Светлината, свойството отдаване поражда мрак, съсъд, желание, свойството получаване. А след това светлината го развива по 4-те стъпала, стадия, състояния, които следват едно след друго, докато желанието не започне да усеща себе си съществуващо и не осъзнае най-накрая какво иска от него светлината, неговият Създател. Светлината иска да се съедини с него, за да постигнат пълно сливане, което се нарича светът на Безкрайността.

Но желанието за наслаждение не може да издържи такова състояние, защото чувства своята противоположност, пълна неспособност да се слее със светлината. След като творението се е развило и се е запознало със свойствата на светлината, в контраста си с нея е познало само себе си и е видяло, че е точно обратно на нея по свойства.

В крайна сметка, Творецът иска сливане, любов, такива отношения с творението, които се наричат свят на Безкрайността. Като богаташ, който кани в дома си беден приятел, дава му цялото си богатство и го пита какво още иска той? А бедният отговаря: „Бих искал всичко това да е спечелено от мен“. Но богатият не може да му даде това…

И тогава Творецът помага на творението да реализира това желание и да постигне самостоятелност, за да отговори на Твореца със същото отношение от своя страна и по своя воля. Затова Той спуска творението от първото състояние на света на Безкрайността до най-ниското състояние на нашия свят, за да попадне в ситуация, в която всичко зависи от него.

Сега творението има възможност да поправи това състояние и да го доведе до съвършенство, отново връщайки се вече със свои сили в първото състояние в света на Безкрайността, в сливане, създадено от Твореца. Така творението става съвършено и достига до пълна взаимност с Твореца.

Желаейки да облекчи работата на творението, Творецът разделя работата на светлината над съсъда на отделни стъпки, така наречените „22 букви“, за да може творението да изпълни също такава работа по отношение на светлината. Творението започва работата си отдолу, така да се каже, в обратна посока, отдавайки на Твореца, и като строи намерение за отдаване, а тя се дели на същите стъпки, същите „22 букви“. Въз основа на това, което творението научава от 10-те сфирот на пряката светлина, то изгражда свои 10 сфирот на обратната светлина, своето отношение към Твореца.

Творецът е създал творението като „нещо от нищото“. Но творението трябва да започне да работи дори не от това състояние, а от минус, издигайки се от нечистите светове, клипот, противоположни на Твореца. Творецът е в диапазона от нула до плюс безкрайност. Творението трябва да започне с минус и да се издигне до плюс.  И всеки път то разкрива и изправя все по-голям минус, превеждайки в съответствие съсъда и светлината, и преминавайки от минус Безкрайност до плюс Безкрайност.

Оказва се, че всичко, което получава творението от Твореца: сили, желания, съсъди („работа с буквите“), всички стъпала на стълбата, са вече предварително създадени и не са свързани със сметката на творението – сега се прехвърлят на неговата сметка. Всичко това сега се счита за действие на творението, а не само подготвени и дадени му от Твореца. Тъй като то само постига мъдростта, как да извърши всички тези действия и да използва правилно своя материал.

То само разкрива, че в него по природа действа силата на получаване, а не на отдаване, и става съвършено равно на Твореца във всички тези действия. И за това творението трябва да започне с разбиването, за да може само да постигне всички „букви за работа“ в противоположни, обратни състояния.

Това се нарича „реч“, „пара, излизаща от устата“ – тези действия, които създава желанието за наслаждение с екрана и отразената светлина. Получава се, че Творецът сякаш разрушава, а праведниците възстановяват и изграждат. И така, чрез силата на словото творението достига равенство с Твореца и съединение „уста в уста“.

От урока по статията “Пряко и косвено въздействие”, 07.08.2012

[86951]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →