Откъс

Пътят, който ни води към програмираната от природата висшата цел, която е да достигнем пълно подобие с нея в свойствата на отдаването и любовта, се постига чрез постигането на любовта към другарите, посредством която преминаваме към общата любов, по подобие на природата.

Затова, независимо от всевъзможните препятствия, човек е длъжен да достигне до любовта към другарите, а ако вижда някакви препятствия по пътя, това означава, че още не е поправил себе си напълно и именно тези спънки му сочат кое още трябва да поправи в себе си.

Завещано ни е “сдобий се с другар” – и ние проверяваме успеха на своята работа именно така, независимо от свойствата на другаря, ако той има същата цел, трябва да спечелим сърцето му с действията си.

И ако трябва ще подаряваш подаръци на другаря си и ще му правиш услуги, само и само за да получиш неговата обич, без да обръщаш внимание на спънките. И не трябва да се изморяваш да правиш това, докато в другаря не се събуди любов, докато всичките искри не се съберат в празнината на каменното сърце и в него не пламне огън. А разликата между пламъка и искрата е такова: където има любов, там има и външна проява – т.е. всички виждат, че в човека гори пламъка на любовта. И неговият пламък изгаря всички препятствия.

Но кой не усеща сърцето си каменно? – Затова трябва да действаме срещу егоизма си и всяко насрещно действие към другаря да е като изхвръкването на искрата при триенето на камъни, защото действието е отдаване и само намерението засега е все още заради себе си.

Защото даваме подарък, за да заздравим, благодарение на това действие, взаимната ни любов. И когато са готови за подаръци, за да укрепят взаимната си обич, топлината на сърцата ще образува едно покриващо ги покривало, тоест една любов ще ги обвива двамата. Известно е, че сливането съединява две неща в едно.

Когато човек усеща любовта на другаря, в него веднага се събуждат радостта и наслаждението. Човек винаги е знаел, че само той се грижи за себе си. А когато открива, че другарят му се грижи за него, това събужда в него особена радост, – той вече не може да се грижи за себе си, защото човекът е способен да прилага усилия само там, където усеща наслада. А тъй като сега той усеща наслаждение в грижата за другаря, то у него не остава място за лични грижи.

[73430]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа в група, Принципи за работа в група | Add Comment →