Entries in the '' Category

Връзките: човек – природа, човек – ближен

Необходимо е да се различават връзките:

– човек – Природа,

– човек – другари от групата,

– човек – останалите заобикалящи,

– човек – останалите.

Има няколко начина да се сближиш с хората, които условно наричаме:

– създай си Учител,

– купи си другар,

– оправдавай всеки човек.

Тези три похвата трябва да помогнат на човек да премине от пътя на получаването към пътя на отдаването. Защото всичките ни действия могат да бъдат сведени към две: заради себе си (получаване) или заради другите (отдаване).

В нас възникват съмнения дали работата върху себе си е изгодна за мен, за да достигна свойството отдаване, дали тя ще изпълни моите очаквания?

Другарят в групата – това е този, с който се устремявам да постигна свойството отдаване и обич. Групата – това е група хора, между които се изграждат отношения на отдаване и любов, които ги довеждат до обединяване в едно цяло.

Несъмнено, за тази цел в групата се подбират хора, които или не се съпротивляват на тази цел – обединяване в единно цяло, или дори са убедени в ползата и необходимостта на групата и целта. Но не съпротивляващи се на целта. И след подбор на хората в групата, в нея, под ръководството на Учител, започва работата върху себе си. Върху себе си в пряк и в преносен смисъл: с егоизма си, за издигане от стъпалото „животно“ на стъпалото „човек“, за създаване на общото свойство отдаване и любов, над нас.

Установяване на отношенията между човека и природата. Порядък на работата върху себе си: да осъзнаем, че Природа е разумна, че ни води във всичко, независимо дали го осъзнаваме или не, че има план и програма, реализацията на която ще доведе теб и цялото човечество до равновесие. Затова е необходимо да се осъзнаят нейните закони чак до трепет, докато не постигнеш чрез издигане над своя егоизъм, пълно равновесие и сливане с нея. Да се осъзнае, че свойството на природата – отдаването и любовта – е противоположно на свойството егоизъм в нас. Ако човек разкрива в себе си слабост да се издигне над себе си, това значи, че още не е осъзнал величието и всесилието на природата и необходимостта от пълно изпълняване на нейните закони.

Установяване на отношенията между човека и другарите. Порядък на работата върху себе си: да провериш другия човек, дали наистина си струва да се обединиш с него още преди да го приемеш за свой другар, като използваш целия си ум, за да провериш, дали той ти подхожда за другар по верността на постигането на целта. И ако виждаш, че си струва да се обединиш с него, трябва чрез отказване от егоизма си да получиш любов към другаря. Тогава може да се надяваш да достигнеш свойството на любов към човечеството и природата.

Установяване на отношенията между човека и групата. Порядък на работата върху себе си: отначало да провериш хората, след това да направиш всичко възможно, за да постигнеш сближаване с тях, след което да ги възвеличиш над себе си, за да имаш възможност да получаваш от тях енергия за отдаване и любов. За обединяване с групата на устремените да постигнат такава обич, за получаване на сили за отдаване и любов, е необходимо да се възвеличава всеки член от групата, да го смяташ за по-голям от теб, тъй като само по-малкият може да получава от по-големия.

Установяване на отношенията между човека и останалите хора. Тук е необходимо да достигнем до оправдаване на всеки човек в света, защото той е такъв от природа и всички в своя час и ред ще постигнат хармония и подобие с нея.

(основано на статията на Рабаш „Направи си Учител и придобий приятел (2)„, 1985 г., статия 8, част 2)

[72616]

Издигане по стъпалата на духовната стълба

каббалист Михаэль ЛайтманЗа да получим пълната и реална картина на реалността, трябва малко да се отклоним от тази, с която сме свикнали, и доколкото е възможно, да се постараем да си представим постоянното състояние – желание за наслаждение, създадено от Твореца. А всички движения се случват единствено вътре в това желание – в неговото осъзнаване. Ако това желание се старае да усети своето истинско състояние, това се нарича движение.

Ние се намираме тъкмо в такова състояние, само в своето разбиране и усещане възприемаме някаква друга, въображаема реалност. Тази изкривена картина е следствие на това, че притежаваме свойства, които са противоположни на истинските. Това е нещо като упражнение, игра, в която сме въвлечени, за да прилагаме усилия, като малки деца, опитващи се да постигнат успех в играта, а за сметка на това, получават знания, разбиране, усещания, разум и развитие.

Защото ако не са тези игри, детето би пораснало като животно: от малко животно ще стане голямо. Но точно благодарение на игрите, на които всеки път се учи, то се променя и става човек.

Ето и ние се намираме в такова състояние. Нарочно са ни дадени усещания, отдалечени от истинските, за да се постараем да се уподобим на истината, като малки деца, които подражават на възрастните. И съответно на нашите опити, започваме да възприемаме това истинско състояние, да навлизаме в него, да усещаме, че се намираме в него.

Излиза, че цялата наука кабала се състои от съвети – как да достигнем до това истинско състояние, какви закони действат в него, какви действия произтичат, какво можем да направим, че постепенно да преминем от нашето сегашно състояние в друго, по-прогресивно: за сметка на какви мисли, действия и желания.

Всичко това се нарича работа за Твореца, защото посредством нея искаме да се уподобим на Твореца. Творец е общата сила, общото желание, свойство. И затова, за да заприличаме на това свойство, наречено Творец, трябва да създадем условия за Неговото разкриване в нас. Тъкмо това правим, крачка след крачка, с помощта и съветите на кабалистите.

Поетапните ни поправяния от абсолютна противоположност на отдаването до пълно подобие с него се наричат духовна стълба, по която се изкачваме от свойството получаване към свойството отдаване. По тези стъпала на подем усвояваме духовните действия, разбирането за свойството отдаване във всичките му форми.

Такива поправяния на егоистичните свойства в отдаващи се наричат изпълнение на заповедите.

От урок по статия на Рабаш, 31.08.2012

[87347]

Духовно прозрение

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес в Харков. Урок №3

Въпрос: Силите, с които напредваме, получаваме от усилията, за сметка на които се повдигаме над егоизма?

Отговор: Със своите усилия даваме възможност на Твореца да ни подейства.

Само според степента на моите правилни усилия, даже по-скоро опити, а не усилия, извиквам върху себе си въздействие от Твореца. Само в този случай.

Повече от това, Творецът – това е полето на отдаване. Както съществува поле на притегляне, поле на получаване, така съществува и поле на отдаване. То запълва всичко и е постоянно  – неговото напрежение във всяка една точка е еднакво. Това означава, че Творецът се отнася към всички: и към малките, и към големите – абсолютно еднакво, с любов, със свойството отдаване. Но всеки, в степента на своите усилия, стремежи, старание, предизвиква върху себе си по-голямо въздействие от това поле.

Въпрос: Силите, които ни отблъскват от целта – това са силите, определящи на какво място и в какво качество трябва да се намира човек в тази обща система?

Отговор: Никой не ви отблъсква.

Освен, че това поле е равномерно и постоянно, то се проявява относително нас все повече и повече: расте неговото напрежение, неговото светене, неговата интензивност, неговата еманация, неговото въздействие.

Според степента на това как се увеличава неговото въздействие върху нас, ние започваме да се чувстваме по-зле, понеже се намираме в противоположни на неговите свойства. Върху човек, който прилага усилия и действително се приближава към подобие със свойството отдаване, полето въздейства още по-силно. И той се чувства още по-зле от останалите.

Тук е необходима силата на групата, за да се задържи той и да разбере, че така Творецът му действа по особен начин, по особен начин го отблъсква, за да може в крайна сметка да достигне максималното желание, при което може да се роди, т.е. да влезе в пръв контакт с полето.

Вече си влязъл в първи контакт с полето. То все пак продължава да ти въздейства, все едно ще продължава и по-нататък да те отблъсква, но вече на следващото ниво. Там вече отблъскванията носят друг характер – те са по-качествени. Не силите се увеличават, а полето ви действа по-умно, по-изострено, за да извика във вас, да възбуди качествено развитие, осъзнаване на цялата тази система – точно както преминавате от клас в клас.

Въпрос: Искането към Твореца – това е един вид огромна жажда, глад?

Отговор: Искането към Твореца – това е необходимост.

Въпрос: Огромна необходимост неясно към какво?

Отговор: Не, такова не може да бъде – „неясно към какво“. Постепенно-постепенно при приближаването към Твореца започвате да разбирате какво е това свойството отдаване, започвате да го желаете. А иначе, какво искате?

Това е постепенно прозрение. То трябва да се състои още преди да се родите. Трябва да стигнете до точката на раждането си с двете състояния:

  • сам, самостоятелно нищо не мога;
  • само Творецът може да ми помогне да придобия свойството отдаване.

Трябва малко или много да знаете какво желаете – доколкото можете да желаете този свят преди раждането си в него.

От 3-ти урок на конгреса в Харков, 17.08.2012

[86043]