Баал а-Сулам, “Тяло и душа”: Умозрителната логика ни е забранена. Всеки, който прибягва до нея, нарушава забраната за използването на идоли.

Ако си представям нещо, което не се възприема от моите сетивни органи, това се нарича „идолопоклонство“.

Това обяснява в какви заблуждения живее цялото човечество. Моят анализ трябва да бъде пределно ясен. Той трябва да се основава на реални данни, на това, което е в ръцете ми, а не на фантазии и спекулации. Само такова възприятие и такъв подход ще ме принуди да се изменя и да видя – в реални усещания, „в ръцете си“ – новия свят. Всичко останало е игра на въображението.

Само ако престана да фантазирам и призная, че няма нищо отвъд петте сетива, че мога да се ръководя единствено от това, което виждам – това ще ме принуди да разширя диапазона на своите усещания. И затова забраната за „фантазии“ е необходима за вътрешните изменения, чрез които ще разкрия висшия свят в своите разширени сетивни органи.

Въпрос: Но това никой не го разбира!

Отговор: Вярно. Въпреки това, има такова нещо – осъзнаване на злото. Едва когато човек достигне до края, до предела, когато действително му стане непоносимо, тогава той се отваря за промени.

Човечеството трябва да стигне до дъното на всички религии и вярвания. Оттук – съвременният религиозен фанатизъм във всичките му форми. Това е мястото, където хората трябва да дадат цялостен израз на всички тези подходи към живота. Едва тогава ще бъдат в състояние да преминат от край до край и да разкрият истината – простата, материалистична истина, която се основава единствено на проучване и възприятие в сетивните органи.

Това е науката Кабала: никаква мистика, никакви химери. Така магарето стои пред яслите: или има храна, или няма. Няма други варианти. В крайна сметка, хората ще открият, че техните вярвания не им дават храна, не им дават нищо. Пързаляш се,  не можеш нито да живееш, нито да умреш. Няма да ти позволят да осигуриш битието в чувствата си – и тогава трябва да ги смениш.

Първоначално ние се представяме в чувствата на този свят и разбираме тук, без да изменяме възприятието си. А след това започваме да се плъзгаме и тогава чувствата се сгъстяват, намаляват, смазват ни, ограничават ни. Приличат на родилните мъки: светът е потънал в тъмнина, в бедност, в проблеми и опасности, и поради липсата на избор, трябва да бягам от тези чувства. Защото в тях чувствам смърт, в тях съм неспособен да изпълнявам повече своята дейност. Тук не става дума за вяра в нещо по-добро „от другата страна“ – аз не живея сега. Надеждата за задгробен свят вече не помага.

Днес неволите падат върху портфейлите ни, а утре ще се стоварят върху душата, източникът на жизненост, и заедно с науката Кабала, ще подтикнат хората в цял свят към разбирането, че трябва да сменят възприятието си. Главното в него е желанието за получаване. И хората ще трябва да го заменят с желание за отдаване, не вярвайки повече на това, което не виждат лично, което не знаят от опит. Фантазиите ще спрат да помагат. Хората ще се развият достатъчно, за да почувстват: единственият начин е да изменят собствените си чувства.

Точно това е осъзнаване на злото – злото начало, което Творецът е създал заедно с „Тора“, т.е. с метода за поправяне, с поправящата сила на светлината, която позволява да се достигне доброто начало. Това са трите състояния, трите етапа по пътя.

От урок по статията “Тяло и душа”, 31.08.2012

[87252]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →