Entries in the '' Category

Чиния за щастие, счупена с намерение

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да не нанесем вреда със своите действия, тъй като аз все още нямам правилно намерение за отдаване и действам с неправилно намерение?

Отговор: Основното е, че прилагаш усилие да достигнеш до правилното намерение. Да допуснем, че малкото дете е искало да почерпи майка си и хванало чинията, за да и я поднесе, а по пътя я е счупило. Но неговото намерение е било добро, правилно – това означава, че е извършило добра, правилна постъпка, независимо, че е счупило чинията. На чинията никой не и обръща внимание, всички гледат неговото намерение. От къде да знаем защо се е счупила и на какво е трябвало да се научи то?

А ние гледаме своите желания и си мислим, че Творецът ни осъжда според тях. Това съвсем не е така, Той съди по нашите намерения, тъй като предварително е известно, че ще счупиш чинията. Това не е никакъв проблем, тъй като веднага е станало ясно, че не си способен да извършиш това действие правилно. Но основното е, че си работил върху своето намерение.

През духовния филтър преминават само намеренията, а самите действия, т.е. промяната на желанията и тяхната реализация, остават от тази страна на екрана. Отчитат се само намеренията! Аз съм приложил толкова сили да извърша хиляди различни работи, но през филтриращата мрежа са преминали само моите намерения. От страната, където се намирам, мога да работя като луд – това е без значение! А на духовния екран ще са показани само моите намерения.

Затова не разбираме какво се случва. Направили сме толкова много, а къде са резултатите? Но трябва да се види дали тези действия са съпроводени от правилни намерения или не? Може би не си приложил намерение, а това означава, че нищо не си направил!

И това е, което остава на човек, когато приключи жизненият му път. Светът се населява от седем милиарда човека, но колко правилни намерения от всички тях преминават през филтъра и се включват в духовния отчет? Нула. За това е казано: ”Дойдох Аз и не намерих нито един човек”. Човек се нарича намерението, а не физическите действия. Духовният филтър очиства всичко, което се случва, и остава само намерението. Получава се чиста и красива картина, сякаш нищо не се случва в този свят.

И не е страшно, че за сега не умееш да достигнеш правилното намерение. Главно е колко сили си вложил, опитвайки се да се задържиш в него при условия, които не са зависили от теб. Възможно е да е било програмирано ти да сбъркаш. Тъй като не си единствен – трябва да се включиш в общата мрежа, в която действат различни условия. Тоест резултатът не зависи от теб, а само усилията.

Затова този, който гледа нашата действителност с очите на намерението, започва да вижда съвсем друг свят. Той се доближава до картината на духовния свят – светът на намеренията. Всички молби са за намерението, по намерението се определят делата и съединението се случва в намеренията. Всичко се оценя по намеренията – доколко те са силни и чисти, и доколко са объркани с мръсотия.

Намерението е производно от действието: негова много по-вътрешна степен или негов резултат. А самото действие няма какво да се гледа.

От урок по статия от книгата „Зоар“, 12.09.2012

[88235]

Молба за издигане на Малхут в Бина

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да проверя доколко молбата ми е правилна?

Отговор: Нямаш такава възможност за проверка, тъй като за такава оценка трябва да знаеш коя молба е правилна, за да я сравниш с твоята, която е неправилна, и да направиш разлика.

Единственото, което можеш, е да търсиш начин за сливане. Сливане означава, че молбата е била правилна. Стреми се да си представяш това състояние и така проверявай. Но това се отнася повече към усещанията, тъй като всяка молитва се заражда от чувствата, а не от разумното разбиране.

Молитва се нарича МА”Н (женски води) и посочва доколко моето желание да се насладя е готово да се съедини с желанието за отдаване в една молба. Произтича само отмяна от страна на желанието за наслаждаване, което се присъединява към желанието за отдаване.

Тъй като с желанието си да се насладя искам това, което е добро за мен. А желанието за отдаване, което мога да намеря в своя свят – това е желанието на групата. И ако желанието на групата става по-високо за мен от моето собствено, това означава, че се издигам както Малхут в Бина. Включвам се в Бина, в желанието на другарите и съм готов с всички сили да действам така, както е нужно на тях. А ако не ми се отдаде, то за това си има молитва.

И е разбираемо, че не мога да го изпълня, тъй като моето желание да се насладя постоянно расте. Затова всеки път издигам молитва, МА”Н. Аз искам да издигна своята Малхут в Бина – да се включа към желанието на останалите и да им служа, за да мога чрез това да достигна до служене на Твореца, от Бина да се издигна в Кетер, но не мога да направя това.

За да се осъществи това, моля в своята молитва. Моля се да дойде светлината, възвръщаща ни към Източника, и да ми помогне да се присъединя към Бина, към отдаването, към вярата над знанието, за да стане за мен сливането със свойството отдаване повече от това с Малхут, по-високо от моите собствени желания и разсъждения.

А ако не чувствам в себе си потребността от такова сливане с групата, това означава, че не съм мислил за това преди и не съм се подготвял за молитва. Добре, с какво съм дошъл на урока? Какво още може да се направи, освен това? Всичките ми желания, мисли, устреми, дела – всичко, което образува моето ”Аз”, преди всичко това, трябва да издигна молба за служене на ближния. Това е най-първото поправяне.

От урока по книгата „Зоар“, 11.09.2012

[88155]

Какво се изисква от събирането на другарите

Откъс

Първо, на всички трябва да е ясна целта: резултатът от събранието трябва да бъде достигането на свойството на любовта към другарите, когато всеки от тях ще се пробуди за това да обича другиго. В понятието любов има 2 нива:

1. Естествена любов – за нея човек не трябва да прилага усилия. Трябва да се пази да не наруши природата.

2. Любовта, възникваща вследствие на това, че един прави добро на другия. Също е естествена, защото подаряващият подарък предизвиква с това любов към себе си. Затова, когато се събира група, която иска заедно да работи над любовта към другарите, всеки трябва доколко е възможно да помага на другия.

Всичките другари са различни, и макар всички да имат различни причини за лошо настроение, в едно всички са равни: всеки от тях има нужда от добро настроение.

Затова на всеки е възложено задължение да мисли с какво може да създаде добро настроение на приятеля, за да може след приключване на срещата, всички да се усещат бодри и окрилени, заобиколени от общата обич. В противен случай, у всеки ще възникне желание повече да не идва на такива събирания.

От това следва, че всеки трябва да се старае да внесе в групата приповдигнато настроение и надежда, да придаде енергия на групата, за да може всеки неин член да си каже, че сега започва нова страница в работата си. И макар че до идването на събранието той е бил разочарован, сега другарите са му предали дух на живот, пълен с надежди, че ще постигне с тяхна помощ ново състояние, защото е получил сили от групата и е изпълнен с увереност в успеха. И винаги в групата трябва да има радост, увереност, защото другарите изучават законите на природата и приложението им за постигане на най-съвършеното състояние.

Ако човекът свари групата в падение, трябва да ги оправдае и да се постарае по всякакъв начин да ги подкрепи. Да ги накара да говорят за величието на целта – за разкриването на съвършенството на природата, чрез своето уподобяване на нея в свойството на отдаване и любов, в работата срещу своя егоизъм, който им рисува неуспехи, специално с цел те се издигнат над него.

Сам човек не може да се издигне над егоизма си и тази мрачна картина на живота, която той ни рисува. Виждаме, как целия свят е потънал в проблеми и депресия. И само усещането на целевата насоченост на такива състояние ще ни издигне над това. И колкото по-голяма е групата и нейната външна (женска) подкрепа, толкова по-силно е нейното влияние на всеки другар.

Всеки трябва да се усеща като най-малък от всичките другари – тогава ще може да получи впечатление (за бъдещето) за величието на целта от всички.

Всеки трябва да превъзнася достойнствата на другарите и да ги почита, сякаш те са най-великите хора в поколението – тогава обкръжението ще въздейства върху него и ще му дарява силите и важността на целта. И тогава качеството на групата ще натежи над най-голямото външно количество с ниските му цели.

Ако на някого е необходима помощта на другарите, той трябва да каже за това на най-близкия си другар, а той трябва да поговори с групата, но не по време на събранието.

Ако човек вижда, че другарят го пренебрегва и още повече, когато разбира за злословието му – той трябва да се наведе, да го оправдае. С помощта на това усилие той плаща, както е казано „купи си другаря“. Ясно е, че всички сме егоисти, но аз желая да изоставя тази природа, затова не ми е важно, че другарят говори лошо за мене и ме ненавижда. Желая да купя обичта на другарите, за да премина поправянето, да обикна другия и да стана подобен на природата. Затова, когато човек полага усилия и оправдава другаря, той получава от природата сили да обикне всеки другар.

[73443]

Да постигнем величието на природата

Ако можехме да постигнем истинското величие на природата, съвсем нямаше да ни е трудно да се откажем от егоизма си и да станем също толкова отдаващи и любящи като нея.

Трудността се състои в това, че оценката за величието на природата, която поражда и управлява всичко, зависи не от самия човек, а от неговото обкръжение. Ако неговото обкръжение е проникнато от усещане за величието на природните сили, той усеща достатъчно сили в себе си да преодолее своя егоизъм.

Но когато човек вижда колко лекомислено се отнася към природата обкръжението му, към нейните закони и целта й да доведе човека до подобие с нея, той също пренебрегва това знание и престава да го усеща като важно и после изобщо престава да го усеща.

Затова получаването на усещане за величието на целта (постигане на подобие с природата в свойството на отдаване и любов) от обкръжението, представлява необходимо условие за напредването. За целта човек трябва:

– винаги да се вслушва и напълно да цени обкръжението – затова той трябва да се усеща като най-малък от всичките другари, защото само малкият получава от по-големия;

– да се стреми да увеличава обкръжението, количествено или качествено, в своите очи, за да се впечатли чрез него от величието на целта – затова трябва да превъзнася достойнствата на другарите и да ги почита като най-великите в поколението. Тогава обкръжението ще въздейства като голямо, защото качеството е по-важно от количество.

[78520]

Стой по-далеч от злото

Ако свикваме с лъжата и измамата, то вече не можем да не лъжем нито другите, нито дори себе си, дори насаме, и вече не можем да определим къде е правдата, а къде – лъжата.

И макар че ни се струва, че лъжем другаря, в действителност лъжем природата, защото ние винаги се намираме в нея, в нейната сфера и взаимодействаме само с нейните сили. Само че го забравяме и не го осъзнаваме. Но системата от природните сили реагира на лъжата ни и затова получаваме обратни отрицателни реакции.

Природата нарочно е създала в нас илюзията, че не съществува нейното абсолютно управление, за да се усещаме съществуващи отделно от нея, в противен случай бихме напълно се подчинявали на нея и не бихме могли да станем самостоятелни. Но в действителност, тя винаги и във всичко ни управлява.

И затова, лъжейки другаря, сякаш лъжем системата на природното управление, а натъжавайки другаря, натъжаваме нея. И обратно, ако човек е свикнал да казва истина това му донася полза в отношенията със системата, която го управлява, и той постепенно ще започне да я усеща, да влиза с нея в двустранни усилия и действия, чак до пълното осъзнато сливане.

[78627]

Необходимостта от любов към другарите

Другарската любов притежава множество чудесни свойства:

1. Помага ни да излезем от любовта към себе си и да възлюбим ближния.

Трябва да знаем, че любовта към ближния и работата за благото на ближния не е цел, както го разбират еснафите, а е необходима само за поправяне на егоизма и за получаване на свойството отдаване и за издигане на нивото „човек“, за да усетим царуващото на това ниво добро и наслаждение в своя съвършен вид, без недостатъка и срама.

2. Обединявайки се в групата, другарите получават сила, даваща им възможност да осъзнаят важността на издигането над своя егоизъм – от егоистичната любов към себе си към безкористната любов.

Масите са възпитавани първо да се устремяват към обединението заради страха и наградите, но после започват да разбират, че в самата любов към ближния е скрито особено висше състояние. Затова е необходимо постепенно да бъдат възпитавани в посока единение, а след това, самото единение ще им донесе осъзнаване на ценността на свойството отдаване и любов.

Законът на Природата е такъв, че индивидите по естествен начин подчиняват своето мнение на мнението на болшинството. Затова е необходимо да създадем свой отделен неголям единен колектив, свое общество, което чрез мнението си да държи всеки другар в мнението на това общество, и да го защитава от масовите егоистични мнения. В такъв случай те ще могат да работят в посока получаване на любовта към другарите, с намерението след това да стигнат и към общата любов, което представлява главната цел.

Следователно този, който се стреми да достигне безкористното намерение в своите желания, трябва с предпазливост да избира своите връзки. Трябва да се старае да се обединява само с тези, които вече разбират, че намерението като цяло трябва да бъде заради подобието с природата, заради общо отдаване и любов, а не заради собствената изгода, и че любовта към ближния е само средство за постигане на общата любов.

Ако човек не се намира постоянно в съединение със своите другари, тогава му е много трудно да се удържа в стремлението към отдаване. Защото той може изведнъж да се зарази от мисълта, че има смисъл да върви по пътя на болшинството и не си струва да се откроява от общата маса, макар че докато е бил съединен с другарите си, е мислел по друг начин. В момента, в който човек губи връзка с малката си група, той веднага попада под влияние на общата маса и приема мнението им, мнението на болшинството хора по света.

Всеобщата многостранна криза ни подтиква към промяната на нашето отношение към света, което ни довежда до решение да променим егоистичната си природа, която може да бъде променена само в групата, с цел да постигнем съответствие с природата, с нейното свойство на отдаване и любов.

3. Има особено предимство в сливането на другарите. При сливане, мненията и мислите преминават от единия към другия, затова всеки включва в себе си силата на другия. И по този начин всеки разполага със силата на цялата група. Тоест, всеки човек, представлявайки единица, все пак, обладава всичките сили на групата.

[73439]