Да изясним няколко въпроса, свързани с понятието “обич към другарите”:

1. С какво се обосновава необходимостта от постигане на любов към другарите?

2. Трябва ли да избирам другарите и те да избират мен?

3. Трябва ли всеки от другарите открито да изявява чувствата си спрямо останалите членове на групата или е достатъчно това, че той усеща любовта към тях в сърцето си, без да демонстрира това чувство външно, а да остане скромен и да не се хвали с постижението си?

Без съмнение, всеки трябва открито да показва към другарите любовта, която се намира в сърцето му, защото откровената изява на това чувство може да събуди сърцата на другарите към същото. В резултат на това, другарите се съединяват в общо чувство, което ще бъде много по-голямо, отколкото аритметичната сума на чувствата им.

По този начин всеки член от групата ще усети силно чувство на обич към другарите и ще усети необходимост в разширяване на това чувство. Ако членове на групата не показват открито чувствата си, тогава те няма да могат да се проникнат от общата колективна сила и да преодолеят личния си егоизъм.

В този случай е много трудно да оцениш положително другаря и всеки мисли, че именно той е праведник и че само той обича другарите си, а те не му се отплащат с взаимност. Получава се, че човек има прекалено малко сили, за да може да достигне любов към другаря, явно да прояви чувствата си, а не да ги крие.

Необходимо е постоянно да си напомняме за целта на съществуването на групата, в противен случай егоизмът на човек ще се постарае да замъгли целта, защото винаги се грижи само за собствената изгода.

Групата е необходима на човек за това, да достигне такова свойство, при което той е погълнат от мисълта за доставяне на удоволствие на другарите си, без да иска нищо в замяна, а не за това, групата да му помага, да напълва неговите егоистични желания. Защото ако всеки член на групата разчита само на помощта на другите, тогава такава група се основава на егоизма и само го увеличава. Тогава човек вижда в групата само средство за удовлетворяване на своите егоистични потребности.

Затова трябва да се помни, че групата трябва да се гради върху любов към ближния. Всеки член на групата трябва да получи от нея любовта към ближния и омразата към своя егоизъм. При положение, че човек вижда, че другарят му се старае да потисне своя егоизъм, това ще му даде допълнителни сили за борба със собствения егоизъм. Намеренията на всички другари ще се слеят в едно цяло. И ако в дадената група има 10 човека, тогава всеки от тях получава силите на всичките десет другари, които потискат егоизма си и се стремят към любовта към ближния.

А ако членовете на групата, в резултат на лъжлива скромност, не изявяват своите чувства един към друг, тогава няма да се получи усилване на техните чувства и постепенно всеки от тях губи желанието да върви към любов към ближния и се връща към любов към себе си.

[72489]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група | Add Comment →