По моя заповед, по мое желание

Интегралното възпитание – това не е набор от някакви правила, кодекси, условия, които учиш, явяваш се на изпити и готово, вече си възпитан. За съжаление, ние въобще нямаме възпитание, защото то е свързано с подема на човек към следващия етап, а човечеството не разполага с такива средства. Ако отидеш в армията, там те обучават на инстинкти: да действаш така, а не иначе, дори автоматично. Същото е и при астронавтите – без значение кого.

Под интегрално възпитание се разбира, че на човек трябва да му покажат, да го научат как да извлича от природата такива сили, които да му дадат възможност да се издигне на следващото ниво, над това, в което е днес. Тоест, ако днес си егоистичен индивидуалист, то утре трябва бъдеш алтруистична, интегрална част от цялата природа, от цялото човечество.

От къде да получим такива сили?

На това ни обучава интегралното възпитание: как можеш да получиш, да извлечеш от самата природа интегралната сила, която се намира в нейната основа: как можеш да я привлечеш така, че тя да те промени и ти сам да започнеш да влизаш в интегралната система „по своя заповед и желание“, а не въпреки себе си.

Тогава тази интегрална, огромна сила на природата, която лежи в нейната основа, тази сила на отдаване, сила на любов, сътрудничество, ще ти повлияе и изведнъж ще започнеш да се променяш, и по естествен път ще се устремиш към обединение с другите. В теб изведнъж ще се появи съвсем друго отношение към всичко: ще се изменят възгледите ти, парадигмата, в съответствие с които ще започнеш да действаш.

Тоест интегралното образование и възпитание предоставя само такава промяна в човек. По това се различава от всичко останало.

Затова ние винаги подчертаваме, че в нашия свят възпитание изобщо няма. Съществува трениране, налагане на определени инстинктивни действия, предупреждения, ограничения, поощрения, което по принцип не се различава от това, как дресираме животните.

Интегралното възпитание е единственото, което можем да дадем на човек. Наричаме го „интегрално“, защото това е неговата цел. Но по принцип, това е Възпитание с главна буква, когато човек изменя себе си.

Никой не може да измени човека. Затова съществува метод за косвено привеждане на човек към такова възпитание – „чрез тоягата към щастието“. Той не може да се измени инстинктивно: „Тук се чувствам зле – и бягам. Там ми е добре – и тичам натам“.  Това ли се нарича с „тоягата към щастието“? – Не! „С тоягата към щастието“ се нарича, когато все пак го довеждат към възпитание, когато трябва да разбере: „Аз трябва да променя себе си“ – и тогава навлиза в това възпитание.

От предаването „Построяване на социално обкръжение“, 25.09.2012

[90989]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: