Мисълта – мениджър на желанията

Развиваме се в продължение на хиляди години и най-важното в нашето развитие е силата на мисълта. Това е най-високият от всички човешки фактори и именно той отличава човека от неживия, растителния и животинския свят.

Като цяло, умственото ни развитие трябва да съответства на физическото. Ако интелектът надхвърля физическите възможности, значи организмът е болен от нещо. И обратно, ако човек е физически развит, но няма силата на мисълта, той може да бъде опасност за обществото – например, когато телесната сила се комбинира с разум на двегодишно дете.

Възрастта е неизменен критерий, по който проверяваме физиологичното и интелектуалното развитие. Тези две линии трябва винаги да съвпадат, да корелират помежду си. Силата на мисълта не трябва да превишава физическите възможности, а физическите възможности не трябва да преобладават над силата на мисълта. Ако е изпълнено това условие, човек е в хармония: той може да изпълнява своите желания и едновременно с това да разбере кои от тях може да реализира и кои не.

По този начин, зад силата на мисълта стои разбирането: какво искам, кои желания мога и кои не мога да съживя, и кои от тях не си струва да въплъщавам. В крайна сметка, мисълта служи на желанията, които са в основата на моето „Аз“. Именно силата на мисълта разкрива същността на всичко, което искам. Тя сортира желанията, проверява ги и ми представя резултата: „Ето тези желания си струва постепенно да реализираш: част от тях – веднага, друга част – по-късно, а трета – в по-далечно бъдеще“. А някои желания тя „бракува“: „Това е много опасно. Не трябва да се заемаш с тях – ще си навлечеш нещастие, срам и други проблеми, та чак до болести и смърт“.

Мисълта подрежда всичко на мястото му: лесни и трудни желания, дългосрочни и краткосрочни, желания, затворени в мен, и такива, които зависят от обкръжението – неживото, растителното, животинското и човешкото…

Накратко, мисълта не действа сама по себе си – тя се извисява над желанията и ме насочва към правилна реализация на полезните й части. Невъзможно е да разглеждаме мисълта като такава, откъсната от реалността. Напротив, силата на мисълта е предназначена да ми помага в управлението на моите желания, които са точно моето „Аз“.

Освен това, силата на мисълта ми позволява да упорствам и да подхранвам, което и да е желание, за да може то да укрепне, да се отличи, да придобие важност, да ми оказва по-голям натиск. И обратно, мога да отслабя силата на мисълта, да „убия” желанието, като се убедя, че то не е продуктивно.

По такъв начин, въпреки че мисълта е продукт на желанието, чрез контролиране на мисълта, мога да контролирам желанието. Става дума за много сложна система. Всъщност, човек да се научи да използва мислите и желанията си правилно – после да оформи себе си. В края на краищата, всичко останало е пряк резултат от дейността на този механизъм.

Оттук виждаме дългосрочни последици. Например, ако искам да спра да пуша, мога да го направя, като се убедя със силата на мисълта, колко вреден е този навик. Аз показвам на себе си всевъзможни нагледни илюстрации, вслушвайки се в мнението на лекарите, цитирам на желанието си такива доказателства, които всяват страх в него – и по този начин го неутрализират. По същия начин мога да контролирам всички сфери на живота. Не е тайна, че хората могат мислено да убедят себе си към положителни промени или обратно, към заболявания и дори смърт.

След като заговорихме за здравето – разбира се, аз мога да събудя в себе си такива сили, които да ми дадат жизненост и издръжливост. Изведнъж ще се почувствам силен, мощен, сякаш в мен са се проявили свръхестествени сили. А от друга страна, дори и напълно здрав човек може да се „зарази“ с такива мисли, че да се почувства като пред смърт и действително да умре. Силата на умствената издръжливост, упоритост може да убие и да върне към живота.

В такъв случай, как трябва да се справяме със своите състояния? Как да се грижим за психическото и физическото си здраве?

Преди всичко, причините, които го определят, могат да бъдат съвсем различни: отношения с близките, с колегите, със себе си, с когото и да било. И всичко тук зависи от умственото постоянство, което се получава чрез специални упражнения. За тази цел се препоръчва провеждането на семинари. Тъй като близкото общуване е най-убедителния фактор. Седя в група от десет човека, които общуват съгласно указанията на водещия, и по този начин се утвърждават в правилното мнение. За мен това е прекрасно средство за самостоятелно убеждение.

Има специални случаи, когато човек въздейства сам на себе си. Но основният въпрос е: как му въздейства обкръжението? Тъй като всички сме взаимно свързани, всички сме чувствителни елементи на природата, намиращи се под влияние на околните, които така или иначе ни убеждават в нещо. И тук има както позитив, така и негатив. Ако мисля за някого лошо, дори без да разговарям с него – моята мисъл вероятно му оказва влияние. Някои достигат големи успехи в това, благодарение на специална техника, на която се обучават в службите за сигурност и в други институции. В тази сфера се води скрита за очите война, за която не се говори на глас.

Накратко, силата на мисълта – това е една и съща сила на властта. Властта на човек над себе си, на човек над друг човек, на човек над природата. Чрез мисълта можем да имаме власт, контрол над отношенията ни с общочовешките, духовни сили на природата, които чрез своето въздействие ни поставят между живота и смъртта в целия възможен диапазон на състоянията.

Тази система е толкова велика, защото мисълта трябва да придружава всички желания. Както на детето е необходим баланс между физическото и умствено развитие, така и на мен ми е нужно всяко желание да бъде съпроводено от мисъл, а също така те трябва да бъдат уравновесени помежду си. Тогава, благодарение на тяхната хармония, винаги ще ми бъде приятно и комфортно, а всеки дисбаланс в себе си мога бързо да компенсирам. Точно това е психичното здраве: това, което искам, мога да направя; това, за което мисля, мога да поискам, мога да не искам повече от това, което е възможно и подходящо; и обратно, няма нужда да се ограничавам в това, което не излиза извън тези рамки.

Ако човек може да плува в този поток, който тече между невъзможно и непрактично – той живее прекрасен живот в хармония със себе си и другите.

От 88 беседа за новия живот, 24.10.2012

[91230]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: