Entries in the '' Category

Вътрешното и външното

Основен принцип на обединението в група, с цел получаване на силата на отдаване, която не достига и която е необходима за духовен подем, се състои в постигане на скромност – т.е. в това, да се отмениш пред другарите явно – в действията си, и скрито – в мнението си, казвайки си, че мнението на другаря е по-важно от собственото ти; а действието е само проява на вътрешната мисъл. В противен случай, това не се нарича самоотмяна. Ако демонстрираш на другаря си отмяната само в действието, тогава това се нарича ласкателство.

[73236]

Днес всички сте се събрали тук

Съюзът се създава тогава, когато хората се доверяват един на друг, обичат се и желаят да затвърдят това състояние завинаги. Защо хора, смятащи, че обичта им е завинаги, трябва да създават съюз формално?

Работа е в това, че съюзът се създава не заради този момент, когато отношенията са добри, а за тези времена, когато по някаква причина дружбата отслабва, и бившите приятели могат да имат претенции един към друг. Тогава те трябва да се сетят, че съюзът е бил сключен за вечни времена. За да продължават да правят само добро един на друг дори и когато вече не чувстват любов един към друг като преди, не си обръщат внимание.

И така, главното при създаването на съюз, макар и той да се създава в добри времена, е че това се прави за бъдещето, когато най-вероятно ще възникнат по-различни обстоятелства.

Сега между тях няма никакви взаимни претенции, в противен случай те не биха създавали съюз. Намирайки се в такова благоприятно състояние, те си казват, че си струва да направят съюз за вечни времена. Ако в бъдеще имат претенции един към друг, то тогава всеки ще си припомни за съюза, който е бил подписан във времената, когато любовта между тях е била очевидна.

Получава се така, че без оглед на това, че те не чувстват същата сила на обич, която са имали преди, въпреки всичко, те събуждат спомените за миналата обич и не обръщат внимание на сегашното състояние. Отново започват да правят добро един на друг. С това е полезно сключването на съюз, че дори когато обичта е отслабнала, тя може да бъде възродена, усилена за сметката на миналите състояния.

Създаването на съюз е своеобразен договор, необходим за това, страните по него да не могат да го развалят, дори когато виждат, че любовта между тях е отслабнала. Спомнят си, че любовта в миналото им е носила огромно удоволствие – правили са си много добрини, сега обаче тази обич е отслабнала и те нямат сила взаимно да си правят добро.

Ако те в действителност искат да правят нещо един за друг, то трябва да се сетят за съюза, и въз основата на тези спомени да изградят любовта наново.

[73412]

Рабаш, писмо 40

Откъс

Пътят, който ни води към програмираната от природата висшата цел, която е да достигнем пълно подобие с нея в свойствата на отдаването и любовта, се постига чрез постигането на любовта към другарите, посредством която преминаваме към общата любов, по подобие на природата.

Затова, независимо от всевъзможните препятствия, човек е длъжен да достигне до любовта към другарите, а ако вижда някакви препятствия по пътя, това означава, че още не е поправил себе си напълно и именно тези спънки му сочат кое още трябва да поправи в себе си.

Завещано ни е „сдобий се с другар“ – и ние проверяваме успеха на своята работа именно така, независимо от свойствата на другаря, ако той има същата цел, трябва да спечелим сърцето му с действията си.

И ако трябва ще подаряваш подаръци на другаря си и ще му правиш услуги, само и само за да получиш неговата обич, без да обръщаш внимание на спънките. И не трябва да се изморяваш да правиш това, докато в другаря не се събуди любов, докато всичките искри не се съберат в празнината на каменното сърце и в него не пламне огън. А разликата между пламъка и искрата е такова: където има любов, там има и външна проява – т.е. всички виждат, че в човека гори пламъка на любовта. И неговият пламък изгаря всички препятствия.

Но кой не усеща сърцето си каменно? – Затова трябва да действаме срещу егоизма си и всяко насрещно действие към другаря да е като изхвръкването на искрата при триенето на камъни, защото действието е отдаване и само намерението засега е все още заради себе си.

Защото даваме подарък, за да заздравим, благодарение на това действие, взаимната ни любов. И когато са готови за подаръци, за да укрепят взаимната си обич, топлината на сърцата ще образува едно покриващо ги покривало, тоест една любов ще ги обвива двамата. Известно е, че сливането съединява две неща в едно.

Когато човек усеща любовта на другаря, в него веднага се събуждат радостта и наслаждението. Човек винаги е знаел, че само той се грижи за себе си. А когато открива, че другарят му се грижи за него, това събужда в него особена радост, – той вече не може да се грижи за себе си, защото човекът е способен да прилага усилия само там, където усеща наслада. А тъй като сега той усеща наслаждение в грижата за другаря, то у него не остава място за лични грижи.

[73430]

Учените говорят като нас

М. Менски (доктор на физико-математическите науки):

– Аз  съм част от света, а целият свят е едно цяло, което е неделимо.

– всичко в природата е в равновесие.

– ако едно животно убива друго животно, за да получи храна, това е очевидно – то иска да живее. Но то няма да убие, защото убиването е приятно – това не съществува в природата.

– човек е престанал да се ръководи от принципа за добро от гледна точка на целия живот.

– преходът към алтруистичната идеология, към алтруистичните принципи, когато се вземат предвид интересите на всички живи същества – е неотложен проблем за човечеството и без него то няма да оцелее.

– за да предотвратим кризата, трябва да променим съзнанието на хората.

– ако разберем, че действително се приближаваме до глобалната криза, то за спасението на човечеството, повечето от хората трябва да преминат към ново съзнание, алтруистично. В това всъщност е спасението на света.

– за да бъдат всички останали добри към него, той самият трябва да бъде добър към другите.

[87941]

Любовта – дар на творението

каббалист Михаэль ЛайтманВ Твореца няма нищо, освен любов. Но за да ни помогне да разберем какво е това любов, тъй като това е нещо напълно неразбираемо за нас, Творецът е създал в желанието за наслаждение всякакви условия, с помощта на които можем да разберем любовта.

Любовта – това е нещо странно и неразбираемо за нашия егоизъм, противно на природата ни. Как е възможно да опитвам различни лакомства, които стоят пред мен, и от техния вкус да усетя любовта на Стопанина? Каква е връзката между едното и другото?

Това е същността на творението, „съществуващо от нищото“, че вътре в това „нищо“ има нещо от „съществуващия“. И затова от „нищо“, от желанието за наслаждение мога да достигна до съществуващия ,т.е. от впечатлението в желанието да се насладя да достигна долюбовта – свойство, което е напълно отделено от творението в абсолютно всичко.

И тогава се случва чудо, в резултат на всякакви дейности и процеси в желанието за наслаждение, то постига едно свойство, което принадлежи към по-висша, божествена природа.

За нас това е съвсем непонятно, как от действията „дай-получи“ може да се роди такова чудо, което се нарича любов. Обикновено не се отнася до желанието за наслаждение.

Всеки път, на всяко стъпало трябва да надграждаме своите действия и впечатления, опита в желанието за наслаждение, за да изградим всичко това и да го извисим в разбиране на свойството любов.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 03.09.2012

[87846]

Ред на срещите на другарите

Когато се събираме заедно, първо трябва да бъде определен дневния ред. С други думи, всеки, според силите си, трябва да разкаже за важността на групата, за това, каква изгода му дава групата. В съответствие с неговите очаквания за това, че групата ще му даде нещо важно, нещо, което самият той не може да постигне, в тази степен той се вслушва в групата.

А смисълът е в това, от самото начало да подчертаем величието на групата, на целите на природата, на необходимостта да я постигнем. Защото именно спрямо величието на целта, той ще може да полага усилията над своя егоизъм, да отменя своето мнение пред мнението на групата, да действа не само заради групата, но и заради природата, за нейната цялостност. Ако държи такава посока на мислите си, той ще усети помощта на всички сили на природата.

Същото е и по отношение на обичта към другарите: преди да се събира, човек трябва да изгради в себе си значимостта на другарите, важността на всеки от тях. И в тази степен, в която оценява величието на групата, той ще може да се отнася към групата с уважение. И след това да проверява до каква степен прилага усилия за благото на групата. А ако открие, че няма сила да направи нещо за благото на групата, тогава е уместно да се обърне към групата с молба, за да получи сила и желание да работи за постигане на любовта към ближния.

А ако дори мисловно се обърне, то трябва да е сигурен, че ще получи силите за обединяване и да провери себе си дали се намира в радост, което е показател за това, че вярва в силата на групата и нейната готовност да му помогне да достигне поправянето.

А тъй като в такъв случай всички другари представляват едно желание, то той желае да вижда всички тях в наслаждение. Затова след всякакви сметки идва време за радост и обич към другарите. И всеки трябва да усеща себе си щастлив, сякаш е направил добро дело, и с това е спечелил много пари. А сега гощава приятелите, както е прието в този свят.

Така е и тук, всеки трябва да е загрижен, приятелят му да е сит, защото сега той е щастлив и иска другарите му да се чувстват добре. Затова, приключването на срещата трябва да минава под знака на радостта и въодушевяването. И тогава всички ще усетят съвършенството.

[73126]

Да продаде човек покрива си

Откъс

Човекът прилага големи усилия, за да се сближи с другарите, но не вижда обратна реакция от тяхната страна, и му се струва, че те се държат един спрямо друг не по начина, по който това трябва да бъде в групата, а се държат като обикновени хора. Струва му се, че той обича другарите, а те нищо не правят за това.

В такъв случай казваме, че той се държи като „разузнавач“, наблюдавайки ги как те изпълняват условието „възлюби ближния“ – и не вижда тяхната обич. А причината за това впечатление е в това, че обичта към другарите се основава на любовта към себе си. Затова той постоянно проверява дали е спечелил от обичта към другия?

Истинското отношение към другарите трябва да произтича от целта: необходимо ми е да достигна любовта към ближния, затова съм заинтересуван да има група, която е създадена, за да видя, как всеки от нас полага усилия заради другаря. Наблюдавайки това, малките кълнове на моята любов към ближния ще пораснат и с времето ще мога да правя в името на другите много повече, отколкото изначално ми е било по силите.

Ако виждам, че не съм спечелил нищо, защото виждам, че никой не проявява любов, то смятам, че ще е по-добре, ако изобщо не съм с тях и не получа техните качества.

Няма случайности в природата и не са събрани случайно в една група именно такива хора, които подхождат за тази цел, т.е. във всеки от тях има някаква искра обич към ближния. Но тази искра сама по себе си не може да запали огъня на любовта, който би засиял, затова тези хора са се съгласила да се обединят, за да се слеят в един голям огън.

Затова, макар че сега не чувстваме обичта по същия начин, както в момента на създаването на групата, все пак всеки трябва да надвива собственото си мнение и да действа над знанието, тогава всичко ще се оправи и всеки ще започне да вижда в другарите си само добро.

Затова е необходимо да се издигаме над „разузнавача“ в себе си, да не се говори за другарите лошо, да се премахват всички претенции, влагайки разбиране, че именно така човек се издига над растящия си егоизъм.

[73416]

За влечението към знанията

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, ”Прислужницата, наследяваща своята госпожа”: Цялата сила на ”госпожата”, т.е. властващата във вътрешната част, е заложена в силата на нашата мъдрост и разум. А сега в масаха преобладава горделивата ”прислужница”, наследница на тази мъдрост. Знай, че тази сила на народите е верига, с която оковават краката на Израеливите синове, озоваващи се под тяхна власт.

Въпрос: По какъв критерий човек може да определи какво изучава: методиката за поправяне или просто ”премъдрости”?

Отговор: Зависи в какъв съсъд иска да получи това, което изучава.

Всъщност, нас ни влече към знанието. Но си представете: няма книги, няма хартия и писмени принадлежности – седиш и се учиш и от всичко това нищичко не запомняш. Защото се учиш, за да се усъвършенстваш, да придобиеш нови свойства, които ще ти помогнат всеки път да откриваш нови светове. Това е правилното обучение.

Въпрос: Но трябва да организираме разпространението и това по идея ни задължава на традиционното учение. Трябва ли ни тази “премъдрост“ за разпространението на науката кабала?

Отговор: Тази “премъдрост“ ти трябва само като “начало“ за връзка със светлината и за промяна в теб. Кабала изучава не този, който е умен.

Въпрос: Какво ще разказвам на хората на лекциите и на уроците?

Отговор: Към хората ти наистина се обръщаш с “премъдростта“ и постепено им обясняваш кое е главното – всичко друго, но не и количеството знания, а промяната на вътрешното желание. Именно в него, според степента, в която то съответства на светлината, започваме да усещаме духовните прояви.

Осъзнавайки това, виждаш, че летвата е поставена твърде виасоко: “Мога всичко друго, но това е свръх моите сили“. Оставаш безпомощен и тук се появява възможност да издигнеш молба и истински да разбиеш сърцето си…

Въпрос: И все пак, какво да правя с влечението към знанията?

Отговор: Да издигнеш вярата над разума, за да бъде необходимостта от отдаване по-висока, отколкото потребността от получаване. При това не отхвърляш знанието. Тъкмо обратното, когато се издигаш с вяра над разума, твоят разум расте съобразно с вярата.

Тъй като “вярата“ е усещане на Твореца, обоснованото подобие на Него. Стремиш се да придобиеш съсъд за отдаване, защото в него ще получиш разкриване на Твореца, ще можеш да Го разбереш, да Го усетиш и да Му доставиш удоволствие. В теб няма намерение за напълване на материалните ти съсъди – желания, устремени към знанията. Те са необходими само за да разбереш как да се “отформатираш“ и да се окажеш в съответствие с Твореца. Ето какъв разум ни е нужен…

От урок по статията “Прислужницата наследяваща своята госпожа“, 04.09.2012

[87638]

Да поправим света означава да поправим себе си

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво усилие, какво пробуждане не ни достига, за да помогнем на хората да сломят бариерите?

Отговор: Те трябва да знаят, че целта се постига не с викове и улични безпорядъци. Вместо това трябва да се научим на обединение.

Защото обединението не е просто нещо. Тук не помагат пламенните призиви. Човек трябва да провери себе си, да намери силите, с които да осъзнае единството и да го поддържа.

Методиката на обединението – именно това е методиката за вътрешното поправяне на човека. Защото вътрешно съм устроен така, че не искам да се съединявам с другите. Мога да говоря за това, мога да пея за прославата на единството в света, да организирам дни на всеобща любов… обаче, на практика, всички сме егоисти и за никой не е по силите да се съедини с другите истински. Не защото не иска, а просто е неспособен.

Трябва да осъзнаем това и да започнем да се променяме. Поправянето на света – това е поправянето на всеки. Трябва да променим човека, при това всеки – себе си, а не другия. Е, да помогнеш на другия – означава да му предадеш методиката и да го поддържаш в първите стъпки, които е в състояние да осъществи. Мога да му давам пример, колко е важно това за мен, за да почувства и той значимостта на тази идея.

Трябва да се действа изключително на принципите на взаимността. Различаваме се от всички останали по това, че говорим: “Може да се постигне обединение, може да се издигнем над кризата. Способни сме на това, имаме методиката за обединение, базираща се на поправянето на човека. Това е предназначението на цялата Тора, както е казано: “Създадох злото начало и създадох Тора като поправка, защото криещата се в нея светлина връща човека към Източника”. Така самият човек става по-добър. Използваме тази методика, позволяваща да привличаме светлината посредством изучаването на науката кабала и работата в група.

От урок по статията „Тяло и душа „, 07.09.2012

[87872]