Баал а-Сулам, “Даряването на Тора”: В действителност за човек, който все още пребивава в природата на творението, няма абсолютно никаква разлика между любовта към Твореца и любовта към ближния, така, както всичко, което се намира извън него, е нереално.

Аз не мога да почувствам ближния сам по себе си. Усещам го, доколко съм зависим от него. С други думи, чувствам не ближния като такъв, а своята зависимост от него: колко мога да загубя, ако се случи нещо с него.

Ние се ръководим само от такива изчисления, за какво е всичко. Дори майката се грижи за детето си, чувствайки каква вреда могат да й нанесат неговите беди и проблеми. Това е мярката за това, което наричаме „любов“. „Аз те обичам“ – означава: аз завися от теб. И затова това съвсем не е духовна, а материална любов: наслаждавам се от някого и се страхувам да не му се случи беда, защото това ми носи болка. Обичам този, с когото ми е добре. Или е синът ми, или той ми доставя удоволствие.

Говорим обаче за нещо друго – за това, как тръгвайки от любов към творението, да придобием любов към Твореца. И макар да използваме за пример майчината любов в нашия свят, ние наистина не знаем какво е любовта на човешко ниво.

Трябва да изградим любовта като съвършено ново свойство. Самата дума е подвеждаща, а е необходимо да се предпазваме от грешки. Става дума за съвсем различни отношения и детайли на възприятието, за отдаване, идващо от мен навън – към това, което се намира извън пределите на моите чувства. Днес чувствам всеки, мога да почувствам всичко, което се случва в света, само от изчисляването на печалбата или от страх от вреди. Желанието за получаване търси източник на наслаждение или се въздържа от това, което може да му навреди. Само тези неща са в мен, а всичко останало, което не се отнася до моето удоволствие или страданието ми, аз не чувствам.

В крайна сметка, „чувствителният ми елемент“ е желанието за наслаждение. То е този „екран“, който показва картината на моята реалност. В този режим на показване мога да видя само нещата, които се вписват в мащаба на личния ми интерес – дали като полза и вреда, достигайки до страданието. И има неща, които не чувствам, защото те не ми носят нито наслаждение, нито болка – например, различните полета, вълни, рентгенови лъчи и др. Но по степента на развитие разпознаваме все повече неща, които си струва да се вземат предвид, тъй като те могат да донесат полза или вреда.

Същото важи и за другарската любов: не знаем какво е това, не я различаваме с днешните си сетива. Човек би си помислил, защо? Не е ли чудесно, когато те обичат? Но не става дума за любовта на приятелите ми към мен, а за моята любов към тях, когато им отдавам всичко от себе си, грижа се за тях, помагам им. Кой в този свят се нуждае от такава любов? Е, ако те ме обичаха и ме обслужваха – това е друга работа: „Аз съм свободен за вашата любов, моля… Кой е първи?“

Но говорим за прехода към нивото на любов към Твореца, за поръчителството. Целта на творението – да обича ближния си. И се наслаждаваме при това отдаване. Само не отдаване за наслаждение – напротив, правим го против волята си, за да го преодолеем.

Така че, трябва просто да обърнем повече внимание на правилното тълкуване на нашата работа в групата. Не трябва да я тълкуваме в съответствие с обичайния си стереотип от този свят. Интимност, любов, обединение – всички тези понятия имат място само над летвата за преодоляване, над Махсом. А до тогава нищо не преодолявам – просто преминавам през период на обучение.

От урока по статията “Даряването на Тора”, 24.09.2012

[88932]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →