Entries in the '' Категория

Нужно е гориво за нашия кораб

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво да правя, ако в мен не възниква желание да моля за обединението на другарите, а тъкмо обратно?

Отговор: Това е знак, че не си се подготвил. Преди всичко, трябва да принизиш гордостта си, да се принизиш пред обкръжението и да започнеш да усещаш, че другарите ти са велики хора, вървящи напред. А ти си останал сам някъде там, далеко, с една дума, спящото бебе, което са го забравили в количката.

Всички вече са заминали далече напред, а ти в своята гордост си мислиш, че си особен и затова си се откъснал толкова напред. Но не – те са напреднали, а ти си останал назад. Трябва преди всичко да осъзнаеш това. Откъсването от връзката с обкръжението е първата причина за всички неуспехи.

Целият проблем е в това, че във вас няма желаниe, напрежениe. Така е, защото не анализирате това, което е важно. Трябва постоянно да се прилагат усилия за това. Ако мисля за нещо през цялото време, то става най-важното за мен и аз няма да забравя за него по време на учението.

А освен това, цялата група, като едно цяло трябва да работи така, че да пробужда във всеки важността на духовната цел. Това се нарича взаимно поръчителство, когато си внушаваме един на друг, че няма нищо по-важно от отдаването. Ако всички се намират в летаргичен сън, то един човек не може да върви срещу силата на цялата група и той също заспива.

Проблемът е в това, че сте свикнали да се движите с чуждо гориво – вместо, всеки да пробужда останалите, а след това от тях да получава много повече, отколкото е вложил. Групата трябва да работи с усилвателя на всяко частно желание.

Но аз виждам, че всички чакат кога аз ще накарам този кораб да се движи от моите викове и налягане. А без това той лениво се поклаща на вълните и чака кога ще го тикнат напред. Щом престана да тикам, тутакси всички поглеждат към мен, защо съм спрял. В такава форма не е възможно да се напредва.

От урока по книгата  „Зоар“, 11.09.2012

[88296]

Преграда по пътя на отдаването

каббалист Михаэль ЛайтманТворецът е създал желанието за наслаждение, пребиваващо в света на Безкрайността – единственото творение, ”създадено от нищото” и слято с Твореца. Така то изглежда от страна на Твореца.

А след това, с помощта на особени действия, Творецът е отделил със сила това творение от себе си и между тях се образувала преграда, разделяща тези две свойства: получаване и отдаване. Сега между тях има разлика от 125 стъпала и творението е с една дума като орган, който е отделен от тялото, който е загубил своята чувствителност.

Затова не усещаме какво е това връзка с Твореца, отрязани сме от Него като орган от тялото. И ако човек не получи пробуждане отгоре, то никога не би се замислил за това, а би живял като всяко едно животно.

2012-09-13_rav_bs-maamar-le-sium-zohar_lesson_n2_01

Човек  е онова устремяване към висшето, пробуждащо в нас желанието да станем подобни на Твореца и свързани с Него. Без това пробуждане ще останем на неживото, растителното или животинското стъпало на развитието. А стъпалото човек се определя от това, че ние сами се стремим към Твореца. Тогава това ниво може да се нарече човешко, тъй като Адам (човек) означава ”подобен” (доме) на Твореца.

Това пробуждане се нарича ”точка в сърцето” и ни дава право да се наричаме Исраел – Човек, ”устремен направо към Твореца”. На такъв човек е възложена работа, която да го върне обратно при Твореца с помощта на собствени усилия и всякакви други упражнения, които се наричат Тора и заповеди. Тора е светлина, възвръщаща ни към Източника, която въздейства на желанието за наслаждение, и го превръща в отдаващо.

Такива действия се наричат заповеди и те се случват за сметка на особена сила, наречена светлина, възвръщаща към Източника. Тази светлина се състои от 613 светлини, въздействащи на 613 желания, поправяйки ги, и с това премахва преградата между творението и Твореца. Разделящата сила се превръща в противоположното, в сила на единството. Тя увеличава 620 пъти това първоначалното сливане, което съществува изначално, до нашето разделяне в света на Безкрайността.

От урок по книгата „Зоар“, 13.09.2012

[88401]

Няколко щриха от картината на духовния свят

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Може ли поне с няколко думи да се покаже какво очаква човека в духовния свят?

Отговор: Невъзможно е усещанията в духовния свят да се опишат. Как да се предаде на човек, който възприема само чрез днешните си, земни сетива, усещането за безкрайност, подем над времето, когато противоположните полюси са свързани помежду си, а миналото, настоящето и бъдещето се сливат в една точка?

Това е такова пространство, в което изменяш гледната си точка на един милиметър и вече виждаш абсолютно друг свят. Още на един милиметър – и още един нов свят. Всичко зависи от позицията ти към света на Безкрайността. Ти сам избираш ъгъла на виждане и веднага ти се разкрива друг срез от безкрайната реалност.

Но това е невъзможно да бъде обяснено, тъй като тези картини не съдържат нашите обичайни изображения. Може да научим човека на духовната механика, по какъв начин се извършва прехода от едно състояние в друго, как да изпълнява действията. Но е невъзможно да му се предаде какво ще чувства – за това той трябва да е готов за духовно усещане.

На всяка духовна степен се извършва необикновено разширение на познанието и усещанията, които нямат аналог в нашия свят. Няма изразни средства, с които може да се предаде то – нито с музика, нито с цветове.

Колко художници са се опитвали да достигнат това в последните етапи от развитието на живописта, в импресионизма, но цялото това течение е спряло и не е могло да продължи повече. Човек не притежава по-големи средства да изрази вътрешния си свят.

От беседата на тема „Разпространение на кабала“, 07.09.2012

[88453]

Как се заражда основата на живота

конгресс, группаВъпрос: Какво ще стане, когато се съединим? Как ще работи това?

Отговор: Това е такова съединение, което се изгражда над усещането за раздяла. Тъй като ние сами сме го постигнали, а постижението се основава на сравнението на двете противоположни състояния. При техния конфликт, в съпротивлението между тях разкриваме своето постижение.

То е като резистор в електрическата верига, който сякаш се противопоставя на връзката между две точки, поставя препятствие между тях. Но ако свържем тази мрежа с двата полюса, създавайки потенциална разлика, то именно чрез това съпротивление, можем да разберем що за разлика е това: какво има в единия полюс и какво има в другия, анализирайки техните различия и отношения един към друг. Всичко това се изяснява именно чрез съпротивлението, по силата на противопоставянето.

На тази основа е построена системата на живота – от съединението на противоположни частици. След това, тези частици започват да се съединяват в атоми, атомите в молекули – всичко се съединява на основата на противоположните свойства: плюс – минус.

Благодарение на различните съединения между положителните и отрицателните елементи възникват различни материали. Такива вътрешни противоположни свойства са характерни за всяко вещество, за всички елементи от Менделеевата таблица. И поради това, тази връзка между плюса и минуса е много сложна и разнообразна. В нея има такива специални свойства, които превръщат тези структури в живи клетки. Това вече не е статична система, където плюса и минуса са свързани с неизменни отношения помежду си, а такава, в която това отношение започва да се изменя. Оттук възниква основата на живота.

На нисшия сега се дава възможност не просто да съществува в сливане с висшия, както в самото начало в света на Безкрайността или в раздяла с Него, както след спускането на световете до този свят – но започва и да изпълнява собствени действия по отношение на висшия. Това вече е изменение от неживо на растително ниво, а след това на животинско и накрая – човешко. Така се извършва подем по стъпалата.

По този начин възниква животът в нашия свят, а точно така става и в духовния свят, при напредване на човека и премахване на преградите, които го отделят от Твореца.

От урока по „Статия към завършване на книгата Зоар“, 13.09.2012

[88394]

Вътрешна мрежа: достъп по желание

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да достигнем до хората, ако те не са готови да ни чуят?

Отговор: Няма никакъв проблем да достигнем до всички. След като нишките на взаимовръзките са разпънати между всички нас и те са на твое разположение – моля, влияй, въздействай на тази мрежа отвътре. Никой в света, освен в тези, които имат точка в сърцето, няма толкова мощен достъп до вътрешната мрежа на връзките между хората.

Всички взаимосвързани, целият свят блуждае в общите чувства и мисли – но на материално, „животинско“ ниво. Що се отнася до силите, които променят реалността, до там не достига нито един от седемте милиарда души – всички те са под контрол.

Можеш да действаш активно във вътрешната мрежа, свързваща всички заедно, при условие, че искаш да го направиш правилно, да допринесеш за нейния напредък, развитие и разкриване на хората. Тогава можеш да се включиш към тази мрежа и да добавяш в нея своето желание, молитвата си. Моля – имаш възможност, защото имаш точка в сърцето, както и всички останали другари по целия свят.

Всички сме свързани с тази вътрешна мрежа и чрез нея насърчаваме доброто развитие. За да може светът да напредва не под влияние на негативни импулси, ние самите поне малко дърпаме напред. Колкото ние помагаме на Силата на природата, наречена „Творец“, да движи света, толкова привеждаме негативното подтикване отзад в позитив, който ни води напред. В Кабала това се нарича „склонявам себе си и целия свят към чашата на оправданието“. В резултат, болезнените убождания и ударите в гърба се сменят с приятни приключения по пътя напред.

Въпрос: Значи работата не е в думите, които казвам на някого. Дори и човекът да не вслуша, ако имам правилно намерение, то работи ли отвътре?

Отговор: Разбира се. Не е необходимо да са те чули с ушите. Все пак трябва да пробуждаме хората чрез външни средства, но истинското, най-силното разпространение се осъществява, разбира се, чрез вътрешната мрежа. Ако укрепвахме вътрешната връзка между нас, светът щеше да бъде различен.

Това повдига въпроса: колко сили трябва да отдаваме за усилване на вътрешната ни връзка и колко за външна? Ако наистина можехме ефективно да вложим цялата си енергия във вътрешната връзка – така бихме и направили. Но не сме в състояние за това, така че преминаваме и към външна връзка, която отново ни помага да се обединим и да взаимодействаме.

От урока по статията „Мир в света“, 13.09.2012

[88314]