Трябва да изградим системи, които постоянно да пробуждат групите. Ако е казано, че разликата между човек, който напредва със собствена скорост, и човек, напредващ като животно, което пробуждат отвън, е в това, че човекът ускорява своя темп на развитие – колко пулсации във всеки един момент той обработва, колко той напредва, колко стъпки прави за една минута, то на нас ни е възложено единствено да пробуждаме сами себе си по всякакъв начин.

Както казва Рабаш, ако сега извикат, че ти гори къщата, ти няма да седиш и вяло да поклащаш с глава, няма да останеш да подремнеш още няколко минути. А ще скочиш и ще хукнеш да се спасяваш.

Разбира се, това състояние ни се струва нереално. Защо? – Защото зависи от обкръжението. Ако обкръжението е спокойно – дори и да желая да се пробудя, аз идвам тук – и заспивам. Какво да се прави… Не мога да се съпротивлявам на тази атмосфера.

Затова всичко зависи от обкръжението – как човек ще се пробуди. Ако той не се пробуди, ще напредва по обикновения път, когато му дойде времето (беито). Цялото ни поправяне е чрез ускоряване на времето. За всеки човек са определени състоянията, в тях промяна не може да има. Изменението става за сметка на подготовката на човека. Тъй като състоянието е разкриване на решимо (на информационен ген). Ако решимото се разкрива и искам да го реализирам, да се издигна, да го превърна в стъпало, то трябва да бъда подготвен за това. А ако не съм готов, то решимото идва, отхвърля ме или ме отделя. Тогава следващия път ще ми се наложи да направя две крачки, по-следващия път – три и така всеки път се озовавам във все по-голямо отделяне и изоставане.

Това засяга целия свят, тъй като с останалите нямаме никакви сметки. Ако те не са получили пробуждане за духовното, точка в сърцето, способността да ускорят развитието си, то на какво ще реагират те, за какво ни е да ги пробуждаме…?

Затова на тях им действа общата светлина, предизвикваща кризите, всевъзможните проблеми и беди – във всеки народ, във всяка част на човечеството, а също и във всеки отделен човек, в неговия частен живот. Но това не се нарича лично управление. Личното управление е, когато има връзка между човека и Твореца.

От урока по книгата “Зоар”, 12.08.2012

[85313]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →