В стремежа си да се издигнем над егоизма, за да съответстваме на природата, на нейното свойство на отдаване и любов, трябва да се пазим да отлагаме поправянето си “за после”. Към това ни подтиква нашият егоизъм, съпротивявайки се на нашето усилие да го намалим. А този, който отлага своето поправяне от “днес” за “утре”, ще открие едва години по-късно грешката си чрез отсъствието на напредък.

Причината за такъв пропуск е в пренебрежението към усилията за любов към другарите, към необходимото и достатъчно средство за поправяне на целия ни егоизъм.

Необходимо ни е да осъзнаем каква велика сила се крие в единството на групата и във всеки от другарите, защото имаме работа не с другарите и с групата, а с великата сила на природата, насаме с която се намира всеки от нас, и само илюзията на заобикалящия ни свят и на неговите части ни обърква и скрива от нас великите сили и свойства на природата, нейната система на управление, която кара всеки от нас да постигне свойството на отдаване и любов.

И ако съединим нашите сили в това, да виждаме във всеки представител на природата, тогава в събранието на братята, в любовта и дружбата, ще разкрием силите, променящи ни по подобие на висшата сила на природата.

[79150]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група | Add Comment →