резултат често те остават без работа и без помощ. Необходимо ни е само да създаваме за хората примери, демонстриращи това, че взаимното отдаване може да ни спаси, докато отблъскването, гордостта и конкуренцията се явяват разрушителни за нашето общество.

Насаждането на възпитание в народните маси изисква голяма поддръжка, която трябва да спечелим от народа по пътя на разпространението. С всички средства трябва да стигнем до хората чрез техните потребности. Те искат добро възпитание и добро бъдеще за своите деца, и ние трябва да им показваме това по достъпен и печеливш начин, с помощта на различни форми на медиите, които те могат да разберат, почувстват и да приемат. Като правило, това са вестниците, които пускаме и разпространяваме на улицата, информационни брошури, телевизионни канали и особено виртуалното съдържание, което днес стига до почти всеки.

Трябва да организираме фестивали, излети и празнични дни в парковете, да каним хората на лекции, обсъждания, кръгли маси. Нека хиляди хора да участват в общонародна дискусия за това как да изменим лика на обществото и да се върнем в основополагащото състояние, ставайки отново като един човек, с едно сърце, във взаимна любов. Това действително е възможно – посредством такова разпространение.

Необходимо е да разбираме, че привеждайки факти от живота, а така също и мнения на учени, психолози, възпитатели и учители, можем да повлияем на широките маси и да ги въвлечем в правилното възпитание.Освен това, що се касае до заплахите на съвременния свят, поскъпването на живота, кризата в образованието, културата и цялата тази среда, която попиват нашите деца – трябва да се противопоставим на това. Трябва да се противопоставим на наркоманията, алкохолизма, проституцията, лошото възпитание, оскъдното образование, което не ни позволява да напредваме в живота и да преуспяваме. Трябва да формираме за народа нова “обвивка”.

Ако всички заедно поискаме да проявим такова отношение към масите, те ще разберат, че действително говорим за тяхното добро бъдеще. И тогава ще приемат тези нови рамки, за да започнем заедно да се грижим за себе си чрез доброто обкръжение, което ще построим заедно. Заедно с възпитатели, психолози и прочие специалисти, разбиращи какво трябва да бъде това ново обкръжение и до каква степен то е способно да влияе на всеки, ще го направим желано в очите на големите и децата, за да поискат те да го следват и да се поставят под неговото въздействие.

Тогава заедно с тях ще формираме съответстващите системи, докато целия народ не влезе под заслона на това добро влияние и не започне да се променя.

Разбира се, това ще изиска от нас да създадем собствена система от комуникации, система на възпитание и образование, нова ценностна система. И затова се нуждаем от множество специалисти, които ще ни помогнат да построим всички тези средства за масово въздействие. Но ние ще действаме не така, както постъпват правителствата и интересчиите, контролиращи средствата за масова информация и чрез тях манипулиращи народа. Не, ние ще тръгнем не срещу хората, а заедно с тях, обяснявайки им какво правим. Ще сформираме “обвивка” на правилното въздействие с участие на масите, в сътрудничество с хората. Всички ще напредваме в постигането и разбирането, в построяването на себе си, и благодарение на това, с помощта на разпространението, народът ще се издигне на ново стъпало. Той сам ще участва в своето възпитание. Ние само трябва да му показваме верните примери, новите ценности в сравнение с предишните – и след обяснението, всички заедно с нас ще участват съзнателно във формирането на развиващата среда.

При такъв ход на събитията има голяма надежда на това, да престанем да приличаме на загубили се в пустинята или загубени в океана и само да построим ново, по-добро бъдеще, съвсем не утопично и не фантастично. Защото се готвим да се променим посредством възпитанието. Тук действа взаимен механизъм: ние формираме “обвивката”, а тя – нас. Отново и отново движим обкръжението съвсем мъничко напред, за да може то в отговор да ни възпитава, извеждайки ни на новото стъпало, на което ние отново повдигаме летвата на обкръжението, задавайки му по-високи черти и изисквания. Така, в разбиране и осъзнаване, в преобразяването на себе си, се извеждаме от текущото състояние, постоянно се издигаме по стълбата на взаимността, отдаването, участието и любовта.

Човек, участващ в този процес, не просто придобива по-спокоен живот и благоразположението на обкръжаващите. Благодарение на това възпитание, той сам носи аналогични промени в другите, действайки като активна част в общата система.

Така системата се изгражда, формира се. За пръв път в историята ще се развиваме не подтиквани от себелюбието, не ставайки все по-егоистични, жестоки и далечни един от друг. Обратното, ще проявяваме по-малко егоизъм и жестокост, ще си сътрудничим повече. И всичко благодарение на самовъзпитанието.

Тогава и ще бъде разрешена сегашната мащабна криза, предизвикана от недостатъчното възпитание на хората в продължение на хиляди години. Човекът, като център на мирозданието, действително ще се възвиси толкова, че ще успее да си създаде подходящо обкръжение. Така ще се поправят светът и човекът – заедно, с помощта един на друг.

По целия свят хората скандират по улиците лозунги, изисквайки социална справедливост, равно разпределение, грижа за всички, подслон и уважение за всеки. Ние, всъщност, отговаряме на масите: “Разбира се, това е възможно. Хайде да го направим сами. На Земята има всичко, необходимо за това. Въпросът е само в това как си сътрудничим помежду си и ползваме тези богатства.”

Днес виждаме, че народът не е безсилен. Има собствено мнение и сила, ако се обединява и иска неща, насъщно необходими за съществуването си. Но само действително сериозни, необходими неща, а не подаяния за отделен сектор, които ще им позволят немного да гарантират благополучието си, докато останалите си останат захвърлени на произвола на съдбата.

Истинските желания на народа – нормален, безопасен живот над прага на бедност, достъпна за всички система на образование и т.н., зависят от това – ще ни се отдаде ли вярно да построим своето обкръжение и своето общество.

Егоизмът: границите на растеж

Въпрос: Често споменавате понятието егоизъм. Понякога го оценявате като позитивен фактор на нашето развитие, а понякога казвате, че ние сме твърде егоистични и трябва да смекчим своето себелюбие. Как се съчетава това?

Отговор: Човекът е единственото създание, в което егоизмът се развива ден след ден, година след година, в продължение на целия му живот, а така също от поколение в поколение. При това всички ние сме много различни по формите на своето развитие, нямащи аналог в животинския, и още повече в растителния свят. По принцип трябва в това да се вижда положителен фактор, както и във всяко природно явление. Но човек е склонен да използва това за своя изгода и във вреда на другите, и ние трябва да спираме такова развитие на събитията. Как? Посредством възпитанието: нагледно показваме на човека, че в крайна сметка, това няма да му донесе полза. Защото обкръжението не е съгласно да търпи ущърб от неговите действия, и затова в крайна сметка, той нанася ущърб на самия себе си.

Итака, нашето его представлява позитивна сила, хубаво свойство, с помощта на което се развиваме. Някога за да изхраня семейството си ми се е налагало да работя усилено от сутрин до вечер на парче земя, при това грижейки се за овце, крави и кокошки. Днес, благодарение на егоистичния прогрес, използваме машини, биологически разработки и селскостопански технологии, и по принцип ми е достатъчно да работя два часа на ден, за да си обезпеча храна, дрехи, подслон и всичко останало.

Количеството на хората на Земното кълбо е достигнало седем милиарда и продължава да расте. И затова хората е достатъчно да работят час, или два на ден – с това те ще снабдят човечеството със всичко необходимо, и разбира се няма да оставят никой под прага на бедност. Всяко семейство ще има жилище, достойна заплата, дрехи, отопление, безопасност, здраве, пенсия, отпуск, образование за децата – всичко, което е нужно на човек за обезпечаване на своите базови, жизнени потребности. Можем да направим това.

До сега ни водеше напред силата на егоизма, и за това чест и хвала. Благодаря на нашето желание за това, че ни е пробуждало за развитие. Но, днес нещата стигнаха до там, че ние можем да използваме потенциала си за създаване на бомби, за тотална власт на човек над човека, народ над народа. Вече се боим от утрешния ден, отравяме себе си, разрушаваме Земята и т.н. И затова е дошло времето да очертаем границата: до къде нашето развиващо се желание представлява благо, и от кой момент нататък негативът започва да преобладава.

И тогава ще видим: целият проблем е в това, как използвам желанието. Ако го насочвам за ползата на ближния – тогава, безусловно ще стане благо. В такъв случай аз ще използвам желанието си само до определен предел – докато това е добре за света. А на света му е добре тогава, когато той пребивава в равновесие с природата, когато няма прекалено много, когато остават ресурси и за следващите поколения, когато не замърсяваме Земята, лишавайки се от питейна вода и чист въздух.

Така, има инструмент, с помощта на който можем да се устремим към доброто, а не към злото. Този инструмент е намерението за благото на ближния.

Да допуснем, че моят дом изобилства от блага, множество прибори, приспособления и пр. освен това имам син. Отделям му самостоятелна стая и я обзавеждам така, за да няма от къде да падне, да не се удари на остри ръбове и да не може да се нарани с нещо. Нося му само безопасни играчки – пластмасови, покривам пода с килим. Накратко, създавам за сина си “обвивка”, която ще му обезпечи надеждно и благополучно развитие.

А след това, колкото повече разбира, колкото по-правилно използва различните средства, толкова повече му позволявам – защото съм уверен, че ще използва вещите за свое благо. Така и членовете на обществото трябва да се подготвят към правилно употребяване на ресурсите – но не заради собствена изгода, а за благото на другите.

Защото ние разбираме, че егоизмът ни е повел по нежелан път. Вместо да употребяваме по добър начин нужните ни вещи, ние разработваме средства за въоръжаване, търсим възможност да властваме един над друг. И затова нас ще ни спаси само възпитанието, което ще придаде на хората намерение за благото на ближния, не използвайки обкръжаващите. Тогава всеки ще може правилно да строи отношения и да се реализира в правилното направление.

Къде е границата, отделяща добрия егоизъм от лошия? Това всеки човек ще определя сам, съгласно нивото на полученото възпитание. Всеки път ние трябва да му показваме примери за добро развитие, за да се издигне над своя егоизъм, докато не успее вярно и надеждно да го управлява за благото на всички.

Как да превърнем пустинята в цветущ край

Въпрос: В очите на широката аудитория терминът “възпитание”, като правило, се отнася към децата. Говорите за това, че трябва да възпитаваме именно нас, възрастните. Лично на мен ми е неприятно да слушам за това. Дойдох да обучавам и изпитвам дискомфорт, когато вместо това се оказвам възпитаван. Още повече, съдейки по вашите думи, вие ме определяте като човек, лишен от възпитание.

Отговор: Аз те определям като егоист, загубил пътя и посоката в живота си, не знаещ как да си устрои хубав живот и да реализира своите многочислени изисквания, бедния, не умеещ да издържа семейство, загрижен за собствените си деца, които се разпиляват ден след ден и отлитат от него като пилци, лишени от надежда за по-добро утре, не чакайки нищо добро, нито от себе си, нито от близките си, нито от света, просто изключващи тези мисли и затова способни все още да понесат своя живот, който е по-лош от смъртта.

Освен това, този несретник е въвлечен в многопластова, тотална, всеобща криза, обхващаща всички сфери на живота: обкръжението, обществото и даже екологията. Той не може правилно да формира себе си и своята среда, разбит и безсилен е, отклонил се е от пътя.

А в последно време се рушат даже тези рамки, които са поддържали неговото ежедневно съществуване.Той е бил погълнат от работа, а можем по-скоро да кажем дори от робство при собственика. Бил е хипнотизиран от “телевизионната култура” и продажните средства за масова информация. И ето, днес той разкрива, че е лишен от курс: няма работа, и вижда, че се е оказал в задънена улица.

Как да живее по-нататък? Защото е останал без нищо. Затова сега е готов малко да се заслуша в нас. Разбира се ние не му описваме ситуацията в гореизложената форма. Не, ние му казваме: “Ти си човек, и сега можеш да промениш живота си. Хайде да разгледаме създалото се положение на нещата”. И тогава повеждаме разговор за неуредиците на съвременния свят, обяснявайки му, че да ги преодолее може само създавайки правилното обкръжение. Тази “обвивка” ще ни измени, и ние ще поискаме да живеем по друг начин. Така, че хайде да проверим как да обезпечим безопасността, здравето, мира в семейството, правилното възпитание и образование на децата, работата, а покрай нея – напълването, наслаждението в живота, надеждата, атмосферата на доброта и надеждност.

Как да стигнем до това? Трябва да се променим. Новото общество – това е всеки от нас плюс взаимовръзката помежду ни. Така че хайде да пристъпим към промяната. Единственият свободен избор на човека, единственото средство, което ще му позволи да промени себе си и човешкото общество, – това е въздействието на обкръжението.

– Къде е това обкръжение? Нека да ми повлияе!

– Не, не става така. Ти си умен човек. Макар да си се оказал в жалко, немощно състояние, но ти си способен осъзнато и осмислено да се възпиташ посредством обкръжението.

Хайде да видим какво трябва да бъде това обкръжение, за да се възпитаме всички по нужния начин. Никой няма да ни подсказва на всяка крачка къде да стъпим, никой няма да започне да ни уговаря и да се занимава с палавите “деца”. Ние сами трябва да проявим зрял, мъдър подход и да изградим за себе си всичко, което е необходимо. Природата преднамерено е устроила всичко по такъв начин, че ние, хората, да се променим, да сформираме правилно общество. Ние сами се издигаме посредством обкръжението.

И така, схемата е очевидна: ако обкръжението се явява единствения управляващ фактор за въздействие върху човека, то ние трябва да го построим и да обезпечим въздействието му над нас. По такъв начин осъществяваме своето възпитание сами и въобще не го поверяваме на някакви възпитатели отстрани.

Макар аз да излизам пред теб в ролята на наставник, но в действителност ние заедно проявяваме проблема, обсъждаме го и търсим този фактор, който ще ни промени, създавайки новата среда. Аз изобщо не се отнасям към теб като към нищожество – напротив, осланям се на твоето осъзнаване на злото, на твоя анализ, на твоята способност да пораснеш до такова ниво, на което ти ще разбереш целия свят, цялото мироздание. Заедно с теб ние ще поправим себе си и цялото човечество, за да тръгне и то напред.

Никой няма да се спусне от небесата и няма да дойде от никъде, за да създаде детска градина за човечеството и да ни стане възпитател. Напротив, за пръв път в историята сме стигнали до такъв етап на развитие, когато човекът сам се формира. Ето защо днешната криза не ни остава и най-малкия шанс за напредък, докато не започнем да издигаме Човека във всеки от нас.

Всеки трябва да се издигне на нивото на участие, взаимност, чувствителност, поръчителство, любов към ближния, както към себе си. Ето какво означава да се възпиташ до човешкото ниво – да се възпиташ осъзнато и осмислено.

В началото, все още не знаейки нищо, пристъпваме към серия от уроци, беседи или мероприятия. Крачка след крачка се движим напред, събирайки ум и разум.. Постепенно тези изводи се формират в някаква картина – във финално резюме, което гласи: трябва ни обкръжение. Обучавайки се в класа, групата или обкръжението – както искаш го назови, ние сами изграждаме тази среда. Не просто се учим или изпълняваме игрови задания, като деца от детската градина. Не, ние знаем какво правим, за кого и защо. Всеки от нас става психолог, социолог и разбира какви изменения трябва да предизвика ученето в него и в другите. Всеки трябва да се издигне до нивото на експерт по човечеството, по човешката природа.

Разбира се, тук е заложено противоречие. Поначало си се отнасял към мен като към нищожество, но ти не си виновен за това – така са те възпитавали, така са те “изготвили”. Затова ти се и потапяш в кризата. Но аз се отнасям с уважение към твоите възможности и данни, към твоята способност да промениш лицето на света.

Приличаме на хора, заблудили се в пустинята. Трябва да намерим вярната посока към благополучен живот – и сега ние заедно с теб я разкриваме. А когато я намерим – сами ще построим съответстващото обкръжения. Сред нашата пустиня ще създадем цял свят, пълен с изобилие.

Вариантите не са много

Въпрос: Казвате, че не променяйки социалните механизми, трябва да се фокусираме само на едно: нашата дейност да е насочена за ползата на интегралното човечество…

Отговор: Отначало за ползата на групата, после – страната, а после – целия свят. Постепенно, според напредването на човека, кръгът се разширява. Никого не потискаме, процеса върви в темпа на нашето развитие. Не поставяме над хората КГБ, както в Русия, за да ги убеждава под палките. Напротив, предизвикваме промени в човека, който сам вижда, че случващото се е необходимо за продължаване на пътя, че няма друг изход: или отиваме към гибелта на света – с ядрена война или без нея, или се променяме към добро. Това са всички наши варианти.

Обкръжението–наставник

Струва си да си представяме бъдещият, щастлив живот, дори сега да ни се струва утопия. В крайна сметка всички ще живеем на едно ниво – с други думи, всеки ще получава всичко необходимо за нормално съществуване и ще се грижи за другите. А освен това всички ще имаме възможност да участваме в живота на обществото. Защото в нас е заложено съперничество, завист, страст, тщеславие, властолюбие – те никъде няма да изчезнат, нашето его ще се запази, но ние ще му намерим ново изражение, насочено към благото на човечеството.

Тук от нас се иска нова, много интересна работа. Как да използвам завистта, страстта, тщеславието, властолюбието, огромните знания, хитростта – за да донеса на другия полза, а не вреда? Тук е заложен увлекателно предизвикателство за всеки.

При това никой не казва, че трябва за винаги да се ограничаваме с удовлетворяването на базисните потребности: храна, секс, семейство, кръв, безопасност, здраве, образование, възпитание и т.н. Не, можем постепенно да повишаваме нивото на живот в целия свят, но вече в равновесие с природата – тогава няма да се подлагаме на удари от нейна страна и ще можем безкрайно да преуспяваме. Никой не казва, че човекът е длъжен да се задоволи само с едните “животински”, минимални нужди, които сега стоят на дневен ред. Всеобщият подем над чертата на бедност – това не е предела на мечтите ни.

Интересно би било също да моделираме работата на съдебните учреждения на бъдещото общество: как ще съдим човека, по какви критерии, съгласно какви норми? Защото съда е част от самото това обкръжение, с помощта на което човек се възпитава, но е предназначен само за особени случаи.

Като цяло, за правилността или неправилността на своето поведение, човека ще узнава по реакциите на обкръжаващите го, които ще се съгласяват или няма да се съгласяват с него. Главното е да се държи все същият курс: ако намерението на човека е насочено към благото на обществото, той ще се ползва с всеобщо уважение, а ако не, то социалният натиск ще го насърчи да промени своя поглед, и тогава той ще се почувства добре в обществото. Обаче ние не притискаме човека, не го поставяме в затвора. Единственото средство за въздействие – осъждането от страна на приятелите, близките, обкръжаващите.

Освен това е необходимо да се съобразяваме с потребностите на човека: какво лично на него му е необходимо за благополучен живот. Предполагаме създаване на специална компютъризирана услуга, която ще събира информация за това какво е необходимо на хората в зависимост от техния характер, навици и т.н. И на всеки ще се обезпечава необходимото, така че всеки да получи неговия адаптиран набор. В крайна сметка на никой няма да се налага да се безпокои за снабдяването.

Как ще управляваме това общество? Възможно е да потрябват нови системи, постоянно намиращи се под въздействие на обкръжението и социален контрол. Така или иначе, всички трябва да се учим как да подобрим себе си и обществото. Това е главното. Постоянно изграждаме обкръжението, и себе си посредством него. И всеки път то трябва да бъде “по-фантастично”, т.е. по-прогресивно в сравнение с мен, изпреварвайки ме само на една крачка и оказвайки своето въздействие.

По такъв начин повдигам себе си на следващата степен на развитие. Постоянно търся този наставник, който сега може да ме възпитава по най-добър начин. Какъв трябва да е неговия образ в моите очи, така че да се уча правилно? Как този образ ще ми въздейства? Как да го сформирам пред себе си? Как да изградя връзка с този образ – със самия себе си, намиращ се на следващото стъпало? Така си представям себе си в по-високо състояние – и тогава се устремявам към него, към подобие по свойства с този образ. Той е изпълнен с милосърдие, любов, участие, топлина към мен, като наставник към възпитаника, – и аз искам да му отвърна със взаимност.

Как да си представя нещо не така илюзорно, а само малко по-възвишено? Поверявам сегашния си аз, в който усещам зло. Искам да поправя този проявен пласт – и тогава виждам неговата поправена противоположност в обкръжението. Отначало виждам в какво нося вреда на ближния, а след това си задавам въпроса: какъв искам да се видя? Искам да поправя отношението си към другите и си представям следващата си степен: “аз + 1” – аз, радеещ за ближния. Това е и образа на обкръжението Това е образа на обкръжението-наставник, образът на поправеното общество.

Така всеки път избирам по-доброто обкръжение. Представяйки си го, започвам да се въодушевявам от тази картина на живота и се привличам от нейните принципи, от нейните ценности. Защото си представям нещо такова, което е по-добро от днешния мен. В това състояние вече съм готов да напредвам, само не зная как. И затова моля за това обкръжението, да ми въздейства със своето осъждане или похвали. Нека ме поощрява, пробужда да вървя към тази крайна картина, която съм си нарисувал във въображението.

Хайде да направим тази схема. Аз живея сред хора, които за мен съставляват кръг за интегрално възпитание. Намирайки се в този кръг, откривам колко съм лош и разбирам, че трябва да се поправя. По такъв начин осъзнавам своето зло в сравнение с обкръжението. А то, на свой ред ми демонстрира следващото стъпало.

Картина на промените

Въпрос: Желаейки да се поправя, сам ли си представям картината на промените, или обкръжението ми я показва?

Отговор: Това е едно и също. Защото аз няма да си изсмуча това от пръстите. Като начало какво ще ми помогне да осъзная злото? Именно обкръжението, в което се намирам. Защото на мен ми е необходим критерий за сравнение. Разпознавам доброто отношение на обкръжаващите към мен и своето лошо отношение към тях. Тази разлика е и осъзнаване на злото.

Тогава изпитвам лошо усещане – под въздействие на обкръжаващите откривам колко съм нисък в сравнение с тях. Защото те пропиват своето отношение към мен с позитивизъм и демонстрират с това по-високото ниво. Те са по-добри от мен, и това засяга моя егоизъм, пробуждайки ме да компенсирам недостатъците, т.е. да уравновеся себе си с обкръжението, да сформирам ответното добро отношение към него. От една страна, усещам изкривяването на егоизма, а от друга, това по безизходност ме подтиква към обкръжаващите, заставяйки ме да се обединя с тях вътрешно, да им се уподобя по свойства, да стана такива като тях.

Всеки път обкръжението ми подава верните примери и, нямайки друг изход, започвам да се привеждам в съответствие с него. Така децата от детската градина приемат нрава на възпитателите. Обкръжението възпитава човека.

При това и самия той трябва да прилага сили, за да се обединява с обкръжаващите го. Но в действителност това не са неговите сили – просто всички заедно въздействаме на всеки, пробуждайки се един друг към естествено единение със средата. И като следствие, във всеки от нас стават промени.

Главното тук е постоянно да проверяваме общия дух, царящ между нас: той винаги трябва да ни увлича към единство, към щастие, към взаимност, към любов. Тогава всеки ще се промени, желае ли това, или не. По своята природа човекът сам по себе си не иска да се обединява и да си дава този отчет. Но, поради липса на друг избор, той все пак встъпва в системата, която го променя въпреки първичния призив на егоистичната му природа. Тези промени не го развалят – системата променя в човека само формата на приложение на собствения егоизъм, направлява го към съзидание, към благото на ближния, обкръжението, човечеството.

В крайна сметка всеки, който преминава това възпитание, променя и строи с това нов свят.

Filed under: Интегрално възпитание | Add Comment →