Entries in the '' Категория

Какво означава над егоизма

Възможността да се издигнем над своя егоизъм представлява ново средство на свързване, на общуване в отношенията между хората и със заобикалящия ни свят (природата). Това средство трябва винаги да се намира в ръцете на човек и не трябва никога да го пренебрегваме.

В отношенията между другарите човек може да вижда достойнствата на другаря, но егоистичната ни природа е противоположна на такова отношение към хората и към света, иска ни се винаги да виждаме недостатъците на другаря, а не неговите достойнства. Затова, без оглед на това, че обикновено смятаме другия за неправ, необходимо е винаги да се стараем да го оправдаваме, а това е възможно само ако оценяваме другаря си по-високо от своя егоизъм. Тоест, независимо от това, че разумът ни не може да оправдае другаря, човек може да го оправдае над разума си, внасяйки корекция на изкривеното си виждане за света.

Ако той е поправил егоизма си, тогава вече може да оправдае другаря си в разума – и това е по-полезно, защото става реално. Да речем, ако той вижда, че другарите му се намират на по-високо стъпало от него, и той вижда това (тоест знае това) – тогава той е по-нисък от своите другари. Вижда, че те са по-дисциплинирани в своите усилия да поправят човешката природа от него, интересуват се от другарите и от групата, готови са да помогнат на всеки другар с каквото могат, а изучаваните от тях свойства на природата веднага приемат като ръководство за действие и т.н.

Това дава на човек сили да преодолее собствения си мързел, защото той ще изостане от другарите. Освен това, ще трябва да се отнася по-сериозно към това, което се отнася до поправянето на своята природа, защото неговият егоизъм не може да понесе, че е по-нисък от останалите. Може да се каже повече, самият му егоизъм, виждайки какви усилия полагат другарите, също ще му даде сила за поправяне.

А причината за това, че самият егоизъм на човек му помага да работи над собственото си (на егоизма) поправяне, е в това, че егоизмът не е способен да изтърпи унижението, тъй като неговото основно свойство – това е преди всичко гордост и той не може да се примири с положението, че някой от другарите ще бъде по-висок от него. Така че, когато човек вижда, че другарите му са по-големи от него, това го кара да расте по всевъзможни начини.

Тоест ако, наблюдавайки групата, всеки вижда, че другарите му се намират на по-високо ниво както в мислите, така и в делата, то естествено, всеки ще трябва да се изкачи на по-високото стъпало в сравнение с това, на което се намира, в съответствие с качествата на своето тяло.

Това значи, че дори ако по рождение той няма големи стремежи и не го привличат почести, все пак от чувството на завист може да получи допълнителни сили – това, което няма от природата, което не му е дадено по рождение. Степента на неговата завист – тази сила ражда в него нови сили, които има в групата. И с тяхната помощ той получава новите качества, тоест тези сили, които не са били наследени от неговите родители. Тоест с помощта на групата той получава новите качества.

Така че, освен качествата, които е получил при раждането от родителите си, в човек се появяват качества, които той получава от групата. И това е нова придобивка. А това е възможно само с помощта на силата на обединяване с групата, с помощта на завистта, която той има спрямо другарите, когато вижда у тях качества, по-добри, отколкото има той. Това го подтиква да получи добрите качества, които имат другарите му и които той няма и затова им завижда. Когато човек вижда, че другарите му се намират на по-високо от него стъпало и им завижда – тази сила му позволява да спечели, да получи новите качества от групата.

Затова може да се говори, ако той наистина вижда, че групата се намира на по-високо стъпало. Обаче ако егоизмът показва на човек, че групата е по-ниска от него, дава му да разбере, че групата не е за него, защото тя се намира на много по-ниско от него стъпало, че от такава група той не само няма да получи, а обратното, дори своите малки природни сила и качества ще отслаби и ще влоши – с това егоизмът подтиква човек към бягство от групата.

Ако искаш да се обединиш с тях, виж до каква степен не искат да те слушат, когато им обясняваш как трябва да се държи група, в съответствие с твоето разбиране. Тоест как те трябва да се държат, когато се събират заедно. Да бъдат сериозни, а не да се веселят просто така, да не говорят за работата си и други дреболии, които не си струва да се чуват, защото това са материални неща, а ти дойде на другарската среща изключително воден от високи цели – истински да се издигнеш на нивото „Човек“.

Какво да отговориш на егоизма, когато той ти показва низостта на другарите? Защото неговите претенции, съветите, да не доближаваш групата са справедливи. Той не иска човек да е грешник, той му казва: „Ако напуснеш групата, ще бъдеш още по-голям праведник, ще мислиш само за израстването си, а за материалното – само според необходимостта“.

Но ако заедно с това човек вярва, че без групата не е възможно да напредва и да достигне свойството отдаване и любов, тъй като групата – това е трамплин, позволяващ да изскочиш от любовта към себе си и да стигнеш любов към хората и природата, то за него няма различен съвет, освен да върви над своя егоизъм и неговите съвети, и да се стреми да вижда другарите си по-големи от себе си. Защото само тогава ще може да получи помощта и подкрепата от групата.

Така че, когато човек приема задължението да обича другарите си над своя егоизъм, това представлява необходимост, продиктувана от отсъствие на друг избор, макар че вижда, че справедливостта е на неговата страна.

Защото човекът, желаещ да се доближи до закона на природата за отдаване и любов, разкрива в себе си лоши качества и ги постига не с ума, а с усещане в сърцето.

Т.е. той трябва да почувства, че е най-лош и най-нисък в целия свят. А ако още не е достигнал това усещане и му се струва, че има някой по-лош от него, то със сигурност още не е постигнал осъзнаване на злото на своя егоизъм. Т.е. злото, скрито в неговото сърце, още не се е разкрило и той още вижда нещо добро в него.

И също, ако човек не извършва добри постъпки, т.е. в групата не се занимава с постигане на интегралната свързаност с целия свят, тогава той няма с какво да освети сърцето си, за да има възможност да види цялото зло, което е в него.

Защо той не вижда, че в сърцето му има повече зло, отколкото всичките му приятели? Това е така, защото не му достигат още свойствата на добро. Затова мисли за себе си, че свойствата му са по-добри, отколкото на негов приятел.

От казаното вече следва, че докато човек още вижда, че приятелите му са по-лоши от него, това значи, че в него няма свойството отдаване и любов, за да вижда злото вътре в себе си. И значи цялото зло, намиращо се в човек, не се нарича зло. Защото всички имат това зло, което се нарича егоизъм.

Но цялата разлика е в разкриването на злото. Човек не усеща вреда от своя егоизъм, защото не вижда, че ще му бъде лошо от това, че е зает само със задоволяване, напълване на своя егоизъм, своето себелюбие.

Но когато той се опитва да участва правилно в групата, желаейки да достигне свойството отдаване и любов, той всеки път получава общата сила на групата, показваща му, че неговият егоизъм е зло. И така последователно и постепенно той всеки път вижда, че именно егоизмът му пречи да достигне обединение с другарите, със света, с природата.

Виждаме, че човет в действителност трябва да почувства, че е по-лош от всички, защото такава е истината. Но завистта умножава мъдростта. И това се случва точно тогава, когато човек възприема всичко с разума си. Но когато върви над разума, то превъзходството на другаря му не се вижда в такава степен, че да се появи у него завист към другаря, която би го тласнала към труд и усилия, защото духът на съперничеството с другарите задължават към това.

Затова, когато егоизмът посочва това, че другарите са по-лоши и по-ниски от теб, трябва да вървиш над разума си. Но по-добре и по-успешно ще напредваш, ако с разума си разбираш, че приятелите са по-високо от теб. И трябва да молиш със сърцето си да виждаш в своите приятели само най-доброто, а не техните недостатъци.

Но в отношенията на човек към природата е по-добре да се върви над разума. Макар че човек смята, че ако хората биха постигнали всичките закони на природата и нейното управление, то всички щяха да ги изпълняват и щяха да бъдат щастливи. А тъй като управлението на цялото мироздание от природата е скрито от нас, оценяваме всичко с егоистичния си разум, а за да се развиваме правилно, е необходимо да вървим срещу егоизма – и в желанията, и в разума (със сърцето и с ума). Именно по този начин човек получава свойство отдаване, вместо своята изначална природа.

[72633]

Цел на групата, част 2

Природата ни принуждава да се издигнем от животинското ниво на нивоto човек. Причината, поради която човек не получава всички блага, а се лута в страдания и търсене с какво да се напълни, е в това, че нашите свойства се различават от свойствата на природата. Тя дава благо, а ние желаем да го захапем, всеки за себе си и за сметка на другия. С тази противоположност на свойствата сме противоположни на природата. А цялото ни поправяне се свежда до постигане на подобие с нея.

Затова сме се събрали в група, в която всеки от нас ще се стреми към подобие с природата. Но за да го постигнем, трябва отначало да се научим да доставяме удоволствие, да отдаваме на човека, т.е. трябва да се научим да обичаме ближния. Само по пътя на потискане на своя егоизъм можем да стигнем изпълняване закона за любов към ближния.

Това означава, че от една страна, трябва да се нивелираме спрямо другите членове на групата, а от друга страна, трябва да се гордеем с това, че ни е предоставена възможност да встъпим в тази група, членовете на която имат само една цел – да постигнат разкриване на всички свойства на природата в нас.

[72609]

Порядък при събиране на групата

Задължително трябва да има ред на събранието. Всеки член на групата, съгласно своите възможности, трябва да говори за важността на групата, т.е. каква полза му донася групата, че той се надява с помощта на групата да получи извънредно важни желания и свойства, които сам не може да получи. Затова той цени това, че се явява член на групата.

И така, отначало трябва да се осъзнае и да се изкаже важността на групата, за необходимостта на нейното съществуване. Изобщо, ако искам нещо от някого, е нужно:

–  Този, от когото го искам, да има това, което искам;

– Този, от когото го искам, да има добро желание да даде на другите.

Затова е необходимо в самото начало да се възвеличи всеки от другарите. Според степента на величието на групата, се усеща уважението към нея.

След това всеки член на групата трябва да провери себе си, колко сили той влага в групата. А ако вижда, че няма сили да прави нещо заради групата, тогава трябва да моли общата сила на групата, да се появят у него сили и желание да обича ближния и да си представя себе си заедно с групата като единен организъм. По същия начин, както тялото желае да се чувства добре във всичките си органи, така и човекът сега желае на всичките му другари да им е добре.

Затова след всички тези действия идва време за веселба и радост от това, че любовта към другарите се е появила. И тогава всеки трябва да усеща, че е щастлив, сякаш заедно те са спечелили много пари.

А в подобен случай хората обикновено правят трапеза за другарите, които са им помогнали да постигнат желаното. Затова всеки член от групата трябва да организира трапеза, за да пият и да се веселят другарите му. По тази причина по време на събранието трябва да бъдем в приповдигнато настроение и веселие.

[72605]

Как да проникнем в чуждото желание?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво е взаимното включване, което трябва да постигнем заедно?

Отговор: Включването на желанията едно в друго някога е настъпило за сметка на тяхното разбиване. Включването в чужди желания е възможно и без разбиване, за сметка на общи екрани. Но не е възможно да се включим един в друг за сметка на желанията. Ако аз искам сладко, а ти – солено, то това са две различни, несъвместими желания. Те могат някак си да се облекат едно на друго, но никое от тях не отменя другото. Всяко желание има свое място, където се проявява и получава напълване.

Светлината е породила всяко желание и го държи във вида, в който то е създадено. Затова възниква много голям въпрос: какво, в такъв случай, означава включване, проникване в чуждото желание и как е възможно това?

Включване е възможно само във външните форми, които си придаваме, а вътре си оставаме все същите. Не можем да се включим един в друг чрез своите желания, защото всеки си има своите желания. Казано е: „Както са различни лицата им, така се различават и техните мисли и желания“. Не можем да се съединим с желанията си, тъй като всяко от желанията е ясно определено и отделено от останалите.

Всеки е създаден от своята специална светлина. Но когато желанията ни придобиват форма на отдаване спрямо единен източник, те могат да започнат да се обединяват чрез тази форма на отдаване и да се включват едно в друго. Благодарение на факта, че те имат общ източник – един за всички. Ако всички желания се устремяват към него, поради общото желание, те започват да се преплитат и проникват взаимно.

В противен случай взаимното включване е невъзможно. Само общият източник изисква от нас да се съединим и спояваме помежду си. В противен случай бихме си останали разделени. И това е единственият начин, по който можем да постигнем истинско съединение, а не като банда престъпници, биещи се помежду си за обща егоистична изгода, където всеки си остава със своите желания и с помощта на обединение очаква да получи напълване за самия себе си.

Но ако искаме да се включим в желанията на другите, това е възможно само в отразената светлина, насочена към един източник, който ни свързва един с друг. Написано е: „Творящият свят на небесата, ще го възцари и между нас“.

Самите желания никога не ще могат да се съединят, всяко ще остане само за себе си. И ако това не беше така, и те отново се слеят в едно желание, на края не бихме постигнали поправяне 620 пъти по-голямо, отколкото е било преди. Това е 620-кратно увеличение и се дължи на факта, че всяко желание остава непроменено, всяко се намира в своята черупка (клипа), обвивка. И когато, независимо от всичко това, те се обединяват в един плод, под една кожа, като зрънцата на нара, става 620-кратно постигане на съвършенството, сливане със светлината и нейното изясняване.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 02.09.2012

[87536]

Интерференция на пряката и отразената светлина

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как се осъществява съединението между пряката и отразената светлина?

Отговор: При съединяване на пряката и отразената светлина, всяка сфира влиза във всички сфирот, подобно на интерференцията на вълните, където много вълни се наслагват една върху друга. И за сметка на това, ние се задълбочаваме в замисъла на творението, в Твореца, постигайки Неговото изначално желание, от което е излязло това натрупване на вълните и отделните сфирот.

Преминавайки от частното към общото, ти се задълбочаваш в това висше обобщаване и постигаш Неговата мисъл, намерението относно творението. А благодарение на това, че постигаш Неговото действие, ти самият ставаш такъв.

Пряката и отразената светлина – това е твоята работа относно останалите. Десет сфирот на пряката сфера, идващи при твоята Малхут, произлизат от включването ти към обкръжението. Иначе не би разкрил пряката светлина. Разкриваш я единствено ако се намираш във връзка с групата.

Но би могъл да се слееш с обкръжението и да разкриеш пряката светлина в него само благодарение на това, че си направил съкращаване на своето желание. Първо, трябва да достигнеш до състояние, в което искаш да се обединиш с обкръжението и откриваш злото в себе си, желанието да използваш всички. Молиш се да получиш добро желание и след много усилия получаваш сила, за да направиш съкращаването, неутрализирайки своя егоизъм по отношение на останалите. След това се молиш да ти се даде сила, за да отдаваш на другите. И започваш да разкриваш, че между вас съществува връзка.

В тази връзка между теб и останалите започваш да разкриваш пряката светлина, която ти свети от там. Поради това, че желанието ти се намира в съкръщение, светлината може да ти свети. Тя ти свети в зависимост от съкращаването, доколко се удържаш от егоистично получаване, от това съединение на топлина и любов от другите, от тяхното съучастие.

А сега над това съкращаване трябва да изградиш екран, който да определя как ще се отнасяш с другарите си и как чрез тях ще отдаваш на Твореца, на Кетер. Така развиваш системата на своя отговор към Твореца – системата на отразената светлина.

Вълните на пряката светлина идват отгоре, а отразената светлина се издига отдолу нагоре и се натрупва върху пряката светлина като интерферентните вълни, допълвайки я. При това, всяка вълна получава своя особена форма, преминавайки през особен прорез на желанието. Излиза, че с всички свои желания се включваш във всички свойства и желания на всички останали. А когато накрая достигаш до Кетер, то с това създаваш от себе си едно малко подобие на Твореца. Това се нарича отразена светлина. И там, в Кетер, вие се сливате един с друг.

Но всичко това изначално се изразява във връзката с останалите, иначе няма да усетиш нито пряката светлина, нито ще създадеш отразена. Не сме способни да действаме относно Твореца. Действаме вътре в общото разбито желание, стремейки се да се обединиме с него и да се включим в него. Нямаме друго място за действие, освен разбитите желания, които ни се представят във вид на общество. Творецът – това е обобщаване на всички тези желания, скритият източник, който ни управлява. А нашата задача е да реагираме на Неговото управление и да се присъединим към Него, и тогава Той ще се открие. Тоест цялата работа е в проникването в чуждите желания.

От урок по “Учение за Десетте Сфирот“, 02.09.2012

[87533]