Entries in the '' Category

Основното е да се ускори времето!

каббалист Михаэль ЛайтманТрябва да изградим системи, които постоянно да пробуждат групите. Ако е казано, че разликата между човек, който напредва със собствена скорост, и човек, напредващ като животно, което пробуждат отвън, е в това, че човекът ускорява своя темп на развитие – колко пулсации във всеки един момент той обработва, колко той напредва, колко стъпки прави за една минута, то на нас ни е възложено единствено да пробуждаме сами себе си по всякакъв начин.

Както казва Рабаш, ако сега извикат, че ти гори къщата, ти няма да седиш и вяло да поклащаш с глава, няма да останеш да подремнеш още няколко минути. А ще скочиш и ще хукнеш да се спасяваш.

Разбира се, това състояние ни се струва нереално. Защо? – Защото зависи от обкръжението. Ако обкръжението е спокойно – дори и да желая да се пробудя, аз идвам тук – и заспивам. Какво да се прави… Не мога да се съпротивлявам на тази атмосфера.

Затова всичко зависи от обкръжението – как човек ще се пробуди. Ако той не се пробуди, ще напредва по обикновения път, когато му дойде времето (беито). Цялото ни поправяне е чрез ускоряване на времето. За всеки човек са определени състоянията, в тях промяна не може да има. Изменението става за сметка на подготовката на човека. Тъй като състоянието е разкриване на решимо (на информационен ген). Ако решимото се разкрива и искам да го реализирам, да се издигна, да го превърна в стъпало, то трябва да бъда подготвен за това. А ако не съм готов, то решимото идва, отхвърля ме или ме отделя. Тогава следващия път ще ми се наложи да направя две крачки, по-следващия път – три и така всеки път се озовавам във все по-голямо отделяне и изоставане.

Това засяга целия свят, тъй като с останалите нямаме никакви сметки. Ако те не са получили пробуждане за духовното, точка в сърцето, способността да ускорят развитието си, то на какво ще реагират те, за какво ни е да ги пробуждаме…?

Затова на тях им действа общата светлина, предизвикваща кризите, всевъзможните проблеми и беди – във всеки народ, във всяка част на човечеството, а също и във всеки отделен човек, в неговия частен живот. Но това не се нарича лично управление. Личното управление е, когато има връзка между човека и Твореца.

От урока по книгата „Зоар“, 12.08.2012

[85313]

Пределите на егоистичната интеграция

каббалист Михаэль ЛайтманЧовек е социално същество. Казано с други думи, той зависи от всички, а всички зависят от него. Но това се разкрива постепенно.

Цялата история на човечеството всъщност е разкриването на социалната ориентираност на човека. Слизайки от дървото, той е живял в семеен, племенен социум, а след това последователно е разширявал своите граници. От една страна, в него се е развивал егоизмът, отделяйки го от останалите, и се е утвърдил в сосбствените си придобивки: свой дом, свое поле, камили, коне, овце, слуги…

А от друга страна, човек ставал все по-зависим от другите: един е бил ковач, друг е обущар, трети шивач, четвърти земеделец и всички те били зависими един от друг на човешко ниво, на ниво обмен на стоки и услуги. Независимо, че действително човек нищо не желае да дава, а иска само да взема.

Така са започнали да се въртят колелата на глобалния механизъм – от безизходица, независимо, че никой не е изгарял от желание да съгласува с останалите своите действия. През цялата история социалното развитие е вървяло по тези две линии: на все по-голямата взаимозависимост и на все по-голямото егоистично изолиране. Хората са се ограждали с градски стени, с държавни граници – докато този необратим процес не се оказа в задънена улица: благодарение на големия егоизъм, всички ние сме зависими един от друг. Ето какво се разкрива в наши дни, на полета на двете тенденции, започнали от незапомнените времена на човешкото развитие.

Днес нямаме избор: изцяло сме ”вързани” един за друг и изцяло се ненавиждаме един друг. Макар все още нито едното, нито другото изцяло да се е проявило, трябва да го осъзнаем. Всъщност, това се разкрива посредством висшата светлина, възвръщаща ни към Източника, когато се стараем да се обединим помежду си, за да се издигнем към Него, насреща Му.

Да допуснем, сега пристъпваме към всеобщо, мащабно, човешко обединение. Какво ще ни даде това? След като видим първите преимущества, ще забележим също, че сме много далече от него и че сме пропити от злоба. Тъй като доброто и злото се измерват едно спрямо друго. И затова всеки път, като се устремяваме към доброто, към единството, ще показваме все по-новото зло – това се нарича ”войната на Гог и Магог”…

По принцип, нашият общ механизъм функционира и сега, ако погледнем на него от друго стъпало на анализа. Колелата се въртят, детайлите работят. Цялата работа е в това, съгласен ли си с действията на тази машина, в зависимост от това, доколко те ти се разкриват? Тъкмо така е желателно да се разглежда ситуацията – от малко по-зряло ниво.

От урок по статията ”Мир в света”, 10.09.2012

[88075]

Да идем при Фараона – 2

Откъс

Виждаме, че има хора, които дълго време прилагат усилия в постигането на другарска обич, но все още не са достигнали състоянието на общата обич към природата, към нейното свойство на отдаване и любов. В другарската обич те могат да разкрият незначителен напредък, но в любовта към природата не виждат никакъв прогрес. Обаче и в другарската обич има стъпала.

Да предположим, че любовта към природата е трети етаж, а любовта към другарите е втори етаж. Вторият етаж включва в себе си поправяния на егоистичната природа на човека, след което той ще може да усети любовта към цялата природа.

Но ако човек смята, че главното е да се качи на 3-тия етаж, то за него 2-рият е товар. Никак не го интересува, какво ще намери там, макар че е чул, че без поправяне не е възможно да се усети висшата сила и стъпалото на природата, но в сравнението с 3-тото стъпало 2-то е нищожно и каква всъщност е разликата в неговите очи на какво учат на втория етаж?

И всичко тава без да отчита, че му обясняват, че отначало чрез поправянията се постига обичта към другарите, а след това общата обич към природата. Но човекът не отдава никаква ценност на другарската любов, а гледа на нея като на допълнение и насилствено работи в нея, и винаги по време на събиранията чака кога ще настъпи времето за раздяла.

В такъв случай той не излиза от себелюбието и не достига любов към ближния. Любовта към другарите той реализира не от обич, а от страх, че няма да достигне общата любов към природата.

Който желае да постигне равновесие с природата, да се отнася към нея по същия начин, както тя се отнася към нас, казано на човешки език, да й достави удоволствие, което, разбира се, се казва само по отношение на човека, на неговите усещания – той разбира, че любовта към другарите е необходимо стъпало, защото само благодарение на нея той излиза от себелюбието и получава любов към ближния, след което ще може да се удостои с обща любов към природата.

В любовта към другарите явно се разкрива проверката на любовта – дали тя е към себе си или към другарите. И след като се научи на това, след като се поправи, човек вече ще може да провери себе си и да се поправя в безкористна, всеобща любов.

[73426]

Твърдината на моето спасение

Откъс

В нашия свят виждаме, че човек има желания и потребности, които касаят самия него и идват от неговите вътрешни нужди, а има желания, които човек получава отвън. Тоест ако около човека няма хора, които биха породили тези желания у него, той самият никога не би почувствал, че това не му достига, и само заобикалящите пораждат у него тези желания и потребности.

Например, дори да няма никого наоколо, човек пак ще иска да яде, да пие, да спи и т.н. Но ако наоколо има и други хора, тогава се появява понятието за срама, т.е. той е задължен да пие и да яде това, което другите го карат. И това особено се забелязва в примера с облеклото: вкъщи човек ходи с това, което му харесва на него, а когато се появява в обществото, трябва да е облечен така, както е прието там, а не по друг начин, защото срамът го принуждава да съответства на общоприетите норми.

Същото е и при промяната на вътрешната природата на човек от егоистична на отдаваща и обичаща ближния – дори и човек да има осъзнаване на такава необходимост, той няма сила да реализира своето малко желание.

Но може да увеличи и да заздрави това желание с помощта на влиянието на заобикалящите го, ако се присъедини към хората, които, както той вижда, също имат стремежа към същата цел. В такъв случай, желанието, овладяло заобикалящите го хора, поражда и усилва собственото му желание и осъзнаването на необходимостта да се промени, тогава неговото желание достига силата, необходима за достигането на целта. И не е възможно да получиш по друг начин тази голяма сила по преодоляването на своя егоизъм, освен с помощта на „любовта към другарите“.

Но трябва да се пазим да не попаднем в група с хора, които имат друга цел, които не проверяват себе си и същината на своите усилия – дали те водят към чист алтруизъм. Проверката се състои в това, всеки да получава от приятелите усещане за недостиг на алтруизъм и винаги и навсякъде да търси възможност да увеличи силата на своя алтруизъм.

Но е необходимо да се пазим да получаваме помощ и да следваме случайни и непроверени външни сили, защото нашият егоизъм е склонен да следва заобикалящите. А за да следваме алтруистичната група е необходимо винаги да вървим срещу егоизма, издигайки ценността на алтруизма.

Но истински алтруизъм означава, че човек прави всичко не заради някакво възнаграждение, а само за благото на останалите. И тук му е необходима обединената сила на групата – силата, която се разкрива чрез тяхното обединяване.

[73420]

Винтчето, заради което се разби света

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, „Мир в света“: Всеки индивид в обществото е подобен на зъбно колелце, свързано с други зъбни колела, които образуват единен механизъм.

Една предавка сама по себе си няма свобода на движение, а е включена в общото движение на предавките, устремена в зададената посока, за да може механизмът да изпълнява общата задача. Ако зъбното колело се счупи, неговото счупване се разглежда и оценява не по отношение на него самото, а според неговите функции и значение за механизма като цяло.

Да речем, че ти си винтче в двигател и си се строшил. Тогава заедно с теб се поврежда целият двигател. В резултат на това, автомобилът заедно с пътниците остава на едно място, а дори блокира пътя на другите коли, където също има пътници. И всичко това – заради един малък винт.

В английската армия е имало такъв случай, когато кралят е загубил битката заради счупена подкова. Конят му започнал да куца, това внесло объркване в редиците на войските и определило изхода на битката. След това се изяснило, че един счупен пирон е станал причина за разгрома и гибелта на хиляди хора.

Каква е цената на гостоприемното винтче? То струва само щети, които могат да причинят счупване или неизправност. Оказва се, че по своята ценност ти си равен на целия свят – заради теб страдаме всички ние. И обратно, ако вършиш своята работа, всички достигаме до края на поправянето. Така че ти си ни неимоверно скъп, защото всичко зависи от теб.

С други думи, всеки струва колкото целият свят – както по отношение на неговата полезност, така според вредата, която може да причини.

От урока по статията „Мир в света“, 10.09.2012

[88079]

Въпрос, който всички си задават

каббалист Михаэль ЛайтманВ статията ”Тяло и душа” Баал а-Сулам ни обяснява объркването, което е характерно за представите на човечеството за душата и тялото.

Тази тема вълнува много хората: ”Какво всъщност е моето АЗ, когато живея тук? Какво ще се случи с мен след смъртта?”. Животните това не ги интересува, те нямат подобни мисли, защото не усещат времето извън периода, случващ се в природата, не се издигат над нея. А при хората, редом с усета за живот, съществува и чувството за откъсване от него и оттук се поражда въпросът: ”Какво се случва зад тези предели?”. Тъй като всъщност принадлежим на вечния свят, затова в света на личната причастност си задаваме и съответните въпроси. Те могат да бъдат с различна сила, но всички ги имат.

Като следствие, хората са формирали различни теории и концепции. В света се наброяват няколко хиляди религии, вероизповедания, концесии и т.н., които Баал а-Сулам разделя като цяло на няколко вида:

  • Някои смятат, че няма никаква душа, а тялото е „машина”, ”торба” от химически съединения, пронизани от електро-импулси.
  • Други предполагат, че в тялото има душа, която влиза в него при раждане и излиза преди настъпването на смъртта.
  • Трети не отричат душата и признават, че тялото може да съществува и без нея. Тъй като към него пришиваме откъснатите парчета, присаждаме му органи, дори изкуствени, а в бъдеще е възможно и сами да създаваме тела от комплектовани органи.

Накратко казано, хората са много объркани. Има ли душа или не? Намира ли се тя в тялото или е извън него? Никой не знае това, дори науката – и си избират или създават теории по техен вкус. Колко са се родили през изминалия век и колко пари са донесли на своите създатели… Но реален и достоверен отговор не дава никой. Тъй като нито една от тези концепции не разкрива онова, за което се говори.

Сега вече идва ред на науката кабала, благодарение на която на дело разкриваме действителността в пълен обем, самия Творец, душата – накратко казано, всичко. Нищо не остава скрито от нас. Затова кабала се нарича ”скрита наука” – тя се занимава със скритото и го прави явно. Който желае – нека заповяда. Разбира се, за това трябва да се вложат сили, затова по вложеното после ще се заплаща. Тук може да откриете истината.

Обаче разкриването е обосновано от вътрешни промени в самия човек. Науката кабала се занимава не с външните действия, не с обредите, не с амулети и тайнства. Просто точно и ясно, без каквито и да е заобиколки, тя предявява искане – да промениш себе си. Въпросът се поставя остро: ”Под властта на своето получаващо желание ти през цялото време мислиш и се грижиш само за себе си. Такова е то ”егоистичното желание”. Започни да мислиш за това, да проверяваш, да осъзнаваш злото си и да го поправяш на противоположното – на намерение за отдаване. Има особена сила, която осъществява това поправяне, когато работиш в група.”

Така или иначе, реализацията трябва да бъде много проста и ясна за всеки, който иска да научи нещо по този въпрос. А проблемът, да речем, е в мързела. И затова тези, които разкриват истината, за сега са малко.

От науката кабала разбираме, че няма душа, която да се намира в тялото. А има съсъд на душата, който се нарича ”тяло на душата” – получаващото желание е изцяло устремено към отдаване. То представлява поправен съсъд за душа, т.е. за светлината, напълваща го съгласно закона за подобието, и се нарича ”светлина на душата”.

По такъв начин, ако човек направи от себе си съсъд за светлината, то светлината влиза в него и тогава той има душа, отнасяща се към едно или друго стъпало, в зависимост от желанието, с което той работи. Има пет нива на светлината: нефеш, руах, нешама, хая и йехида. Като цяло, човек трябва да достигне голямата обща душа и във всичко да види своето духовно състояние.

Това, което се отнася до материалното, изчезва, престава да съществува. Тъй като материалните органи на чувствата са мними, те са дадени на човек за кратко, за да може от тях, от тяхната картина на реалността, той да избяга и да влезе в духовния свят.

От урок по статичта ”Тяло и душа”, 07.09.2012

[87875]

Сковани с железните възли на любовта

конгресс, группаВъпрос: Как с помощта на групата да придобием трепет пред Твореца?

Отговор: Първо, в групата трябва да отработя всичките си изходни свойства: ненавист към другарите, изолираност, грижа за себе си,  завист, честолюбие и всички останали проблеми. Всички тези качества трябва да станат доста по-изпъкнали, по-явни, за да ми стане ясно в какъв егоизъм се намирам. Длъжен съм да осъзная своето зло. Но всички тези изяснявания се случват тъкмо тогава, когато се стремя към доброто.

Трябва да се стремя да разкрия любовта на другарите към мен, за да ми се размекне сърцето и да ми даде желание да търся връзка в материалната форма. Тогава ще започна да чувствам, че вътре в много по-вътрешната връзка с другарите се разкрива някаква гореща и мощна енергия не от този свят, необикновена сила и топлина, особена връзка.

И тази връзка не зависи от нас, от това, какво извършваме сега и къде се намираме в дадения момент със своите чувства и разум. Това е нещо постоянно присъстващо и свързващо, съвсем независещо от нас. Съществуват невидими железни вериги, с които сме свързани помежду си.

Благодарение на това, че усещам такава връзка между всичките сърца, разкривам принадлежността ни един към друг. Това необходимо усещане е, за да развием някакво съпротивление срещу своя егоизъм.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 03.09.2012

[87734]

Раковите клетки: не са самотни, а са общество

каббалист Михаэль ЛайтманИзследване (ун-тай Райс и Хопкинс): Ракът – това не е случаен комплект от клетки, те водят сложен социален живот. Раковите клетки се договарят помежду си, за да работят заедно, целенасочено, да поробват нормалните клетки, да създават метастази, да се противопоставят на лекарствата и да лъжат имунната система на човека. Те се противопоставят съвместно на атаките на антибиотиците, кооперират се, за да избегнат атаките на химиотерапията, действат като един отбор.

Някои разновидности на рака усещат присъствието на химиотерапевтичните медикаменти и подават сигнал на останалите клетки, за да преминат в покой. Подобен сигнал ги активизира, когато лекарството отсъства. Учените свидетелстват, че раковите клетки са способни да си сътрудничат, да общуват и дори да участват в колективно взимане на решения. Учените ще работят върху взлом на кодовете, посредством които се осъществява комуникацията на раковите клетки, ще се опитат да им изпращат сигнали, които да ги накарат да се обърнат срещу самите себе си и да се избиват помежду си.

Реплика: Ракът е организъм в организма. Нашият организъм представлява общество от клетки, свързани в една идея – взаимно да подържат живот. Но се появява болестта рак – една част от клетките, със своя пораснал егоизъм, се отделят от останалите клетки на тялото и започват да виждат в тях свой враг, странично тяло, което трябва да бъде нападнато и изядено. Ракът е срив в клетъчната програма, в нарасналия егоизъм, който не усеща тялото като свое. Подобно на нас – не усещаме природата като свой роден дом, а желаем да я унищожим за свое мимолетно благо. Както раковите клетки убиват тялото и след това загиват от липсата на среда за обитаване, която са унищожили, така и ние вървим към гибел, убивайки своята планета.

[87938]