Entries in the '' Category

За Твореца – с най-прости думи

каббалист Михаэль ЛайтманТворец се нарича отношението на всички творения към мен. А аз къде Го разкривам? В своето отношение към тях!

Кога ще Го разкрия? Когато се отнасям към тях с любов и отдаване.

Тогава какво разбирам за тях? Че те са неразделни мои части, които са ми нужни и полезни. В света няма никой, който да ми навреди и да е мой враг.

Тоест откривам, че всички творения се отнасят към мен или с отдаване заради отдаването, което се нарича „Не прави на другия това, което е омразно на теб самия“, или с получаване заради отдаването, т.е. с любов към ближния като към самия себе си. И в действителност, това е проявление на Твореца към мен. Той просто обобщава всички тези отношения, като тяхна висша степен.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 08.08.2012

[86954]

Научи се да четеш с буквите на Твореца

каббалист Михаэль ЛайтманСветлината, свойството отдаване поражда мрак, съсъд, желание, свойството получаване. А след това светлината го развива по 4-те стъпала, стадия, състояния, които следват едно след друго, докато желанието не започне да усеща себе си съществуващо и не осъзнае най-накрая какво иска от него светлината, неговият Създател. Светлината иска да се съедини с него, за да постигнат пълно сливане, което се нарича светът на Безкрайността.

Но желанието за наслаждение не може да издържи такова състояние, защото чувства своята противоположност, пълна неспособност да се слее със светлината. След като творението се е развило и се е запознало със свойствата на светлината, в контраста си с нея е познало само себе си и е видяло, че е точно обратно на нея по свойства.

В крайна сметка, Творецът иска сливане, любов, такива отношения с творението, които се наричат свят на Безкрайността. Като богаташ, който кани в дома си беден приятел, дава му цялото си богатство и го пита какво още иска той? А бедният отговаря: „Бих искал всичко това да е спечелено от мен“. Но богатият не може да му даде това…

И тогава Творецът помага на творението да реализира това желание и да постигне самостоятелност, за да отговори на Твореца със същото отношение от своя страна и по своя воля. Затова Той спуска творението от първото състояние на света на Безкрайността до най-ниското състояние на нашия свят, за да попадне в ситуация, в която всичко зависи от него.

Сега творението има възможност да поправи това състояние и да го доведе до съвършенство, отново връщайки се вече със свои сили в първото състояние в света на Безкрайността, в сливане, създадено от Твореца. Така творението става съвършено и достига до пълна взаимност с Твореца.

Желаейки да облекчи работата на творението, Творецът разделя работата на светлината над съсъда на отделни стъпки, така наречените „22 букви“, за да може творението да изпълни също такава работа по отношение на светлината. Творението започва работата си отдолу, така да се каже, в обратна посока, отдавайки на Твореца, и като строи намерение за отдаване, а тя се дели на същите стъпки, същите „22 букви“. Въз основа на това, което творението научава от 10-те сфирот на пряката светлина, то изгражда свои 10 сфирот на обратната светлина, своето отношение към Твореца.

Творецът е създал творението като „нещо от нищото“. Но творението трябва да започне да работи дори не от това състояние, а от минус, издигайки се от нечистите светове, клипот, противоположни на Твореца. Творецът е в диапазона от нула до плюс безкрайност. Творението трябва да започне с минус и да се издигне до плюс.  И всеки път то разкрива и изправя все по-голям минус, превеждайки в съответствие съсъда и светлината, и преминавайки от минус Безкрайност до плюс Безкрайност.

Оказва се, че всичко, което получава творението от Твореца: сили, желания, съсъди („работа с буквите“), всички стъпала на стълбата, са вече предварително създадени и не са свързани със сметката на творението – сега се прехвърлят на неговата сметка. Всичко това сега се счита за действие на творението, а не само подготвени и дадени му от Твореца. Тъй като то само постига мъдростта, как да извърши всички тези действия и да използва правилно своя материал.

То само разкрива, че в него по природа действа силата на получаване, а не на отдаване, и става съвършено равно на Твореца във всички тези действия. И за това творението трябва да започне с разбиването, за да може само да постигне всички „букви за работа“ в противоположни, обратни състояния.

Това се нарича „реч“, „пара, излизаща от устата“ – тези действия, които създава желанието за наслаждение с екрана и отразената светлина. Получава се, че Творецът сякаш разрушава, а праведниците възстановяват и изграждат. И така, чрез силата на словото творението достига равенство с Твореца и съединение „уста в уста“.

От урока по статията „Пряко и косвено въздействие“, 07.08.2012

[86951]

Интегрално възпитание. Беседа №13

Интегрално възпитание на човечеството

Цикъл от беседи на проф. Михаил Лайтман с психолога Анатолий Улянов

От стенограмата на 13та беседа

18 декември 2011 г.

Два възгледа за кризата

Въпрос: Информацията за кризата, която сега влиза в активна фаза на развитие, – това негативна, отрицателна информация ли е?

Отговор: Минахме през период на вътреутробно развитие на плода и сега настъпва период на раждането: напъни, големи драматични явления, даже риск за майката и детето. Но ние считаме това за необходим акт в раждането, в проявлението в нашия свят сякаш от друг свят, от съвършено противоположното състояние, на новия човек.

Защо трябва да смятаме това за криза?..

Ако покажете на същество от друга планета това, което се случва с бременна жена: как се ражда нещо от нея, при това с крясъци, напъни, около нея се суетят хора, – то би помислило, че човек умира, че с него се е случило нещо, че тук нищо радостно няма.

А зад вратата стои мъж с букет, родственици. Съвършено непонятна картина.

Така че ние се отнасяме към кризата, като мъжа с букет, а вие се отнасяте към нея, като към извънземно.

Реплика: Когато започнеш да откриваш истината на човек, то информацията се възприема много болезнено.

Отговор: Не напразно природата зачертава, изтрива в жените спомена за раждането, защото им е било тежко, – и те отново са готови за това.

Виждаме, че се случва процес, който трябва да преминем, – нищо не можеш да направиш. И съгласно това, което преживяваме, трябва да издигаме следващото ниво, което достигаме с помощта на тази криза.

Самата дума ”криза” – означава раждане, издигане. И затова трябва да се отнасяме така. (още…)

Беседа за нов живот, част 4

ТВ програма с д-р Михаел Лайтман

„Нов живот”

Епизод 4

С участието на Орен Леви
1 януари 2012
Петах Тиква, Израел

Разкриване на моделът на развитие

Днес ще разговаряме за единния, общ закон на природата, от който сме част. Напредвайки, виждаме, че има определен модел на развитие. Поколение след поколение, в продължение на хиляди години се появиха и развиха неживото, растителното, животинското и човешкото ниво на природата.

Нашето развитие става постепенно. От поколение на поколение, година след година и дори ден след  ден, ние се развиваме все повече и повече, но накъде отиваме? За да се отговори на този въпрос, трябва да изясним какъв е този закон, който действа над нас?

Виждаме, че съществува вид механизъм, който се намира над нас и развива цялата природа в определена посока, правейки я все по-сложна, на по-високо качество, по-добре оформена и взаимосвързана във всички нейни части. Искаме или не, сме принудени да се подчиняваме на заповедите на този закон, който ни влияе и ни кара да се развиваме.

Това е един общ закон. Всичко, което съществува, е под негово влияние: всичко, което виждаме на нашата планета, всичко, което е родено и се движи в някаква посока.

Ние изучаваме законите на природата, използвайки науката, и, ако искаме да постигнем нещо, знанието за тези закони ни помага да постигнем успех. Започваме по-добре да разбираме как да избегнем лошото и да притеглим по-близо доброто, как да се намали количеството грешки и гафове.

Ето защо, ако знаехме този общ закон, който включва всички останали закони (физика, химия, зоология, биология, ботаника, астрономия, медицина, психология, малкото, което вече познаваме, и всичко, което все още предстои да открием за себе си), това знание ще ни помогне да успеем.

Науката ни помага да направим живота си по-добър и по-удобен. Преди човек е работил от сутрин до вечер, както е казано „с пот на челото ще изкарваш хляба си” (Генезис), а сега един човек може да нахрани хиляди хора с хляб благодарение на развитието на технологиите, химията и цялата селскостопанска индустрия. Същото важи и за шивашката промишленост, строителството, образованието, културата, всичко!

Изглежда, че днес, със сегашното ни разбиране на всички закони и сили, които притежаваме, бихме били способни да построим прекрасен, чудесен живот за себе си! Познавайки сегашното състояние на света и характеристиката на населението, виждаме, че произвеждаме такова количество и асортимент от продукти и стоки, които могат да осигурят нормален, не мизерен, живот за цялото население на света.

Проблемът е само във факта, че човек е егоист и не успява да използва правилно целия потенциал, който получава от познанието на законите на природата. На нас ни е дадено изобилие, но някои държат голяма власт в ръцете си; пари, оборудване и всичко останало, докато други, като резултат от това, не получават дори минималното необходимо за живот.

Това значи, че всичко е в човешката природа, която не ни позволява да създадем добър, комфортен, спокоен и сигурен живот на една красива и просперираща планета. Ето защо нашата цел е да разберем човешката природа и да разберем как можем да подобрим живота си, така че да искаме да създадем добър и успешен живот за себе си и за другите.

Това е възможно чрез познание на законите, което само сега, в нашето време, започва да се разкрива в природата. Това е законът на глобалната сила, която включва останалите сили в себе си и независимо от нашите желания (защото ние не искаме това), кара хората, страните и цивилизациите да бъдат по-свързани и в нужда един от друг. (още…)

За важността на другарите

Как да се оценява важността на другарите от групата, как да се отнасяме към тях? Ако някой вижда другаря си като стоящ на по-ниско стъпало и иска да го поучава как да се държи по-добре, т.е. да изглежда по-добре, отколкото е в действителност, в този случай стоящият на по-ниското стъпало не може да бъде негов другар, а ученик. Ако вижда другаря си по-висок от себе си, че има на какво да се научи от него, т.е. да вземе добрите му качества, в този случай той го възприема като Учител, а не като другар. И само когато вижда другаря на същото ниво със себе си, тогава го възприема като другар и е готов да се обедини с него. Т.е. другарите са тези, които се намират в еднакво положение, имат близки възгледи, идеи, решени са да се обединят в устремяване към общата цел.

Да предположим, че двама другари, чиито идеи си приличат, вършат заедно някаква печеливша работа. Ако те чувстват, че силите им са равни, то тогава всичко е наред, те делят печалбата по равно. Но ако един от тях чувства, че той е по-добър от другия, че носи по-голяма полза, тогава той иска да получи по-голямата част от печалбата.

Но нещата стоят напълно различно, ако говорим за любовта между другарите, когато те се обединяват в името на това да има пълно единство между тях, т.е. когато и двамата са равни – това се нарича единство. Ако вършат заедно някаква работа, а резултатите не делят поравно – това не е единство.

Когато става дума за любовта между другарите, то разбира се, всичко, което ще спечелят заедно, ще делят поравно, и тогава ще имат любов, мир и съгласие.

Всеки от групата трябва да смята, че той е най-незначителен от всички, тогава ще може внимателно да се вслушва в мнението на останалите. Ако човек се смята за по-голям от другите, тогава няма да може да взима нищо то тях, тъй като в дълбочината на неговата душа ще се загнезди мисълта, че той все едно знае по-добре от другите. Освен това членът на групата трябва да се отнася към своя другар така, все едно той е най-великият човек в своето поколение. И тогава групата ще оказва на човека благоприятно въздействие, и той ще се движи към общата цел.

Но как е възможно да смятам, че моят другар е по-добър от мене, когато ясно виждам, че е обратното – по-талантлив съм от него, имам по-добри качества от него? За да се надвият подобни мисли, съществуват два начина на отношение към тях:

– ако вече съм си избрал другар, то, независимо от това, какво виждам в него, вярвам, че той е много по-добър от това, което ми се струва.

– ако съм избрал другар, то се старая да виждам в него само добри качества и да не забелязвам лошите, както се казва: „Всичките прегрешения ще покрие любовта“. Както е известно, лесно виждаме недостатъците на съседските деца и не ги забелязваме у собствените, тъй като нашата обич към тях скрива недостатъците на нашите деца. Опитайте се да кажете на човека нещо лошо за децата му, той веднага ще започне да възразява и да разказва за добрите черти на своите деца.

В действителност, всеки човек има и добрите, и лоши черти. Затова и съседът, и бащата на децата казват истина. Но съседът не усеща обичта към чуждите деца, която има техният баща, чиито очи са затворени от любовта и който иска да вижда само хубавите качества на своите деца. Въпреки всичко, бащата също вижда истината, макар и не цялата, просто защото не забелязва лошите качества на децата си, тъй като това не му носи удоволствие.

Така и обичта към другарите изисква ние да виждаме само добрите качества на другаря и да не забелязваме недостатъците. Затова, ако виждаш някакъв недостатък у другаря, това означава в действителност, че този недостатък не е негов, а е твой, и недостатъкът се проявява в това, че нямаш истинска обич към другаря, и затова виждаш лошите му качества.

[72589]

Възлюби ближния като себе си

В това известно на всички правило са включени поправянията на всички желания (сърцето) и мисли (размислите, разумът) на човек. И обратно, само след като поправи всичките си желания и мисли, човек достига свойството на обичта към хората, към цялото човечество и към природата.

Тъй като у всеки човек любовта към ближния е много слаба и затова не се проявява в явен вид, ако няколко човека се обединят заедно в група, и всеки потисне егоизма си спрямо другите, тогава всеки ще получи сили от всички останали – в този случай ще се случи увеличаване на отделните сили на членовете на групата в една голяма сила и ще се появи възможност да се изпълни законът на природата „възлюби ближния“.

Възниква противоречие: за постигане на любовта към ближния е необходимо да се поправят всички егоистични свойства или за постигане на любовта към ближния е нужна само любов към другарите в групата?

Обикновено хората се обединяват в компании, за да подобрят с нещо своето положение, и всеки прави сметка колко дава на другите и колко получава, т.е. такава група се основава на егоизма. И ако член на такава група усеща, че вън от групата може да получи повече, отколкото в рамките на групата, той се разкайва за това, че се намира в нея. Такова общество отдалечава човека от издигане на нивото „Човек“.

Действително, да постигнем любовта е възможно само след поправяне на всичките ни егоистични желания и мисли. Но ако се обединят заедно малките желания за любов на всички, на всеки, тогава при обединяване заедно, те ще създадат нова, обща, голяма сила – от нея може да се възползва всеки от членовете на групата за постигане на любов към другарите, а после ще може да достигне обич към човечеството и към Природата.

Но всичко това при задължителното условие: всеки потиска егоизма си спрямо другия. Ако човек все пак е отделен с егоизма си от другаря, няма да може да получи от него неговата сила на любов към ближния. Тоест само според степента на своето самоанулиране пред другарите е възможно да получим от тях силата на любовта.

Това прилича на написването на цифрите: ако първо напишем 1, а после 0, тогава ще имаме 10, т.е. 10 пъти повече, а ако след единица напишем две нули, тогава ще имаме 100, т.е. 100 пъти повече. Това означава, че ако неговият другар е единица, а той е нула, тогава човекът получава от другаря си 10 пъти повече. А ако казва, че е две нули спрямо другаря, ще получи от него 100 пъти повече.

И обратно, той е единица, а другарят му е нула, тогава имаме 0,1 и той е 10 пъти по-малък от другаря. А ако може да каже, че той е единица и има двама другари, които са две нули спрямо него, тогава той е 0,01 в сравнение с тях. По този начин, колкото е по-голямо количество нули, с които той оценява другарите си, толкова по-малък е той.

И все пак, дори да имаш вече сили, за да обичаш ближния и можеш да го проявиш реално, вече чувстваш, че личната изгода само ти вреди, въпреки всичко, не си вярвай и се бой, че можеш да спреш по средата на пътя и да паднеш в егоизъм. Трябва да се боиш, че ще ти дадат такива егоистични удоволствия, пред които няма да можеш да устоиш и ще се насладиш от тях вместо от любовта към ближния. Именно страхът да се срине в егоизма дава на човек сили да спазва закона на природата – закона на отдаването и любовта.

[72525]

Цел на създаване на групата

Цялото развитие на човека в неговата еволюция става чрез развитие на желанието да получава наслаждения, което се нарича любов към себе си или егоизъм. Затова, ако човек не усеща, че ще получи нещо, не е способен дори на най-малкото действие. Той усеща това като отсъствие на мотивация, енергия, необходима за неговото вътрешно или физическо движение.

Но Природа като такава представлява противоположното на егоизма свойство – алтруизъм, отдаване и любов. Тя тласка човек към получаването на това свойство, като го развива с постепенно увеличаващи се страдания, които той постепенно осъзнава като породени от него и от общочовешкия егоизъм.

С други думи, Природата поставя пред нас като цел на нашето развитие да достигнем подобие с нея. Именно пред човека, защото в неживата, растителната и животинската природа егоизмът отсъства – те се управляват и съществуват инстинктивно, подчинявайки се на своята природа.

Тъй като потискането на егоизма противоречи на нашата природа, на цялото ни естество, се нуждаем от група от единомишленици, която ще ни даде по-голяма сила за неговото преодоляване.

Затова е нужна група, която би обединявала хората, които имат едно желание – да постигнат подем над егоизма, над взаимното отблъскване, към взаимна обич.

В резултат на нашето обединяване около обща цел у всеки от нас, вместо пълно безсилие да противостои на своя егоизъм, ще се появи голяма сила, която ще му помогне да се издигне над егоизма си заради обединяване.

Тази голяма сила ще се появи в резултат на събиране на индивидуалните ни малки сили, по-точно дори не сили, а само желанията. Тези наши не големи сили ще се съберат заедно, ще се умножат взаимно, което ще позволи на всеки от нас да се извиси над малкия си егоизъм в единство. По този начин у всеки от нас ще се появи огромно желание да се изкачи над своя егоизъм и да достигне единната цел.

Но за да се случи това, е необходимо всеки член на групата да потисне, да принизи своето „Аз“ спрямо останалите. Това може да се направи само ако не забелязваш недостатъците на приятеля, и напротив, обръщаш внимание само на неговите добри качества. Ако все пак един от членовете на групата смята себе си поне с нещо малко по-добър от останалите, то той вече не може истински да се обедини с тях.

По време на заниманията по интегрално възпитание (обединение) на групата е нужно да сме сериозни и да не се отклоняваме от целта, заради която сме се събрали – за достигане на единното желание на взаимното отдаване и любов, както това изисква от нас подобието с Природата.

[72465]