Откъс

Първо, на всички трябва да е ясна целта: резултатът от събранието трябва да бъде достигането на свойството на любовта към другарите, когато всеки от тях ще се пробуди за това да обича другиго. В понятието любов има 2 нива:

1. Естествена любов – за нея човек не трябва да прилага усилия. Трябва да се пази да не наруши природата.

2. Любовта, възникваща вследствие на това, че един прави добро на другия. Също е естествена, защото подаряващият подарък предизвиква с това любов към себе си. Затова, когато се събира група, която иска заедно да работи над любовта към другарите, всеки трябва доколко е възможно да помага на другия.

Всичките другари са различни, и макар всички да имат различни причини за лошо настроение, в едно всички са равни: всеки от тях има нужда от добро настроение.

Затова на всеки е възложено задължение да мисли с какво може да създаде добро настроение на приятеля, за да може след приключване на срещата, всички да се усещат бодри и окрилени, заобиколени от общата обич. В противен случай, у всеки ще възникне желание повече да не идва на такива събирания.

От това следва, че всеки трябва да се старае да внесе в групата приповдигнато настроение и надежда, да придаде енергия на групата, за да може всеки неин член да си каже, че сега започва нова страница в работата си. И макар че до идването на събранието той е бил разочарован, сега другарите са му предали дух на живот, пълен с надежди, че ще постигне с тяхна помощ ново състояние, защото е получил сили от групата и е изпълнен с увереност в успеха. И винаги в групата трябва да има радост, увереност, защото другарите изучават законите на природата и приложението им за постигане на най-съвършеното състояние.

Ако човекът свари групата в падение, трябва да ги оправдае и да се постарае по всякакъв начин да ги подкрепи. Да ги накара да говорят за величието на целта – за разкриването на съвършенството на природата, чрез своето уподобяване на нея в свойството на отдаване и любов, в работата срещу своя егоизъм, който им рисува неуспехи, специално с цел те се издигнат над него.

Сам човек не може да се издигне над егоизма си и тази мрачна картина на живота, която той ни рисува. Виждаме, как целия свят е потънал в проблеми и депресия. И само усещането на целевата насоченост на такива състояние ще ни издигне над това. И колкото по-голяма е групата и нейната външна (женска) подкрепа, толкова по-силно е нейното влияние на всеки другар.

Всеки трябва да се усеща като най-малък от всичките другари – тогава ще може да получи впечатление (за бъдещето) за величието на целта от всички.

Всеки трябва да превъзнася достойнствата на другарите и да ги почита, сякаш те са най-великите хора в поколението – тогава обкръжението ще въздейства върху него и ще му дарява силите и важността на целта. И тогава качеството на групата ще натежи над най-голямото външно количество с ниските му цели.

Ако на някого е необходима помощта на другарите, той трябва да каже за това на най-близкия си другар, а той трябва да поговори с групата, но не по време на събранието.

Ако човек вижда, че другарят го пренебрегва и още повече, когато разбира за злословието му – той трябва да се наведе, да го оправдае. С помощта на това усилие той плаща, както е казано “купи си другаря”. Ясно е, че всички сме егоисти, но аз желая да изоставя тази природа, затова не ми е важно, че другарят говори лошо за мене и ме ненавижда. Желая да купя обичта на другарите, за да премина поправянето, да обикна другия и да стана подобен на природата. Затова, когато човек полага усилия и оправдава другаря, той получава от природата сили да обикне всеки другар.

[73443]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - No Comments→

Ако можехме да постигнем истинското величие на природата, съвсем нямаше да ни е трудно да се откажем от егоизма си и да станем също толкова отдаващи и любящи като нея.

Трудността се състои в това, че оценката за величието на природата, която поражда и управлява всичко, зависи не от самия човек, а от неговото обкръжение. Ако неговото обкръжение е проникнато от усещане за величието на природните сили, той усеща достатъчно сили в себе си да преодолее своя егоизъм.

Но когато човек вижда колко лекомислено се отнася към природата обкръжението му, към нейните закони и целта й да доведе човека до подобие с нея, той също пренебрегва това знание и престава да го усеща като важно и после изобщо престава да го усеща.

Затова получаването на усещане за величието на целта (постигане на подобие с природата в свойството на отдаване и любов) от обкръжението, представлява необходимо условие за напредването. За целта човек трябва:

– винаги да се вслушва и напълно да цени обкръжението – затова той трябва да се усеща като най-малък от всичките другари, защото само малкият получава от по-големия;

– да се стреми да увеличава обкръжението, количествено или качествено, в своите очи, за да се впечатли чрез него от величието на целта – затова трябва да превъзнася достойнствата на другарите и да ги почита като най-великите в поколението. Тогава обкръжението ще въздейства като голямо, защото качеството е по-важно от количество.

[78520]

Filed under: Баал Сулам, Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - No Comments→

Ако свикваме с лъжата и измамата, то вече не можем да не лъжем нито другите, нито дори себе си, дори насаме, и вече не можем да определим къде е правдата, а къде – лъжата.

И макар че ни се струва, че лъжем другаря, в действителност лъжем природата, защото ние винаги се намираме в нея, в нейната сфера и взаимодействаме само с нейните сили. Само че го забравяме и не го осъзнаваме. Но системата от природните сили реагира на лъжата ни и затова получаваме обратни отрицателни реакции.

Природата нарочно е създала в нас илюзията, че не съществува нейното абсолютно управление, за да се усещаме съществуващи отделно от нея, в противен случай бихме напълно се подчинявали на нея и не бихме могли да станем самостоятелни. Но в действителност, тя винаги и във всичко ни управлява.

И затова, лъжейки другаря, сякаш лъжем системата на природното управление, а натъжавайки другаря, натъжаваме нея. И обратно, ако човек е свикнал да казва истина това му донася полза в отношенията със системата, която го управлява, и той постепенно ще започне да я усеща, да влиза с нея в двустранни усилия и действия, чак до пълното осъзнато сливане.

[78627]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - No Comments→

Другарската любов притежава множество чудесни свойства:

1. Помага ни да излезем от любовта към себе си и да възлюбим ближния.

Трябва да знаем, че любовта към ближния и работата за благото на ближния не е цел, както го разбират еснафите, а е необходима само за поправяне на егоизма и за получаване на свойството отдаване и за издигане на нивото “човек”, за да усетим царуващото на това ниво добро и наслаждение в своя съвършен вид, без недостатъка и срама.

2. Обединявайки се в групата, другарите получават сила, даваща им възможност да осъзнаят важността на издигането над своя егоизъм – от егоистичната любов към себе си към безкористната любов.

Масите са възпитавани първо да се устремяват към обединението заради страха и наградите, но после започват да разбират, че в самата любов към ближния е скрито особено висше състояние. Затова е необходимо постепенно да бъдат възпитавани в посока единение, а след това, самото единение ще им донесе осъзнаване на ценността на свойството отдаване и любов.

Законът на Природата е такъв, че индивидите по естествен начин подчиняват своето мнение на мнението на болшинството. Затова е необходимо да създадем свой отделен неголям единен колектив, свое общество, което чрез мнението си да държи всеки другар в мнението на това общество, и да го защитава от масовите егоистични мнения. В такъв случай те ще могат да работят в посока получаване на любовта към другарите, с намерението след това да стигнат и към общата любов, което представлява главната цел.

Следователно този, който се стреми да достигне безкористното намерение в своите желания, трябва с предпазливост да избира своите връзки. Трябва да се старае да се обединява само с тези, които вече разбират, че намерението като цяло трябва да бъде заради подобието с природата, заради общо отдаване и любов, а не заради собствената изгода, и че любовта към ближния е само средство за постигане на общата любов.

Ако човек не се намира постоянно в съединение със своите другари, тогава му е много трудно да се удържа в стремлението към отдаване. Защото той може изведнъж да се зарази от мисълта, че има смисъл да върви по пътя на болшинството и не си струва да се откроява от общата маса, макар че докато е бил съединен с другарите си, е мислел по друг начин. В момента, в който човек губи връзка с малката си група, той веднага попада под влияние на общата маса и приема мнението им, мнението на болшинството хора по света.

Всеобщата многостранна криза ни подтиква към промяната на нашето отношение към света, което ни довежда до решение да променим егоистичната си природа, която може да бъде променена само в групата, с цел да постигнем съответствие с природата, с нейното свойство на отдаване и любов.

3. Има особено предимство в сливането на другарите. При сливане, мненията и мислите преминават от единия към другия, затова всеки включва в себе си силата на другия. И по този начин всеки разполага със силата на цялата група. Тоест, всеки човек, представлявайки единица, все пак, обладава всичките сили на групата.

[73439]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Принципи за работа в група - No Comments→

Телевизиона програма с Михаел Лайтман

„Нов живот“

С водещ Орен Леви

27 декември 2011 г.

Радост от родилните мъки

Приближаваме се към период, в който ще има изключително много хора, търсещи работа. Дори и днес в света има 200 милиона безработни, а в течение на следващата година това число се предполага да стане катастрофално. Тези хора представляват проблем за самите себе си, за обществото, за правителството – започвайки с депресия, до кървави революции и войни.

Затова нашата организация, занимаваща се с въпроса за интегрално възпитание, подготвя курс, предназначен за човека, загубил своята работа, благодарение на който той ще може да преоткрие себе си на фона на изменящия се свят, започвайки да усеща и разбира своето място в него: сред най-близкия кръг от хора, в човешкото общество, в страната, която живее и в съвременния свят.

Ние смятаме, че подобен род беседи са необходими, защото без тях светът се отправя към катастрофално положение. Да допуснем, че вече ни се е отдало да убедим правителствата на отделните страни и въобще, целия свят, в необходимостта от подобна стъпка и въвеждане на курс за всеобщо интегрално възпитание. И една от страните одобри този проект, разбере неговата полза и отсъствие на друг изход, а за провеждането на този курс се събере една група от безработни, 30-40 човека, получаващи от своето правителство стипендии за обучение.

Какво бих им казал на нашата първа среща, за да им помогна да осъзнаят протичащите изменения, да разберат и възстановят своя живот?

Преди всичко, бих искал да им кажа, че много се радвам за нашата среща. Възможно е да разглеждаме случващото се като трагично събитие, причинено от неблагоприятни причини, а те не биха дошли да се учат, ако не са били принудени. Но нека да разгледаме това състояние като радостно, а не като кризисно.

Не големите проблеми са ни довели тук сега, а обратното, намираме се на прага на един нов живот – радостен и щастлив. А затова трябва много добре да разберем какво се случва с нас: с целия свят като цяло и в частност, с всеки един от нас, и защо това се случва.

Явяват ли се произтичащите неприятни събития, с които се сблъскваме в живота си, резултат на взети от нас погрешни решения или това е закономерна и обща тенденция на развитие, която е довела до благоприятен резултат.

Ние наричаме нашето общо състояние „криза” – това е глобална и интегрална криза, в икономиката, образованието, културата, науката, финансите, във всички области на човешката дейност в този свят. Всъщност, думата „криза” не изглежда толкова страшна. Тя означава ново начало, подобно на раждането.

Знаем от жизнен опит, че при прехода от едно състояние в друго, винаги е трудно да се отделим от предишното състояние – това се случва дори когато сменяме работа или променяме нещо в живота си. Привързани сме към своите навици, а ако вече има някаква установена система, която действа, то за нейното поддържане не се изискват много сили, защото по природа сме лениви.

Нашето его се стреми към надежден, стабилен и вече установен порядък. Затова преходът към нещо ново е винаги неприятен. Е, освен ако не сме съвършено уверени, че той ни осигурява добро бъдеще и е лесно осъществим. Но ако е трудно и преходът е опасен, а бъдещето неясно и непредсказуемо, то това е едно трагично състояние.

Затова нека преди всичко да погледнем дали действително нашето положение е толкова лошо и трагично, и дали сме изправени на прага на огромни проблеми, силни наводнения, земетресения, цунами, изригване на вулкани, с които ни плашат еколозите, кръвопролития по улиците и пълен безпорядък?

Или просто се създава нов порядък и всичко, което се случва с нас сега е като раждането на този нов порядък, който все още не виждаме. И всичко това, което сега се случва с такова напрежение и усилие, без да има някакво решение, просто трябва да се роди в нова форма. А трудните състояния се случват, защото те са подобни на процеса на раждане на дете.

Досега то спокойно се е развивало вътре в майката – в надеждно и защитено място. Но преди самото раждане става много неприятен процес. Майката усеща напрежение и силни контракции. А детето усеща силен натиск. Те започват да оказват натиск един на друг, до такава степен, че не могат да се търпят един друг.

Детето чувства, че трябва да излезе от майката. Ако се опитаме да усетим това със своите усещания, то бихме казали, че за него е невъзможно да остане вътре в нея. А и тя също не го иска и не може да го удържи. В следствие на това взаимно отблъскване се случва процесът на раждане и детето се ражда в светъл и прекрасен свят, където го обгръщат с огромна любов. Така то придобива нов живот на един нов етап.

Вместо да бъде парче месо в няколко килограма – животно, развиващо се вътре в друго животинско тяло, то сега тепърва става човек! Макар и съвсем малко и не разбиращо какво се случва, то започва нов живот.

Това много прилича на случващото се с нас сега. Нашето състояние е като родилни мъки за раждането на един нов свят. (more…)

Filed under: Интегрално възпитание - No Comments→

Съвременното егоистично възпитание заличава уникалността на човек. Филми, вестници, медии и интернет – всичко служи за това. Смяташ, че интернет ти помага да поддържаш връзка с другите, а в действителност той ти помага да бъдеш като всички останали. Той затваря по най-лош начин в себе си целия егоистичен, интегрален свят, в резултат на което всички ние сме взаимосвързани и всички сме едни и същи. Трябва да признаем, че интернет подпомага развитието ни и ни приближава до края на поправянето, тъй като разкрива злото – но по лош начин. От Мрежата получаваме стандартни примери и съставяме стандартен смисъл. „Виртуалната машина“ ни щампова с едно лице, като матрица.

В духовното, напротив, ти по никакъв начин не си подобен на друг. Ти си абсолютно оригинален и никой не може, не е в състояние да се намеси в това. Тъй като всички ние имаме различна настройка, работим на различни честоти и не се пресичаме, не сме във връзка по свойства. Във всеки има десет сфирот, но те се подразделят на десет и на още и още – и в крайна сметка, всеки е огромно кълбо от преплитащи се връзки. Всеки със своя мярка, свое качество. Може да приличаш на другия, но по никакъв начин не си му равен.

Въпрос: Но нали и в духовното обкръжение се въздейства върху човека?

Отговор: Там обкръжението само те насърчава да използваш своята изклюителност – и нищо повече. В нашия свят рекламата постоянно ти натрапва нещо, а в духовния – другарите само те пробуждат, „подбутват“ с помощта на завист, страст и амбиция, а ти действаш сам, вътре в себе си. Все едно ти дават акумулатор, но двигателят е твой, детайлите на възприятие – твои.

Въпрос: В нашия свят в стремежа си също използвам тези желания, които пробуждат в мен. Не е ли така?

Отговор: Не. Тук се се стремиш към шаблонен пример, който показват на всички. Демонстрират ти определен стандарт, а ти волю-неволю го реализираш – в облеклото, в поведението, а най-важното, във вътрешните си представи. Искаш или не, примерът действа.

И затова разработваме интегралното възпитание, където пример ще бъде „кръглата“ система, в която всички сме взаимосвързани. С това трябва да развенчаем всички останали примери. Иначе просто няма да оцелеем.

Въпрос: Но нали и в интегралното възпитание ще искам да приличам на някого?

Отговор: Всеки трябва да се уподоби на някого, който е по-преуспял. Например, като се занимаваш с културизъм, черпиш пример от Шварценегер и стимулиране от обкръжението, което го уважава. Заместваш своите желания под външния натиск и ги реализираш. С други думи, егоизмът те тласка напред и ти „извайваш“ себе си според общопризнатия образ и подобие – по примера на Шварценегер. Казали са ти, че трябва да бъдеш като него – и ти работиш върху себе си, за да приемеш неговата форма.

От друга страна, във вътрешната работа реализираш своите свойства, като ги преориентираш с егоцентризма навън. Това ти позволява да ги използваш по различен начин, да контактуваш с обкръжението по-различно. Придобиваш уникална възможност и изграждаш нещо ново. И въпреки че групата е еднородна, ти се свързваш с всеки един от другарите чрез собствените си свойства и тези връзки при всеки са различни. В крайна сметка, всеки има своя вътрешна памет.

А освен това, тук в теб не е заложена егоистична „картинка“, намерението да използваш другите. Напротив, превръщаш го в отдаване. И това зависи от твоите усилия, от това, доколко се издигаш над себе си. Всичко това е много лично и никой, дори по-висшият парцуф, не може да помогне в това на човек.

Казват ти, че трябва да се уподобиш на Даващия. Но къде е този Даващ? Призовават те да се обединиш с другарите си като един човек, с едно сърце. Но откъде да вземеш пример? Къде е еталонът?

Затова пък, до болка слушаш от обкръжението: „Ако не направиш това, нищо не струваш“. Как да стане? Защото няма модел за подражение. Вече хиляди пъти си прочел всяка статия – и както преди нищо не разбираш.

Всичко това е, за да търсиш сам. Обкръжението само те “подбутва”, и нищо повече. Другарите няма да ти дадат постери за стената, такива като с Шварценегер. Няма нагледен пример и ти не знаеш какво трябва да направиш. Просто беда.

И затова постоянно търсиш: „Може би така? А може би иначе? Как ли изглежда Творецът? Какво е това свойство отдаване? Как да се издигна над разума? Аз нищо не знам! Дайте ми поне нещо да видя, да почувствам!“ Духовното не се отчита от нашите сетива.

Това е истинската самореализация. Без натиск, дори и от Учителя. На урок той може „да се изкаже“, но във връзка с теб лично – никога. Не може да се навлиза във вътрешния свят на човек.

Въпрос: Значи трябва да достигна до отчаяние, не намирайки примери?

Отговор: Търси, не се отказвай. Примерът е заложен в групата и ще го намериш, ако се отдадеш на това търсене: „Трябва да го намеря. Образът на Твореца се крие там, сред другарите, в тяхната взаимна връзка“. Не го виждаш, но ако префокусираш погледа си, той ще се прояви, както в стерео изображение.

Това е твоята вътрешна работа и до нея никой няма достъп. Тук си само ти, изграждащ отношение към това, което се нарича „група“. Присъединяваш се и работиш там, докато не намериш образ, подобие – свойството отдаване: неговите граници, неговата същност, впечатлението, което оставя.

Въпрос: Но защо крият от мен този пример?

Отговор: А как да ти го покажат без подобие на свойствата? Творецът е пред теб. Свойството отдаване, висшата светлина запълва всичко. Поискай да получиш пример, приведи себе си в минимално съответствие, направи усилие (това се нарича молитва) – и Той ще ти помогне.

Тогава ще Го видиш, но вече с вътрешно зрение, много по-ясно, „школа“, проявяващ се във всички усещания, проникващ в далечината, хиляди пъти по-ясно от нашето зрение, което показва само външното и не ни дава  дори най-малка представа за вътрешното…

От урок по статията “Мир в света”, 12.09.2012

[88239]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Следва да се умножава любовта към другарите, защото не е възможно да се постигне постоянна любов по друг начин, освен чрез сливане, в съединяване чрез здрави връзки, а това може да стане само ако се стремите да унищожите егоистичното отхвърляне, наричано “любов към себе си”, което ви разделя.

Ако двама вървят право един срещу друг, те се устремяват един към друг по една линия, която включва двете техни, взаимно отричащи се линии, и стигат до средната линия, която включва двете линии едновременно.

А когато почувствате, че се намирате на бойното поле със своя егоизъм, всеки ще усети нуждата от помощта на другаря, без която силите му постоянно отслабват – когато разбират, че трябва да спасяват своя живот, всеки забравя за себе си, и мислят заедно, свързани от една мисъл: как да преодолеят врага.

[79515]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - No Comments→

В стремежа си да се издигнем над егоизма, за да съответстваме на природата, на нейното свойство на отдаване и любов, трябва да се пазим да отлагаме поправянето си “за после”. Към това ни подтиква нашият егоизъм, съпротивявайки се на нашето усилие да го намалим. А този, който отлага своето поправяне от “днес” за “утре”, ще открие едва години по-късно грешката си чрез отсъствието на напредък.

Причината за такъв пропуск е в пренебрежението към усилията за любов към другарите, към необходимото и достатъчно средство за поправяне на целия ни егоизъм.

Необходимо ни е да осъзнаем каква велика сила се крие в единството на групата и във всеки от другарите, защото имаме работа не с другарите и с групата, а с великата сила на природата, насаме с която се намира всеки от нас, и само илюзията на заобикалящия ни свят и на неговите части ни обърква и скрива от нас великите сили и свойства на природата, нейната система на управление, която кара всеки от нас да постигне свойството на отдаване и любов.

И ако съединим нашите сили в това, да виждаме във всеки представител на природата, тогава в събранието на братята, в любовта и дружбата, ще разкрием силите, променящи ни по подобие на висшата сила на природата.

[79150]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - No Comments→

“Колко хубаво и приятно е братя да седят заедно” – това са другарите, които седят заедно, не отделяйки се един от друг. Първо, те изглеждат като хора, които враждуват помежду си и желаят да се убият един другиго. Но после се връщат към братската обич. И тогава възкликват: “Колко хубаво и приятно е братя да седят заедно”. И така достигат подобие със системата на интегралната природа и започват да й съответстват. А в своята обща любов разкриват същината на природата, нейното съвършенство и вечност.

[79361]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Принципи за работа в група - No Comments→

Ако независимо от всичко останало отхвърлим всички измислени дейности и мислим само за това, как да съединим сърцата (желанията) в едно сърце (желание) от любов, за да покрие тя всички недостатъци, които ни се струват такива, спазвайки условието “Възлюби ближния както себе си”, тогава ще разкрием единната система на природата и нейната сила и любов, които ще напълнят нашето общо желание (сърце).

[79242]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - No Comments→

Въпрос: Какво e “сърцето на групата”?

Отговор: Сърцето на групата са общите желания, които могат да бъдат във взаимна и предана връзка помежду си. И сега те могат да използват заедно този егоизъм, над който всеки един се е издигнал, и да пренесат тези желания в жертва. Тоест у тях се е появява работа в Храма, в техния общ дом, в общото желание. А там вътре, в сливането помежду си, те разкриват сливането с Твореца.

Самото сливане между другарите е съсъд, а като обобщение на всички тези съединени желания се проявява сливането с Твореца. Както е казано: „По Твоите действия ще Те познаем“ – в съсъда се разкрива светлината.

От урока по “Предисловие към книгата “Паним Меирот” , 11.09.2012

[88147]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво се разбира под образа “Адам”: мисълта или визуалния образ?

Отговор: Под образа “Адам” се разбират две части: желанията и мислите, т.к. ние се състоим от сърце и разум.

Трябва да се разбере, че желанията ни са първични, те диктуват хода на нашите мисли. А мислите в нас се развиват според желанията.

Както се казва в поговорката “колкото повече те бият, толкова по-умен ставаш”, защото желанието да се измъкнеш от страданията развиват човека и той става по-находчив, по-умен, търси възможност или по някакъв начин да се избави от страданията, или да се напълни с желаното. Затова разумът, колкото и да е висок и уважаван от нас, е само слуга на желанията и е предназначен само да ги обслужва.

Но ако е така, значи трябва да си поставим някакви по-високи желания. Тогава и нашият разум ще се приповдигне, за да ги достигне. Да предположим, че в група от десет човека искаме да се издигнем до такова ниво, че да имаме едни и същи желания – над телесните и материалните.

Материалните желания, всичко, отнасящо се до нашия живот, оставяме вкъщи. В момента, в който групата се събере, влезе в помещението, студиото, класната стая, които могат да се нарекат лаборатория – край. Вратата се затваря, няма никакъв външен свят, има ни само нас, сякаш летящи с някакъв звездолет неизвестно накъде и за колко дълго време. За нас сега не съществуват понятия нито за време, нито за проблемите от този живот – нищо.

Задаваме си друга цел – как да извадим от всички нас онази структура, която се нарича “Адам”.

Какви желания можем да имаме? – За сливане, за всеобщо съединяване, защото се стремим да се превърнем в едно цяло.

Тъй че разбираме, че тази структура ще бъде подобна на Природата, която днес все повече и повече ни се явява като нещо интегрално, цялостно, единно. Тъй че ще се чувстваме по-добре и по-комфортно.

Ще започнем да разбираме тази Природа. Ще започнем да я четем. Тогава, ако ще гледаме на природата, изхождайки от тази единна, интегрална система, която създаваме, ще започнем естествено да я възприемаме, инстинктивно да я следваме, и ще видим, че трябва да се организираме по съвсем друг начин дори на своето еснафско, материално ниво.

Нека да си зададем такива желания, т.е. да поискаме да се издигнем над себе си, въпреки всичките ни земни пориви и надежди.

Трябва да се извисим, да увеличим нашето общо интегрално “нещо” над всичко останало и земно. В това трябва изцяло да се подкрепяме взаимно.

Oт беседата за интегрално възпитание, 02.03.2012

[87850]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Общата душа "Адам", Практическо обединение - No Comments→

Трябва да изградим системи, които постоянно да пробуждат групите. Ако е казано, че разликата между човек, който напредва със собствена скорост, и човек, напредващ като животно, което пробуждат отвън, е в това, че човекът ускорява своя темп на развитие – колко пулсации във всеки един момент той обработва, колко той напредва, колко стъпки прави за една минута, то на нас ни е възложено единствено да пробуждаме сами себе си по всякакъв начин.

Както казва Рабаш, ако сега извикат, че ти гори къщата, ти няма да седиш и вяло да поклащаш с глава, няма да останеш да подремнеш още няколко минути. А ще скочиш и ще хукнеш да се спасяваш.

Разбира се, това състояние ни се струва нереално. Защо? – Защото зависи от обкръжението. Ако обкръжението е спокойно – дори и да желая да се пробудя, аз идвам тук – и заспивам. Какво да се прави… Не мога да се съпротивлявам на тази атмосфера.

Затова всичко зависи от обкръжението – как човек ще се пробуди. Ако той не се пробуди, ще напредва по обикновения път, когато му дойде времето (беито). Цялото ни поправяне е чрез ускоряване на времето. За всеки човек са определени състоянията, в тях промяна не може да има. Изменението става за сметка на подготовката на човека. Тъй като състоянието е разкриване на решимо (на информационен ген). Ако решимото се разкрива и искам да го реализирам, да се издигна, да го превърна в стъпало, то трябва да бъда подготвен за това. А ако не съм готов, то решимото идва, отхвърля ме или ме отделя. Тогава следващия път ще ми се наложи да направя две крачки, по-следващия път – три и така всеки път се озовавам във все по-голямо отделяне и изоставане.

Това засяга целия свят, тъй като с останалите нямаме никакви сметки. Ако те не са получили пробуждане за духовното, точка в сърцето, способността да ускорят развитието си, то на какво ще реагират те, за какво ни е да ги пробуждаме…?

Затова на тях им действа общата светлина, предизвикваща кризите, всевъзможните проблеми и беди – във всеки народ, във всяка част на човечеството, а също и във всеки отделен човек, в неговия частен живот. Но това не се нарича лично управление. Личното управление е, когато има връзка между човека и Твореца.

От урока по книгата “Зоар”, 12.08.2012

[85313]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Човек е социално същество. Казано с други думи, той зависи от всички, а всички зависят от него. Но това се разкрива постепенно.

Цялата история на човечеството всъщност е разкриването на социалната ориентираност на човека. Слизайки от дървото, той е живял в семеен, племенен социум, а след това последователно е разширявал своите граници. От една страна, в него се е развивал егоизмът, отделяйки го от останалите, и се е утвърдил в сосбствените си придобивки: свой дом, свое поле, камили, коне, овце, слуги…

А от друга страна, човек ставал все по-зависим от другите: един е бил ковач, друг е обущар, трети шивач, четвърти земеделец и всички те били зависими един от друг на човешко ниво, на ниво обмен на стоки и услуги. Независимо, че действително човек нищо не желае да дава, а иска само да взема.

Така са започнали да се въртят колелата на глобалния механизъм – от безизходица, независимо, че никой не е изгарял от желание да съгласува с останалите своите действия. През цялата история социалното развитие е вървяло по тези две линии: на все по-голямата взаимозависимост и на все по-голямото егоистично изолиране. Хората са се ограждали с градски стени, с държавни граници – докато този необратим процес не се оказа в задънена улица: благодарение на големия егоизъм, всички ние сме зависими един от друг. Ето какво се разкрива в наши дни, на полета на двете тенденции, започнали от незапомнените времена на човешкото развитие.

Днес нямаме избор: изцяло сме ”вързани” един за друг и изцяло се ненавиждаме един друг. Макар все още нито едното, нито другото изцяло да се е проявило, трябва да го осъзнаем. Всъщност, това се разкрива посредством висшата светлина, възвръщаща ни към Източника, когато се стараем да се обединим помежду си, за да се издигнем към Него, насреща Му.

Да допуснем, сега пристъпваме към всеобщо, мащабно, човешко обединение. Какво ще ни даде това? След като видим първите преимущества, ще забележим също, че сме много далече от него и че сме пропити от злоба. Тъй като доброто и злото се измерват едно спрямо друго. И затова всеки път, като се устремяваме към доброто, към единството, ще показваме все по-новото зло – това се нарича ”войната на Гог и Магог”…

По принцип, нашият общ механизъм функционира и сега, ако погледнем на него от друго стъпало на анализа. Колелата се въртят, детайлите работят. Цялата работа е в това, съгласен ли си с действията на тази машина, в зависимост от това, доколко те ти се разкриват? Тъкмо така е желателно да се разглежда ситуацията – от малко по-зряло ниво.

От урок по статията ”Мир в света”, 10.09.2012

[88075]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация - No Comments→

Откъс

Виждаме, че има хора, които дълго време прилагат усилия в постигането на другарска обич, но все още не са достигнали състоянието на общата обич към природата, към нейното свойство на отдаване и любов. В другарската обич те могат да разкрият незначителен напредък, но в любовта към природата не виждат никакъв прогрес. Обаче и в другарската обич има стъпала.

Да предположим, че любовта към природата е трети етаж, а любовта към другарите е втори етаж. Вторият етаж включва в себе си поправяния на егоистичната природа на човека, след което той ще може да усети любовта към цялата природа.

Но ако човек смята, че главното е да се качи на 3-тия етаж, то за него 2-рият е товар. Никак не го интересува, какво ще намери там, макар че е чул, че без поправяне не е възможно да се усети висшата сила и стъпалото на природата, но в сравнението с 3-тото стъпало 2-то е нищожно и каква всъщност е разликата в неговите очи на какво учат на втория етаж?

И всичко тава без да отчита, че му обясняват, че отначало чрез поправянията се постига обичта към другарите, а след това общата обич към природата. Но човекът не отдава никаква ценност на другарската любов, а гледа на нея като на допълнение и насилствено работи в нея, и винаги по време на събиранията чака кога ще настъпи времето за раздяла.

В такъв случай той не излиза от себелюбието и не достига любов към ближния. Любовта към другарите той реализира не от обич, а от страх, че няма да достигне общата любов към природата.

Който желае да постигне равновесие с природата, да се отнася към нея по същия начин, както тя се отнася към нас, казано на човешки език, да й достави удоволствие, което, разбира се, се казва само по отношение на човека, на неговите усещания – той разбира, че любовта към другарите е необходимо стъпало, защото само благодарение на нея той излиза от себелюбието и получава любов към ближния, след което ще може да се удостои с обща любов към природата.

В любовта към другарите явно се разкрива проверката на любовта – дали тя е към себе си или към другарите. И след като се научи на това, след като се поправи, човек вече ще може да провери себе си и да се поправя в безкористна, всеобща любов.

[73426]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - No Comments→

Откъс

В нашия свят виждаме, че човек има желания и потребности, които касаят самия него и идват от неговите вътрешни нужди, а има желания, които човек получава отвън. Тоест ако около човека няма хора, които биха породили тези желания у него, той самият никога не би почувствал, че това не му достига, и само заобикалящите пораждат у него тези желания и потребности.

Например, дори да няма никого наоколо, човек пак ще иска да яде, да пие, да спи и т.н. Но ако наоколо има и други хора, тогава се появява понятието за срама, т.е. той е задължен да пие и да яде това, което другите го карат. И това особено се забелязва в примера с облеклото: вкъщи човек ходи с това, което му харесва на него, а когато се появява в обществото, трябва да е облечен така, както е прието там, а не по друг начин, защото срамът го принуждава да съответства на общоприетите норми.

Същото е и при промяната на вътрешната природата на човек от егоистична на отдаваща и обичаща ближния – дори и човек да има осъзнаване на такава необходимост, той няма сила да реализира своето малко желание.

Но може да увеличи и да заздрави това желание с помощта на влиянието на заобикалящите го, ако се присъедини към хората, които, както той вижда, също имат стремежа към същата цел. В такъв случай, желанието, овладяло заобикалящите го хора, поражда и усилва собственото му желание и осъзнаването на необходимостта да се промени, тогава неговото желание достига силата, необходима за достигането на целта. И не е възможно да получиш по друг начин тази голяма сила по преодоляването на своя егоизъм, освен с помощта на “любовта към другарите”.

Но трябва да се пазим да не попаднем в група с хора, които имат друга цел, които не проверяват себе си и същината на своите усилия – дали те водят към чист алтруизъм. Проверката се състои в това, всеки да получава от приятелите усещане за недостиг на алтруизъм и винаги и навсякъде да търси възможност да увеличи силата на своя алтруизъм.

Но е необходимо да се пазим да получаваме помощ и да следваме случайни и непроверени външни сили, защото нашият егоизъм е склонен да следва заобикалящите. А за да следваме алтруистичната група е необходимо винаги да вървим срещу егоизма, издигайки ценността на алтруизма.

Но истински алтруизъм означава, че човек прави всичко не заради някакво възнаграждение, а само за благото на останалите. И тук му е необходима обединената сила на групата – силата, която се разкрива чрез тяхното обединяване.

[73420]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - No Comments→

Баал а-Сулам, “Мир в света”: Всеки индивид в обществото е подобен на зъбно колелце, свързано с други зъбни колела, които образуват единен механизъм.

Една предавка сама по себе си няма свобода на движение, а е включена в общото движение на предавките, устремена в зададената посока, за да може механизмът да изпълнява общата задача. Ако зъбното колело се счупи, неговото счупване се разглежда и оценява не по отношение на него самото, а според неговите функции и значение за механизма като цяло.

Да речем, че ти си винтче в двигател и си се строшил. Тогава заедно с теб се поврежда целият двигател. В резултат на това, автомобилът заедно с пътниците остава на едно място, а дори блокира пътя на другите коли, където също има пътници. И всичко това – заради един малък винт.

В английската армия е имало такъв случай, когато кралят е загубил битката заради счупена подкова. Конят му започнал да куца, това внесло объркване в редиците на войските и определило изхода на битката. След това се изяснило, че един счупен пирон е станал причина за разгрома и гибелта на хиляди хора.

Каква е цената на гостоприемното винтче? То струва само щети, които могат да причинят счупване или неизправност. Оказва се, че по своята ценност ти си равен на целия свят – заради теб страдаме всички ние. И обратно, ако вършиш своята работа, всички достигаме до края на поправянето. Така че ти си ни неимоверно скъп, защото всичко зависи от теб.

С други думи, всеки струва колкото целият свят – както по отношение на неговата полезност, така според вредата, която може да причини.

От урока по статията “Мир в света”, 10.09.2012

[88079]

Filed under: Древен Вавилон, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята - No Comments→

В статията ”Тяло и душа” Баал а-Сулам ни обяснява объркването, което е характерно за представите на човечеството за душата и тялото.

Тази тема вълнува много хората: ”Какво всъщност е моето АЗ, когато живея тук? Какво ще се случи с мен след смъртта?”. Животните това не ги интересува, те нямат подобни мисли, защото не усещат времето извън периода, случващ се в природата, не се издигат над нея. А при хората, редом с усета за живот, съществува и чувството за откъсване от него и оттук се поражда въпросът: ”Какво се случва зад тези предели?”. Тъй като всъщност принадлежим на вечния свят, затова в света на личната причастност си задаваме и съответните въпроси. Те могат да бъдат с различна сила, но всички ги имат.

Като следствие, хората са формирали различни теории и концепции. В света се наброяват няколко хиляди религии, вероизповедания, концесии и т.н., които Баал а-Сулам разделя като цяло на няколко вида:

• Някои смятат, че няма никаква душа, а тялото е „машина”, ”торба” от химически съединения, пронизани от електро-импулси.
• Други предполагат, че в тялото има душа, която влиза в него при раждане и излиза преди настъпването на смъртта.
• Трети не отричат душата и признават, че тялото може да съществува и без нея. Тъй като към него пришиваме откъснатите парчета, присаждаме му органи, дори изкуствени, а в бъдеще е възможно и сами да създаваме тела от комплектовани органи.

Накратко казано, хората са много объркани. Има ли душа или не? Намира ли се тя в тялото или е извън него? Никой не знае това, дори науката – и си избират или създават теории по техен вкус. Колко са се родили през изминалия век и колко пари са донесли на своите създатели… Но реален и достоверен отговор не дава никой. Тъй като нито една от тези концепции не разкрива онова, за което се говори.

Сега вече идва ред на науката кабала, благодарение на която на дело разкриваме действителността в пълен обем, самия Творец, душата – накратко казано, всичко. Нищо не остава скрито от нас. Затова кабала се нарича ”скрита наука” – тя се занимава със скритото и го прави явно. Който желае – нека заповяда. Разбира се, за това трябва да се вложат сили, затова по вложеното после ще се заплаща. Тук може да откриете истината.

Обаче разкриването е обосновано от вътрешни промени в самия човек. Науката кабала се занимава не с външните действия, не с обредите, не с амулети и тайнства. Просто точно и ясно, без каквито и да е заобиколки, тя предявява искане – да промениш себе си. Въпросът се поставя остро: ”Под властта на своето получаващо желание ти през цялото време мислиш и се грижиш само за себе си. Такова е то ”егоистичното желание”. Започни да мислиш за това, да проверяваш, да осъзнаваш злото си и да го поправяш на противоположното – на намерение за отдаване. Има особена сила, която осъществява това поправяне, когато работиш в група.”

Така или иначе, реализацията трябва да бъде много проста и ясна за всеки, който иска да научи нещо по този въпрос. А проблемът, да речем, е в мързела. И затова тези, които разкриват истината, за сега са малко.

От науката кабала разбираме, че няма душа, която да се намира в тялото. А има съсъд на душата, който се нарича ”тяло на душата” – получаващото желание е изцяло устремено към отдаване. То представлява поправен съсъд за душа, т.е. за светлината, напълваща го съгласно закона за подобието, и се нарича ”светлина на душата”.

По такъв начин, ако човек направи от себе си съсъд за светлината, то светлината влиза в него и тогава той има душа, отнасяща се към едно или друго стъпало, в зависимост от желанието, с което той работи. Има пет нива на светлината: нефеш, руах, нешама, хая и йехида. Като цяло, човек трябва да достигне голямата обща душа и във всичко да види своето духовно състояние.

Това, което се отнася до материалното, изчезва, престава да съществува. Тъй като материалните органи на чувствата са мними, те са дадени на човек за кратко, за да може от тях, от тяхната картина на реалността, той да избяга и да влезе в духовния свят.

От урок по статичта ”Тяло и душа”, 07.09.2012

[87875]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как с помощта на групата да придобием трепет пред Твореца?

Отговор: Първо, в групата трябва да отработя всичките си изходни свойства: ненавист към другарите, изолираност, грижа за себе си,  завист, честолюбие и всички останали проблеми. Всички тези качества трябва да станат доста по-изпъкнали, по-явни, за да ми стане ясно в какъв егоизъм се намирам. Длъжен съм да осъзная своето зло. Но всички тези изяснявания се случват тъкмо тогава, когато се стремя към доброто.

Трябва да се стремя да разкрия любовта на другарите към мен, за да ми се размекне сърцето и да ми даде желание да търся връзка в материалната форма. Тогава ще започна да чувствам, че вътре в много по-вътрешната връзка с другарите се разкрива някаква гореща и мощна енергия не от този свят, необикновена сила и топлина, особена връзка.

И тази връзка не зависи от нас, от това, какво извършваме сега и къде се намираме в дадения момент със своите чувства и разум. Това е нещо постоянно присъстващо и свързващо, съвсем независещо от нас. Съществуват невидими железни вериги, с които сме свързани помежду си.

Благодарение на това, че усещам такава връзка между всичките сърца, разкривам принадлежността ни един към друг. Това необходимо усещане е, за да развием някакво съпротивление срещу своя егоизъм.

От урок по статия от книгата “Шамати”, 03.09.2012

[87734]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Изследване (ун-тай Райс и Хопкинс): Ракът – това не е случаен комплект от клетки, те водят сложен социален живот. Раковите клетки се договарят помежду си, за да работят заедно, целенасочено, да поробват нормалните клетки, да създават метастази, да се противопоставят на лекарствата и да лъжат имунната система на човека. Те се противопоставят съвместно на атаките на антибиотиците, кооперират се, за да избегнат атаките на химиотерапията, действат като един отбор.

Някои разновидности на рака усещат присъствието на химиотерапевтичните медикаменти и подават сигнал на останалите клетки, за да преминат в покой. Подобен сигнал ги активизира, когато лекарството отсъства. Учените свидетелстват, че раковите клетки са способни да си сътрудничат, да общуват и дори да участват в колективно взимане на решения. Учените ще работят върху взлом на кодовете, посредством които се осъществява комуникацията на раковите клетки, ще се опитат да им изпращат сигнали, които да ги накарат да се обърнат срещу самите себе си и да се избиват помежду си.

Реплика: Ракът е организъм в организма. Нашият организъм представлява общество от клетки, свързани в една идея – взаимно да подържат живот. Но се появява болестта рак – една част от клетките, със своя пораснал егоизъм, се отделят от останалите клетки на тялото и започват да виждат в тях свой враг, странично тяло, което трябва да бъде нападнато и изядено. Ракът е срив в клетъчната програма, в нарасналия егоизъм, който не усеща тялото като свое. Подобно на нас – не усещаме природата като свой роден дом, а желаем да я унищожим за свое мимолетно благо. Както раковите клетки убиват тялото и след това загиват от липсата на среда за обитаване, която са унищожили, така и ние вървим към гибел, убивайки своята планета.

[87938]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→