Единичното скриване също е връзка

каббалист Михаэль ЛайтманБаал a-Сулам, ”Скриване и разкриване на Твореца”: В единичното скриване човек не забелязва добрия лик на Твореца. Но разбира се, ако той вярва, че така или иначе, Творецът му изпраща всичко като наказания за изминали нарушения или за да го облагодетелства на края, ако не смята, че случващото се е за сметка на сляпата съдба или на случая, тогава все пак вижда обратната страна на Твореца.

Такова е единичното скриване – състоянието на човек, напредващ по духовния път. Той още не е достигнал до разкриване, но усеща определен процес и обосновава своите проблеми само с Твореца.

Проблемът е в това, че той не може да оправдае Твореца. За това свидетелства самото усещане на страданията. От една страна, ако човек можеше да оправдае Твореца, той нямаше да страда, а от друга страна, не е възможно да страдаш и да бъдеш благодарен за това. Ако страдаш – значи ти е зле. В нашия свят можеш да усещаш едно, а да говориш друго, но в духовното така не се случва: Каквото усещаш, това и ”казваш”. Ако вътрешно страдаш, никакви театрални жестове не биха ти помогнали.

И така, на мен ми е зле, и това състояние се нарича ”единично скриване”. Какво всъщност ме свързва с Твореца? – Неясното усещане, че тъкмо Той стои зад всичко това. Няма яснота, защото тя изключва лошото усещане. Ако Творецът е разкрит, получавам наслада, а ако е скрит – страдания. Но ако страданията не са толкова големи, за да ме откъснат от Твореца,, мога да ги оправдая.

Нашият съсъд е разделен на две половини: Галгалта  ве-Ейнайм и АХАП. Като следствие, ни въздействат два вида светлини: хасадим и хохма. И излиза, че все пак мога да оправдая Твореца, който, според усещанията ми, постъпва лошо с мен. Отнасям това или за сметка на минали мои нарушения, или за сметка на бъдеща награда – и се съгласявам със страданията за сега.

Тук се крие цял комплекс от взаимоотношения. Доброто ми се вижда като зло и предполагам, че съм го заслужил заради минали свои нарушения, или че в бъдеще ще получа награда за тези си страдания. С разума си, в зависимост от разбиранията си, оправдавам Твореца, и независимо, че изпитвам страдания, все пак си признавам, че те идват от Него, а не от някакви странични фактори. Който и да ми подложи крак, мислено Твореца добавям към рисунката.

Това не е обикновено стъпало и ако човек не слиза от него, то става трамплин за скачане към нещо голямо. Да ни даде Бог да пребиваваме в такова голямо състояние винаги, осъзнавайки, че всичко – и добро, и зло – идва от Твореца, че няма никой, освен Него, че над нас няма власт, никаква друга сила или сляпа съдба. Неговото управление ми се струва лошо, но оправдавам това с някогашните си нарушения или с бъдеща награда. Творецът като любящ баща, който възпитава правилно, се грижи за моето израстване и ме възпитава.

А от друга страна, скриването още е в това, че все пак очаквам някаква полза от своите страдания: или те ще смъкнат от мен предишните ми провинения, или ще ми помогнат да заслужа награда в бъдеще. Но всъщност, Творецът не се нуждае от тях – нито в качеството на изкупване на греховете, нито в качеството на отплата за благото.

И все пак в това състояние човек се стреми към отдаване, оценява го, и държи правилната посока към него. При това му действат две сили: скриване, предизвикано от собствените непоправени желания, и някакъв блясък от присъединяването към обратната страна на светлината.

От урок по статията ”Скриване и разкриване на Твореца”, 02.10.2012

[89378]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: